о, йе, о, йе! вилкомен, брудер! какво си правиш?angel написа:
Това е и разковничето за щастие - откровеност и смирение. Пожелавам ти лек път.
Дневник
:))latrevw написа:о, йе, о, йе! вилкомен, брудер! какво си правиш?angel написа:
Това е и разковничето за щастие - откровеност и смирение. Пожелавам ти лек път.
Наслаждаваме се на последните зимни дни, рутинно на работа, не толкова рутинно у дома. Нищо изключително, все нормалните неща от живота.
От време на време ви чета, гледам много сте се разпалили на ежедневни теми. :))
Ще си спестя подробен отговор, че ще прозвуча много критичен. :) Само бих казал, че откровенността е много много необходима. Без нея човек си казва "Абе уж се пробвам това уж пробвам онова а то все не става така както смятам че трябва да стане". Откровенността със самия себе си е нещо без което никакъв прогрес не може да бъде постигнат. Всеки човек според мен е способен да си види грешките стига да иска да бъде до болка откровен.shshtt написа:
Да, въпросът кой съм аз май ще се окаже въпроса на въпросите. Преди въобще не виждах никакъв смисъл в него и дори ми се струваше тъп.
Обаче като се опитах да разбера какво обичам и какво не, какво искам, какво мога и кои са ми слабите места и ударих греда. До никакво знание за себе си не достигам, обърквам се от толкова противоречиви и самоизключващи се неща, но поне ,както казваш, илюзиите и отъждествяванията с това и онова отпадат. Незнанието на това кой си може би е нормалното човешко състояние и то те прави смирен. Не знам всъщност дали съм се смирила, като дойдат изпитанията ще разбера, сега само не се съпротивлявам на ставащото.
Ти кажи какво правиш? Твоите промени как ги бориш? Много ми липсваше.
Аз другата седмица ще съм в Париж, после малко в Лондон и накрая в Единбург. Вчера си купихме кола и пенсионирахме пасата. А бе....все готини неща около мене, ако не вземаме предвид краха с диетата:lol:
Да, и аз ще си спестя откровеността в случая, въпреки че е много необходима :)angel написа:
Ще си спестя подробен отговор, че ще прозвуча много критичен. :) Само бих казал, че откровенността е много много необходима. Без нея човек си казва "Абе уж се пробвам това уж пробвам онова а то все не става така както смятам че трябва да стане". Откровенността със самия себе си е нещо без което никакъв прогрес не може да бъде постигнат. Всеки човек според мен е способен да си види грешките стига да иска да бъде до болка откровен.
Какво мислиш за страха?
страха се преодолява когато се срещнеш с онова от което се страхуваш. Дали ще е пезпаричие, дали ще е неуспех или провал, дали ще е от тъмното, срещни го. Всъщност това от което се страхуваш е това което те застига. Именно за да се преодолее страха. И за това е добре да не се страхува човек. Желанието за сигурност, поражда страха. Когато няма сигурност се появява страх. Или мисълта за несигурността предизвиква страха. Смелостта е умението да срещаш страха. Тоест ти пак се страхуваш, но имаш желанието да се срещнеш и преодолееш страха. Много откровение трябва в този случай. Защото е много лесно да се омота човек в собствените си каши и желанийца. Много лесно а и измамно и заиграващо. Може така 10 живота очвек да си забърква кашите и да си седи на едно място. И за какво? Какъв е смисъла от самоизмамата? Какъв е смисъла от страха и нежеланието да се види "проблема"? Сякаш той ще изчезне като не го гледаме. А той не изчезва, просто е зарит някъде назад и постоянно се опитва да се избута "напред". Рано или късно ше трябва да се сблъска човек с онова от което бяга.shshtt написа:Да, и аз ще си спестя откровеността в случая, въпреки че е много необходима :)angel написа:
Ще си спестя подробен отговор, че ще прозвуча много критичен. :) Само бих казал, че откровенността е много много необходима. Без нея човек си казва "Абе уж се пробвам това уж пробвам онова а то все не става така както смятам че трябва да стане". Откровенността със самия себе си е нещо без което никакъв прогрес не може да бъде постигнат. Всеки човек според мен е способен да си види грешките стига да иска да бъде до болка откровен.
Какво мислиш за страха?
angel написа:
страха се преодолява когато се срещнеш с онова от което се страхуваш. Дали ще е пезпаричие, дали ще е неуспех или провал, дали ще е от тъмното, срещни го. Всъщност това от което се страхуваш е това което те застига. Именно за да се преодолее страха. И за това е добре да не се страхува човек. Желанието за сигурност, поражда страха. Когато няма сигурност се появява страх. Или мисълта за несигурността предизвиква страха. Смелостта е умението да срещаш страха. Тоест ти пак се страхуваш, но имаш желанието да се срещнеш и преодолееш страха. Много откровение трябва в този случай. Защото е много лесно да се омота човек в собствените си каши и желанийца. Много лесно а и измамно и заиграващо. Може така 10 живота очвек да си забърква кашите и да си седи на едно място. И за какво? Какъв е смисъла от самоизмамата? Какъв е смисъла от страха и нежеланието да се види "проблема"? Сякаш той ще изчезне като не го гледаме. А той не изчезва, просто е зарит някъде назад и постоянно се опитва да се избута "напред". Рано или късно ше трябва да се сблъска човек с онова от което бяга.
Да,рано или късно ще се сблъскам с онова от което бягам и ще ми се изясни какво е. Човек не иска да се самозалъгва, напротив, но трудно е.
Аз сега съм още под влияние на вчерашна среща. С един приятел дето зверски се карахме преди, вече втори път изкарваме невероятно в сладка приказка по 7-8 часа. Много е шантаво и готино да усещаш, че на другия му е приятно с теб.
Кога ще се влюбиш в себе си? :)shshtt написа:Много съм смутена, дано пътуването ми проветри главата, защото мисля че пак ще я счупя. Имам толкова много материал за фантазиране, че може да се влюбя. За жалост обаче не са написани, а реални неща.
Да не забравиш да ни почерпиш с пътепис...
Чу ли? :)
Кърти, чисти, извозва...
А де, кога и аз се питам, ама не ми трепва сърцето по мен и това е, недообичана си ходя:lol: Шегувам се, бързо ми мина, не мога да си усложнявам живота, с някой да си си другарче е най-добре.itcome написа:Кога ще се влюбиш в себе си? :)shshtt написа:Много съм смутена, дано пътуването ми проветри главата, защото мисля че пак ще я счупя. Имам толкова много материал за фантазиране, че може да се влюбя. За жалост обаче не са написани, а реални неща.
Да не забравиш да ни почерпиш с пътепис...
Чу ли? :)
Пътепис няма сигурно да напиша, че мисля да се концентрирам върху момента и да го преживея на макс, но ще разказжам де и снимки ще направя за спомен.
Дъщеря ми много е отслабнала, наченки на анорексия констатираха, които са и навлекли и други проблеми и сега вземаме мерки. Сигурно се е уплашила да не прилича на мен, щото аз много съм се променила външно откакто бях на нейната възраст. Уверена съм, че това никога няма да и се случи, тя прилича на баща си, но.....страхува се. Ще се оправи, всичко е под контрол. Та ето ми смисъл да се върна вкъщи и да готвя.
Утре тръгваме, вълнувам се:-)
Поздрави и доскоро!
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Днес гледах порно с дебели и слаби жени. Нарочно. И никакви разлики в същината не открих - еднакво трогателни или отвратителни са, според зависи.
Защо, защо, защо се питам, се срути цялата ми ценностна система, когато спрях да съм красива? Всъщност това ми беше единственият сигурен капитал, докато не станах друг човек, т.е. съпруга. А като ми е било толкова важно, защо го пропилях? Е ми защото не знам коя съм, затова. Тая, оная или някаква непозната между тях.
Прекалено огромна ми е дошла отговорността на семейството, искала съм просто да ме обичат и да обичам и да съм важна за някого и сама съм си поставила капан. Ама не. Щях тотално да пропадна и просто е късмет невероятен, че съм имала здрав разум / и мъжа ми не толкова /, че да се оженя. Сега някой ще си помисли - тая не обича мъжа си. Да го духа.
Мразя брака! Мразя да съм придатък на друг човек и да се казвам както той се казва! Мразя да съм принудена да постъпвам въпреки волята си милион пъти!
Обичам си децата, но мразя, мразя, мразя да минавам през себе си всеки път! За общото благо! За любовта! За семейството! Съпругата и майката е човек, по дяволите!
Защо, защо, защо се питам, се срути цялата ми ценностна система, когато спрях да съм красива? Всъщност това ми беше единственият сигурен капитал, докато не станах друг човек, т.е. съпруга. А като ми е било толкова важно, защо го пропилях? Е ми защото не знам коя съм, затова. Тая, оная или някаква непозната между тях.
Прекалено огромна ми е дошла отговорността на семейството, искала съм просто да ме обичат и да обичам и да съм важна за някого и сама съм си поставила капан. Ама не. Щях тотално да пропадна и просто е късмет невероятен, че съм имала здрав разум / и мъжа ми не толкова /, че да се оженя. Сега някой ще си помисли - тая не обича мъжа си. Да го духа.
