Дреболии
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Снощи сънувах, че раждам. Беше чудно, едро и здраво бебе. Дете-мечта. Родих го в Япония. Изписаха ни от болницата, а аз знаех, че трябва да се прибера в БГ. Нямах пари за самолет. попаднах в крайбрежен, туристически, японски град. Носех детето си в найлонова торба. Посочиха ми евтин хотел, където можех да прекарам нощта с малкия.
На сутринта напуснах Япония, но нямах средства за билет за двама ни. Бебето остана в Далечния Изток. И цял ден ме боли.
На сутринта напуснах Япония, но нямах средства за билет за двама ни. Бебето остана в Далечния Изток. И цял ден ме боли.
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
Дете-мечта... Ти с твоите пътешествия реализира едно дете-мечта и го остави там. И сега преживяваш същото насън.windcolours написа:Снощи сънувах, че раждам. Беше чудно, едро и здраво бебе. Дете-мечта. Родих го в Япония. Изписаха ни от болницата, а аз знаех, че трябва да се прибера в БГ. Нямах пари за самолет. попаднах в крайбрежен, туристически, японски град. Носех детето си в найлонова торба. Посочиха ми евтин хотел, където можех да прекарам нощта с малкия.
На сутринта напуснах Япония, но нямах средства за билет за двама ни. Бебето остана в Далечния Изток. И цял ден ме боли.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Мнемозина, преди много-много време тук с теб спорихме за създаването на националните държави. И доколкото си спомням ми опонираше, че видишли, това което става в България през 10-ти/13-ти век не е точно създаване на национална държава. Е, смятай се за опровергана.
Източник: prosvetise.com/?p=5913Според Дейвис около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл.
Според него, през цялото 13-то столетие, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.
Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите – Сърбия и България. През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И, което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси.
Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.
Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.
Профеор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13-то столетие, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания,. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство /т.е. империя/ още о 10-ти век.
Не, не е прав обаче или не го превеждат правилно.глас в пустиня написа:Мнемозина, преди много-много време тук с теб спорихме за създаването на националните държави. И доколкото си спомням ми опонираше, че видишли, това което става в България през 10-ти/13-ти век не е точно създаване на национална държава. Е, смятай се за опровергана.
Източник: prosvetise.com/?p=5913Според Дейвис около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл.
Според него, през цялото 13-то столетие, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.
Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите – Сърбия и България. През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И, което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси.
Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.
Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.
Профеор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13-то столетие, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания,. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство /т.е. империя/ още о 10-ти век.
По принцип доста англоговорящи учени не разбират под "национализъм" това, което разбираме ние и от там идва объркването. Това е по-добрият случай; в по-лошия приписват национализъм на всяка групова самоидентификация от... е, не от началото на света, но от средновековието насам.
Той говори по-скоро за държавност, не за нация. Идеята за нацията се пръква след Хердер в добрия й, романтичен вариант.
Panta rhei...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Нямат точна дата тия неща, според мен. Принадлежност към някакво кралство винаги е имало. Както и разграничаване от някой съсед. Ние сме българи, а те - ромеи.
Романтичния образ на Родината по етнически признак не е лабораторно създаден, той винаги си е съществувал. Второто Българско царство е изправило гръбнак много бързо и според мен малко неочаквано за Западна Европа. Българи е означавало много внимание. Искам да кажа, че е означавало нещо. Сигурно тогава е значело нещо и за самите българи.
Романтичния образ на Родината по етнически признак не е лабораторно създаден, той винаги си е съществувал. Второто Българско царство е изправило гръбнак много бързо и според мен малко неочаквано за Западна Европа. Българи е означавало много внимание. Искам да кажа, че е означавало нещо. Сигурно тогава е значело нещо и за самите българи.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Отговорът, според мен, го дават хората самоопределящи се като българи в Косово и Албания. В едно интервю на въпроса като какви се определят, човекът отсреща простичко каза - говориме български, значи сме българи. Векове без собствена държава със сменена религия дори...та нали точно това правят Борис и Симеон - един народ от дузините племе щъкащи по грешната българска земя...българи, славяни, траки, готи, илири, печенеги, авари, хазари и куп още други...Green Light написа:Нямат точна дата тия неща, според мен. Принадлежност към някакво кралство винаги е имало. Както и разграничаване от някой съсед. Ние сме българи, а те - ромеи.
Романтичния образ на Родината по етнически признак не е лабораторно създаден, той винаги си е съществувал. Второто Българско царство е изправило гръбнак много бързо и според мен малко неочаквано за Западна Европа. Българи е означавало много внимание. Искам да кажа, че е означавало нещо. Сигурно тогава е значело нещо и за самите българи.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Не, учебникарската е обратната, т.е. твоята. Но това е дълга тема.глас в пустиня написа:А ти откъде знаеш какви представи са имали?Мнемозина написа:
Да, именно, това е Хердеровата идея, но ти я приписваш на хора, които не са имали такива представи.
