angel написа:
Доказателство на всичко това което се дискутираше. Когато има тишина, истината се разкрива сама. Илюзията на битието отъждествавана със самите нас рано или късно трябва да се разруши - самите "нас". Загубването на самите "нас" носи страдание заради погрешното отъждестваване от там и погрешните очаквания, разочарования и липса на отговорност за собственото ни щастие. Преди всичко проблема е в нежеланието ни да поемем отговорност, смирение и откровеност.
Това е и разковничето за щастие - откровеност и смирение. Пожелавам ти лек път.
Да, въпросът кой съм аз май ще се окаже въпроса на въпросите. Преди въобще не виждах никакъв смисъл в него и дори ми се струваше тъп.
Обаче като се опитах да разбера какво обичам и какво не, какво искам, какво мога и кои са ми слабите места и ударих греда. До никакво знание за себе си не достигам, обърквам се от толкова противоречиви и самоизключващи се неща, но поне ,както казваш, илюзиите и отъждествяванията с това и онова отпадат. Незнанието на това кой си може би е нормалното човешко състояние и то те прави смирен. Не знам всъщност дали съм се смирила, като дойдат изпитанията ще разбера, сега само не се съпротивлявам на ставащото.
Ти кажи какво правиш? Твоите промени как ги бориш? Много ми липсваше.
Аз другата седмица ще съм в Париж, после малко в Лондон и накрая в Единбург. Вчера си купихме кола и пенсионирахме пасата. А бе....все готини неща около мене, ако не вземаме предвид краха с диетата:lol: