несбъднатите любови

[majemela4ka]

[
и за автора на темата щото наистина много я обичам
innamorato pazzo
ла принчипесса

алюоу, лИбовчията
кой раздаваше павета, да взема да те цапардосам по адрианочелентановската кратуна
вътре, вън - кой ти гледа, важното е да има движение

[maggot]

алюоу, лИбовчията
кой раздаваше павета, да взема да те цапардосам по адрианочелентановската кратуна
вътре, вън - кой ти гледа, важното е да има движение

Я седи тука, таман си ми паднала.
Глей ква несбъдната любов съм ти намерила, с идеята да си я сбъднеш:
Еспешъли фор юююю

[bead_]

Еспешъли фор юююю [/url]

еееее сори, то си пише, че не е за всеки, ама не се стърпях да надзърна

[WALL-E]

кой раздаваше павета, да взема да те цапардосам

еййй една жинъ да не споменеш у завещанието и са фаща кат варненка за паветата


и после що ви разпраям, че се ме бият
...................

ХРОНИКИ ЗА ЛЮБОВТА

След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След Първата си мислиш, че умираш
... и дълго ближеш кървавите рани.

След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.

След Третата е вече безразлично
дори не помниш цялото й име.
Усещаш, че по навик си обичал
макар да знаеш, че е непростимо.
От там - нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
От там - нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.

И попрехвърлил следващата младост,
решил, че всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.
Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно!!!!
Ники Комедвенска

[majemela4ka]

Я седи тука, таман си ми паднала.
Глей ква несбъдната любов съм ти намерила, с идеята да си я сбъднеш:
Еспешъли фор юююю

Вече съм тук, отново.
Тенкюф за удоволствието:)
Ако притурнеш един разсъблечен дългокосмест младеж с палави пръсти... да наглежда часовника и да притурга кълбета ще е... направо нирвана:rotfl24:

[shshtt]

Я седи тука, таман си ми паднала.
Глей ква несбъдната любов съм ти намерила, с идеята да си я сбъднеш:
Еспешъли фор юююю

Вече съм тук, отново.
Тенкюф за удоволствието:)
Ако притурнеш един разсъблечен дългокосмест младеж с палави пръсти... да наглежда часовника и да притурга кълбета ще е... направо нирвана:rotfl24:

малиии размечтах се и аз покрай теб, ще взема да си потърся ръкоделието ако върви с такива екстри

[majemela4ka]

[
еййй една жинъ да не споменеш у завещанието и са фаща кат варненка за паветата


и после що ви разпраям, че се ме бият

К`во завещание?! ... нещо замък в Южна Франция, маслинови горички, гроздови масиви и изба... Сен Тропе... Сиена... Санторини...

Ти плачеш за бой, кратуната ти не увира и тва си е

[сър Айвънхоу]

Ти плачеш за бой, кратуната ти не увира и тва си е

щот' кратуната му йе букова, за т'ва...

[holi_day]

ХРОНИКИ ЗА ЛЮБОВТА

[majemela4ka]

К`во завещание?! ... нещо замък в Южна Франция, маслинови горички, гроздови масиви и изба... Сен Тропе... Сиена... Санторини...

Ти плачеш за бой, кратуната ти не увира и тва си е

още от същото...

[WALL-E]

Ти плачеш за бой, кратуната ти не увира и тва си е

е ми..
п.п. дърто магаре на нови номера да учиш.. кауза пердута
за паветата, питай тая 50-есе годишната варненка дет счупила главата на заяждащ се с нея 30 годишен младеж

[WALL-E]

ХРОНИКИ ЗА ЛЮБОВТА

е аз..редовно си те цитирам, кво

[holi_day]

ХРОНИКИ ЗА ЛЮБОВТА

е аз..редовно си те цитирам, кво

хареса ми, затова...
изв., ако е неприятно...

[WALL-E]

хареса ми, затова...

ми и на мен, затова

[angel]

май не си мисля, за небилите любови; даже само за една се сещам; хубаво ми е да си мисля за човека, защото е готин, но не зная дали е можело да бъде любов

а иначе аз явно съм дете, защото не само си мисля, даже съм сигурна, че идеално има. всичко зависи от нас самите и за това как реагираме на различни ситуации. ако не сме в идеалното положение, това си е само наша вина и ничия друга. много са хубави стихотворенията на Недялко Йорданов, но въобще, ама въобще не съм съгласна с тях. Това не е любов, нито на любовницата, нито на съпругата :)

Почти на 100% съм тук с теб. С една малка разлика - какво е идеалното? Кой дефинира какво е идеално?
В страданието схващаш, че самото то е излишно.
В болката се научаваш на смирение.
В радостта се научаваш на споделяне.
В трудностите се научаваш на сила.
В страшното се научаваш на смелост.
Идеалното е пътя към идеалното. Идеалното е онези горчиви сълзи които отронваме в моменти на безсилие. Идеалното е в постоянния стремеж към другия. Идеалното в рухването на илюзиите ни, дори за самото идеално. Идеалното е в самия ритъм на живота. То е самия живот. Идеалното е в уроците които получваме. В раните които ближем след като за пореден път сме излъгани и наранени. В "прости ми" когато ние сме сгрешили. Идеалното е един непрекъснат път, един човешки живот, в който блика всичко. Единственото условие за идеалното е - да си жив, да продължаваш независимо какви са препятствията към онова за което копнее сърцето ти. Да не позволяваш самото идеално да ти отнеме себе си. Да не позволяваш раните които си получила от живеенето на идеалното да заличат копнежа към него. То е като горда, красива, нежна и любовна жена. Винаги е с теб с цялото си сърце, но никога не пада на колене. Трябва да я заслужиш. И самото заслужване е част от самата жена, от нейното разбулване. Ние просто танцуваме в идеалното докато то се разкрива чрез нашия танц в самия живота.

[WALL-E]

Всички имаме любовни сънища. Сексът е физиологичен, но любовта не е. Любовта няма нищо общо с физическото тяло. Тя е свързана с етерното тяло, но ако не е осъществена, може да страда и физическото тяло. Необходимо е да се удовлетворяват нуждите не само на физическото, но и на етерното тяло. То чувства свой глад и също има нужда от храна. Тази храна е любовта.

Ние мечтаем за любовта, но не обичаме. Всички мечтаят за любовта - каква трябва да бъде, кого да обичаме - и всички са разочаровани от нея. Ние или мечтаем за бъдещето, или се огорчаваме в миналото, но никога не обичаме истински. В етерното тяло има и други напрежения, но любовта е едно от тях, което най-лесно можем да разберем. Ако можете да обичате в настоящия момент, тогава в етерното тяло не се създава напрежение. Но не сте в състояние да обичате в момента, ако предявявате към любовта изисквания, очаквания и условия, защото изискванията, очакванията и условията са свързани с бъдещето. Настоящето е извън пределите на нашите определения. То е такова, каквото е. Но за бъдещето може да имаме очаквания. Любовта също се е превърнала в "трябва да бъде". Можете да обичате в настоящето само тогава, когато любовта ви е без очаквания и изисквания, когато е безусловна.

Не е възможно да обичаш в настоящето, ако любовта ти е насочена само към един човек и към никой друг. Ако любовта ви е отношение, а не състояние на ума, не можете да обичате в настоящето, защото в нея има едно много съществено условие. Ако кажа, че мога да обичам само теб, когато теб те няма аз няма да обичам. Двадесет и три часа ще съм нелюбящ и само един час, когато съм с теб, ще съм любящ. Това е невъзможно! Не може в един момент да обичаш, а в следващия вече да не обичаш. Ако си здрав, здрав си през всичките двадесет и четири часа в денонощието. Не е възможно да си здрав един час, а останалите двадесет и три часа да си болен. Здравето не е взаимно отношение, здравето е състояние на битието.

