направо....абе, направо.....абе.....Дон Румата Есторски написа:
Казваш, че селцето ни умира.
Нямало ги вече тези шумни дни.
Но оставили сме своята чертичка във ефира.
Попораснали сме, може би - уви!
Тук сме си - готови да поспорим.
Мненията си да обменим...
Туй, което идвахме да си го поговорим,
помъдрели, идваме да си го помълчим.
За нуждаещите се...
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
ох, ужасно мило е това и се пъна тука от половин час нещо да измисля да ти отговоря и няма братчеДон Румата Есторски написа: shshtt!
Когато прочетох това, ти написах отговор, но после се засрамих и не ти го пуснах...
Сега преглеждах драсканиците си и го открих. То е много несръчно написано и няма твоя финес, но понеже си е за теб,
реших да ти го пусна все пак (пък и аз съм инженер - не съм поет):
Казваш, че селцето ни умира.
Нямало ги вече тези шумни дни.
Но оставили сме своята чертичка във ефира.
Попораснали сме, може би - уви!
Тук сме си - готови да поспорим.
Мненията си да обменим...
Туй, което идвахме да си го поговорим,
помъдрели, идваме да си го помълчим.
само това ми роди тиквата
избързах ми се струва с опелото
ще оцелее пак селОто
ко да прая сега, има и такива дни....
гушки
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Песента на бухала
Той пя за това
как лебедът станал завинаги бял
как вълкът се отрекъл от своето издайно сърце
как звездите спрели да се преструват
как въздухът захвърлил всяко приличие
водата преднамерено се вкочанила
скалата си погребала надеждите
а студът умрял неизвестно къде
Той пя за това
как никой нищо повече не може да загуби
после смразен от страх
видя браздите от звездните нокти
чу плясък на скални криле
и своята песен
Тед Хюз
Той пя за това
как лебедът станал завинаги бял
как вълкът се отрекъл от своето издайно сърце
как звездите спрели да се преструват
как въздухът захвърлил всяко приличие
водата преднамерено се вкочанила
скалата си погребала надеждите
а студът умрял неизвестно къде
Той пя за това
как никой нищо повече не може да загуби
после смразен от страх
видя браздите от звездните нокти
чу плясък на скални криле
и своята песен
Тед Хюз
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Недялко Йорданов
November 12.
Едно ново стихотворение от книгата "Безлюбовие" - монолози на днешни хора...
Семейните
Откакто той се появи
аз нямам друг живот, уви...
И тъй забравих отведнъж
и дом, и две деца, и мъж.
Ако погледна отстрани
не съм от леките жени,
красива съм освен това...
Как само хукнах презглава!
Как ме изяде и изпи,
а сърчицето ми търпи...
Но няма да поиска той
да бъде мой и само мой...
Блян тъмен...Неосъществен...
Без бъдеще... И ден за ден.
Понякога ме хваща яд,
че той си има личен свят:
деца и собствена жена...
Но няма никаква вина -
И тъй на месеца веднъж
жена съм му , той ми е мъж,
когато пак ме призове...
И сметката делим на две...
11.10.2012
November 12.
Едно ново стихотворение от книгата "Безлюбовие" - монолози на днешни хора...
Семейните
Откакто той се появи
аз нямам друг живот, уви...
И тъй забравих отведнъж
и дом, и две деца, и мъж.
Ако погледна отстрани
не съм от леките жени,
красива съм освен това...
Как само хукнах презглава!
Как ме изяде и изпи,
а сърчицето ми търпи...
Но няма да поиска той
да бъде мой и само мой...
Блян тъмен...Неосъществен...
Без бъдеще... И ден за ден.
Понякога ме хваща яд,
че той си има личен свят:
деца и собствена жена...
Но няма никаква вина -
И тъй на месеца веднъж
жена съм му , той ми е мъж,
когато пак ме призове...
И сметката делим на две...
11.10.2012
Кърти, чисти, извозва...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Цял потънал в сняг и скреж,
той дошъл със тих вървеж,
поогледал се на прага,
па заудрял със тояга:
— Чук-чук-чук!
Чук-чук-чук!
Абе, кой живее тук?
Спели всички кротък сън.
Никой нямало навън —
тежки порти да отвори,
да го срещне в равни двори
и да викне с весел глас:
— Ха, добре дошъл при нас!
И в среднощния покой
сам вратите бутнал той.
Казват, нямало ключалка —
ни голяма, нито малка —
що без много „щрак“ и „щрик“
той да не отвори в миг.
Шарко млъкнал изведнъж —
той познал светия мъж.
Влязъл тихом вкъщи госта,
най-напред при бати Коста,
и без много шум да вдига,
сложил блок, бои и книга.
После, благ и зачервен,
той пристъпил къмто мен
и ми турил до кревата
таз писалка и шейната,
кимнал леко след това,
па прибавил и халва.
Спрял при Лалка той тогаз
в тихия среднощен час
и си рекъл:
— Тая Лалка за писалка ми е малка,
а защо са й шейни,
щом е още в пелени?
Рекъл, сложил дар богат —
кукличка и шоколад —
и накрай с усмивка блага
пак прекрачил той през прага
и изчезнал с своя кош
в снежната заспала нощ.
Асен Разцветников
той дошъл със тих вървеж,
поогледал се на прага,
па заудрял със тояга:
— Чук-чук-чук!
Чук-чук-чук!
Абе, кой живее тук?
Спели всички кротък сън.
Никой нямало навън —
тежки порти да отвори,
да го срещне в равни двори
и да викне с весел глас:
— Ха, добре дошъл при нас!
И в среднощния покой
сам вратите бутнал той.
Казват, нямало ключалка —
ни голяма, нито малка —
що без много „щрак“ и „щрик“
той да не отвори в миг.
Шарко млъкнал изведнъж —
той познал светия мъж.
Влязъл тихом вкъщи госта,
най-напред при бати Коста,
и без много шум да вдига,
сложил блок, бои и книга.
После, благ и зачервен,
той пристъпил къмто мен
и ми турил до кревата
таз писалка и шейната,
кимнал леко след това,
па прибавил и халва.
Спрял при Лалка той тогаз
в тихия среднощен час
и си рекъл:
— Тая Лалка за писалка ми е малка,
а защо са й шейни,
щом е още в пелени?
Рекъл, сложил дар богат —
кукличка и шоколад —
и накрай с усмивка блага
пак прекрачил той през прага
и изчезнал с своя кош
в снежната заспала нощ.
Асен Разцветников
Тя е нежна и пищна
Тя е нежна и пищна.
Тя е топла и зряла.
Тя по дланите пише
на дървото примряло,
и листата къносва,
и на сватба ги кани.
Тя самата докосва
със къносани длани.
И от допира ласкав
плодовете узряват.
И очите й бляскат!
После се замъгляват,
и светът притъмнява,
ако тя помрачнее.
Топлината престава
да трепти и да грее.
Есента от любяща
става хладна. Студена.
Радостта й искряща
е в мъгли потопена.
И промяната стряска.
Иде ред да се страда.
Как внезапно и рязко
спрях и аз да съм млада…
Мария Донева
Тя е нежна и пищна.
Тя е топла и зряла.
Тя по дланите пише
на дървото примряло,
и листата къносва,
и на сватба ги кани.
Тя самата докосва
със къносани длани.
И от допира ласкав
плодовете узряват.
И очите й бляскат!
После се замъгляват,
и светът притъмнява,
ако тя помрачнее.
Топлината престава
да трепти и да грее.
Есента от любяща
става хладна. Студена.
Радостта й искряща
е в мъгли потопена.
И промяната стряска.
Иде ред да се страда.
Как внезапно и рязко
спрях и аз да съм млада…
Мария Донева
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
shshtt написа:Разговорът
Катерина Стойкова-Клемър
Не желаейки да обсъжда нищо
освен себе си,
поетът се сви
във своята цигара.
Обидната липса на теми, посветени
на неговата ситуация(1), причини
още една бира(2).
_______________
1. последна книга, влияние, трансформация.
2. псувня, тирада, демонстрация.
А. Това съвсем не ми хареса.
Е ми мен пък ме докосна,близка ми е темата за егоцентризма:lol:Green Light написа:shshtt написа:Разговорът
Катерина Стойкова-Клемър
Не желаейки да обсъжда нищо
освен себе си,
поетът се сви
във своята цигара.
Обидната липса на теми, посветени
на неговата ситуация(1), причини
още една бира(2).
_______________
1. последна книга, влияние, трансформация.
2. псувня, тирада, демонстрация.
А. Това съвсем не ми хареса.
Днес Баба Яга има да черпи. Да е жива и здрава където и да е. 
На един човек, който не искаше да рисува
Здравей, човеко. Сигурно си прашен
и гладен, и мълчал със векове.
Седни до мене. Нищо, че съм страшна.
И нищо, че съм възрастно дете.
Да, знам, че ти се ще да ме удариш
за тая нагло вдигната глава.
И зная, че очите ми те парят...
Но... само за секундичка... Ела.
Седни. И порисувай с мен деца.
И после ме съди, че виждам цветно.
Със тебе сме хартиени слънца,
човеко. И сме тъжно мимолетни.
Със тебе сме еднакви по безсилие...
Защо ти се привижда в мене пречка?
Защо използваш думи за ветрило,
с което се пропъждат буболечки?
И без това навън ни се налага
със всеки дъх по мъничко лъжа.
Защо се лъжем тук? Нима помага?
Така ли ще променяме света?
Защо, човеко? Много ли сме чужди?
Аз мога да ти бъда дъщеря...
Вземи молива. Меч не ти е нужен.
Здравей! Да порисуваме деца?
Е. Мавродинова
На един човек, който не искаше да рисува
Здравей, човеко. Сигурно си прашен
и гладен, и мълчал със векове.
Седни до мене. Нищо, че съм страшна.
И нищо, че съм възрастно дете.
Да, знам, че ти се ще да ме удариш
за тая нагло вдигната глава.
И зная, че очите ми те парят...
Но... само за секундичка... Ела.
Седни. И порисувай с мен деца.
И после ме съди, че виждам цветно.
Със тебе сме хартиени слънца,
човеко. И сме тъжно мимолетни.
Със тебе сме еднакви по безсилие...
Защо ти се привижда в мене пречка?
Защо използваш думи за ветрило,
с което се пропъждат буболечки?
И без това навън ни се налага
със всеки дъх по мъничко лъжа.
Защо се лъжем тук? Нима помага?
Така ли ще променяме света?
Защо, човеко? Много ли сме чужди?
Аз мога да ти бъда дъщеря...
Вземи молива. Меч не ти е нужен.
Здравей! Да порисуваме деца?
Е. Мавродинова
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
ПРЕДКОЛЕДНА РАДОСТ
Аз истински се радвам от сърце,
че Коледа в комина ми пристига!
Протегнала съм двете си ръце
и топлина дарявам. (Толкова ми стига.)
Обичам я, защото е добра...
Тогава се отпускат и сърцата.
Тогава и в душите с Любовта
се радваме най-вече на децата.
Край масата цари разкош, уют,
елхата е накичена чудесно.
Глава полагам в топлия ти скут,
очи затварям-просто е вълшебство.
И филмите обичам в тези дни,
тогава всички са едни такива...
Те сякаш ме изпълват със мечти
и ставам палава, дори игрива.
От Дядо Коледа не чакам дар,
но не защото нищичко не искам.
На себе си желая да съм господар,
с Любов в душата си тъга притискам.
И ей така от своето сърце
едничко само в стих ще пожелая:
Ний всички да се хванем за ръце,
в Едно да бъдем истински накрая!
Десислава Церовска
Аз истински се радвам от сърце,
че Коледа в комина ми пристига!
Протегнала съм двете си ръце
и топлина дарявам. (Толкова ми стига.)
Обичам я, защото е добра...
Тогава се отпускат и сърцата.
Тогава и в душите с Любовта
се радваме най-вече на децата.
Край масата цари разкош, уют,
елхата е накичена чудесно.
Глава полагам в топлия ти скут,
очи затварям-просто е вълшебство.
И филмите обичам в тези дни,
тогава всички са едни такива...
Те сякаш ме изпълват със мечти
и ставам палава, дори игрива.
От Дядо Коледа не чакам дар,
но не защото нищичко не искам.
На себе си желая да съм господар,
с Любов в душата си тъга притискам.
И ей така от своето сърце
едничко само в стих ще пожелая:
Ний всички да се хванем за ръце,
в Едно да бъдем истински накрая!
Десислава Церовска
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Разделение
Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: "Падни!
Покорните са най-добре в живота."
А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
"Жените не застават на колéне!"
А третата... ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня...
Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя...
Ники Комедвенска
Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: "Падни!
Покорните са най-добре в живота."
А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
"Жените не застават на колéне!"
А третата... ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня...
Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя...
Ники Комедвенска

Миришеш на самотен мъж.
Това веднага забелязах.
Прииска ми се изведнъж
да ти го кажа... Но не казах.
Коняк и вино. Сто на сто
да се напием ще си струва.
А иначе не би могло...
Със самотата ти флиртувам.
Флиртува с мен и с теб мигът.
Духът на виното пленява.
А може би за сетен път
към любовта ни приближава.
Нима и вечната любов
не е пиянство най-накрая?
Реката с името Живот
умее да ни приласкае,
а после да ни завлече
в дълбокия си вир, където
между незнайни брегове
ще давим пътя към морето...
Приличаш на различен мъж.
След две-три чаши май успявам
да ти го кажа неведнъж...
Тъй трезва истината става.
Нели Господинова
Това веднага забелязах.
Прииска ми се изведнъж
да ти го кажа... Но не казах.
Коняк и вино. Сто на сто
да се напием ще си струва.
А иначе не би могло...
Със самотата ти флиртувам.
Флиртува с мен и с теб мигът.
Духът на виното пленява.
А може би за сетен път
към любовта ни приближава.
Нима и вечната любов
не е пиянство най-накрая?
Реката с името Живот
умее да ни приласкае,
а после да ни завлече
в дълбокия си вир, където
между незнайни брегове
ще давим пътя към морето...
Приличаш на различен мъж.
След две-три чаши май успявам
да ти го кажа неведнъж...
Тъй трезва истината става.
Нели Господинова
- Дон Румата Есторски
- Мнения: 264
- Регистриран на: 29.07.12, 09:44
КОГАТО СИ РОДЕН ДА БЪДЕШ
Това е положението, брате!
Харесваш, не харесваш - няма друго:
На Хектор му отрязаха главата,
че брат му спа със чуждата съпруга.
Не беше и съвсем по правилата
за Ланселот да води чужди битки,
преди да е приключила играта,
да се удави в локвите на плитко.
Дали на Хамлет трябва да му дреме
за кризата на рицарските нрави,
но чака разнебитеното време
един самотник луд да го поправи.
Отдавна ми е ясна тази мода -
светът убива своите герои.
И сигурно издига ешафода
за нас, непобедените при Троя.
Но все едно - усмихва се съдбата
в беззъбата уста на някой Санчо
и хукваме да гоним свободата
по камъните остри на Ла Манча.
И няма как да бъде другояче,
когато си роден да бъдеш струна.
Една китара нищичко не значи,
додето някой луд не я целуне.
(не знам кой е авторът)
Това е положението, брате!
Харесваш, не харесваш - няма друго:
На Хектор му отрязаха главата,
че брат му спа със чуждата съпруга.
Не беше и съвсем по правилата
за Ланселот да води чужди битки,
преди да е приключила играта,
да се удави в локвите на плитко.
Дали на Хамлет трябва да му дреме
за кризата на рицарските нрави,
но чака разнебитеното време
един самотник луд да го поправи.
Отдавна ми е ясна тази мода -
светът убива своите герои.
И сигурно издига ешафода
за нас, непобедените при Троя.
Но все едно - усмихва се съдбата
в беззъбата уста на някой Санчо
и хукваме да гоним свободата
по камъните остри на Ла Манча.
И няма как да бъде другояче,
когато си роден да бъдеш струна.
Една китара нищичко не значи,
додето някой луд не я целуне.
(не знам кой е авторът)
Не мир дойдох да донеса, а меч. (Мат. 10:34-35)
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Тази нощ, когато всичко е готово
Да посрещнем нещо светло, нещо ново...
Тази нощ, когато всички са добри-
лъжецът, крадецът, подлецът дори...
Тази нощ, когато врагът става брат-
еднакъв по партия, еднакъв по цвят...
Тази нощ спокойна, поне тази нощ
нека да забравим всеки спомен лош!
Нека да забравим тази нощ поне,
че сега България е на колене.
Нека да забравим битието жалко,
защото останахме толкова малко.
Нека да забравим поне за минута
данъци и сметки... бизнес и валута...
грабежи... убийства... мутри... мафиоти...
избори... и лидери - лъжепатриоти...
завист и омраза... глад и нищета...
Нека да запалим в себе си свещта!
Тази нощ, когато - бременна - земята
ще роди след малко една нова дата.
Нека да прошепнем този благослов:
По-малко омраза, повече любов!
Да посрещнем нещо светло, нещо ново...
Тази нощ, когато всички са добри-
лъжецът, крадецът, подлецът дори...
Тази нощ, когато врагът става брат-
еднакъв по партия, еднакъв по цвят...
Тази нощ спокойна, поне тази нощ
нека да забравим всеки спомен лош!
Нека да забравим тази нощ поне,
че сега България е на колене.
Нека да забравим битието жалко,
защото останахме толкова малко.
Нека да забравим поне за минута
данъци и сметки... бизнес и валута...
грабежи... убийства... мутри... мафиоти...
избори... и лидери - лъжепатриоти...
завист и омраза... глад и нищета...
Нека да запалим в себе си свещта!
Тази нощ, когато - бременна - земята
ще роди след малко една нова дата.
Нека да прошепнем този благослов:
По-малко омраза, повече любов!
Богослов
Сняг се сипе, Коледо ле,
над поля и над гори,
във огнище, Коледо ле,
бъдник весело гори.
Както свети, Коледо ле,
във огнище пламък злат,
тъй да свети, Коледо ле,
любовта по целий свят.
Както сипе, Коледо ле,
Бог снежинките безспир,
тъй да сипе, Коледо ле,
в къщи добрини и мир.
Както рони, Коледо ле,
Господ снег от сивий свод,
тъй да сипе, Коледо ле,
в къщи той имот и плод!
Асен Разцветников
Сняг се сипе, Коледо ле,
над поля и над гори,
във огнище, Коледо ле,
бъдник весело гори.
Както свети, Коледо ле,
във огнище пламък злат,
тъй да свети, Коледо ле,
любовта по целий свят.
Както сипе, Коледо ле,
Бог снежинките безспир,
тъй да сипе, Коледо ле,
в къщи добрини и мир.
Както рони, Коледо ле,
Господ снег от сивий свод,
тъй да сипе, Коледо ле,
в къщи той имот и плод!
Асен Разцветников
Година
Прекрасна си, защото си ми нова!
(Но старата и тя ми бе добра…)
Надеждите проправят път отново
и с нови сили хукват към света –
да срещат хора, и да ги прегръщат,
да виждат смисъл, в тях да го създават,
да тръгват, да се лутат, да се връщат,
да помнят, да обичат, да забравят –
една безкрайна пъстра въртележка,
в която се въртим, със теб, Година...
А ти – простила всичките ни грешки,
повтаряш кротко: „ И това ще мине...”
