Смях от клубс дир бг

[Green Light]

Тва една доста просташка история, която вече няма давност. Работех в голяма фирма, по-точно в шоу-рума на фирмата. Всичко си вървеше по мед и масло, докато шефа не назначи една секретарка. То да беше секретарка, всичко щеше да си е точно, а то едно пиче, подивехме.... Лошо се отрази на работата, цел ден гледахме, като прецицали телета, то не беха поли с цепки, ниски талий, голи гърбове...., ами мани и другото тая порно звезда, като седнеше, земе да се криви и кълчи, та си губехме ума. А като заговори – едни мъркания, усмивки, мигли...Абе уникална беше.
След работа с двама колеги сядахме в едно кръчме срещу шоу рума и в жегите помпахме бирички. Последния месец темата беше само една – Ани. Щом седнехме неусетно разговара тръгваше към нея, кой кво ще и направи, за кво става, за кво не става. То тя за всичко ставаше...
Гаджето ми един ден беше при мене и вечерта ме поразпита, ква е тая вашта секретарка, от къде е, що така на кур гледа? Викам незнам, неква глупачка...
Та летеше си времето във шеги и във закачки, ние се напъваме, тя държи инкяр. То беха оферти за кафета, обеди, вечери, ама тц...
Изведнъж обаче филма стана друг. Един колега отиде на почивка в Турция, от там си донесе страшен сувенир.... Некво човече, статуетка от Ефес, символ на плодородието. Педя човек – лакет хуй. Та с тая дървена фигурка голям смях беше, тия турчоляци, деба как го беха изделкали, баш си уй. Голем, гладък, малко крив....
Работното време ни беше до пет часа, пиеме си бирички в кръчмето и кво да видиме – към осем Аниту излиза от шоу-рума. Ай сиктир тая кво е правила досега? Сигурно е забравила нещо и се е върнала. На другия ден звъниме в СОТа, излиза, че до осем е стояла. Влезнахаме в един сериал, седиме си вечер не говориме и тримата зяпаме, кога ще остане пак до късно. Наблюденията ни се се увенчаха с успех, четвъртък остана пак до осем. Излезнаха въпроси, що четвъртък, що по-едно и също време?
Камен, тоя със сувенера ни фърли и в едни други схеми, като обяви, че в петък сутринта статуетката миришела на сапун!!??
Оборометирите на фантазийте ни влезнаха в червеното. На пръв поглед излизаше, че тая, малката мръсница остава след работа и и си играе с Ефесчо, както го бяхме кръстили...
Следващия четвъртък преди да си тръгнеме душихме Ефесчо и тримата, даже му сложихме една малка чертичка със сребърен маркер.
В петък, естествено бяхме час и половина по-рано на работа. И подозренията се оправдаха. Чертичката беше изтрита, е Ефесчо миришеше на сапун!
До към дванайсе имитирхме търговско събрание, обсъждахме, смеехме се, от само себе си се роди пъкления план на който аз ставах основна фигура.
Та плана сигурно няма да ви изненада – аз трябваше да се скрия и да видя за кво става въпрос.
До изпълненито имахме една седмица, но се сбъскахме с доста трудности. Местата подходящи за прикриване, нямаха добра видимост и обратно. Другия проблем беше, че както и да съм се скрил, тя щом излезеше ще активира алармата и аз като се размърдам ще дойдат сотаджийте. Вариант беше и задния изход, но не намирахме ключ от него, по-скоро намерихме ключа, но се оказа, че е сменен патрона.
Имаше и безумни предложения да ме заключат в гардеробче и да стоя цяла нощ....
Разсъждавахме логично и смятахме, че тя преди да се отдаде на Ефесчо, ще хвърли едно око насам-натам... Варианта с гардеробчетата не струваше поради факта, че отвътре не се отключва и са така разположени, че има частична видимост.
Но накрая го измислихме така – отпрахме гърба на средното гардеробче и замъкнахме цялата композиция при вратата на задния изход. Така и вратата отпред щеше да е заключена . А аз имах на разположение обема на гардеробчето плюс нишата при врата, която щях да използвам за да избутам накрая гардеробите и да тичам към алармата.
Местенето стана в понеделник, не си спомням под какъв предлог, пратихме Аниту за пици и тествахме.
Нов проблем пролуката в горния край на вратата не вършеше работа, защото темето ми опираше в тавана и очите ми не достигаха нивото на пролуката. Камен го реши тоя проблем на другия ден, проби една дупка до ключалката и каза ебал съм го и гардероба....
Настъпи деня на мисията, към обяд обявих, че отивам на среща с клиенти и си тръгнах, отидох в къщи, преоблякох се, обух маратонки. Отидох в едно кафе зад офиса, Камен дойде с джигитален фотоапарт, махнахме всякви звуци, нагласихме настройките, аз си спрях вибрата и звука не телефона. Малко почнах да се притеснявам, но Камен ме успокои, вика кво толко, ако стане издънка ше кажеш, че е шега. Викам му добре и отидох да се изпикая, че ше има да висим бая в тая кутийка. Като се върнах Камен вика аре да ходиме, пратили са я някъде.
Та ето ме в мойта килия. Малко май подранихме, към три нещо влезнах и към четри вече ме фанаха нервите. Аниту я нямаше още, Камен ми даде цигара през дупката, мушкаше филтъра, аз си дърпах и духах пак през дупката. Уговорката ни беше да се чакаме после на кръчмето.....
Към четри и половина Аниту дойде, всички взеха да се разотиват. В пет и десет тя стана от компютъра, чух токчетат до входната врата, заключи и се върна. Седна на компа с гръб към мене, почна да реди пасеанси, по едно време си бръкна под блузата отзад и си разкопча сутиена, явно нещо я стягаше. През няколко минути телефона ми светеше, ония идиоти питаха кво става. Аз не си направих труда да отговарям, щото просто нищо не ставаше. Направих няколко пробни снимки – ставаха чудесни.
Времето течеше и нищо не се случваше, вече бях убеден, че всичко е плод на наште фантазий и момичето убива време.
Но търпението се възнагради, звънна и телефона, кратък разговор - „да, да, да, чакам те”, ебаси, дишането ми се учести, усетех потта как се стича по ребрата ми. След десет минути получих смс, една дума – „ШЕФА” . Така беше написано с главни букви. Е те са си еба пичката майчина, шефа ли идва бе? Докато се чудех дали да им искам обяснение, отговора дойде сам. Токчета прекосиха шоу-рума, вратата се отвори, затвори, заключи и вече чувах до болка познатия глас на Шефа....
Какво ли не бих дал да имам ключ от врата зад мене, да отключа и да изхвърча с двеста, в ква простотия влезнах не е истина. Прибрах фотоапарата в джоба, само тва ми треаше да снимам Шефа....
Спотаих се и се молех всичко да приключи благополучно. Гаджето ми звъня, естествено, че нямаше как да отговоря в този момент, после ми написа смс, некъв сълзлив – за нашта връзка, къде съм, що не отговарям, после още един, че ако не и отговоря ще е края. Пратих и едно сърце, не можех да цъкам повече....
Аниту направи чай на шефа, тя пи капучино или мляко, говореха си тихо, тя се смееше. Бяха седнали на ъгъла на заседателната маса, наведени един към друг, на три метра от мене....
Шефа беше към педесетака, но запазен, то от тия чайове....
По едно време нещата тръгнаха в правилна посока...... Той и дигна блузата и почна да я целува по циците...
Деба и съдбата, бех се настроил за неква мастурбация да гледам, а то живо порно с Шефа, нещо не ме кефеше ситуацията, ама кво да права, като съм в тъмна кутия с една дупка, ща не ща ше гледам. То като се почна свирки-мирки, той я лиза, после легна по гръб на заседателната, а тя отгоре скача, язди като луда....
После никой не ми верваше, че не ми стана кура, ама наистина в некъв стрес бех...
Помислих си по едно време да снимам, щото програмата по учебник – сменяваха стойки, ритми, пълно разнообразие....
От тук натам следват само шокови ситуаций. Аз три години работя в тая фирма, тва го казвам не за друго, ами като звънна телефона на Шефа знаех по мелодията, че е жена му......
От разговора разбрах, че ситуацията е напечена, шефа лъжеше нещо.... Потвърждение за напеченото положение дойде под формата но смс с главни букви – „ШЕФКАТА”