Любовта не е взаимоотношения между двама души. Тя е състояние на ума вътре в нас. Ако обичате, вие обичате всички. И не само хората, но и предметите. Любовта преминава от вас в предметите. Даже когато сте сами, когато няма никой до вас, вие обичате. То е подобно на дишането. Ако се закълна, че ще дишам само когато съм с теб, в резултат ще умра. Дишането не е взаимоотношение, то не е свързано с никакви отношения. И за етерното тяло любовта е като дишане. Тя е неговият въздух. Тъй че или обичате, или не обичате. Този тип любов, който човечеството е измислило, е много опасен. Дори болестите не са донесли толкова нещастия, колкото тъй наречената любов. Цялото човечество е болно, поради това грешно разбиране на любовта.

Ошо

п.п. тоя ошо.. си е глуповат по принцип

[angel]

п.п. тоя ошо.. си е глуповат по принцип

защо да е глуповат?

Ошо е един от мистиците които са помогнали най-много на човечеството в последното столетие.

[WALL-E]

защо да е глуповат?

ами..такъв ни е манталитета
"розовото" макар и с доводи, се счита за пробив в системата
мъж да плаче..е слабост
а откровеното, си е направо пробив в системата..

детски му работи..
п.п. любимият ми автор е ричард бах

[Дон Румата Есторски]

Ошо е един от мистиците които са помогнали най-много на човечеството в последното столетие.

п.п. любимият ми автор е ричард бах

Айде, намериха се.

[сър Айвънхоу]

Ошо е един от мистиците които са помогнали най-много на човечеството в последното столетие.

п.п. любимият ми автор е ричард бах

Айде, намериха се.

[WALL-E]

Ошо е един от мистиците които са помогнали най-много на човечеството в последното столетие.

п.п. любимият ми автор е ричард бах

Айде, намериха се.

У някои хора няма и грам лудост.
Представете си какво противно съществуване водят
www.youtube.com/watch?v=Bbk0-EHEx8w
добре, че сме егати пичовете туканка
п.п. ако Господ не ти дава нещо дето мноу искаш, значи не ти трябва!

[snowprincess]

май не си мисля, за небилите любови; даже само за една се сещам; хубаво ми е да си мисля за човека, защото е готин, но не зная дали е можело да бъде любов

а иначе аз явно съм дете, защото не само си мисля, даже съм сигурна, че идеално има. всичко зависи от нас самите и за това как реагираме на различни ситуации. ако не сме в идеалното положение, това си е само наша вина и ничия друга. много са хубави стихотворенията на Недялко Йорданов, но въобще, ама въобще не съм съгласна с тях. Това не е любов, нито на любовницата, нито на съпругата :)

Почти на 100% съм тук с теб. С една малка разлика - какво е идеалното? Кой дефинира какво е идеално?
В страданието схващаш, че самото то е излишно.
В болката се научаваш на смирение.
В радостта се научаваш на споделяне.
В трудностите се научаваш на сила.
В страшното се научаваш на смелост.
Идеалното е пътя към идеалното. Идеалното е онези горчиви сълзи които отронваме в моменти на безсилие. Идеалното е в постоянния стремеж към другия. Идеалното в рухването на илюзиите ни, дори за самото идеално. Идеалното е в самия ритъм на живота. То е самия живот. Идеалното е в уроците които получваме. В раните които ближем след като за пореден път сме излъгани и наранени. В "прости ми" когато ние сме сгрешили. Идеалното е един непрекъснат път, един човешки живот, в който блика всичко. Единственото условие за идеалното е - да си жив, да продължаваш независимо какви са препятствията към онова за което копнее сърцето ти. Да не позволяваш самото идеално да ти отнеме себе си. Да не позволяваш раните които си получила от живеенето на идеалното да заличат копнежа към него. То е като горда, красива, нежна и любовна жена. Винаги е с теб с цялото си сърце, но никога не пада на колене. Трябва да я заслужиш. И самото заслужване е част от самата жена, от нейното разбулване. Ние просто танцуваме в идеалното докато то се разкрива чрез нашия танц в самия живота.