Ще минат и ще се забравят
тъгите ни по нещичко изтлели...
Щастливи, и усмихнати, и здрави,
към теб вървим – по-истински и смели...
И знаеш ли... Дори и ний сме нови.
Блещукащи и някак по-добри...
Надеждите проправят път отново,
и винаги така ще е... Нали?
Годините ще си препускат лудо –
вълнуващи, човешки и красиви.
И всяка, до последната, е чудо!
Дошла със своя дар – да сме щастливи.
irini
Прекрасна си, защото си ми нова!
(Но старата и тя ми бе добра…)
Надеждите проправят път отново
и с нови сили хукват към света –
да срещат хора, и да ги прегръщат,
да виждат смисъл, в тях да го създават,
да тръгват, да се лутат, да се връщат,
да помнят, да обичат, да забравят –
една безкрайна пъстра въртележка,
в която се въртим, със теб, Година...
А ти – простила всичките ни грешки,
повтаряш кротко: „ И това ще мине...”
Ще минат и ще се забравят
тъгите ни по нещичко изтлели...
Щастливи, и усмихнати, и здрави,
към теб вървим – по-истински и смели...
И знаеш ли... Дори и ний сме нови.
Блещукащи и някак по-добри...
Надеждите проправят път отново,
и винаги така ще е... Нали?
Годините ще си препускат лудо –
вълнуващи, човешки и красиви.
И всяка, до последната, е чудо!
Дошла със своя дар – да сме щастливи.
irini
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
СЪРЦЕ
Живей, сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своя календар!
Да те сломят нивга не позволявай!
На себе си бъди ти господар!
С палитра нарисувай всички чувства,
родили се от твоите искри.
Живей и всеки миг недей пропуска!
Със всяка своя фибричка тупти!
Живей, сърце! Напук на всичко, дето
забавя твоя ритъм тъй лудешки!
Намирай светлинка и там, където
спотайва се тъма зад чужди грешки...
Живей сега по своите закони
и всяка болка в теб изкорени!
Със своя бяг успявай да догониш
най-смелите, най-дръзките мечти!
Павлина Соколова
Живей, сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своя календар!
Да те сломят нивга не позволявай!
На себе си бъди ти господар!
С палитра нарисувай всички чувства,
родили се от твоите искри.
Живей и всеки миг недей пропуска!
Със всяка своя фибричка тупти!
Живей, сърце! Напук на всичко, дето
забавя твоя ритъм тъй лудешки!
Намирай светлинка и там, където
спотайва се тъма зад чужди грешки...
Живей сега по своите закони
и всяка болка в теб изкорени!
Със своя бяг успявай да догониш
най-смелите, най-дръзките мечти!
Павлина Соколова
ПРОСТО ТЕ ОБИЧАМ
Просто те обичам - друго няма.
(Изпълнил си ми цялата душа)
А Любовта и извор между двама,
за да пият жадни в тази тишина.
Опитах се да спра и да не мисля,
нахлуха чувства след това...
Опитах и душата да изчистя,
но ти остана там със Любовта.
Сега те топля нежно и усещам,
живея вече в нова Светлина.
Не ме забравяй (само те подсещам)
Прегръщам и обичам от душа!
Десислава Церовска /Звезда Христова/
Просто те обичам - друго няма.
(Изпълнил си ми цялата душа)
А Любовта и извор между двама,
за да пият жадни в тази тишина.
Опитах се да спра и да не мисля,
нахлуха чувства след това...
Опитах и душата да изчистя,
но ти остана там със Любовта.
Сега те топля нежно и усещам,
живея вече в нова Светлина.
Не ме забравяй (само те подсещам)
Прегръщам и обичам от душа!
Десислава Церовска /Звезда Христова/
- Fairy of the Flowers
- Мнения: 580
- Регистриран на: 24.09.06, 08:03
- Обратна връзка:
Блажен е, който не очаква
Виолета Христова
Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне…
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно…
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите
и винаги се случва – сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан-
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи. Чете различни знаци
и в празнодумие не пада…
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва.
Виолета Христова
Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне…
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно…
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите
и винаги се случва – сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан-
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи. Чете различни знаци
и в празнодумие не пада…
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва.
Писмо от една Емигрантка
И този ден умира натъжен
от бързане,от болка,от умора.
Небето плаче,плаче вътре в мен
изгубена сама сред чужди хора.
Годините минават и боли,
когато няма на кого да кажеш,
че взирането в празното тежи
и от тишината оглушаваш даже.
Всеки ден умира нещо в мен,
сърцето плаче и боли душата-
тъй тежко е,когато си ранен,
а е сама във тъмното ръката.
Далеч от дом,от близки и земя,
в гърлото напира вик разплакан,
сама ли се обрекох на това
и хубавото докога ще чакам?
Когато няма връщане назад
от пътя ти по стръмното нагоре,
когато само с болка си богат
и искаш да заплачеш от умора,
когато нараненото сърце
повтаря ти,че имаш още време,
че имаш още двете си ръце
и никой не ще ти ги вземе.
Върви напред дори да те боли,
земята е под теб и е надежда,
през всичките прегради премини
да видиш този път къде извежда!
А стигнеш ли накрая до върха,
не гледай долу и назад,не се обръщай.
Сега ти трябват само две крила
и Вярата,че ще се върнеш у дома!!!!
автор /...?.../
И този ден умира натъжен
от бързане,от болка,от умора.
Небето плаче,плаче вътре в мен
изгубена сама сред чужди хора.
Годините минават и боли,
когато няма на кого да кажеш,
че взирането в празното тежи
и от тишината оглушаваш даже.
Всеки ден умира нещо в мен,
сърцето плаче и боли душата-
тъй тежко е,когато си ранен,
а е сама във тъмното ръката.
Далеч от дом,от близки и земя,
в гърлото напира вик разплакан,
сама ли се обрекох на това
и хубавото докога ще чакам?
Когато няма връщане назад
от пътя ти по стръмното нагоре,
когато само с болка си богат
и искаш да заплачеш от умора,
когато нараненото сърце
повтаря ти,че имаш още време,
че имаш още двете си ръце
и никой не ще ти ги вземе.
Върви напред дори да те боли,
земята е под теб и е надежда,
през всичките прегради премини
да видиш този път къде извежда!
А стигнеш ли накрая до върха,
не гледай долу и назад,не се обръщай.
Сега ти трябват само две крила
и Вярата,че ще се върнеш у дома!!!!
автор /...?.../
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
ГОЛЯМОТО МЪЛЧАНИЕ
Защо мълчи интелигентът, питаш?
Защото всичко му е някак ничие.
Устата му е все като зашита:
преди – от страх, сега – от безразличие.
Държавата е сюрреалистична
и всеки честен глас е диагноза.
България не е диалогична.
Тук само се кръстосват монолози.
Тук само се кръстосват интереси
на демагози и идеолози.
От тези предумишлени процеси
какво очаква той? Цветя и рози?
И той мълчи, затънал в чаша водка,
в несигурност затънал, в безпаричие.
И чопли своя някаква находка,
но апатично, от благоприличие.
Народът му е оглушал от речи
и няма слух за истинско послание.
Добре поне, че никой не му пречи
да покрещи със своето мълчание.
Добромир Тонев
Защо мълчи интелигентът, питаш?
Защото всичко му е някак ничие.
Устата му е все като зашита:
преди – от страх, сега – от безразличие.
Държавата е сюрреалистична
и всеки честен глас е диагноза.
България не е диалогична.
Тук само се кръстосват монолози.
Тук само се кръстосват интереси
на демагози и идеолози.
От тези предумишлени процеси
какво очаква той? Цветя и рози?
И той мълчи, затънал в чаша водка,
в несигурност затънал, в безпаричие.
И чопли своя някаква находка,
но апатично, от благоприличие.
Народът му е оглушал от речи
и няма слух за истинско послание.
