Патриотизъм втора серия. Самуил

[Green Light]

Едно от нещата които съм си мислил като за нещо грешно, е как възприемаме Самуил. Май като трагична фигура. Цар загубил царството си, умрял при вида на ослепените си войници. Тъжен край на скръбен мъж.
Но не е това, което знае за него историята. Американците например. За тях той е велик стратег изправил се и побеждавал четвърт век най- силната империя в историята на Европа. На всичкото отгоре с неговата смърт не свършва съпротивата. Той умира от инфаркт, но в мига на смъртта си е мислел за загубена битка, а не война. Войната продължава и България пада четири години по късно. Да би останал жив, не се знае как щеше да свърши всичко. Съвсем не се знае.
Сред лекциите по средновековна история, които навремето слушах, огромна важност се отделя на Византия. Американски са и може да се очаква, че обръщат внимание преди всичко на западната цивилизация. Така е, но все пак „отгоре гледаме, ние американците, на смешната Европа с дребничките ви империи, разпади и войни.”
Това може би е причината да много ясно да забележат, че дори и в най- великолепните си години, тогава, когато например Европа е обединена в империи, нейните владетели управляват малки села, градове от по 1 - 2 хиляди души, а най- големите им полиси наброяват 30- 40 000. Докато в същото време във Византия главните градове наброяват ДЕСЕТОКРАТНО по- голямо население. Кой знае някой западен град без да е столица? Докато дори неизкушения от историята сред вас може да изброи Солун, Ефес, Александрия с константно население от поне 300 000. Айде да са 200 000, айде 150 да са. Да не говорим за Константинопол. Разлика толкова драстична, че сякаш става въпрос за друга планета.
Американците с нежелание, почти на майтап, но пък открито признават Византийското културно, политическо и военно господство над стария свят. То е огромно и неизменно.
А Василий Втори е един от великаните на Византия. Казвам един от, но до него няма кой да застане. Юстиниян с едно наум и толкова. Няма друг постигнал толкова много и оставил след себе си визия за просперитет и стабилност. Американците не пестят хвалебствия. Няма в Европа равен нему стратег, администратор и дипломат, нито по това време, нито изобщо в историята.
Няма, но не съвсем. Когато Василий тръгва срещу българите той среща тежък опонент. Тва е цитат, не са мои думи. Професора(Кенет Харл, пфуу докато го намеря тоя па как се казваше) беше силно впечатлен и говореше за Самуил като за гений.
Василий става император на 18 години. Десет години по- късно тръгва към Сердика начело на 30 000 човека. Деветститин осемедест и някоя. 983та, 984та, не знам, не искам да ровя вече, достатъчно ми беше, че изрових името на професора. Натам карам по спомени.
Идеята е да извади тоя трън- българите, за да се посвети на потушаването на бунтовете в Анадола. Те са много яки тия бунтове. Изобщо не му е сигура короната. Тактиката му в похода е елементрана, но неизменно печеливша. Обсада. 30 хиляди да пробият с бой път до Сердика, да се кютнат удобно на стан в равното софийско поле и просто да почакат няколко месеца. Няма какво да се сбърка.
Може да ви се струва дребна подробност, но ме дразни това, че хората си мислят че Василий тръгва срещу цар Самуил. Самуил е военоначалник, не е цар. Даже не е главен военоначалник. Един от всичките е. Има братя да речем, които също са начело на армията. Той е най- малкия от четирима. В битката при Траянови врата нашите пълководци са Цар Роман, Самуил и брат му Арон май беше. Тримата.
Не знам как се е чувствал Василий по време на похода. Сигурно се е радвал. Безпроблемно са си минали през цяла България, никой никъде копче не им е казал. Заповядайте, им казвали, Сердика ли търсите? Е натам е, вървете, момчета. Нещо да искате, водичка, хлебче? Бой?
В тва време нашите се отдръпват настрани. Като се отдръпват, обаче, заедно със себе си отдръпват цялото население около Сердика. Заедно с животните и житото. Половината вътре в крепостта, другата половина с войската по баирите. Така че, когато Васето стига до Сердика вижда на крепостната стена щастливо хапващи си войници, и нито залък за собствената си войска. Сигурно са му викали Наздраве отгоре. Тия извратеняци.
Скоро станало ясно, че в тая обсада нещо не е наред. Момчета – викат отгоре- искате ли рецепта за пръжки със сметана, бе, много е вкусно. Айде да ни посъветвате тая вечер свинско ли да хапнем или риба. В тва време ромеите взели да варят ботуши и колани. Браво, диета!- викали наште. - Така трябва! Опитайте с чия!