а аз си мисля, че ти не я разбра, за да си съгласен, защото за нея идеално е отсъствие на конфликти
аз казвам - няма семейство без конфликти, важно е как се разрешават, хората се карат за - пари, за покупки, за почивки, за родителите, за приятелите, за децата...
тя казва и искрено вярва - не, има идеално без конфликти и любов като в приказките
де има, в рая или в кое измерение, м

[latrevw]

май не си мисля, за небилите любови; даже само за една се сещам; хубаво ми е да си мисля за човека, защото е готин, но не зная дали е можело да бъде любов

а иначе аз явно съм дете, защото не само си мисля, даже съм сигурна, че идеално има. всичко зависи от нас самите и за това как реагираме на различни ситуации. ако не сме в идеалното положение, това си е само наша вина и ничия друга. много са хубави стихотворенията на Недялко Йорданов, но въобще, ама въобще не съм съгласна с тях. Това не е любов, нито на любовницата, нито на съпругата :)

Почти на 100% съм тук с теб. С една малка разлика - какво е идеалното? Кой дефинира какво е идеално?
В страданието схващаш, че самото то е излишно.
В болката се научаваш на смирение.
В радостта се научаваш на споделяне.
В трудностите се научаваш на сила.
В страшното се научаваш на смелост.
Идеалното е пътя към идеалното. Идеалното е онези горчиви сълзи които отронваме в моменти на безсилие. Идеалното е в постоянния стремеж към другия. Идеалното в рухването на илюзиите ни, дори за самото идеално. Идеалното е в самия ритъм на живота. То е самия живот. Идеалното е в уроците които получваме. В раните които ближем след като за пореден път сме излъгани и наранени. В "прости ми" когато ние сме сгрешили. Идеалното е един непрекъснат път, един човешки живот, в който блика всичко. Единственото условие за идеалното е - да си жив, да продължаваш независимо какви са препятствията към онова за което копнее сърцето ти. Да не позволяваш самото идеално да ти отнеме себе си. Да не позволяваш раните които си получила от живеенето на идеалното да заличат копнежа към него. То е като горда, красива, нежна и любовна жена. Винаги е с теб с цялото си сърце, но никога не пада на колене. Трябва да я заслужиш. И самото заслужване е част от самата жена, от нейното разбулване. Ние просто танцуваме в идеалното докато то се разкрива чрез нашия танц в самия живота.

а аз си мисля, че ти не я разбра, за да си съгласен, защото за нея идеално е отсъствие на конфликти
аз казвам - няма семейство без конфликти, важно е как се разрешават, хората се карат за - пари, за покупки, за почивки, за родителите, за приятелите, за децата...
тя казва и искрено вярва - не, има идеално без конфликти и любов като в приказките
де има, в рая или в кое измерение, м

тц, ти не си ме разбрала. далеч съм от мисълта, че има семейство, в което няма никакви караници, търкания или както там ще го наречеш. казвам какво е при мен: успяваме винаги (пу-пу, чукам на дърво) да се разберем. това вероятно не се дължи толкова на мен, колкото на емо или на съчетанието между нас. не си спомням да сме заспивали скарани. караме се или по-скоро карахме се за родители, но винаги стигаме до някакво решение, не сме се обвинявали един друг в разни неща, няма недоизказани, скрити мисли. той си е наумил 1-2 неща, за които ме критикува, аз също него, но сме се приели такива, каквито сме. може би не мога да го обясня както трябва. ядосва ме, но никога толкова, че да почна да се съмнявам какво правя с този човек, да се съмнявам в доверието си в него.
може би не обяснявам добре. но като те чета, това, което ти намираш за розово, е точно това, в което аз живея. това не значи липса на проблеми обаче, а преодоляването им. много хубаво го е написал дончев. отново :)

[snowprincess]

Почти на 100% съм тук с теб. С една малка разлика - какво е идеалното? Кой дефинира какво е идеално?
В страданието схващаш, че самото то е излишно.
В болката се научаваш на смирение.
В радостта се научаваш на споделяне.
В трудностите се научаваш на сила.
В страшното се научаваш на смелост.
Идеалното е пътя към идеалното. Идеалното е онези горчиви сълзи които отронваме в моменти на безсилие. Идеалното е в постоянния стремеж към другия. Идеалното в рухването на илюзиите ни, дори за самото идеално. Идеалното е в самия ритъм на живота. То е самия живот. Идеалното е в уроците които получваме. В раните които ближем след като за пореден път сме излъгани и наранени. В "прости ми" когато ние сме сгрешили. Идеалното е един непрекъснат път, един човешки живот, в който блика всичко. Единственото условие за идеалното е - да си жив, да продължаваш независимо какви са препятствията към онова за което копнее сърцето ти. Да не позволяваш самото идеално да ти отнеме себе си. Да не позволяваш раните които си получила от живеенето на идеалното да заличат копнежа към него. То е като горда, красива, нежна и любовна жена. Винаги е с теб с цялото си сърце, но никога не пада на колене. Трябва да я заслужиш. И самото заслужване е част от самата жена, от нейното разбулване. Ние просто танцуваме в идеалното докато то се разкрива чрез нашия танц в самия живота.