Добре поне, че никой не му пречи
да покрещи със своето мълчание.
Добромир Тонев
Йорданка Белева
***
тя е новата шехерезада
с хиляда и една тишини
всяка вечер той местел леглото си
по посока на тишината й
***
по пълнолуние
вие наум
и целува луничките й
***
обича цялото време
което й трябва
преди да заспи
да си припомни онези минути
да изпуши цигара с тях
да отвори прозореца
да затвори очи
да обуе високите токчета
и цяла нощ в съня си да ходи
от едната му ръка към другата
***
тя приготвя любовна вечеря
трябва ли нещо пита той
да изляза за хляб или вино
отиди да изхвърлиш боклука
казва тя и си мисли
вместо хляб или вино
някой път да се върне
с две сурови сърца за вечеря
***
тя да му показва
избрани моменти
от самотата си
той да се влюбва в тях
докато станат и негови
***
ако не е счупено
не поправяй
тя е малка и крехка
подобна на любов
колкото да се разтреперят
ръцете му когато я гледа
целуни ме чупливо
казва
той целува
тя се смалява
ако нито веднъж не се счупи
никога няма да се поправи
***
влиза в любовта като в църква
покланя се и излиза
*
ще се намери ли някой
ще се намери ли някой
ще се намери ли някой
да я заведе на вечерня
*
единственото което притежава е рокля
за всички дни от годината
за да различава празниците от делниците
понякога й окачва брошка
през високосна година се жени
и роклите стават две
после всичките дни от годината
се съмнява в брошката
***
тя е новата шехерезада
с хиляда и една тишини
всяка вечер той местел леглото си
по посока на тишината й
***
по пълнолуние
вие наум
и целува луничките й
***
обича цялото време
което й трябва
преди да заспи
да си припомни онези минути
да изпуши цигара с тях
да отвори прозореца
да затвори очи
да обуе високите токчета
и цяла нощ в съня си да ходи
от едната му ръка към другата
***
тя приготвя любовна вечеря
трябва ли нещо пита той
да изляза за хляб или вино
отиди да изхвърлиш боклука
казва тя и си мисли
вместо хляб или вино
някой път да се върне
с две сурови сърца за вечеря
***
тя да му показва
избрани моменти
от самотата си
той да се влюбва в тях
докато станат и негови
***
ако не е счупено
не поправяй
тя е малка и крехка
подобна на любов
колкото да се разтреперят
ръцете му когато я гледа
целуни ме чупливо
казва
той целува
тя се смалява
ако нито веднъж не се счупи
никога няма да се поправи
***
влиза в любовта като в църква
покланя се и излиза
*
ще се намери ли някой
ще се намери ли някой
ще се намери ли някой
да я заведе на вечерня
*
единственото което притежава е рокля
за всички дни от годината
за да различава празниците от делниците
понякога й окачва брошка
през високосна година се жени
и роклите стават две
после всичките дни от годината
се съмнява в брошката
ДАМСКИ КЛУБ
Мадам Бовари заряза кекса в печката.
Захвърли черната воалетка.
Закичи един от слуховете за нея
като цвете зад ухото си
и отиде да произнесе реч
в някакъв дамски клуб.
Речта й завърши с думите:
„Господин Флобер – това съм аз!“
Нещо повече – в кулоарите заяви,
че изоставя решително Гюстав
и става героиня на
Жорж Санд.
Георги Николов
Мадам Бовари заряза кекса в печката.
Захвърли черната воалетка.
Закичи един от слуховете за нея
като цвете зад ухото си
и отиде да произнесе реч
в някакъв дамски клуб.
Речта й завърши с думите:
„Господин Флобер – това съм аз!“
Нещо повече – в кулоарите заяви,
че изоставя решително Гюстав
и става героиня на
Жорж Санд.
Георги Николов
Panta rhei...
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Пу "диктатурата на тоталитариата" си е за мене
Последно промяна от Green Light на 18.01.13, 18:29, променено общо 1 път.