И по времето когато една трета от войската се наредили за опашка за българско гражданство, Василий ще не ще поел обратно. Обратния път го завел до тунела на магистрала Тракия. Траянови врата.
За тая битка няма какво да ви разправям, знаем какво е станало. Камъни отпред и от зад, стрели отгоре и така. Спасили са се трийсетината четиридесет телохранители на Василий втори и той самия.
За пътя му на обратно нямам никакви съмнения дали е бил радостен или не.
Следват още двайсет години война. Василий още веднага се ориентирал кой е мозъка на операциите. Не му било много трудно, защото Самуил(заедно със сина си – лесно се помни - Радомир) превзел почти цялата европейска част на Византия. Където и да застанели срещу Самуил и Радомир, там ядяли пердах.
Има една битка в която се случва обратното. Не помня къде е, но знам че е край придошла река. Самуил не предполага че византийците ще имат куража да преминат и това за малко да му изяде главата. Радомир го измъква.
Това се случва на фона на желание на Василий за преговори. Преговаря със Самуил, като обещава щедро. Има какво да даде, а пък нашия човек е навит да вземе. Земи, титли и мир. Въпроса е, че наред с поражението на Самуил в оная битка, Василий успява да отрови брат му и да убие цар Роман.
Това вбесява наш човек. Дали го вбесява не е толкова важно, по важното е, че му дава да разбере с кого си има работа. Тогава вече започваме да говорим за цар Самуил. Битките следват една след друга. Открива се фронт срещу сърбите. Общо взето най- естественото нещо е сърби и маджари да се обединят с Византия срещу нас, така че Самуил се поразкършил малко на запад, сигурно му е омръзнало все на юг, все на юг. Я да видим кво правят сърбежите? Бягат. Кво да правят.
Кофтито е, че към края на хилядолетието войната се пренася на българска територия, но така или иначе ние съвсем не губим. Изобщо даже. Някакви малки парчета от северозапада и толкова. Има битка при Перник например, където успеха е като при Траянови врата. Има и други, някакъв Адрианопол ми се върти, бе търсете си, ааа!
Нещата се променят с предателството на маджарите. Радомир се жени за унгарка(горкия пич) обаче не знам как и какво се обърква, но тия гадняри ни нападат в гръб.
Сега се случва нещо интересно. Наш Самуил наистина се ядосва. Не го знам кой е унгарския крал по онова време. Сигурно се е чувствал много умен, когато е преговарял с Василий. Вероятно се е смятал за егати пича- с василевса за съюзник напада в гръб, лесна работа и кеф. После си е променил мнението. Такъв пердах не е сънувал ни той ни майка му унгарска.
Все пак малко по малко започваме да губим. Северна България първо, после целия запад. Забележете, че губим единствено запада. Източна България си е ОК. Самуил не е смятал че губи война пак повтарям. Земи да, битки може би. Но администрация, данъци, войска, изобщо модерно и действащо управление българите са имали и то остава незасегнато до смъртта му.
Минали са десетина години така, докато идва битката при Беласица. При Ключ демек. Побеждават ни, това го знаете всички. Говори се за 15, 20 или 25 хиляди българи, но вероятно става въпрос за 3 -4 хил. Битката не е от най- големите и такива цифри като 15 хил са смешни за такава крепост. Има де, обаче те са единици. И къде е чак толкова стратегическото значение на Беласица та да вкараме 15 000 войника там.
След победата си Василий доста се е постарал в преувеличенията.
Предполагам само.
Самуил получава сърдечен удар при вида на ослепените си войници и това е един много голям подарък за Василий. Направо царски.
Той сяда на императорския трон 18 годишен, но съм сто процента сигурен, че едва когато е чул за смъртта на Самуил се е почувствал император и владетел на стола на който седи. Бил е поне на 55.
Четири години по- късно не зная как и къде съпротивата е смазана. 1018 трябва да се пада. 1014 е ослепяването и смъртта плюс още четири е равно на 18. Това е срамота, четири години не са миг, било е борба и война, би трябвало да знам нещо, обаче при мене е пълен мрак, хора, сори!
Радомир заедно с братята си води войната през тези години. Бил е смел и опитен, но просто не му е стигнала височина.
Едно е ясно от цялата тая история.
Поне на мен това ми е ясно.
Не всеки може да бъде Самуил!

[Piqndurnik]

Някъде четох, че точно по негово време България била най-голяма. Поради ниските данъци, много територии доброволно се били присъединили към България.

[Green Light]

Някъде четох, че точно по негово време България била най-голяма. Поради ниските данъци, много територии доброволно се били присъединили към България.

Това си го копвам.
Нищо чудно, понеже когато говорят за владетели в ония лекции винаги става въпрос и за умело администриране. Бил е много хитър управник. Представи си колко съобразителен трябва да си на негово място, дори само за да избегнеш убийство. А това дето е получил удар трябва да покаже, че му е пукало и за хората в крайна сметка. Със сигурност не е бил от тия деца които късат крачетата на гущери и измъчват котки. Бе готин пич.

[itcome]

Историята е курва.
В центъра на Скопие има огромен паметник на Самуил.
В нашия център огромен на съветската Армия.

Аплодисменти за разказа.
Миналата година в Ключ, гида ни разказа и за предателя и за как ни избебадали в гръб... викам и - Къде е гърба? - а тя ми сочи едно огромно поле до Белацица. Врели са ама не са кипели.

Общо взето все тая. Все някой на някой е плащал данък, един бил държавник друг- не. Ху керс? Патриотизма е бъг, познат и описан и все пак полезен на историята - за историята. А тя е курва.

п.п. Пропускаш първия византиец в обзора на императорите - Константин.

[itcome]

Да си доразвия мисълта, днес ми е ден без жени, с биричка и вие сте моята кърчма.

Как би ви се сторил този разказ:
През 2021 агитката на Ливърпъл предприема изненадваща контра атака към Манчестер. Милър III изненадва противника си и в резултат на бързите си действия агитката на Манчестер е обсадена на Оксфорд Стрийт и почти изцяло унищожена. Загубите на Манчестер наброяват 15 хиляди души, които обаче може би са силно преувеличени от големите медийните компании, които не крият симпатиите си към Милър III. Убитите от Ливърпул са едва няколкостотин. В резултат от тази битка всички фенове на Манчестер са задължени да плащат членски внос на Ливърпъл в продължение на 87 години, а отборчето им е разформировано и назидарелно наричано Лелинчо.
Битката на Оксфорд Стрийт и до днес е включена в най- грамаданските битки в Голямата Енциклопедия на Грамаданските битки.
Паметниака на Милар III в Манчестер, дело на извстния архитект Архитектисимо, величествено се издига над града, за да ни напомни за онези, славни отминали времена, когато мъжете бяха мъже, миришеха на бира и биеха жените си.

[shshtt]

Ходихме миналата година на Самуиловата крепост, до Петрич някъде беше.
Голям парк, голяма местност, но една табелчица няма да укаже какво гледаш. На върхът на хълма имаше построена някаква вишка и от нея се открива гледка явно към бойното поле. Бяха започнали и някакви разкопки. Споделихме разочарованието си с продавача на билети, не от друго, а че няма нищо написано и за незапознатите добре с историята посетители въобще не става ясно къде и защо са попаднали. Каза ни, че имало било вече проект и започват работа по крепостта и съвсем различно щяло да бъде ако дойдем пак.

[Gaspode]

Ходихме миналата година на Самуиловата крепост, до Петрич някъде беше.
Голям парк, голяма местност, но една табелчица няма да укаже какво гледаш. На върхът на хълма имаше построена някаква вишка и от нея се открива гледка явно към бойното поле. Бяха започнали и някакви разкопки. Споделихме разочарованието си с продавача на билети, не от друго, а че няма нищо написано и за незапознатите добре с историята посетители въобще не става ясно къде и защо са попаднали. Каза ни, че имало било вече проект и започват работа по крепостта и съвсем различно щяло да бъде ако дойдем пак.

[shshtt]

Но освен тази табела на входа, друго - тц. „
Тва кой е Самуил, па какво е направил докато е царувал и пр., а също и на конкретните места из парка или пък разкопките или пък някаква брошурчица. Абе нещо, каквото и да е, за да ми напомнят, че не съм на разходка в градския парк.
Мен честно казано този комплекс ме подразни най-вече с абсурда си. Направили сме паметник на едно поражение.
Е да де, не на поражението, а на ослепените и загинали войници.
Но вместо с национална гордост да се изпълня, аз се подтиснах. Язък му за постиженията на Самуил, като с поражението го помним.
Дано коренно да сменят визията и внушението с новия проект.

[Green Light]

Историята е курва.
В центъра на Скопие има огромен паметник на Самуил.
В нашия център огромен на съветската Армия.

Аплодисменти за разказа.
Миналата година в Ключ, гида ни разказа и за предателя и за как ни избебадали в гръб... викам и - Къде е гърба? - а тя ми сочи едно огромно поле до Белацица. Врели са ама не са кипели.

Общо взето все тая. Все някой на някой е плащал данък, един бил държавник друг- не. Ху керс? Патриотизма е бъг, познат и описан и все пак полезен на историята - за историята. А тя е курва.