Тука с риск да стана циничен ще кажа няколко подробности – докато той говореше по телефона хуя му падна, Аниту взе Ефесчо и отиде в тоалетната, като се върна го беше измила....
Поредния шок – шефа каза на Ани, че колата му е отпред , а жена му чака до нея и че той възнамерява да излезе през задната врата!!!!! Ани му отговори, че аз и Камен сме търсили ключ, но не сме го намерили.... Отговора му ме доведе до саморазпад – ключа бил в него!!!!!
Край, просто това беше края, ако тоя тапир възнамерява да излезе през вратата, която е зад гърба ми...... Нема такава свинщина.
Първи вариант - да напиша на Камен да разкара шефката. Да, но как ще кажеме на шефа, че е чисто? Не става. Втори вариант - да дърпам гардеробчетата, така че да не може да ги отмести....
Докато мислех трескаво тия двамата не си губеха времето, Аниту се разчепи на бюрото и Ефесчо се скри, после пак се почнаха....
Знаех, че е въпрос на минути всичко да се разкрие. Нов смс - явно шефката не е тъпа, заела била позиция с колата така, че да вижда и предния и задния вход. Извода е един, аз изгарям след няколко минути, а след още няколко и шефа.
Решението, което взех изплува от само себе си – да кажа на шефа за опасноста, която го грози и по тоя начин да получа индулгенция за воайорството ми.....
Малко се успокоих, изгледах края на филма, Аниту – викове, пъшкане, Шефа – сумтя и той, като нерез....
Изчаках ги да се облекат и усетих момента в които трябваше да действам. Почуках силно на вратата на шкафа..... Волтова дъга незнам какво е, но си представям, че ефекта от нея е някъв подобен. Шефа се изпъна, като струна с некъв гимнастически скок, а Аниту изпищя истерично, и рязко отскочи от невидимата заплаха и се удари в бюрото.
В следващите секунди настана тишина, Шефа извика силно „Кой е там?”, аз се прокашлях и се предсатавих......
Въпроси, отговори, въпроси, отговори.... Аниту циври и ме гледа злобно, шефа тцъка с език, аз мълча гузно....
Както и да е моя план е в сила. А именно – от задния вход излизаме аз и Аниту, като любовници, виждаме колата на Шефката и отиваме при нея, мрънкаме некви щуротий, казваме, че шефа е с некви приятели и че просто си е оставил колата пред офиса. Изчакваме я да се разкара и звъниме на Шефа да се спасява.
Речено-сторено. С шефа избутахме гардеробите, взех ключа и с Аниту излизаме......
На тия дни им се вика тройно критични..... Или за моя случай не са измислени наименования....Може би - петорно критични. Излизаме ние с Аниту хванати за ръка и до колата на шефката виждам още една кола – на гаджето ми.
Тя седеше вътре с тъмни очила, които незнам за кво и бяха, като и през тях усетих оня поглед за масово поразяване....
Конете знам, че се парализират от ток, а аз се парализирах от поглед, дет се вика с поглед ме парализира. Някак си далечно чух паленето на двигателя, свиренето на гумите.....
Отидохме при шефката. Айде са нов филм - „Твойта приятелка ли беше? Ама вие що не се земете? Я елате да седнеме някъде да се успокойте....”
Ебаси майката, кво седане, кво успокояване. Ама при шефката нема тва-онова, завлече ни в кръчмето пред шоу-рума....
Камен и другите като ни видеха и минаха от 3D в 2D, сплескаха се....
Изнесоха се за секунди с едни погледи, като гупи.
Шефката и Аниту плямпат възбудено, шефката ше черпи, поръчвам водка и отивам в кенефа. Разговор едно – „Шефе, чисто е”. Разговор две – „Мило, аз.....” - червена слушалка. Разговор три – „Камене, ква я мислихме, тя ква стана....”
Връщам се на масата и поръчвам втора водка, след пет минути Шефа пристига с такси и слиза точно пред кръчмето. Шефката му разказва случката, той кима разбиращо.
След малко ме дръпна навън и ми каза – „от утре си командировка, един месец, на Слънчев бряг, на разноски на фирмата, взимай си гаджето и да и се извиниш от мое име....”



П.С. Към днешна дата всички връзки (социални, сексуални, административни и юридически) между всички участници са приключени.

-------
N/A


Източник
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... apsed&sb=5

[shshtt]

хахаах е сега само кажи че е твое а не чуждо и го забирам и въобще с теб няма повече да се разправям

[Green Light]

хахаах е сега само кажи че е твое а не чуждо и го забирам и въобще с теб няма повече да се разправям

Не е мое, Шът.
Обаче е голем цар, който и да е.


П.п. Вземи го тва "Пръднах" ако ти харесва. А?

[shshtt]

дай линк да не ровя и го завличам моментално
гуш и мерси

[windcolours]

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php ... 4%ED%E0%F5

[Green Light]

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php ... 4%ED%E0%F5

Поправям тук таме.

Пръднах в колата. Сега... всякакви оправдания мога да ви дам, болки в корема, лоша храна, незнам какво си, обаче истината е, че изобщо не разбрах защо и как стана тая работа. Не ме болеше нищо. Слушах си радио, музика някава. От тия радиа дето друго по тях няма, заради мъдростта на програмните им директори. И браво, така се спасявам от новини за убийства, конгреси, кризи или унижение някакво чуждестранно на това, че българин се наричам. Умни хора. Или кухи, впрочем, може би не им ражда нищо главата и затва само адел, заз и ди джей майкъл, боби, кен. Но това е без всякакво значение. Седя си значи аз ей така потопен в добро настроение на един светофар и какво да правя, какво да правя, и на!
Вие сигурно си мислите, че това е някакво събитие за мен и затова искам да ви споделя. Прошката на признанието, катарзис и пречистване. Обаче не е съвсем така. Не, че ви подценявам като изповедници, не бързайте да се обиждате, но това не е точно разтърсваща новина в моя случай.
Не мога да кажа, че се изпускам непрекъснато. Или примерно веднъж на ден, или че изобщо има някакъв режим и ред в тая работа. Но под секрет казано – и друг път ми се е случвало.
Начи, риш, аз съм образец за добро възпитание, това го знаете. Вие сами давате пример на децата си с мен, да не говорим за лекции посветени на походката, стойката ми и така. Това не е моя заслуга, то си е така в нашия род от векове, просто се раждаме възпитани. След това се разваляме, евентуално ако попаднем на лоша компания. Но това е лекичко и рядко, защото веднъж попаднал някой мой роднина в компания, неизменно всички хора там стават по- добри, благородни и честни. Има много примери, няма да се разпростирам Франциск от Асизи, Ганди, Радко Младич, все едно.
Защо- все пак си мислите вие –пиша сега тази глава от житието си. Защо си давам този труд. Защото, приятели, изведнъж, след тва, се оказа че пред мен стои дилема.
Тази пр.., този сероводород, риш, далеч няма еднаква сила във всички обстоятелства. Понякога е почти нежен, едва доловим, понякога е с домашен топъл така дъх, понякога леко лъхне и отмине, случва се да ни стресне и уплаши, но после с облекчение разбираме, че това е само момент, че веч го няма, липсва и ура, а пък понякога от него ни спасява широтата на околното пространство.
Случва се, уви обаче, поради комплексни фактори, да стане комбинация от мощ на боен газ и миниатюрен ратворяем обем.
Моят случай се оказа точно такъв.
Е чудо голямо - пак казвате вие. Чета ви мислите просто- ще отвори прозорците и много важно. Мине не мине десет секунди и ще се оправи.
Мм..не! Грешите. Не може да стане това, първо защото никакви секунди не оправят нещата. Трябва си професионално проветрение- десетина минути отворени джамове с 50-60 километра в час. И второ защото навън валеше майка си и баща си. Предната кола не се виждаше, хората до мене взеха да надуват пояси и плажни топки.
И така, дилемата стана: Да се удУша, или да се удавя.
Положението допълнително се комплицираше от факта, че трябваше да взема клиент. От следващата пряка. Извинявайте за чуждицата, но някак ми липсват думи. "Усложнявам" не ми се струва достатъчно. Искам с усложнена дума да обясня усложнението си. Комплицитацион се получи. Шибан комлцитациус. Мда.
Петнайсет минути го кандардисвах, че не бе нищо не ми коства, чакай там на сухо под спирката, идвам. Не се притеснявай, нищо, няма идвам. Не, няма нужда да викаш колегите си, нищо че са наблизо, ей ме завивам вече, идвам, бе идвам.
И сега вися в задръстване в дъжда, оня го пръскат колите и е бесен, и аз ще му искам услуга.

