shshtt написа:Рума, аз просто ...../щях да кажа го обичам, но тази дума не е подходяща/.... много държа на него и ми се ще всички също да го харесвате.
Айде ако не да го харесвате, то поне да не го ядете и да стават разправии, че страшно се напрягам, разбираш ли? :)
Мила
shshtt, това също е вид любов. Но тя е точно толкова красива и достойна за уважение, колкото нечии
думи.
Да, в Библията пише, че трябва да обичаш ближния си. Но пише и че не трябва да хвърляш бисера на свинете.
Аз съм просто момче, нямам вашето възпитание и възвишени разбирания за живота, всичко свое съм постигнал с двете си ръце. Не съм дорасъл сигурно.
Но от 14 годишна възраст се научих, че не бива да подаряваш любовта си на човек, който не го заслужава.
На човек, който ще има наглостта да се
подиграе с нея. Защото, мила
shshtt, всяка любов е достойна за уважение.
И когато не споделяш нечия любов, честното и човешкото е да кажеш, прости - не споделям любовта ти, но уважавам.
И ако виждаш, че човекът го боли, да се отстраниш. Не да го "държиш на разстояние", както каза
snowprincess (тя е много умна и не случайно спомена садо-мазо).
Защото това не е "държане на разстояние" в смисъл да не допускаш човека близко до себе си, а е държане на
близко разстояние,
за да ти е под ръка, когато е нужно да си подкрепиш егото, избърсвайки си краката в този човек. Енергиен вампиризъм (как ги мразя тези "термини" само!).
А любовта е нещо толкова възвишено и интимно. И всичко в живота ни е пронизано от нея. Дори омразата е любов, но изкривена, болна.
... говоря за истинското чувство...
Любовта не е
ти да си щастлив, а да си щастлив
защото другият е щастлив.
Любовта е единственото от човешките взаимоотношения, при което колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
И тя няма нищо общо с външности и физическо и екскурзии до Флоренция (нищо особено, бил съм два пъти, да я беше завел на гранд каньон!), което на човешки език си се нарича "склоняване към платена услуга".

"истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.", както ми напомни един човек, когото обикнах наскоро.
И освен това любовта е себеотрицание. Отричане от себе си в името на цялото, в което се сливат душите на двамата, както каза
latrevw.
Което се опитвах да обясня и на
vyara, но тя или има някакви вътрешни съмнения или нещо друго я притесни.
В любовта няма
аз... Но говоря (още веднъж ще ти напомня) за
истинското чувство.
Защото аз имам още една метафора за любовта - тя е като етажерка. За да видиш какво има на горните полици, трябва да си достатъчно "висок". ("дорасъл", както се изрази
snowprincess)
Започне ли някой да ти говори за вселенска любов, употребявайки местоимения изключително в първо лице единствено число, да знаеш, че той ти говори за любовта към себе си.
Която на човешки език се нарича егоизъм. Да обясня това, беше целта ми когато създадох образа на домакинята в темата на
_bead, за което тя ми се обиди.
Посрещнах нова година в Израел. Естествено, ходихме и до Йерусалим. Първото нещо, което ни предупреди екскурзоводът беше - не се поддавайте на йерусалимския синдром:
някои хора като се разходят по историческите места и си въобразяват, че са новите "спасители". И започват да говорят за любов, за всемирна доброта, да проповядват...
Сигурно и с източните религии е възможен подобен ефект, още повече там всякаквите пророци и самото понятие не е толкова силно сакрализирано, както в нашата си православна.
Но религията в умели ръце може да бъде използвана много силно за манипулации и подчиняване. Затова човек трябва да
вижда, както казва
Maggot.
Да, наистина, красивите думи - "вибрации на душата", "обмен на енергии" и т.н. звучат добре на всички тук, но това е защото те се проектират на мястото на наивното девойче,
на което предлагат "безплатна" разходка до Флоренция (Когато непознат мъж ви подари на улицата цветя, това е "импулс"! - колко оригинално!)
Не отричам, че такъв един порив е много романтичен, но ако не съществуваше другата позиция, тази на унижената
shshtt. А в нея никой (доброволно) не се поставя, а го поставят...
Мила
shshtt, когато след дълго странство се завърнах тук, направо се влюбих в поезията ти. А тя е толкова голяма, колкото чувството ти. Ти имаш невероятната дарба да
усещаш нежните вълнения на душата си и да ги превеждаш за нас - обикновените простосмъртни, за да можем и ние да получим поне частица от това чувство...
Но ако извор на този талант е болката, аз предпочитам щастлива непишеща
shshtt, пред нещастна такава.
Пък и сигурен съм, че истинската любов би накарала чувствителните ти струни да затрептят, откривайки любов дори и в това да слушаш как тревата расте, както казва
Kent.
И последно искам да ти кажа - игнорирай това, което ти написах - "истински се вижда само със сърцето", слушай сърцето си, което е прекрасно.
ПП Дългичко стана, но аз ще компенсирам сега с едно QRP.

Не мир дойдох да донеса, а меч. (Мат. 10:34-35)