а аз си мисля, че ти не я разбра, за да си съгласен, защото за нея идеално е отсъствие на конфликти
аз казвам - няма семейство без конфликти, важно е как се разрешават, хората се карат за - пари, за покупки, за почивки, за родителите, за приятелите, за децата...
тя казва и искрено вярва - не, има идеално без конфликти и любов като в приказките
де има, в рая или в кое измерение, м

тц, ти не си ме разбрала. далеч съм от мисълта, че има семейство, в което няма никакви караници, търкания или както там ще го наречеш. казвам какво е при мен: успяваме винаги (пу-пу, чукам на дърво) да се разберем. това вероятно не се дължи толкова на мен, колкото на емо или на съчетанието между нас. не си спомням да сме заспивали скарани. караме се или по-скоро карахме се за родители, но винаги стигаме до някакво решение, не сме се обвинявали един друг в разни неща, няма недоизказани, скрити мисли. той си е наумил 1-2 неща, за които ме критикува, аз също него, но сме се приели такива, каквито сме. може би не мога да го обясня както трябва. ядосва ме, но никога толкова, че да почна да се съмнявам какво правя с този човек, да се съмнявам в доверието си в него.
може би не обяснявам добре. но като те чета, това, което ти намираш за розово, е точно това, в което аз живея. това не значи липса на проблеми обаче, а преодоляването им. много хубаво го е написал дончев. отново :)

ами, тогава говорим за едно и също, но всеки път като напиша нещо и казваш, че не е така
а аз никога не съм смятала каквото и да е за твоето семейство, след като не се познаваме добре, с мен ли спориш или със себе си

[latrevw]

а аз никога не съм смятала каквото и да е за твоето семейство, след като не се познаваме добре, с мен ли спориш или със себе си

хехе, ама това е толкова елементарно
просто давам пример с моето семейство, за да обясня нагледно защо не съм съгласна с теб и защо ти се противопоставям всеки път като решиш "да приземиш" някого.
или като решиш да ми кажеш каква съм романтичка - точно романтичка въобще не съм, или поне не в общоприетия смисъл.
романтиката за мен е пълното доверие в човека до мен, да съм напълно открита и да се чувствам на точното място, все едно съм в себе си. и така години наред. това, казвам, че го има. има начин два души да се слеят. освен физически, и духовно също.
в това не вярваш ти, нали

[snowprincess]

а аз никога не съм смятала каквото и да е за твоето семейство, след като не се познаваме добре, с мен ли спориш или със себе си

хехе, ама това е толкова елементарно
просто давам пример с моето семейство, за да обясня нагледно защо не съм съгласна с теб и защо ти се противопоставям всеки път като решиш "да приземиш" някого.
или като решиш да ми кажеш каква съм романтичка - точно романтичка въобще не съм, или поне не в общоприетия смисъл.
романтиката за мен е пълното доверие в човека до мен, да съм напълно открита и да се чувствам на точното място, все едно съм в себе си. и така години наред. това, казвам, че го има. има начин два души да се слеят. освен физически, и духовно също.
в това не вярваш ти, нали

не, вярвам, че има хора, с които човек е духовно близък
и как не си съгласна като казваш същото, което и аз, болднала съм го - важно е как се решават конфликтите
обижда ли те това, че казвам, че според мен си романтичка или това, че аз го казвам, ако някой друг го каже, по същия начин ли ще реагираш
имам чувството, че влагаш смисли в думите ми, които аз съм нямала предвид

[latrevw]

имам чувството, че влагаш смисли в думите ми, които аз съм нямала предвид

ок, сори, ако е така

п.п. само последно да уточня, че не говорех за болднатите думи, а принципно, защото горе-долу едно и също дъвчем, в разговорите помежду си. не се разбираме явно, може би аз имам една представа за теб, ти имаш своята си представа за мен и там някъде се разминаваме. оценявам обаче, че благодарение на теб, успяваме да разговоряме; аз се паля и проявявам явно необоснована нетърпимост.

[maggot]

Голям спор, голямо чудо начи!
А всъщност нещата са много прости - човек мечтае и мисли за несбъднатите си любови, ако не носи любовта в себе си. И винаги ще мисли за последната си "любов" като за несбъдната и ще си мечтае нещата да са се развили по друг начин.
Има ли обаче любовта - за какво му е да иска нещо повече, да мечтае за повече, да се връща в миналото и да се самосъжалява? Или пък това е целта - самосъжалението?

[Green Light]

Голям спор, голямо чудо начи!
А всъщност нещата са много прости - човек мечтае и мисли за несбъднатите си любови, ако не носи любовта в себе си. И винаги ще мисли за последната си "любов" като за несбъдната и ще си мечтае нещата да са се развили по друг начин.
Има ли обаче любовта - за какво му е да иска нещо повече, да мечтае за повече, да се връща в миналото и да се самосъжалява? Или пък това е целта - самосъжалението?

"Ами ако." От Азимов, нали си го чела? Може би заради това "ами ако" все се питаме и се чудим. Какво би било ако...
Любопитството е много силно чувство. Може и най- силното да е. Но ако може само да знаем, да видим от безопасно разстояние и бързо бързо да се върнем.
Терминатора ме пита наскоро ако мога какво бих променил в миналото. И аз викам ми по време на Жан Виденов щях да купувам земя имоти такива работи. Преди тва по Луканово време - долари. Има какво да се промени. Обаче при риска да се объркат нещата така, че да ви няма вас, така ще се уплаша, че ще заключа здраво зад дебела врата всякакви възможности и промени.

[shshtt]

"Ами ако." От Азимов, нали си го чела? Може би заради това "ами ако" все се питаме и се чудим. Какво би било ако...
Любопитството е много силно чувство. Може и най- силното да е. Но ако може само да знаем, да видим от безопасно разстояние и бързо бързо да се върнем.
Терминатора ме пита наскоро ако мога какво бих променил в миналото. И аз викам ми по време на Жан Виденов щях да купувам земя имоти такива работи. Преди тва по Луканово време - долари. Има какво да се промени. Обаче при риска да се объркат нещата така, че да ви няма вас, така ще се уплаша, че ще заключа здраво зад дебела врата всякакви възможности и промени.

Да, и аз така на 100% - всичко което ми е най-важно вече си го имам.

[shshtt]

Голям спор, голямо чудо начи!
А всъщност нещата са много прости - човек мечтае и мисли за несбъднатите си любови, ако не носи любовта в себе си. И винаги ще мисли за последната си "любов" като за несбъдната и ще си мечтае нещата да са се развили по друг начин.
Има ли обаче любовта - за какво му е да иска нещо повече, да мечтае за повече, да се връща в миналото и да се самосъжалява? Или пък това е целта - самосъжалението?

Самосъжалението е много, много голямо благо - хем затъваш, хем ти е едно топличко и уютно в прегръдките на миналото.

[maggot]

"Ами ако." От Азимов, нали си го чела? Може би заради това "ами ако" все се питаме и се чудим. Какво би било ако...
Любопитството е много силно чувство. Може и най- силното да е. Но ако може само да знаем, да видим от безопасно разстояние и бързо бързо да се върнем.
Терминатора ме пита наскоро ако мога какво бих променил в миналото. И аз викам ми по време на Жан Виденов щях да купувам земя имоти такива работи. Преди тва по Луканово време - долари. Има какво да се промени. Обаче при риска да се объркат нещата така, че да ви няма вас, така ще се уплаша, че ще заключа здраво зад дебела врата всякакви възможности и промени.

