оооо, како, а виде ли Грийна как те продаде за две ракии и една вода?latrevw написа:
несбъднатите любови
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
мани, това алкохолиците и майка си ще продадат за кило ракияGreen Light написа:Първо на първо ракиите бяха мускатови. Второ водите бяха две. И трето не съм я продавал. Преотстъпих я, срещу бенефит. Кво.сър Айвънхоу написа:оооо, како, а виде ли Грийна как те продаде за две ракии и една вода?latrevw написа:
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Толкоз за несбъднатите любови.latrevw написа: мани, това алкохолиците и майка си ще продадат за кило ракия
Няма такова нещо. Има ли ракия, всичко е наред.
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Може и да не съм разбрал. То нейният пост не беше изчерпателен, а по-скоро загадъчно споделяне - "има я истинската любов". Сега какво е истинската любов, това коментирах аз. Съгласен съм с нея, че я има. За мен истинската любов е в единствено число. Аз и само аз съм отговорен за наличието или липсата й. Мога да бъда с всяка жена и да я има истинската любов. Мога да бъда приятел с всеки мъж и да я има истинската любов. С жените се получава по-естествено, защото е по-общоприето да се привличаш с другия пол на полова основа. С мъжете се създава приятелство, което е по-малко модерно, но пък още по-рядко и ценно.snowprincess написа: а аз си мисля, че ти не я разбра, за да си съгласен, защото за нея идеално е отсъствие на конфликти
аз казвам - няма семейство без конфликти, важно е как се разрешават, хората се карат за - пари, за покупки, за почивки, за родителите, за приятелите, за децата...
тя казва и искрено вярва - не, има идеално без конфликти и любов като в приказките
де има, в рая или в кое измерение, м
Та любовта за мен, истинската е - всяка крачка, всеки урок, всяко осъзнаване, всяка усмивка или сълза която съм отронил. Всяка прегръдка и всяко разочарование. Само така се чувствам жив, само така имам шанс да се развивам и порастна. И ако в мен има горещо сърце, ще пазя и развивам онези качества, които ме водят към хармония, респект, топлина, доверие, любов. Да бъда любящ е част от моята природа, от моето ДНК. Душата ми има потребност да обича и да помагам. Ако я има тази потребност в нас да се развиваме и да ставаме по-добри, съвсем осъзнато, тогава рано или късно се озоваваме в идеалната любов. Сам или с друг няма значение, важното е че пристигаш. Когато не си сам, е по-трудно, но пък по-топло - има с кой да го споделиш. Леле колко ми е трудно да изразя това което преживявам. Сигурно ме разбра де, с една дума имаш потребност осъзната от това да си любов и тогава всичко в теб се превръща в идеалната любов, всичко.
WALL-E не знам от къде ги измъкваш тия стихчета, но до сега всяко едно което си постнал направо ме кара да настръхна.WALL-E написа:еййй една жинъ да не споменеш у завещанието и са фаща кат варненка за паветатаmajemela4ka написа: кой раздаваше павета, да взема да те цапардосам
![]()
и после що ви разпраям, че се ме бият
...................
ХРОНИКИ ЗА ЛЮБОВТА
След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След Първата си мислиш, че умираш
... и дълго ближеш кървавите рани.
След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.
След Третата е вече безразлично
дори не помниш цялото й име.
Усещаш, че по навик си обичал
макар да знаеш, че е непростимо.
От там - нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
От там - нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.
И попрехвърлил следващата младост,
решил, че всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.
Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно!!!!
Ники Комедвенска
Сега а споделя и моя опит хахахах:
Първата беше незнание,
втората във безсъзнание (от многото алкохол)
третата луда любов,
гоних и молех до ада
за зрънце целувка и зов
петата, шестата, осмата
карах си на самоход.
Научих и сладост и горест
горчилки, мътилки и страст,
научих любовни уроци
да пазя жената без страх.
И само когато готов си
да пазиш и любиш цветя,
се появява безкрайната
последна и първа,
любовта.
Пак да уточня, със стиховете съм на ВИЕ но за сметка на това откровено написано. :))))
ами..те ме намиратdonchev_a написа: WALL-E не знам от къде ги измъкваш тия стихчета, но до сега всяко едно което си постнал направо ме кара да настръхна.
не знам защо се случва и баш когато ми трябват
сигурно като те ся..как теб те намират
Nick Cave & The Bad Seeds - Henry Lee
на тва маце как съм му се наканиииилллл
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
ето тази сутрин пак ме "намери" едно
от irini

поднесе ми го една девойка на 27
деца, на моето поколение
с които толкова много си приличаме ментално
/имам проблеми с 33-35 годишните
тотална разлика/
Обич пълна с небе
Тази обич си е толкова моя,
че отдавна се знаем, нали?
И от вечност ми липсва покоя,
в който нищо въобще не боли...
Но какво пък, така ми е писано.
И минута не съм се оплаквала.
Просто в нощите пиша измислици,
във които все тебе очаквам...
Тази обич е толкова пълна,
че прелива и стига за всички.
И звездите в небето покълват,
а пък после се пръсват в обичане...
Даже думите стават излишни.
А сърцето до крясък мълчи.
И превръщам се цялата в дишане,
разтопило смълчаните дни...
Как да кажа, че търся все тебе?
А дори и не зная къде.
Но си имам през цялото време
обич пълна докрая с небе.
irini-Мира Дойчинова

от irini
поднесе ми го една девойка на 27
деца, на моето поколение
с които толкова много си приличаме ментално
/имам проблеми с 33-35 годишните
Обич пълна с небе
Тази обич си е толкова моя,
че отдавна се знаем, нали?
И от вечност ми липсва покоя,
в който нищо въобще не боли...
Но какво пък, така ми е писано.
И минута не съм се оплаквала.
Просто в нощите пиша измислици,
във които все тебе очаквам...
Тази обич е толкова пълна,
че прелива и стига за всички.
И звездите в небето покълват,
а пък после се пръсват в обичане...
Даже думите стават излишни.
А сърцето до крясък мълчи.
И превръщам се цялата в дишане,
разтопило смълчаните дни...
Как да кажа, че търся все тебе?
А дори и не зная къде.
Но си имам през цялото време
обич пълна докрая с небе.
irini-Мира Дойчинова
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