Или до Хердер да забравим за всякакви национални наченки щото това е битуващата учебникарска идеология?
Panta rhei...
Мантра за обидени:
1. Аз съм толкова важен пуяк, че не мога да позволя на някой, да постъпва според същноста си, ако на мен това не ми харесва.Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой каже или направи нещо, не по начина по който очаквам – ще го накажа като му се обидя.О, нека да види, колко е важна моята обида, нека си я получи като наказание за „постъпката си”.В края на краищата, аз съм много, много важен пуяк!
2. Аз не ценя живота си.Аз до такава степен не ценя живота си, че не ми е жал да губя безценното му време за обиди. Аз ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута палавост и ще отсъпя тази минута, на моята обида.И ми е все едно, че тези чести минути преминават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години.Не ми е жал, да прекарам тодини от живота си обиден – все пак, аз не ценя живота си.
3. Аз не мога да се видя отстрани.Аз до такава степен не мога да се видя отстрани, че никога не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си вид. Аз никога няма да видя, колко съм смешен в това състояние и никога няма да се посмея над неговата нелепост.Никога.В края на краищата, аз не мога да се видя отстрани.
4. Аз съм много раним.Аз съм до такава степен раним, че съм принуден да пазя територията си и да отговарям с обида, на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото, табелка: „Внимание, зло куче” и нека някой да не я забележи! Аз ще зазидам ранимоста си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става на вън – за това пък, ранимоста ми ще е в безопасност.В края на краищата, ранимоста ми е много скъпа.
5. Аз съм много зависим, от другите.Толкова съм зависим, че няма да пропусна нито един поглед, нито една дума, нито един жест.Аз ще следя постоянно другите, ще оценям всяка тяхна проява по отношение на мен и ако реша, че не е правилно, то ще им покажа, колко са неправи! В края на краищата, онези, които са около мен и до мен, са длъжни да подчертават достойнствата ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже, да постъпят по друг начин.Аз ще се обидя, за да скрия колко силно съм зависим от тях – от другите
6. Аз съм чужд роб.Аз съм роб на думите и постъпките на другите хора.От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите чувства, моето усещане за себе си.Не аз – те са отговорни за това.Не аз – те са виновни за това, което става с мен.Не аз –те трябва да предприемат нещо, за да ми стане по-добре.Да, трудно ми е да бъда марионетка, в крайна сметка, аз съм чужд роб.
7. Аз правя от мухата-слон. Аз ще взема тази полумъртва муха от чуждия брътвеж и ще отреагирам с обида.Аз няма да напиша в дневника си, колко е прекрасен този свят, аз ще напиша – колко подло постъпиха с мен.Аз няма да кажа на приятелите си, колко ги обичам, а половин вечер ще посветя на това, колко силно ме обидиха.Ще ми се наложи да влея в мухата толкова мои сили, че тя да стане слон.Защото от мухата можеш лесно да се отървеш или дори, да не я забележиш, а от слона - не.За това, аз надувам мухата до размера на слон.
8. Аз съм беден.До такава степен съм беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие – за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не забележа, капка мъдрост- за да не се докача, капка любов – за да приема.Аз просто нямам тези капки, защото съм много ограничен и беден.
9. Аз съм много нещастен.Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора, постоянно засягат моето нещастие.В края на краищата, аз съм много важен пуяк, но не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество.Не ми се обиждайте, а по-добре ме съжалете.Защото съм много нещастастен.
1. Аз съм толкова важен пуяк, че не мога да позволя на някой, да постъпва според същноста си, ако на мен това не ми харесва.Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой каже или направи нещо, не по начина по който очаквам – ще го накажа като му се обидя.О, нека да види, колко е важна моята обида, нека си я получи като наказание за „постъпката си”.В края на краищата, аз съм много, много важен пуяк!
2. Аз не ценя живота си.Аз до такава степен не ценя живота си, че не ми е жал да губя безценното му време за обиди. Аз ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута палавост и ще отсъпя тази минута, на моята обида.И ми е все едно, че тези чести минути преминават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години.Не ми е жал, да прекарам тодини от живота си обиден – все пак, аз не ценя живота си.
3. Аз не мога да се видя отстрани.Аз до такава степен не мога да се видя отстрани, че никога не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си вид. Аз никога няма да видя, колко съм смешен в това състояние и никога няма да се посмея над неговата нелепост.Никога.В края на краищата, аз не мога да се видя отстрани.
4. Аз съм много раним.Аз съм до такава степен раним, че съм принуден да пазя територията си и да отговарям с обида, на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото, табелка: „Внимание, зло куче” и нека някой да не я забележи! Аз ще зазидам ранимоста си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става на вън – за това пък, ранимоста ми ще е в безопасност.В края на краищата, ранимоста ми е много скъпа.
