Не много рано днес сутринта, парикрах пред едно скромно барче във въпросното село. И оттърчахме към аязмото с лековитата вода и водопада Шарлака. Все места за които не бях подозирал че съществуват предните два пъти.
и водопада и аязмото се намират по течението на потока Лерерик:blink:, нямащ нищо общо с потока Парън където предния път посетихме скалната ниша, гордо наречена - пещеря, под свода на която чагърках искри от ферородната запалка. И двата потока в топографските карти се именуват реки и се изливат скромно от платото в източна посока.
Лерелик е доста по-атрактивен каньон над потока, мисля.
Опит за панорамка...
Аязмото по течението на потока. Има разни хубави неща написани там по табели.
Другата страна на каньончето.
Надолу по пътеката...
Водопадчето "Шарлака". Нема много вода, но е много приятно място. Вервайте ми.
Малко поахахме покрай оскъдната вода тука и продължихме по каньона нагоре.
Като Чернелка ааа... онова жълто-черната оса Ирена гази калта с Campri
Sendero Luminoso Нашето.
В един момент пътеката остави реката и ние се вързахме. Насочихме се към северното дере на потока Парън:blink: средище някога на бушкрафтърския лагер според мен и течащ директно обратно към село Могила., началната ни точка.
.......................................
е че хубаво беше:lol:
Тримата от запаса
Доскоро.
п.п. Въпросът с Могила не бе решен, понеже ятаци ни споделиха за още по интересни места там.
