vyara написа:shshtt написа:
Липсват ми приятните усещания от яденето, пиенето и пушенето, но то няма да е завинаги.
Ти се готвиш за нови разочарования. Ще се видиш поотслабнала в огледалото и ще вземеш да се наградиш за волята.
Аз на твое място бих си поставила за цел да изминавам по едисиколко километра пеша на ден. Като начало. После бих включила разни други физически натоварвания. Всъщност проблема на повечето съвременни хора не е в храната, а в липсата на движение и на физическо натоварване. Отслабването не трябва да ти е цел, то ще бъде задължителен резултат, ако си поставиш някаква друга цел. Така ще можеш да си позволяваш много храни, освен това ако имаш проблеми със здравето, те ще се повлияят от засиленото кръвообращение, психиката ти ще се повлияе от това, че ще прекарваш повече време на открито или пък в група, ако имаш някакви съмишленици.
И не трябва да до време, трябва да е начин на живот. Когато си променяш начина на живот, ако не си промениш мисленето и отношението, все едно че нищо не правиш. Много е важно КАК, даже често по-важно от КАКВО.
Аз не смятам като тебе, че като пална цигара скришом от децата, трябва да споделя това поне с един форум хора. А пък и аз го направих наскоро. Пуших един месец и после реших, че да пушиш е твърде ангажиращо, твърде много мисля за това. И спрях, защото започнах да се дразня колко често мисля кога да запаля цигара, колко да пуша, нося ли си цигарите и т.н. А уж запалих, щото си казах - абе я майната му, малко да изпусна клапана, то още малко крила ще ми поникнат от съвършенство. Обаче не, не се почувствах по-свободна, даже напротив. И с твоя алкохол е така - ти си му слугиня, той ти е господар.
Както и да е, човек не се променя и не променя другите с дърдорене, четене и писане, а с малки стъпки, осъзнаване, нагласа и т.н. Доколкото те познавам, безсмислено е да пиша, ама аз си пиша заради себе си, както и всеки друг.
Хем тъй, хем не тъй, според мене. Толкова неща всъщност ни влияят за това какво правим и какво не правим. Генетичният ни материал, възпитание, минали преживявания, навици, страхове...
Хубаво си го казала и по принцип е така.
Но в реалността, ние виждаме в другите онова което те не са способни да направят, а ние сме отдавна преодолели, и обратното - те виждат как ние се борим с неща които те отдавна са преодолели и се чудят - абе тоя що толкоз му е трудно да схване къде е ключа за палатката.
Сега ако Шът беше по-наблизо, щях да я гушна. Не знам какво да й кажа. Върви към разочарование. И после към прозрение. После пак разочарование, после пак прозрение.
Единственият начин който работи с преливане на акъл, е само и само чрез много любов. Поне това е работело при мен.
Попадал съм в живота на приятели които са били в трудни моменти, нямали са никакъв избор и са дошли за съвет - помагам им. После те ме прецакват. После пак им помагам. После пак ме прецакват. Е аз съм инато магаре, виждам че не ме прецакват нарочно, а просто защото толкоз могат. Продължавам, до момента в който им просветне. И тогава, съжаляват, че са се държали така, но за сметка на това остават приятели до горб. Тогава всяка моя дума се приема с уважение и много благодарност. Както и аз съм благодарен че и тях ги има.
Та акъл се предава чрез любов - минаваш изпитанията, за да стигнеш до доверието. И когат одоверието разцъфне, тогава можем много да си дадем. Но за да се стигне до там, човек не бива да се отказва лесно, да зачерква хора и да иска да е все по неговото.