Мразя брака! Мразя да съм придатък на друг човек и да се казвам както той се казва! Мразя да съм принудена да постъпвам въпреки волята си милион пъти!
Обичам си децата, но мразя, мразя, мразя да минавам през себе си всеки път! За общото благо! За любовта! За семейството! Съпругата и майката е човек, по дяволите!
що не спреш да мрънкаш?shshtt написа:Днес гледах порно с дебели и слаби жени. Нарочно. И никакви разлики в същината не открих - еднакво трогателни или отвратителни са, според зависи.
Защо, защо, защо се питам, се срути цялата ми ценностна система, когато спрях да съм красива? Всъщност това ми беше единственият сигурен капитал, докато не станах друг човек, т.е. съпруга. А като ми е било толкова важно, защо го пропилях? Е ми защото не знам коя съм, затова. Тая, оная или някаква непозната между тях.
Прекалено огромна ми е дошла отговорността на семейството, искала съм просто да ме обичат и да обичам и да съм важна за някого и сама съм си поставила капан. Ама не. Щях тотално да пропадна и просто е късмет невероятен, че съм имала здрав разум / и мъжа ми не толкова /, че да се оженя. Сега някой ще си помисли - тая не обича мъжа си. Да го духа.
Мразя брака! Мразя да съм придатък на друг човек и да се казвам както той се казва! Мразя да съм принудена да постъпвам въпреки волята си милион пъти!
Обичам си децата, но мразя, мразя, мразя да минавам през себе си всеки път! За общото благо! За любовта! За семейството! Съпругата и майката е човек, по дяволите!
Тоз бил виновен, онзи бил виновен. Никой на сила нищо не те кара да правиш. Стига с този патос и тези велики изказвания, все едно ти си първия и последен човек който се сблъсква с тези неща. Като не искаш да си придатък недей бъди. Това няма нищо общо с външния план, дали имаш документи за брак или пък не. Прекалено много претенции имаш не само към себе си а ми и към околните. И си мислиш че те са ти криви. А в крайна сметка ти си правиш ада ти си правиш и рая. Дигаш прекалено много пара за глупости, защото ама крещиш за внимание. Приеми че си грозна, приеми че никой не иска да те уважава, приеми, че си съпруга и някой те ограничава, приеми че грешиш и че нямаш самочувствие, и когато го направиш тва и мине време, много бързо ще видиш че всичките тия глупости ти си ги създаваш. Всичките тия врагове си ги измисляш, за да може живота ти да е живот на поетеса, тя поетесата и тя измислена, ама нали трябва да има нещо с което да се бием в гърдите, че сме нещо. Измисляш си толкова много неща и фалшиви образи и ситуации, само за да се почувстваш малко по-специална - ами не си специална, никой не е специален. Приеми го и ще ти стане леко. И в крайна сметка такава каквато бог те е създал си напълно достатъчна. Кво ти е? Да не ми да имаш една ръка или половин уста? Ама ревеш щото ти е широко около врата. Защо не кажеш че всичко ти е осигурено? Имаш покрив, имаш хляб, имаш семейство, деца, мъж, имаш познати, приятели, имаш свободно веме и нямаш почти никакви отговорности, здрава си (което е много важно), интелигентна си, имаш възможности да пътуваш? Какъв ти е проблема. Ми кат малките деца искаш всичко да получиш и нищо да не даваш. То така кой не иска? Спри да мрънкаш и да недоволстваш и се радвай на това което имаш (а то не е малко) и живота ти ще се нареди. Ти си същата и в любовта, всичко на пазърлък го избиваш, аз ще ти дам това а ти онова. Не може така, или даваш или не даваш. И като даваш забравяш че си дал. Ако ме разбираш.
angel написа:
що не спреш да мрънкаш?.
е ми разбирам те, иначе инак щях да ти отговоря
въобще и не чувам сега какво ми говориш, само виждам че си дошъл и казал нещо
дъра-бъра-дъра-бъра...ами прав си, за всичко...и за мрънкането и за самомнението
обаче има едно но
аз наистина смятам, че стиховете ми са хубави и важни и не са домакински вопли
/ айде да не го коментираме и спорим това, става ли? няма да е конструктивно, а безсмислено/
много те обичам, не само защото съм пила вино
мил си ми много
но говори си не ми пречиш
сега дъщеря ми ми е на главата като спасителен пояс от разконцентриращи ситуации
и нея я чувствам както тебе и това не винаги е приятно
искам да съм добра и да постъпвам правилно, но не знам как
п.п. слагаш ли сол и мазнина като готвиш?
