не ми се работи. Не знам защо така.
И само се карат с мен, пък аз така дружелюбно да съм настроен.
Вие ли сте виновни?
Бе нещо
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Бе нещо
г-н Орешарски, и тука ли почнахте да се оплаквате?Green Light написа:не ми се работи. Не знам защо така.
И само се карат с мен, пък аз така дружелюбно да съм настроен.
Вие ли сте виновни?
Като не ви се работи, подайте си оставката...
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Re: Бе нещо
[quote="Green Light"]не ми се работи. Не знам защо така.
И само се карат с мен, пък аз така дружелюбно да съм настроен.
Вие ли сте виновни?[/quote
Благородническото в теб взима връх!
И само се карат с мен, пък аз така дружелюбно да съм настроен.
Вие ли сте виновни?[/quote
Благородническото в теб взима връх!
just perfect
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
И днеска пак. Не ми се работи става въпрос, иначе никой не се е карал с мен още.
Какво ще кажете за това:
Живеем в съвършено объркани времена и ми се струва, че усещането за обърканост се поражда от неспособността на старите форми на мислене да се справят с новите познания. Чувал съм да се казва, че истинското знание идва в резултат на попадане в задънена улица. Тогава вместо да разширява онова, което вече знае, човек трябва да спре и да тръгне в обход, докато се натъкне на нещо, което ще му позволи да развие корените на знанията, които вече има. Това е познато на всеки. Мисля, че същото става с цели цивилизации, когато е необходимо развитие в корените.
Обръщаме се назад към последните три хиляди години и с помощта на исторически анализ смятаме, че откриваме ясни модели на причинно-следствени вериги, които са направили нещата такива, каквито са днес. Но ако се отнесем към оригинални източници, литературата на която и да било определена епоха, ще открием, че тия причини никога не са били живи по времето, в което се предполага, че са действували. По време на коренни изменения нещата винаги са изглеждали така неясни, объркани и безцелни, каквито изглеждат сега. Целият Ренесанс се предполага да е произтекъл от чувството за объркване, предизвикано от откриването на един нов свят от Колумб. Това просто е раздвижило хората. Объркаността от онова време е регистрирана навсякъде. Нищо в идеята за плоскостта на света от Стария и Новия завет не го предсказва. И все пак не е имало как хората да го отрекат. Едничкият начин да го асимилират е бил да се изостави изцяло средновековният възглед и да се навлезе в едно ново развитие на разума.
Колумб се е превърнал в такъв учебен стереотип, че вече е почти невъзможно да си го представим като жив човек. Но ако наистина се опитаме да се абстрахираме от днешните си знания за последиците от неговото пътешествие и се поставим на мястото му, тогава в някой момент може би ще започнем да проумяваме, че сегашните ни изследвания на луната приличат на детска игра в сравнение с онова, което е постигнал той. Проучванията на луната не водят след себе си коренни изменения в начина на мислене. Нямаме причина да се съмняваме дали съществуващите форми на мисълта са в състояние да обхванат проблема. Това е само отраслово продължаване на стореното от Колумб. Едно истинско ново изследване, нещо, което би ни изглеждало днес, както светът е изглеждал на Колумб, би следвало да се проведе в съвършено ново направление.
— Например?
— Например в областите, които се намират отвъд границите на разума. Мисля, че съвременният разум е аналогичен с плоския свят от средновековния период. Ако отидем твърде напред, отвъд него, предполага се, че можем да изпаднем в безумие. А хората много се страхуват от това. Струва ми се, че този страх от безумие може да се сравни със страха на хората някога да не паднат отвъд ръба на земята. Или страха от ереси. Тук съществува много близко сходство.
Но става така, че с всяка изминала година старият наш плосък свят на конвенционалния разум става все по-неспособен да поема новите ни знания и това създава широко разпространено усещане за пълно объркване. В резултат на това все повече и повече хора се насочват към ирационални стимули за съзнанието — окултизъм, мистицизъм, опиатни състояния и други подобни, усещайки неспособността на класическия разум да се ориентира в познанията за действителността.
Нататък дава за пример Нютон.
Дзен и изкуството да трам тирирам
Пърсиг
Какво ще кажете за това:
Живеем в съвършено объркани времена и ми се струва, че усещането за обърканост се поражда от неспособността на старите форми на мислене да се справят с новите познания. Чувал съм да се казва, че истинското знание идва в резултат на попадане в задънена улица. Тогава вместо да разширява онова, което вече знае, човек трябва да спре и да тръгне в обход, докато се натъкне на нещо, което ще му позволи да развие корените на знанията, които вече има. Това е познато на всеки. Мисля, че същото става с цели цивилизации, когато е необходимо развитие в корените.
Обръщаме се назад към последните три хиляди години и с помощта на исторически анализ смятаме, че откриваме ясни модели на причинно-следствени вериги, които са направили нещата такива, каквито са днес. Но ако се отнесем към оригинални източници, литературата на която и да било определена епоха, ще открием, че тия причини никога не са били живи по времето, в което се предполага, че са действували. По време на коренни изменения нещата винаги са изглеждали така неясни, объркани и безцелни, каквито изглеждат сега. Целият Ренесанс се предполага да е произтекъл от чувството за объркване, предизвикано от откриването на един нов свят от Колумб. Това просто е раздвижило хората. Объркаността от онова време е регистрирана навсякъде. Нищо в идеята за плоскостта на света от Стария и Новия завет не го предсказва. И все пак не е имало как хората да го отрекат. Едничкият начин да го асимилират е бил да се изостави изцяло средновековният възглед и да се навлезе в едно ново развитие на разума.
Колумб се е превърнал в такъв учебен стереотип, че вече е почти невъзможно да си го представим като жив човек. Но ако наистина се опитаме да се абстрахираме от днешните си знания за последиците от неговото пътешествие и се поставим на мястото му, тогава в някой момент може би ще започнем да проумяваме, че сегашните ни изследвания на луната приличат на детска игра в сравнение с онова, което е постигнал той. Проучванията на луната не водят след себе си коренни изменения в начина на мислене. Нямаме причина да се съмняваме дали съществуващите форми на мисълта са в състояние да обхванат проблема. Това е само отраслово продължаване на стореното от Колумб. Едно истинско ново изследване, нещо, което би ни изглеждало днес, както светът е изглеждал на Колумб, би следвало да се проведе в съвършено ново направление.
— Например?
— Например в областите, които се намират отвъд границите на разума. Мисля, че съвременният разум е аналогичен с плоския свят от средновековния период. Ако отидем твърде напред, отвъд него, предполага се, че можем да изпаднем в безумие. А хората много се страхуват от това. Струва ми се, че този страх от безумие може да се сравни със страха на хората някога да не паднат отвъд ръба на земята. Или страха от ереси. Тук съществува много близко сходство.
Но става така, че с всяка изминала година старият наш плосък свят на конвенционалния разум става все по-неспособен да поема новите ни знания и това създава широко разпространено усещане за пълно объркване. В резултат на това все повече и повече хора се насочват към ирационални стимули за съзнанието — окултизъм, мистицизъм, опиатни състояния и други подобни, усещайки неспособността на класическия разум да се ориентира в познанията за действителността.
Нататък дава за пример Нютон.
Дзен и изкуството да трам тирирам
Пърсиг
Така ли ще си говорим?
Гледай аз тогава с какво ще ти отвърна:
貓
Мао (котка)
Йероглифът изписва животно, което хваща мишки сред зърнени посеви. Тъй като пък мишките и плъховете са унищожавали копринените буби, рисунки на котки са били закачвани по стените, за да предпазват скъпоценните животинки. В някои части на Поднебесната дори е имало култ към котките. Другаде са служели за храна. Смята се, че прогонват злите духове, тъй като виждат в тъмнината. В поезията рядко се споменават, затова пък доста често са привличали художниците. Но като цяло китайците възприемат доста по-прозаично това прелестно създание и никога не са били мистично или естетски хипнотизирани от него, както египтяните и европейците.
Въпреки това има една интересна приказка за това как боговете решили да назначат в новосъздадения свят някой да го ръководи и първо се спрели на котката заради нейната разумност и съзерцателност, и я дарили с дар слово, за да може да общува с боговете и да дава инструкции на останалите. Известно време всичко вървяло добре, но боговете забелязали, че вместо енергично да се впусне да ръководи света, котката търсела топло място и се излягала под цъфналите дървета, и посетили те новия свят, за да поискат обяснения.
Да ръководим света не ни е много интересно, предпочитаме да се търкаляме в тревата и да гоним пеперуди, когато ни се прище. Светът така и така си върви от само себе си, по-добре да се радваме на уханния въздух и на слънчевата топлина.
Боговете все пак я подканили към по-активни анимания. При следващата визита се повторило същото и на третата, когато заварили котката да си играе с падналите от дървото череши, направо се разсърдили.
Ако трябва да бъдем напълно откровени - заявила котката, - ние всъщност не искаме да се занимаваме с управлението на света, забелязахме, че едно създание много се напъва и е по-обещаващо, така че нека то ръководи, не ние.