5. Аз съм много зависим, от другите.Толкова съм зависим, че няма да пропусна нито един поглед, нито една дума, нито един жест.Аз ще следя постоянно другите, ще оценям всяка тяхна проява по отношение на мен и ако реша, че не е правилно, то ще им покажа, колко са неправи! В края на краищата, онези, които са около мен и до мен, са длъжни да подчертават достойнствата ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже, да постъпят по друг начин.Аз ще се обидя, за да скрия колко силно съм зависим от тях – от другите
6. Аз съм чужд роб.Аз съм роб на думите и постъпките на другите хора.От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите чувства, моето усещане за себе си.Не аз – те са отговорни за това.Не аз – те са виновни за това, което става с мен.Не аз –те трябва да предприемат нещо, за да ми стане по-добре.Да, трудно ми е да бъда марионетка, в крайна сметка, аз съм чужд роб.
7. Аз правя от мухата-слон. Аз ще взема тази полумъртва муха от чуждия брътвеж и ще отреагирам с обида.Аз няма да напиша в дневника си, колко е прекрасен този свят, аз ще напиша – колко подло постъпиха с мен.Аз няма да кажа на приятелите си, колко ги обичам, а половин вечер ще посветя на това, колко силно ме обидиха.Ще ми се наложи да влея в мухата толкова мои сили, че тя да стане слон.Защото от мухата можеш лесно да се отървеш или дори, да не я забележиш, а от слона - не.За това, аз надувам мухата до размера на слон.
8. Аз съм беден.До такава степен съм беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие – за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не забележа, капка мъдрост- за да не се докача, капка любов – за да приема.Аз просто нямам тези капки, защото съм много ограничен и беден.
9. Аз съм много нещастен.Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора, постоянно засягат моето нещастие.В края на краищата, аз съм много важен пуяк, но не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество.Не ми се обиждайте, а по-добре ме съжалете.Защото съм много нещастастен.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Обаче не чуваш какво ти се пише.глас в пустиня написа:Имам времеМнемозина написа:... Но това е дълга тема.
и търпение също.
Най-смешното е, че страстните националисти и върлите глобалисти мислите еднакво по този въпрос.
Аз пък предпочитам да си стоя в златната среда на умереното и тихо родолюбие.
Panta rhei...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Бе и аз им се чудя на разните -исти-|Мнемозина написа:Обаче не чуваш какво ти се пише.глас в пустиня написа:Имам времеМнемозина написа:... Но това е дълга тема.
и търпение също.
Най-смешното е, че страстните националисти и върлите глобалисти мислите еднакво по този въпрос.
Аз пък предпочитам да си стоя в златната среда на умереното и тихо родолюбие.
ама историята си реве за пренаписване обаче...и разните му там философии
пп "чуването" равно на съгласие ли е?
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Аз не ги разбирам така нещата. Объркал съм се, мислех, че за друго говорите, не е трябвало да се обаждам.глас в пустиня написа:Отговорът, според мен, го дават хората самоопределящи се като българи в Косово и Албания. В едно интервю на въпроса като какви се определят, човекът отсреща простичко каза - говориме български, значи сме българи. Векове без собствена държава със сменена религия дори...та нали точно това правят Борис и Симеон - един народ от дузините племе щъкащи по грешната българска земя...българи, славяни, траки, готи, илири, печенеги, авари, хазари и куп още други...Green Light написа:Нямат точна дата тия неща, според мен. Принадлежност към някакво кралство винаги е имало. Както и разграничаване от някой съсед. Ние сме българи, а те - ромеи.
Романтичния образ на Родината по етнически признак не е лабораторно създаден, той винаги си е съществувал. Второто Българско царство е изправило гръбнак много бързо и според мен малко неочаквано за Западна Европа. Българи е означавало много внимание. Искам да кажа, че е означавало нещо. Сигурно тогава е значело нещо и за самите българи.
Дреболия е, но нямам желание да обсъждам тук неща, които истински ме интересуват. Зараждането на националното мислене съвпада с най- интересния според мен период в историята на Европа. Войните за Колониите, национално освободителни движения, Ренесанса...
Изключително любопитен период, без каквато и да е историческа окончателна теория за това как е възникнал и до какво е довел. Причина и следствие за пръв път(в Историята става въпрос) са тотално оплетени, културата и изкуството са в неразбираем танц с управление и власт и т.н.
Ще си се забавлявам сам засега.
Поздрави.
- hotcinnamon
- Мнения: 49
- Регистриран на: 09.04.13, 12:19
- Местоположение: I-net
Здравейте на всички от форума...
