да поздравя списващите в този форум със следното стихотворение:
Я по тихо!
- казах гневно на Боянския водопад -
Що се правиш на стихия,
що се правиш на пророк!
Дребно, жалко водопадче -
пада, гърчи се
и се пеняви
като истерик-епилептик;
сбрало сили,
колкото да счупи
двете ми бутилки житна водка,
дето исках сред природата... уви...
П.П. Има и още, ама нататък вече не става за поздрав, от Константин Павлов е.
Мнемозина написа:да поздравя списващите в този форум със следното стихотворение:
Я по тихо!
- казах гневно на Боянския водопад -
Що се правиш на стихия,
що се правиш на пророк!
Дребно, жалко водопадче -
пада, гърчи се
и се пеняви
като истерик-епилептик;
сбрало сили,
колкото да счупи
двете ми бутилки житна водка,
дето исках сред природата... уви...
П.П. Има и още, ама нататък вече не става за поздрав, от Константин Павлов е.
Еми нататък не ни поздравявай. Брой го за просвещаване и ни го пусни!
Константин Павлов е много велик и много тежък поет.
Та - стихотворението завършва така:
Нежен залез гали върховете.
Бодро (и предсмъртно) отзвучава:
ехото на ойларипащи старчоци,
еротичен кикот на шавливи баби...
И риданията на една душа...
Ограбена.
