Днес продължаваме търсенето.
Тоя път се насочехме към една гора между Бърдарево и Голица /да бе, същите голичани живеят там , онея особените/
Имахме координатите на две вероятни точки, явно кеша е местен. 50-те километра до старта Астрата ги изяде доста бързо, а в гората ходенето беше много приятно, особено щото вчера малко прекалихме с трапезно-винената гимнастика а между дърветата и по-нависоко ако си и ако вървиш бързо, кислорода светкавично измества дериватите на етиловия алкохол от червените кръвни телца и черните дробове. Става дума за мене и Ирена де, децата все още са трезвеници.
Кешът се намира в горичка, близо до място за почивка и пикник /впрочеме едните координати бяха точно от това място/. Хубаво ама... след половин час ровене там, единственото нещо което намерихме беше една дупка в земята облицована с камъни, нещо като гробна камера за абортирали зародиши, затрупана с листа и абсолютно празна...
Почнах тихичко да закипявам и вкарах резервните координати в машинката. Те ни отведоха до едно дърво, с изгнила сърцевина и кухо като комин. През цепка с размерите и формата на добре разработена вулва се виждаха разни сухи кори вътре и някави пчелни пити /вероятно диви пчели/.
Тук направих едно от най героичните и тъпи неща в живота си - навих си едния ръкав и бръкнах до лакета в дупката. Човърках, пъшках, молех се заради топлото време някой пчела да не се сети да дофтаса отнякъде и накрая набарах заветната кутия.
Добре, ама нямаше никакво изкарване. /вероятно като е слаган кеша цепката е била по-широка, а после е срастнала/. Тъй че вадихме предметите един по един отвътре. Взехиме си нещо, оставихме друго, регнахме се и доволни заприпкахме обратно към колата.
На връщане - симбиоза между дъбово листо и още нещо
Имаше време и порядъчно ободрени на връщане отскочихмедо Голица. Съществуват легенди за това село свързани с турското робство /на които аз много не вярвам/ има и паметник на
Петела в центъра.
Църквата е много интересна, но за съжаления не открих жената която я отключва. Другия път...
На това нящо се люлят суровите голичанчета, прилича на пеесе килограмова авиобомба на пръма виста.
Един жив символ.
После на връщане, понеже имаше още доста време до мръкване се отбихме и край хижа Ветеран да ошетаме и тамошния кеш. Радо го намери за секунди и остави една малка желязна свирка, да свирят ощастливените търсачи.
Край морето сега е харно, няма джан джун никой освен някой и друга кола из храсталаци и горички... ей тоз амурО меракудзИ - ктитора на кърските развлечения е навсякъде.
П.П. Специално за камарада Боев. Друже ти пак беше с нас. Рублата Радко я вкара в цепката от горните снимки и тя ще остане там докато някой русофил не я извлече, а ние ще носим това, поне до някой следващ път.
п.п. Прочетете за Голица интересно е.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0% ... 1%86%D0%B077. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.
Уррррррррррррррра GCхххх
Имахме координатите на две вероятни точки, явно кеша е местен. 50-те километра до старта Астрата ги изяде доста бързо, а в гората ходенето беше много приятно, особено щото вчера малко прекалихме с трапезно-винената гимнастика а между дърветата и по-нависоко ако си и ако вървиш бързо, кислорода светкавично измества дериватите на етиловия алкохол от червените кръвни телца и черните дробове. Става дума за мене и Ирена де, децата все още са трезвеници.
:lol:
