shshtt написа:
Аз пък почнах да рипам, че ми писна!
Животът ми мина да се съобразявам с всички освен със себе си.
И продължават да ми вменяват вина, че съм егоист и да ме вкарват в идиличните си образи на майка и съпруга.
Не се чувствам себе си, но съм решила да се почувствам.
Като клекнеш и играеш по свирката нещата се закрепват, цветя и рози и спокойствие семейно,
ама вътрешно не можеш да спреш да се обвиняваш какъв голям лъжец си.
Поне аз.

не бързах да отговарям.. някак исках да седна и да премисля

и знаеш ли до какъв извод стигнах? че наистина е хубаво да обичаш.

някак си по-предвидимо и спокойно е. не е като да те обичат..и да очакваш
понеже е вътре у тебе си и си знаеш как е

защо се случва и защо няма да се промени!
без да те карат на 2-я месец да се променяш /в кой ли тогава са се влюбили?!/
без да ти вменяват вина /щото не владееш телепатия../ и тъй на как па не си се досетил
докато драскаш с гланца за устни послания на огледалото в коридора.. че трябва да идеш на концерт за 80 лв. билет
или да си помислиш дори, че докато носиш на ръце от леглото до банята няклко мсеца 20-годишният си брачен партньор с потрошени крака, той няма да ти прости това, дето си го видял в най-зависимото си от теб положение /за което тъй и тъй 20 години ти е натяквал в някаква по-лека степен

/
затова, че когато си се отказал да бъдеш материално богат и да боравиш с материя, а държиш просто на едната гола заедност.. ставаш скучен, щото не можеш да си позволиш да запалиш колата и да идеш някъде /повече от 1 път месечно/
или като почнеш да се пазиш от жега или студ..щото просто вече си остарял и не носиш на екстремалности
да ти казват "нее, ти не искаш!"
да обичаш е много по-лесно!:-)
просто..няма външни условности, всичко е вътре
даже няма значение дали е наяве или насън
обичането го възприемам като нещо случило се
/без да сме намачкали чаршафите в реалността, нъл така се възприема... израза/
защото то СЕ Е СЛУЧИЛО!

и си давам сметка колко много хора всъщност обичам /дори и от тук/
зВерчето ми- тази моя неуморна критикарка

която усещам дори виртуално как прокарва ръце през раменете ми, сноу- дет ми шляпа едни мокри шамари с опакото на дланта всеки път кат се оголя

а после ми вика-пиши бре мискинино!

, ТерЕ дето ме познава както моето планинарско Лове ме познава и си допълваме изреченията на 2-та буква, суити /досадна гад такава

/ дето 2 години ближехме рани по съседски и май единственото място дето се смее е там дето и когато се съберем

,
стефи- ести

..няма как да сте я забравили заради темата с песните и настроенията дето непрекъснато вдигаме

, мъничкото нежно момиченце люси- странниче

/предполагам и приятелките и са я посъветвали да зареже оня дет и е мъж зад 16-наесе граници..като четяха по погледа ми

, мира..тва дет дума не мое а земеш от него кат се разприказва

и с джедайска сила да се налага да отменяш блусовете по кабелната телевизия

, принцесата биид

, за която аз съм един обикновен /или не

/ плешив "адриано челентано" с ролкови кънки и шофьор на рейс №29 мечтаещ да я изтръгне от ръцете на наследниците на оръжейника круп

, теб..с нахвърляните стихове от ежедневните терзания, маготича..със сополивите шкембе чорби, моето македонче с крехка визия

, Уинона, бившата или дори онова откаченото уинди..
пропуснал съм сигурно много..нещо грип ме е тръшнал и трудно гледам и мисля
за мъжете няа да споменавам, че ще го приемете неподобаващо
представяте ли си колко много хора обичам?!

те ся ТерЕ със сигурност ще каже "да бе, знаем..ти обичаш целия свят!"

а Вие?
и за автора на темата

щото наистина много я обичам
innamorato pazzo
ла принчипесса

Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...