За нуждаещите се...
Оптимистично
Усмихвай се, когато те боли
и всичко ти се случва на обратно!
Усмихвай се през зъби, че нали
да се усмихваш още е безплатно.
Усмихвай се, отчаян от любов –
смехът дори през три сърца се чува.
В окото на човешкия ни лов
усмихваш ли се, значи съществуваш.
Усмивката затуй е божи дар –
животът и без друго е намръщен.
Усмихвай се, човеко, като цар,
та дните си по-леко да преглъщаш.
Усмихвай се, дори примрял от глад –
светът реве под стотната си криза,
и друго ако не, да го е яд
на простия човешки оптимизъм.
Усмихвай се, когато те боли
и всичко ти се случва на обратно!
Усмихвай се през зъби, че нали
да се усмихваш още е безплатно.
Усмихвай се, отчаян от любов –
смехът дори през три сърца се чува.
В окото на човешкия ни лов
усмихваш ли се, значи съществуваш.
Усмивката затуй е божи дар –
животът и без друго е намръщен.
Усмихвай се, човеко, като цар,
та дните си по-леко да преглъщаш.
Усмихвай се, дори примрял от глад –
светът реве под стотната си криза,
и друго ако не, да го е яд
на простия човешки оптимизъм.
ИСТИНСКА
В приятелство пред никой се не клех, че клетвите са тежки и подтискат. Лъжа - необходимост не ...
В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и подтискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах –
в живота всичко може да се случи.
След огъня остава само прах –
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх.
Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове - простете ми.
Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре.
Не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.
Вики Горанова
В приятелство пред никой се не клех, че клетвите са тежки и подтискат. Лъжа - необходимост не ...
В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и подтискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах –
в живота всичко може да се случи.
След огъня остава само прах –
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх.
Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове - простете ми.
Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре.
Не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.
Вики Горанова
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
хм... това малко ми напомня на лафа: и като се събуди, краката ти в контакта, а главата ти свети...shshtt написа:Идентичност
как да те позная?
имах червен шлифер
и светех
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Патерица на патерицата на разводнената тъга
или за изказа който не може да бъде себе си без препинателни знаци
или за
безсилието на думите
Ти си отиде
а аз те чакам.
Това е толкова нелепо
след всичко което си казахме
че ако беше друг
нямаше да чувам със сърцето
и да боледувам.
Но
уши
очи
мозък
памет
липсват
и не е изненадваща тази остра нужда
от езотерични учения
или психотерапия.
За самоубийство
и това заглавие стига.
НЕ-НЕ-НЕ
няма да ти пиша
няма да те виждам
няма да те мисля!
Ти си фикция!
реално е само
стихотворението
няма ме
без теб
или за изказа който не може да бъде себе си без препинателни знаци
или за
безсилието на думите
Ти си отиде
а аз те чакам.
Това е толкова нелепо
след всичко което си казахме
че ако беше друг
нямаше да чувам със сърцето
и да боледувам.
Но
уши
очи
мозък
памет
липсват
и не е изненадваща тази остра нужда
от езотерични учения
или психотерапия.
За самоубийство
и това заглавие стига.
НЕ-НЕ-НЕ
няма да ти пиша
няма да те виждам
няма да те мисля!
Ти си фикция!
реално е само
стихотворението
няма ме
без теб
Ръката на учителя
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена.
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.
А ти си все безименен и скромен,
макар че за ръка света държиш.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом винаги живееш като жив...
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена.
Догаряли са твоите зеници,
на другите дарили светлина.
Затуй наместо паметник гранитен
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител -
из стръмното ръката му подал...
Харалампи Харалампиев
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена.
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.
А ти си все безименен и скромен,
макар че за ръка света държиш.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом винаги живееш като жив...
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена.
Догаряли са твоите зеници,
на другите дарили светлина.
Затуй наместо паметник гранитен
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител -
из стръмното ръката му подал...
Харалампи Харалампиев
Между двата свята
I
днес с орела бяхме очи в очи
оказа се по-висок, а очите му сини
поигра си с мен както се очакваше
и също както се очакваше
ми беше приятно
какво следва ли?
ами да направя нещо различно
като например да не се влюбя
в някой измислен
само защото сме поприказвали
и ме е слушал с разбиране
възможно е и кучетата да спрат да лаят
някога
когато проговоря
и сама отлетя
I
днес с орела бяхме очи в очи
оказа се по-висок, а очите му сини
поигра си с мен както се очакваше
и също както се очакваше
ми беше приятно
какво следва ли?
ами да направя нещо различно
като например да не се влюбя
в някой измислен
само защото сме поприказвали
и ме е слушал с разбиране
възможно е и кучетата да спрат да лаят
някога
когато проговоря
и сама отлетя
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Ако имаш нож огромен,
Ако с него режеш ти гърла.
Ако си емигрант бездомен,
Ако анархистка си свиня!
То знай, че твойто кръвопролитие,
Ще бъде радостно събитие,
Ще обвиняват жертвите, убитите,
На Хелзинкския Комитет бандитите!
Ако ти си психопат,
Изнасилвач, содомист и дегенерат.
То знай, че твой защитник, брат,
Ще бъде вечно хелзинкската гад!
Ако някой бабичка убие,
Ако някой българче затрие,
В затвора няма той да гние,
Защото Комитета в миг ще го прикрие!
Ако с него режеш ти гърла.
Ако си емигрант бездомен,
Ако анархистка си свиня!
То знай, че твойто кръвопролитие,
Ще бъде радостно събитие,
Ще обвиняват жертвите, убитите,
На Хелзинкския Комитет бандитите!
Ако ти си психопат,
Изнасилвач, содомист и дегенерат.
То знай, че твой защитник, брат,
Ще бъде вечно хелзинкската гад!
Ако някой бабичка убие,
Ако някой българче затрие,
В затвора няма той да гние,
Защото Комитета в миг ще го прикрие!
Ти ли написа таз велика поезия?Глас в пустиня написа:Ако имаш нож огромен,
Ако с него режеш ти гърла.
Ако си емигрант бездомен,
Ако анархистка си свиня!
То знай, че твойто кръвопролитие,
Ще бъде радостно събитие,
Ще обвиняват жертвите, убитите,
На Хелзинкския Комитет бандитите!
Ако ти си психопат,
Изнасилвач, содомист и дегенерат.
То знай, че твой защитник, брат,
Ще бъде вечно хелзинкската гад!
Ако някой бабичка убие,
Ако някой българче затрие,
В затвора няма той да гние,
Защото Комитета в миг ще го прикрие!
И кво, да ходим да ги колим?
Пусни го сега и в кулинарната тема.
Никога няма да разбера желанието на хората да се озлобяват.
Точно желание - и точно да се озлобяват. То все ще се намери за какво.
Ей това се вижда тук. И в новините.
Panta rhei...
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
ЕПИТАФ
Черната дупка
уморено изкашля
няколко галактики
и потъна в мисли:
„Защо ми трябваше
да минавам под дъгата,
като бях слънце”
Черната дупка
уморено изкашля
няколко галактики
и потъна в мисли:
„Защо ми трябваше
да минавам под дъгата,
като бях слънце”
Последно промяна от windcolours на 26.11.13, 12:28, променено общо 1 път.
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
Това е наистина за нуждаещи се, не е поезия, не е за възвисяване на духа, а на тялото
.
Търси се честен и съвестен човек, който да живее постоянно и да се грижи за "кокошките" в една ферма за .... щрауси. Спане, заплата, осигуровки се поемат от работодателя.
Не знам подробности, но ако някой има познат, който би се заинтересувал, да ми пише на лични, за да дам координати на людете.
Търси се честен и съвестен човек, който да живее постоянно и да се грижи за "кокошките" в една ферма за .... щрауси. Спане, заплата, осигуровки се поемат от работодателя.
Не знам подробности, но ако някой има познат, който би се заинтересувал, да ми пише на лични, за да дам координати на людете.
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
аз съм навита! давай работата! не тук де, на лични :)))maggot написа:Това е наистина за нуждаещи се, не е поезия, не е за възвисяване на духа, а на тялото.
Търси се честен и съвестен човек, който да живее постоянно и да се грижи за "кокошките" в една ферма за .... щрауси. Спане, заплата, осигуровки се поемат от работодателя.
Не знам подробности, но ако някой има познат, който би се заинтересувал, да ми пише на лични, за да дам координати на людете.
Сигурна ли си?shshtt написа: аз съм навита! давай работата! не тук де, на лични :)))
Нощуваш там, на баира, топлиш се на кюмбе, щото друго няма, гониш циганята нощеска, през деня храниш и поиш ония лудите кокошки дето единственото им забавление е да те кълват по главата и подритват га им паднеш...
Та пак да питам - Сигурна ли си?
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
maggot написа:Сигурна ли си?shshtt написа: аз съм навита! давай работата! не тук де, на лични :)))
Нощуваш там, на баира, топлиш се на кюмбе, щото друго няма, гониш циганята нощеска, през деня храниш и поиш ония лудите кокошки дето единственото им забавление е да те кълват по главата и подритват га им паднеш...
Та пак да питам - Сигурна ли си?
хахах сигурна ли си:rotfl24: то аз как се казвам и откъде изгрява слънцето не съм сигурна ти за няква работа
добре ми звучи това за кюмбето, баирите и свободата
обожавам да ми дават, а не да искам, така че - да:bigsmile:
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Снегът от снощи е покрил до вчера голите дървета.
Три гларуса треперят вън… И зъзнат уличните псета.
Не се надявах… Боже мой! На детство някак ми мирише.
И белота… И самота… И чистота… И ми се пише.
За първи път, за първи път от много, много дълго време…
Къш на дребнави суети, къш на безсмислени проблеми!
Я виж онази струйка дим … Как с облачето се закача…
От къщичката… Диша още… Помежду два небостъргача.
И пише ми се за любов… И даже да изглежда смешно.
Не остарявай… Остаря ли… Ах, остарява безутешно…
С окапали листа… Снегът така прекрасно я покрива.
Но, знам , ще дойде пролетта… и ще докаже, че е жива.
А телевизора ръмжи… От политически дебати…
Земетресения… Войни… Насилия… И атентати…
И всеки ден… И всяка нощ… Натрапчиво… Демисезонно.
И от кошмара ме дели едва едно дистанционно…
А вън снегът… И боже мой! И детство… Толкова е странно.
И знам , ще се стопи… И пак към битието постоянно.
И любовта… ще плаче пак… И кучето ще й приглася.
А тази тънка струйка дим… Към небесата се възнася…
Недялко Йорданов
Три гларуса треперят вън… И зъзнат уличните псета.
Не се надявах… Боже мой! На детство някак ми мирише.
И белота… И самота… И чистота… И ми се пише.
За първи път, за първи път от много, много дълго време…
Къш на дребнави суети, къш на безсмислени проблеми!
Я виж онази струйка дим … Как с облачето се закача…
От къщичката… Диша още… Помежду два небостъргача.
И пише ми се за любов… И даже да изглежда смешно.
Не остарявай… Остаря ли… Ах, остарява безутешно…
С окапали листа… Снегът така прекрасно я покрива.
Но, знам , ще дойде пролетта… и ще докаже, че е жива.
А телевизора ръмжи… От политически дебати…
Земетресения… Войни… Насилия… И атентати…
И всеки ден… И всяка нощ… Натрапчиво… Демисезонно.
И от кошмара ме дели едва едно дистанционно…
А вън снегът… И боже мой! И детство… Толкова е странно.
И знам , ще се стопи… И пак към битието постоянно.
И любовта… ще плаче пак… И кучето ще й приглася.
А тази тънка струйка дим… Към небесата се възнася…
Недялко Йорданов
НА МАСЛЕНИЯ РАДИАТОР РЕБРО В СРЕДАТА НА СТАЯТА
Програмисте на въздуха,
маслено чудовище 'Теси',
със сладурска червена врътка,
с разкошни червени копчета,
с четири сиви колелца -
миши крачета,
с Ом и Оф степени;
дълго дизайнван,
подготвян за велики дела,
на теб се уповавам да
изсушиш двата ми
сини чорапа.
Ивайло Добрев
:lol::lol:
Програмисте на въздуха,
маслено чудовище 'Теси',
със сладурска червена врътка,
с разкошни червени копчета,
с четири сиви колелца -
миши крачета,
с Ом и Оф степени;
дълго дизайнван,
подготвян за велики дела,
на теб се уповавам да
изсушиш двата ми
сини чорапа.
Ивайло Добрев
Panta rhei...
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
- windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
СЕЛО
Тук улиците нямат имена.
Децата не играят на ашици.
От дъжд на вятър някоя жена
минава по съседските езици.
По изгрев някой охтичав москвич
във въздуха ще вдигне тишината.
А как ухае топлият кирпич
и къщите със празните два ката!
По цял ден край сиротните асми
старици през чемберите одумват
коя мома къде се задоми –
и кой ерген кръстосва като чумав.
А вечер пак настава тишина.
И лудият се връща от баира.
Да кажеш, че е минала война? –
не е, а ето – селото умира.
Раздрънканото рейсче за града
отново през стърнищата препуска.
Прости, мъртвило! – майчина гърда,
която вече нищичко не пуска.
с.Мандрица/ Източни Родопи
(автор???)
Тук улиците нямат имена.
Децата не играят на ашици.
От дъжд на вятър някоя жена
минава по съседските езици.
По изгрев някой охтичав москвич
във въздуха ще вдигне тишината.
А как ухае топлият кирпич
и къщите със празните два ката!
По цял ден край сиротните асми
старици през чемберите одумват
коя мома къде се задоми –
и кой ерген кръстосва като чумав.
А вечер пак настава тишина.
И лудият се връща от баира.
Да кажеш, че е минала война? –
не е, а ето – селото умира.
Раздрънканото рейсче за града
отново през стърнищата препуска.
Прости, мъртвило! – майчина гърда,
която вече нищичко не пуска.
с.Мандрица/ Източни Родопи
(автор???)
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
Апокалипсис
остават 15 дни
и бум!
трябва да го направя
/да се абонирам за jobs.bg имам предвид
или да понеса четенето му
което е същото
защото алтернативата е дълга рецепта
не по здравната каса/
красив е фонтанът пред Народния театър
но е обществен
а аз не съм аристократ
и нямам пенсия по болест
нито идея за бъдещето
остават 15 дни
и бум!
трябва да го направя
/да се абонирам за jobs.bg имам предвид
или да понеса четенето му
което е същото
защото алтернативата е дълга рецепта
не по здравната каса/
красив е фонтанът пред Народния театър
но е обществен
а аз не съм аристократ
и нямам пенсия по болест
нито идея за бъдещето