Боговете с неудоволствие се съгласили и дарили създанието, тоест човека, с реч, но все пак не забравили, че котката била първият им избор, и я направили пазач на времето, така че човеците можели винаги да определят часа, гледайки котката в очите.
из "Пътеводител на културологическия стопаджия"
Мария Груева
Та... котките са виновни.
:lol::lol:
Гледай аз тогава с какво ще ти отвърна:
貓
Мао (котка)
Йероглифът изписва животно, което хваща мишки сред зърнени посеви. Тъй като пък мишките и плъховете са унищожавали копринените буби, рисунки на котки са били закачвани по стените, за да предпазват скъпоценните животинки. В някои части на Поднебесната дори е имало култ към котките. Другаде са служели за храна. Смята се, че прогонват злите духове, тъй като виждат в тъмнината. В поезията рядко се споменават, затова пък доста често са привличали художниците. Но като цяло китайците възприемат доста по-прозаично това прелестно създание и никога не са били мистично или естетски хипнотизирани от него, както египтяните и европейците.
Въпреки това има една интересна приказка за това как боговете решили да назначат в новосъздадения свят някой да го ръководи и първо се спрели на котката заради нейната разумност и съзерцателност, и я дарили с дар слово, за да може да общува с боговете и да дава инструкции на останалите. Известно време всичко вървяло добре, но боговете забелязали, че вместо енергично да се впусне да ръководи света, котката търсела топло място и се излягала под цъфналите дървета, и посетили те новия свят, за да поискат обяснения.
Да ръководим света не ни е много интересно, предпочитаме да се търкаляме в тревата и да гоним пеперуди, когато ни се прище. Светът така и така си върви от само себе си, по-добре да се радваме на уханния въздух и на слънчевата топлина.
Боговете все пак я подканили към по-активни анимания. При следващата визита се повторило същото и на третата, когато заварили котката да си играе с падналите от дървото череши, направо се разсърдили.
Ако трябва да бъдем напълно откровени - заявила котката, - ние всъщност не искаме да се занимаваме с управлението на света, забелязахме, че едно създание много се напъва и е по-обещаващо, така че нека то ръководи, не ние.
Боговете с неудоволствие се съгласили и дарили създанието, тоест човека, с реч, но все пак не забравили, че котката била първият им избор, и я направили пазач на времето, така че човеците можели винаги да определят часа, гледайки котката в очите.
из "Пътеводител на културологическия стопаджия"
Мария Груева
Та... котките са виновни.
:lol::lol:Panta rhei...
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Не съм съгласна с г-жа Груева.Мнемозина написа:
Мао (котка)
Първо на първо, по никой начин не мога да разбера колко е часа, гледайки нашата котка в очите. В очите й се чете или глад или пълна досада от случващото се около нея. Понякога успявам да разбера и кога й се ака, но по-често това се случва като изпръхти неодобрително и се понесе с плавен тръс към тоалетната си.
Според мен котките са създадени извън времето и изобщо не разбират от него. Живеят в такова безвремие, че понякога ми се ще да съм на мястото на нашия котак.
Да не говорим, че боговете, които са създали котките, според мен са живели в робовладелческия (или робовладелския - как е по-правилно?
) строй, тъй като единственото занимание на въпросните живинки е, да ни научат кой е господаря в къщата. А в техните очи това определено не сме ние - хората.
http://www.youtube.com/watch?v=w0ffwDYo00Q
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
-
hotcinnamon
- Мнения: 49
- Регистриран на: 09.04.13, 12:19
- Местоположение: I-net
maggot написа: http://www.youtube.com/watch?v=w0ffwDYo00Q
жестоки са тия клипчета със Simon's Cat... много точни попадения -
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
maggot написа:Не съм съгласна с г-жа Груева.Мнемозина написа:
Мао (котка)
Първо на първо, по никой начин не мога да разбера колко е часа, гледайки нашата котка в очите. В очите й се чете или глад или пълна досада от случващото се около нея. Понякога успявам да разбера и кога й се ака, но по-често това се случва като изпръхти неодобрително и се понесе с плавен тръс към тоалетната си.
Според мен котките са създадени извън времето и изобщо не разбират от него. Живеят в такова безвремие, че понякога ми се ще да съм на мястото на нашия котак.
Да не говорим, че боговете, които са създали котките, според мен са живели в робовладелческия (или робовладелския - как е по-правилно?
А в техните очи това определено не сме ние - хората.
http://www.youtube.com/watch?v=w0ffwDYo00Q
Нищо не разбираш от котки и китайци.
Еми точно това е часът - дето го намираш в котешките очи.
Panta rhei...