Виж, тук не съм много съгласна. <АМИ АКО>-тата съществуват не толкова да задоволят любопитството ни, а да покажат, че не сме доволни от нещо и искаме да го променим. Когато сме доволни, не си задаваме въпроси - просто се радваме, че сме били на правилното място в правилното време.
И това важи в още по-голяма сила за чувствата човешки.

П.П. Говоря за нормалните човешки неща, а не за научния интерес от типа "АМИ АКО взема да имплантирам мозък на маймуна в кон какво ще стане?"

[maggot]

Самосъжалението е много, много голямо благо - хем затъваш, хем ти е едно топличко и уютно в прегръдките на миналото.

[Green Light]

Виж, тук не съм много съгласна. <АМИ АКО>-тата съществуват не толкова да задоволят любопитството ни, а да покажат, че не сме доволни от нещо и искаме да го променим. Когато сме доволни, не си задаваме въпроси - просто се радваме, че сме били на правилното място в правилното време.
И това важи в още по-голяма сила за чувствата човешки.

Еми там в разказа, те си бяха щастлива двойка и момичето все питаше- ами ако трамвая не беше се наклонил на завоя и ако ти не беше паднал върху мен и ако още беше сгоден за Емили, тогава сигурно нямаше да сме щастливи.
(И на пича му беше писнало. И един чичко им показа, че пак така щяха да се развият нещата - щяха да се съберат, любовта побеждава и венсеремос!)

Има си ги акотата

[maggot]

Еми там в разказа, те си бяха щастлива двойка и момичето все питаше- ами ако трамвая не беше се наклонил на завоя и ако ти не беше паднал върху мен и ако още беше сгоден за Емили, тогава сигурно нямаше да сме щастливи.
(И на пича му беше писнало. И един чичко им показа, че пак така щяха да се развият нещата - щяха да се съберат, любовта побеждава и венсеремос!)

Има си ги акотата

Самия разказ не го помня да си призная. Със сигурност съм го чела, но явно не ми е направил кой знае какво впечатление.
А така както го разказваш, у девойката има сто кила неувереност. И само в приказките се появява някой готин чичко дето да успокои страстите на време. Обикновено на момъка му писва много преди чичкото и съответно страховете на девойчето се оправдават, за което сама си е виновна с тия <АМИ АКО>-та.
Но да - в общи линии, каквото ни е писано да се случи се случва. И никакви <АМИ АКО>-та няма да променят нещата, така че са излишни в повечето случаи.
Виж, ако взема да си задам въпроса "АМИ АКО взема сложа зехтин в таратора вместо олио какво ще стане?" съм убедена, че горчиво ще съжалявам . Но, това са <АМИ АКО>-тата свързани с бъдещето, а не с миналото.

[WALL-E]

от типа "АМИ АКО взема да имплантирам мозък на маймуна в кон какво ще стане?"

те и така са си добре..
алън, алън, ал.. алън..

[snowprincess]

имам чувството, че влагаш смисли в думите ми, които аз съм нямала предвид

ок, сори, ако е така

п.п. само последно да уточня, че не говорех за болднатите думи, а принципно, защото горе-долу едно и също дъвчем, в разговорите помежду си. не се разбираме явно, може би аз имам една представа за теб, ти имаш своята си представа за мен и там някъде се разминаваме. оценявам обаче, че благодарение на теб, успяваме да разговоряме; аз се паля и проявявам явно необоснована нетърпимост.

Az te haresvam i kum tova se dobavi i blagodarnost, zashtoto v moment, kogato se chuvstvah sam sama na sveta, vupreki, che se draznish ot men, mi vdigna telefona i mi pomogna. Ti si dobur chovek i nikoga siznatelno nqma da te naranq. Tvoqta predstava za men - e samo predstava,

[WALL-E]

ка оспамихте на момичето темата..
а аз толкУ обяснения писАх..

[maggot]

ка оспамихте на момичето темата..
а аз толкУ обяснения писАх..

А. Сефте.

[WALL-E]

ка оспамихте на момичето темата..
а аз толкУ обяснения писАх..

А. Сефте.

отивам да спамя у темата на грийна за дончев