-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
ще ти мине, само гледай да си запазиш здраветоshshtt написа:Днес гледах порно с дебели и слаби жени. Нарочно. И никакви разлики в същината не открих - еднакво трогателни или отвратителни са, според зависи.
Защо, защо, защо се питам, се срути цялата ми ценностна система, когато спрях да съм красива? Всъщност това ми беше единственият сигурен капитал, докато не станах друг човек, т.е. съпруга. А като ми е било толкова важно, защо го пропилях? Е ми защото не знам коя съм, затова. Тая, оная или някаква непозната между тях.
Прекалено огромна ми е дошла отговорността на семейството, искала съм просто да ме обичат и да обичам и да съм важна за някого и сама съм си поставила капан. Ама не. Щях тотално да пропадна и просто е късмет невероятен, че съм имала здрав разум / и мъжа ми не толкова /, че да се оженя. Сега някой ще си помисли - тая не обича мъжа си. Да го духа.
Мразя брака! Мразя да съм придатък на друг човек и да се казвам както той се казва! Мразя да съм принудена да постъпвам въпреки волята си милион пъти!
Обичам си децата, но мразя, мразя, мразя да минавам през себе си всеки път! За общото благо! За любовта! За семейството! Съпругата и майката е човек, по дяволите!
http://sanovnik.bg/n4-4079
Трябваше да свърша нещо.....angel написа: Защо не кажеш че всичко ти е осигурено? Имаш покрив, имаш хляб, имаш семейство, деца, мъж, имаш познати, приятели, имаш свободно веме и нямаш почти никакви отговорности, здрава си (което е много важно), интелигентна си, имаш възможности да пътуваш? Какъв ти е проблема.
И престани вече с това, че всичко ми е осигурено! Като пирон в главата ми е и няма начин да го забравя, тъй като е един от най-страшните сбъднати страхове. Зависимост. Робство. По-лошо от отношенията работодател-бачкатор щото те държат децата и няма ка да си вземеш шапката.
Но аз съм на 45, а всичко ми беше осигурено само за 3, така че.....айде по-полека с метаните и благодарностите към благодетеля. Почти винаги той е печелил повече от мен, но аз бях съвсем малко след него. Голям праз! Всичко потъваше в заемите. Беше ми адски трудно да удържа фронта, да изгледам бебетата, да работя и да не сдам багажа с ученето и амбициите. Намразих и семейство и деца и всичко, щото ме превърнаха в някакъв изрод.
А бе какво ти обяснявам! Сега се опитвам да изчегъртам положителните емоции от това време. Ама децата всичко са видели и всичко помнят и плащат с мен.
Мъжкото съсловие ми е последна грижа и твърде удобен отдушник в този момент, за да ми се мярка пред очи.
-
snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Да де, значи 26 години я делят от тоз момент. Как пък не разбираш... абе всичко ще си признае тя.snowprincess написа:не бе, кви 26 години, "Към 50-те години хората започват да излизат от състоянието си на психически спад"shshtt написа:
хахах, мерси за обнадеждаващия линк, има-няма 26 години ме делят от него, като сън ще минат както и предходните:lol:
Panta rhei...
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
ти явно въобще не разбираш, че се опитвам да ти помогна!shshtt написа:Трябваше да свърша нещо.....angel написа: Защо не кажеш че всичко ти е осигурено? Имаш покрив, имаш хляб, имаш семейство, деца, мъж, имаш познати, приятели, имаш свободно веме и нямаш почти никакви отговорности, здрава си (което е много важно), интелигентна си, имаш възможности да пътуваш? Какъв ти е проблема.
И престани вече с това, че всичко ми е осигурено! Като пирон в главата ми е и няма начин да го забравя, тъй като е един от най-страшните сбъднати страхове. Зависимост. Робство. По-лошо от отношенията работодател-бачкатор щото те държат децата и няма ка да си вземеш шапката.
Но аз съм на 45, а всичко ми беше осигурено само за 3, така че.....айде по-полека с метаните и благодарностите към благодетеля. Почти винаги той е печелил повече от мен, но аз бях съвсем малко след него. Голям праз! Всичко потъваше в заемите. Беше ми адски трудно да удържа фронта, да изгледам бебетата, да работя и да не сдам багажа с ученето и амбициите. Намразих и семейство и деца и всичко, щото ме превърнаха в някакъв изрод.
А бе какво ти обяснявам! Сега се опитвам да изчегъртам положителните емоции от това време. Ама децата всичко са видели и всичко помнят и плащат с мен.
Мъжкото съсловие ми е последна грижа и твърде удобен отдушник в този момент, за да ми се мярка пред очи.
Ама докато все нещо въшншно ти е проблема, така ще е. :))