п.п. Пропускаш първия византиец в обзора на императорите - Константин.

За патриотизма си прав, аз също така мисля. Забавлявам се тук да показвам моята гледна точка, когато е различна. А тя Е такава, когато става въпрос за българска история. Има много неща, на които трябва да гледаме с различно настроение. Тоест, не че "трябва" просто аз така ги виждам. Тва в заглавието е повече майтап, понеже навремето и аз, като теб държах да се знае, че не съм патриот. Но пък интересно какво е патриотизма? Да биеш циганите ли? Или да думкаш тъпан. Щото ако не е това, аз май се класирам за титлата.
Има и друго. На подсъзнателно ниво се чувствам добре и по- сигурен, когато знам от кого произлизам. Това е защото българите са първо качество. И щом са могли те да се справят толкова добре, значи и аз имам шанс.


За Константин също си прав. В първоначалния вариант го спомавах с условността, че е повече римски, отколкото византийски, после обръщах внимание на Карл Велики и големите градове по негово време, споменавах Париж и викингите, обяснявах, че прохода Траянови врата не е там, където е тунела и т.н. Обаче стана много дълго и според мен скучно. Дреме ми къде е тоя проход.

[Green Light]

Но освен тази табела на входа, друго - тц. „
Тва кой е Самуил, па какво е направил докато е царувал и пр., а също и на конкретните места из парка или пък разкопките или пък някаква брошурчица. Абе нещо, каквото и да е, за да ми напомнят, че не съм на разходка в градския парк.
Мен честно казано този комплекс ме подразни най-вече с абсурда си. Направили сме паметник на едно поражение.
Е да де, не на поражението, а на ослепените и загинали войници.
Но вместо с национална гордост да се изпълня, аз се подтиснах. Язък му за постиженията на Самуил, като с поражението го помним.
Дано коренно да сменят визията и внушението с новия проект.

Еми аз си знам кое какво е - паметник воздвиг нерукотворний. Опитах и на вас да кажа и ми е голям кеф. Що се отнася до паметници ние тука имаме един такъв особен вкус....

[itcome]

За патриотизма си прав, аз също така мисля. Забавлявам се тук да показвам моята гледна точка, когато е различна. А тя Е такава, когато става въпрос за българска история. Има много неща, на които трябва да гледаме с различно настроение. Тоест, не че "трябва" просто аз така ги виждам. Тва в заглавието е повече майтап, понеже навремето и аз, като теб държах да се знае, че не съм патриот. Но пък интересно какво е патриотизма? Да биеш циганите ли? Или да думкаш тъпан. Щото ако не е това, аз май се класирам за титлата.
Има и друго. На подсъзнателно ниво се чувствам добре и по- сигурен, когато знам от кого произлизам. Това е защото българите са първо качество. И щом са могли те да се справят толкова добре, значи и аз имам шанс.


За Константин също си прав. В първоначалния вариант го спомавах с условността, че е повече римски, отколкото византийски, после обръщах внимание на Карл Велики и големите градове по негово време, споменавах Париж и викингите, обяснявах, че прохода Траянови врата не е там, където е тунела и т.н. Обаче стана много дълго и според мен скучно. Дреме ми къде е тоя проход.

Хубаво е да си дърво с корен.

Човешката цивилизация, обаче, не е мръднала в развитието си. Освен технологично.
Гледам Спартак (сериала) сега и ме пръска сперма и кръв от ТВ-то. Ама си мисля. Това е век преди Христа. Рим още не е взел Британия (например*) а държавното му устройство е като на съвремена република. И общо взето все същата работа... Утопията свобода.
Едно колело се върти - поука никаква.

*за бритите и саксите има една великолепска трилогия - Краля на зимата. За Артур. И за онова време. Е най- хубавото там беше каквото е останало от Римляните. Носили са цивилизация със себе си. Ама човека си иска свобода. И туй то.

[Green Light]

[quote="Gaspode"]

Низ от случайности напоследък около мен. Дребни такива, но много любопитни.
Приятни три дни прекарахме с моето хубаво момиче. Трябва по- често да го правим.
Бяхме в Сандански.

Пиша за Самуил и седмица по- късно тръгвам за Сандански...
Та ходихме до паметник Самуиловата крепост.
Може да изглеждам неграмотен и прост, обаче според мен това крепост не е. Самуилова - още по- малко. Той хабер си е нямал за такова чудо, вероятно крака му не е стъпил там.
А що се отнася до паметника той пази паметта на един гениален български цар и генерал по наистина странен начин. Както лични и от снимките ти. Тоест и за паметник не го признавам.
Но пък беше приятно. Слънце, хубави панорамни гледки и само аз, и Бейби.