В колата ми миризмата е категорича и каква точно е тя и откъде идва е без всякакво съмнение. Поне да не бях сам, бе, в тая кола, та да има колебание кой виновния, кой е простака...
Ма тя тая кола не е моя. Така я намерих и викам дай да се кача в тоя дъжд и ей ме.
Дали да не кажа че сега съм свалил един колега, и ей така ще погледна.
Не става мамка му, кой идиот ще направи това и ще се изниже, нали ще стане бой.

Допреди малко седях и слушах и даже пеех шакира, а сега търся къде да си фрасна главата. Мамка му, мамка му, мамка му.
Гледам втренчено напред, бавно дъвча долната си устна и усилено мисля да се обадя ли по телефона и какво да кажа. Извинявай, не мога да дойда. Спуках гума. Жена ми ражда. Вода в карбуратора! Война! Пу- пу, па аз. И дишам съвсем плитко.
Няма начин! Решението е тежко но единствено. С натежала ръка отварям всички прозорци. Колата бързо почва да подгизва, а отгоре плисва още по- силно. Или може би падна гълъб от възходящото течение.
Не мърдам, не поглеждам към таблото или седалките и седя така поне 5 минути. Джобовете на вратите взеха да преливат. Аз все едно се бях къпал с дрехите. Чорапите ми са мокри, честна дума. Кормило, педали- всичко вир вода. Спрях радиото та да не направи късо. Не знам дали тавана остана сух. Не се сетих да проверя. Бе, хора, вътре в тая кола все едно бяха лискали кофи. Аха, аха да се разплача, но удържах.

После, таман преди да взема човека, затварям все едно нищо и спирам, и му махам да се качи.
Здрасти, вика той. Забави се бе!
Здрасти викам. Извинявай! И го гледам стреснато така.- Тука, ъъ, май седалките маклко мокри от дъжда- да бе, тва е кабриолет!
А. Вика той! Хич не се притеснявай – не е притеснявай, не се притеснявай, ама седи на крайчеца- Аз – вика- бездруго съм настинал хи хи. Носа ми – вика- така е запушен, че чак ушите ми са загъхнали. Като говоря не се чувам.
И се смее!

Пък аз взех да бърша мъглата от стъклото и пак си задъвках устната.
Сега ме боли.

[shshtt]

Ей най-после кандиса много те нагушквам тук и да вземеш като ти се отвори време да се поразръчкаш назад и да изчоплиш от скалата още камъчета.
По удобно е в сайта не само за четене, ами и за теб самия, за да си ги намираш по-лесно, отколкото всеки път да играеш упражнението с търсенето.
От собствен опит ти го казвам :)

Аз пък понеже все с рогите я карам, както ви е известно, теглих преди време една майна на всички видове издатели, да ме прощават и приятелите между тах, и сама си издавам сега на хартия книжката. Днес я поръчах в микроскопичен тираж, да има за подаръци и тръпна да видя какво ще излезе. Голямо вълнение, голямо нещо е сега, пък като я пипна не знам какво ще е. Дано няма големи и неприятни изненади, че язък ми за никак не малкото усилия дето хвърлих на вятъра.

Текстът мисля да го пусна в понеделник, че събота и неделя има малко хора в нетя, да знаеш. Айде.

[Green Light]

Ей най-после кандиса много те нагушквам тук и да вземеш като ти се отвори време да се поразръчкаш назад и да изчоплиш от скалата още камъчета.
По удобно е в сайта не само за четене, ами и за теб самия, за да си ги намираш по-лесно, отколкото всеки път да играеш упражнението с търсенето.
От собствен опит ти го казвам :)

Аз пък понеже все с рогите я карам, както ви е известно, теглих преди време една майна на всички видове издатели, да ме прощават и приятелите между тах, и сама си издавам сега на хартия книжката. Днес я поръчах в микроскопичен тираж, да има за подаръци и тръпна да видя какво ще излезе. Голямо вълнение, голямо нещо е сега, пък като я пипна не знам какво ще е. Дано няма големи и неприятни изненади, че язък ми за никак не малкото усилия дето хвърлих на вятъра.

Текстът мисля да го пусна в понеделник, че събота и неделя има малко хора в нетя, да знаеш. Айде.

Успех!
Ти като биеш шута на издателите, как ще стигне книжката ти до книжарницата? Не разбирам. Аз мисля, че е хубава, може да имаш успех.

[shshtt]

Ей най-после кандиса много те нагушквам тук и да вземеш като ти се отвори време да се поразръчкаш назад и да изчоплиш от скалата още камъчета.
По удобно е в сайта не само за четене, ами и за теб самия, за да си ги намираш по-лесно, отколкото всеки път да играеш упражнението с търсенето.
От собствен опит ти го казвам :)

Аз пък понеже все с рогите я карам, както ви е известно, теглих преди време една майна на всички видове издатели, да ме прощават и приятелите между тах, и сама си издавам сега на хартия книжката. Днес я поръчах в микроскопичен тираж, да има за подаръци и тръпна да видя какво ще излезе. Голямо вълнение, голямо нещо е сега, пък като я пипна не знам какво ще е. Дано няма големи и неприятни изненади, че язък ми за никак не малкото усилия дето хвърлих на вятъра.

Текстът мисля да го пусна в понеделник, че събота и неделя има малко хора в нетя, да знаеш. Айде.

Успех!
Ти като биеш шута на издателите, как ще стигне книжката ти до книжарницата? Не разбирам. Аз мисля, че е хубава, може да имаш успех.

Ами мислех я доста тази работа, но честно казано не вярвам някой непознат да ис купи книжката. Това ще са приятели и познати и ще им я изпратя.
Във виртуалните книжарници не знам дали ги бърка, че е Самиздат, предполагам че не, но дори и да не искат едва ли е кахър, в сайта ми има координатите.
Ако се престраша да напарвя представяне, тогава обикновено се купуват книги на такива като мен.
Всичко ми е в главата и организирано и имам местата и хората, просто не мога да се преодолея и да го направя. Вцепенявам се от страх при публични изяви.
Има много варианти за продажба, стига да ми се занимава, но не съм сигурна че ми се :)
Затова малко съм поръчала, да ги видя първо какви ще ми ги сервират от печатницата дето съм избрала, че ще видя после.

