
и съвсем скоро вече е готова да поеме потока от пътници

Полетът е очаквано кратък, храната на борда - неочаквано добра, между седалките има достатъчно място дори да си протегнеш краката. За първи път пътувам без стюардесите да ми обяснят нагледно като на олигофрен мерките за безопаснот в самолета - вместо това има кратко флимче на екранчетата над главите ни - на всеки 3-4 реда седалки има по едно екранче. Тази новост е облекчение както за мен, така и за стюардесите, вярвам

при това не само отвън. Докато се придвижваме до терминалите минаваме покрай купища багажи, нахвърляни върху ония влакоподобни колички за багаж... почвам леко да се притеснявам и си казвам, че ще е цяло чудо ако багажът ми успее да ме намери в крайната ми дестинация... Решавам да не мисля за това в момента, минавам набързо през паспортния контрол и вече съм навън. В Истанбул хората явно нямат добрата организация на градския транспорт, характерна за някои по-европейски градове като София, например. Затова, вместо да чакам сбутаното 84, минаващо веднъж на високосна година, се налага да взема метрото, което спира точно под летището. Има какво да учат още комшиите
Билетчето ми струва 3 лири (1 лира е ~90 стотинки) и си го купувам от автомат - всъщност това не е билетче, а жетон, който се пуска след това в турникета и ти осигурява достъп до превозното средство - по същия начин са и трамвайните спирки в града. След около половин час съм почти в центъра, още няколко спирки с трамвай и съм вече в центъра на туристическия град -
Света София



и Алтъ Джамията.




Турците лежат на стари лаРви, за които те пряко нямат заслуга - централният площад е бил някога хиподрум за надбягвания, по римско време още. От тогава са там и разните му египетски обелиКсове и други красоти






Приносът на турците се изразява главно в алъш-вериша

такива сергийки има навсякъде. И никъде, в същото време. Мобилна търговия в най-чист вид. Сокът от нар е странно вкусен и пълен с витамини разни. Чашка от ~200 мл е на цена от 2 лири и нещо, като много зависи от това къде я купуваш. Печените кестени са лира и нещо за 100 грама, печената царевица - лира и пейсе. Дюнерчето е 6 лири, порция дюнер - до 15. Има и гюзлемички, разбира се :)

Място за евентуални нужди след пийване/хапване :)

Моторизираните полицаи също внасят колорит в града. А такива почистващи камиончета има навсякъде. И навсякъде е чисто. Интересно ми беше да видя как са решили въпроса със събирането на боклуците в централната част - малки ненабиващи се на очи кошчета. Които, оказа се, са само върха на айсберга - под тях има контейнер с размери сигурно 2*2*2. Закачат кошчето, повдигат цялото нещо изпод земята и го изпразват в огромен камион. Хем има достатъчно вместимост, хем не затормозява гледката. Евала.
От там пътя ме отведе към двореца и великата порта








Зървам Босфора...

Излизам и по едни сокаци стигам до паркче



След почивка, още ходене, трамвай и т.н. стигам до морето. В ляво е Долмабахче, отсреща е Азия...




Октомври, според мен, е правилното време за се отиде в Истанбул за още една глътка лято
Градът се върти около туризма. Навсякъде говорят по малко от всички езици, приемат всякакви пари, няма никакъв проблем да се разбереш с тях. Питат от къде си и веднага след "от България" следва "Ооо, комшу"
Другото, което прави вчепетление, е многото полиция и армия. Въоръжени съвсем не на шега. Навсякъде.
Такива ми ти работи :)