Няколко пъти попадам тук по повод на търсенията ми за пътешествия и обиколки по интересни места. После отново се връщам, да сравня впечатления... Накрая реших да се регистрирам, за да поздравя лично ( доколкото тук може да е лично
) авторите на чудесните пътеписи, на страхотните снимки ( а и не само тях, разбира се), но за да не развалям темата с Пътешествията, реших да се мушна тук... Може да се вдъхновя и аз да публикувам някой от моите пътеписи :). Засега пожелавам на всички добро настроение 

Здравей, здравей!hotcinnamon написа:Здравейте на всички от форума...Няколко пъти попадам тук по повод на търсенията ми за пътешествия и обиколки по интересни места. После отново се връщам, да сравня впечатления... Накрая реших да се регистрирам, за да поздравя лично ( доколкото тук може да е лично
) авторите на чудесните пътеписи, на страхотните снимки ( а и не само тях, разбира се), но за да не развалям темата с Пътешествията, реших да се мушна тук... Може да се вдъхновя и аз да публикувам някой от моите пътеписи :). Засега пожелавам на всички добро настроение
Добре дошъл/а, с удоволствие ще попрочетем нещичко и от твоите пътешествия и мисли, дано по-скоро се вдъхновиш!
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
добре дошла!:bigsmile:hotcinnamon написа:Здравейте на всички от форума...Няколко пъти попадам тук по повод на търсенията ми за пътешествия и обиколки по интересни места. После отново се връщам, да сравня впечатления... Накрая реших да се регистрирам, за да поздравя лично ( доколкото тук може да е лично
) авторите на чудесните пътеписи, на страхотните снимки ( а и не само тях, разбира се), но за да не развалям темата с Пътешествията, реших да се мушна тук... Може да се вдъхновя и аз да публикувам някой от моите пътеписи :). Засега пожелавам на всички добро настроение
приветhotcinnamon написа:Здравейте на всички от форума...Няколко пъти попадам тук по повод на търсенията ми за пътешествия и обиколки по интересни места. После отново се връщам, да сравня впечатления...
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
- hotcinnamon
- Мнения: 49
- Регистриран на: 09.04.13, 12:19
- Местоположение: I-net
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- hotcinnamon
- Мнения: 49
- Регистриран на: 09.04.13, 12:19
- Местоположение: I-net
- hotcinnamon
- Мнения: 49
- Регистриран на: 09.04.13, 12:19
- Местоположение: I-net
а знаеш ли ти колко хора не смеят да се обадят, а само четатhotcinnamon написа:Благодаря :) И аз ви харесах, затова така наканена се вмъкнах при вас
на някаква клечка само са окачили шапка
показват шапката над зида, но като засвистят куршуми и залягат
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
всеки сам си бърбориhotcinnamon написа: ще видя какво си бърборите тук
опити за разговор има, но са с висок риск за ескалация на сърденето
ако имаш мисли за подреждане е супер
пишеш си така, че сама да се разбираш
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
- hotcinnamon
- Мнения: 49
- Регистриран на: 09.04.13, 12:19
- Местоположение: I-net
- hotcinnamon
- Мнения: 49
- Регистриран на: 09.04.13, 12:19
- Местоположение: I-net
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Споко.Green Light написа:Аз не ги разбирам така нещата. Объркал съм се, мислех, че за друго говорите, не е трябвало да се обаждам.глас в пустиня написа:Отговорът, според мен, го дават хората самоопределящи се като българи в Косово и Албания. В едно интервю на въпроса като какви се определят, човекът отсреща простичко каза - говориме български, значи сме българи. Векове без собствена държава със сменена религия дори...та нали точно това правят Борис и Симеон - един народ от дузините племе щъкащи по грешната българска земя...българи, славяни, траки, готи, илири, печенеги, авари, хазари и куп още други...Green Light написа:Нямат точна дата тия неща, според мен. Принадлежност към някакво кралство винаги е имало. Както и разграничаване от някой съсед. Ние сме българи, а те - ромеи.
Романтичния образ на Родината по етнически признак не е лабораторно създаден, той винаги си е съществувал. Второто Българско царство е изправило гръбнак много бързо и според мен малко неочаквано за Западна Европа. Българи е означавало много внимание. Искам да кажа, че е означавало нещо. Сигурно тогава е значело нещо и за самите българи.
Дреболия е, но нямам желание да обсъждам тук неща, които истински ме интересуват. Зараждането на националното мислене съвпада с най- интересния според мен период в историята на Европа. Войните за Колониите, национално освободителни движения, Ренесанса...
Изключително любопитен период, без каквато и да е историческа окончателна теория за това как е възникнал и до какво е довел. Причина и следствие за пръв път(в Историята става въпрос) са тотално оплетени, културата и изкуството са в неразбираем танц с управление и власт и т.н.
Ще си се забавлявам сам засега.
Поздрави.