[Мнемозина]

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=10349&start=0

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=9699

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=229209#229209

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=88606#88606

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=126792#126792 - обаче тук трябва да му свържеш някакво начало.

Ей тези изнамерих като възможни така на първо търсене, та предлагам. Но Грийн трябва да си каже, разбира се.

[shshtt]

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=10349&start=0

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=9699

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=229209#229209

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=88606#88606

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=126792#126792 - обаче тук трябва да му свържеш някакво начало.

Ей тези изнамерих като възможни така на първо търсене, та предлагам. Но Грийн трябва да си каже, разбира се.

ама пък толкоз много те обичам, че просто какво да кажа!

[bead_]

Вцепенявам се от страх при публични изяви.
Има много варианти за продажба, стига да ми се занимава, но не съм сигурна че ми се :)
Затова малко съм поръчала, да ги видя първо какви ще ми ги сервират от печатницата дето съм избрала, че ще видя после.

така ще си останеш една съвременна емили което също не е лошо, хич не е лошо

[Дон Румата Есторски]

Грийни, това съм го чел, също много отдавна в e-bane.net. Но сега не мога да го изчовъркам оттам. Не знам къде се е появило първо.

[windcolours]

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=10349&start=0

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=9699

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=229209#229209

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=88606#88606

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=126792#126792 - обаче тук трябва да му свържеш някакво начало.

Ей тези изнамерих като възможни така на първо търсене, та предлагам. Но Грийн трябва да си каже, разбира се.

ама пък толкоз много те обичам, че просто какво да кажа!

Помните ли приказките на Рем? Ще стоят добре в сайта ти....

[coffeemate]

Тва една доста просташка история, която вече няма давност. Работех в голяма фирма, по-точно в шоу-рума на фирмата.

П.С. Към днешна дата всички връзки (социални, сексуални, административни и юридически) между всички участници са приключени.



Източник
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Bo ... apsed&sb=5

Голям смях. Благодаря ти, че го показваш!

хахаха ама и това "Пръднах" е култово! Всеки попада в абсурдни ситуации ама де да можеше смешно да ги представи :)))))))

[shshtt]

Помните ли приказките на Рем? Ще стоят добре в сайта ти....

че ще са добре няма две мнения, но не зависи от мен, Рем трябва да се появи да каже:bigsmile:
и Питката и той има просто изумителни снимки и панорами, ама никакъв го няма да даде някоя да качим
и Боев, и дон Румата го мързи, и Холи се спотайва и Вяра, че и ти щеше ония 2 стихотворения да пращаш и тъй си остана и сигурно пропускам сега някой от бързане

[shshtt]

Поправям тук таме.

Пръднах в колата.................

Грийни, заглавието много ме дразнеше и с помощта на Мнемо го прекръстихме на Комплицитациус.
Ще извиняваш, ама ми дожаля да ебава мамата на цялия разказ.
Време нямах да те питам, дано нямаш против.

[shshtt]

Вцепенявам се от страх при публични изяви.
Има много варианти за продажба, стига да ми се занимава, но не съм сигурна че ми се :)
Затова малко съм поръчала, да ги видя първо какви ще ми ги сервират от печатницата дето съм избрала, че ще видя после.

така ще си останеш една съвременна емили което също не е лошо, хич не е лошо

е сега така като ми говориш аз какво да кажа, а?
яко ме четкате тука, но хич не ми е излишно, като се има предвид, че от никъде другаде не получавам похвали
да съм вашата емили наистина не е никак, ама никак зле:bigsmile:

[Мнемозина]

Поправям тук таме.

Пръднах в колата.................

Грийни, заглавието много ме дразнеше и с помощта на Мнемо го прекръстихме на Комплицитациус.
Ще извиняваш, ама ми дожаля да ебава мамата на цялия разказ.
Време нямах да те питам, дано нямаш против.

Абе така като го видях болдирано, другото май ще е по-добре, по-фино е някак.

[shshtt]

Поправям тук таме.

Пръднах в колата.................

Грийни, заглавието много ме дразнеше и с помощта на Мнемо го прекръстихме на Комплицитациус.
Ще извиняваш, ама ми дожаля да ебава мамата на цялия разказ.
Време нямах да те питам, дано нямаш против.

Абе така като го видях болдирано, другото май ще е по-добре, по-фино е някак.

ами, ами, така е по звучно

[Green Light]

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=10349&start=0

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=9699

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=229209#229209

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=88606#88606

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=126792#126792 - обаче тук трябва да му свържеш някакво начало.

Ей тези изнамерих като възможни така на първо търсене, та предлагам. Но Грийн трябва да си каже, разбира се.

Хеееее! Ай стига, бе!

Е какво да казва Грийн, освен мерси много! Мерси, значи, много, Мнемозина! Много ме облекчаваш. И което е неизмеримо по- важно - ласкаеш.

[Green Light]

!

хахаха ама и това "Пръднах" е култово! ...

Дончев, виж как трябва да се дебютира, бе риш. Веднага си личи интелигентен и хубав човек.

[Green Light]

Грийни, заглавието много ме дразнеше и с помощта на Мнемо го прекръстихме на Комплицитациус.
Ще извиняваш, ама ми дожаля да ебава мамата на цялия разказ.
Време нямах да те питам, дано нямаш против.

Абе така като го видях болдирано, другото май ще е по-добре, по-фино е някак.

ами, ами, така е по звучно

Аз съм "за" каквото и да решиш. Ще съм благодарен на критики от твои познати. Тука така и не ви хванах вяра.

[Мнемозина]

Хеееее! Ай стига, бе!

Е какво да казва Грийн, освен мерси много! Мерси, значи, много, Мнемозина! Много ме облекчаваш. И което е неизмеримо по- важно - ласкаеш.

Моля, моля.
Първото беше целта. Ей така, страничен поглед кое може да се извади от клуба и да се сложи отделено.
Пък ласкаенето е допълнителен бонус, ако го искаш. Но всъщност не го правя.

[bead_]

Абе така като го видях болдирано, другото май ще е по-добре, по-фино е някак.

ами, ами, така е по звучно

Аз съм "за" каквото и да решиш. Ще съм благодарен на критики от твои познати. Тука така и не ви хванах вяра.

аз съм да се запази всичко автентично. и грийна да не редактира шедьоври. няма да ги направи по-лоши, но и по-добри няма да станат. а, ако ме питате съвсем честно, извадени от контекста на клуба... уф, стисната съм много. терсене ми е някак да се извлачват оттук текстове. обаче, дето се казва един ден изолираните племена в бразилия ще чуят грохота на дървосекачите. се ла ви.

[shshtt]

аз съм да се запази всичко автентично. и грийна да не редактира шедьоври. няма да ги направи по-лоши, но и по-добри няма да станат. а, ако ме питате съвсем честно, извадени от контекста на клуба... уф, стисната съм много. терсене ми е някак да се извлачват оттук текстове. обаче, дето се казва един ден изолираните племена в бразилия ще чуят грохота на дървосекачите. се ла ви.

напълно те разбирам! и на мен сърцето ми се къса като вадя неща от контекста и просто ги осакатявам.
но не мога да намеря начин да ги откроя в дадения контекст
ако бях намерила решение на този проблем досега да имам няколко романа


п.п. грийни, моля те, повярвай си най-сетне бе човече
няма откъде да ти докарам професионалисти, че на тях да повярваш
те са самовлюбени и всичко е или бартер или пари, как да ти го обясня, че да ми повярваш и аз не знам