Дмитри Волфганг Иванов

[Green Light]

Горски цар - Гьоте(прев Димитър Стоевски)

Кой в мрака среднощен на коня лети?
Бащата с невръстно дете до гърди.
Той крепко го стиска и пази от студ,
грижливо загръща го в топлия скут.

„Какво ти е, синко? Трепериш от страх.“ —
„Не виждаш ли горския цар, татко, ах,
с опашка, с корона на грозна глава?“ —
„Не бой ми се, синко, мъгла е това!“

„Ела с мен, момченце, във моите гори!
Там с теб ще играем чудесни игри,
цветя ще събираш по речния бряг
във свилени дрехи и златен калпак.“

„Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти,
що горският цар ми изтихо шепти?“ —
„Не ми се страхувай, не, чедо, недей!
В листата изсъхнали вятърът вей.“

„Кажи ми, момченце, ще дойдеш ли с мен?
Там с моите щерки ще припкаш весден.
Те в лунния зрак ще играят навън
и теб ще люлеят със песни за сън.“

„Не виждаш ли, татко, не виждаш ли там
момите на царя как тичат насам?“ —
„Да, виждам ги, чедо, аз виждам — безспир
върбите се люшкат във сивата шир.“

„Обичам те, блазни ме твойта снага;
не искаш ли, силом те грабвам сега!“ —
„Пази ме, о татко! Студени ръце
забива без жалост той в мойто сърце.“

Бащата препуска, страхът му расте,
на скута му стене примряло дете;
пристига във къщи задъхан, сломен,
в прегръдките стиснал труп ледностуден

Кьопоолу - Дмитри Иванов

- Стига мълча. Всички говорим, ти мълчиш като пукал, Джимо. Кажи и ти нещо. Какво става с международното положение?
- Става все по-международно. Положението е безнадеждно, но не особено сериозно.
Този лаф плъзна и шефът ме сгълча:
- Ти уж все мълчиш.
- Да. Говоря само когато ми плащат.
- Ще ти дам аз на теб едно "положението е безнадеждно, но не особено сериозно". Какво имаш предвид?
- Не знам.

Сега зная:
Каквато и политическа конфигурация да дойде на власт в България, тя няма да реши проблемите. Обещанията са трам-тарара, трам-тарара като в песничката стара на пазачите на фара на Валери Петров. Островчето с фара се разцепило и всички се издавили. Не могат трима работещи българи да хранят трийсет пенсионери, политици, чиновници, контрольори, контрольори на контрольорите, правозащитници, полицаи, законодатели, рекламодатели, честни олигарси и пр.
Политическите конструктори (фондация "Конрад Аденауер" и Европейската народна партия) също трам-тарара, трам-тарара да се обединели българските десни. Кои? Надежда Гаражната, младият някога комунист Бойко Борисов, бандата на командира Костов, свитата на горския цар Симеон и пр. Не може дясно да покълне в беднотия. България ще има дясно, когато и ако излезе от беднотията, а не виждам да излизаме. Значи реалното дясно пак ще са уж "левите". Не честните непривилегировани комунисти, само наследниците на тяхната привилегирована върхушка. Тя заграби собствеността, ограби спестителите чрез невиждана инфлация, фалиране и източване на предприятия и банки, залъгалки за касова, масова, работническо-мениджърска приватизация, варненските пирамиди, а каквото не открадна, разруши и както се видя, на зор докара "царя".
В София в гората срещу Семинарията имаше пивница "Горски цар". Гьоте написал балада "Горски цар", Шуберт написал музиката на "Горски цар". Ерлкьониг. "Не бой се, мой сине, мъгла е това". Но момченцето умряло в синьо-червената мъгла. България умира.
Марксистът Желю Желев, комунистът трето поколение Андрей Луканов, Жан Виденов не знаеха в каква игра влизат. Те тримата не крадяха. Сега положението е безнадеждно. Положението е, както с едничка дума го описал историкът Н. Карамзин:
"Воруют"
Положението е международно. Навсякъде по света е тъй, откакто свят светува. Но сега е по-международно. Вижте относителния дял от световното богатство на най-богатите и на останалите 99%. Колко беше и колко стана. Вижте фалшивите пари, които правят още фалшиви пари.
Воруют.
"Бог не види ли", че "православните скотове" звание архонт продават, че вървим към финансова и екологична катастрофа и спиране нямат алчните лай.. - тази дума не мога да я напиша, след като споменах думи, написани от П.Р. Славейков и от Христо Ботев.
Само наум си казах л.... когато научих, че на 21 август 2013 г. в София Паметникът на Съветската армия осъмнал с барелеф, боядисан в розово и надпис на чешки "България се извинява!" (за 21 август 1968-а, когато армиите на Варшавския договор нахлуха в Прага и потушиха "Пражката пролет" за социализъм с човешко лице). Не харесвам паметника. Но ми замириса на подражателство. Давид Черни няколко пъти боядиса в розово един танк, напомнящ за нашествието. Замириса ми и на л.... - в Брюксел Давид Черни изобрази България като турски кенеф.
Аз не видях нашествието в Прага. Бях тогава в международното летовище на журналистите на морето и си плувах, когато Фреди Криспин и Уилфред Бърчет ме извикаха на брега да слушаме по радиото какво станало. Фреди от Лондон беше донесъл една спидола (транзистор ВЕФ за експорт с разлети къси вълни). Петнайсетина дни преди това Уилфред ни разказа за 6 август 1945 година - атомната бомба над Хирошима. Уилфред пръв се добрал до Хирошима, седнал на развалините и на портативната машинка "Хермес-бейби" и започнал своя репортаж: I write this as a warning to the world. Пиша това като предупреждение към света.
В Хирошима са оставили стъпалата пред кметството с една отпечатана сянка. Някой слизал по стъпалата, взривът го изпарил и го отпечатал като сянка. По-късно и аз видях Хирошима и Нагасаки. Много паметници видях, но омаскарен US паметник не видях. Защо в България има гавра с красноармейски паметник? Защо на кръстника ми Спайч - летеца изтребител Димитър Списаревски, му счупиха паметника на софийското гробище на българските летци и направиха пред US посолството паметник на US летците, които бомбеха София, а той във въздушен бой с тях загина, бранейки столицата ни?
С Фреди и Уилфред като слушахме по спидолата за десанта в Чехословакия, Уилфред каза;
- Дотук добре.
- Кое му е доброто, Уил? Брилянтна военна операция и политическо фиаско.
- Доброто е, че няма жертви, както в Унгария през 1956 година.
Защо нямаше през 1968 година? Има две обяснения. Едното е, че пражани не искали да им съсипят красивата Праха, както й казваха. Другото е, че военната операция бе превантивна - да не стане като в Унгария през 1956-а, когато въстаниците се въоръжиха и потушаването беше кърваво. Унгарските въстаници отправяха към Запада отчаяни призиви за помощ, но НАТО си кюташе (НАТО е от 1949 г., Варшавският договор от 1955 г.). НАТО не помогна на унгарците. От ефира само подстрекаваха унгарците. Подкокоросваха българите: като дойдат при вас съветските танкове, омотавате бикфордов фитил около бутилката с коктейл "Молотов" и я мятате зад купола на танка, но не бутилка от шампанско, щото е дебелостенна, трудно чуплива.
След като СССР и Варшавският договор се разтуриха, НАТО се разпищоли да налага силово "демокрация" и се провали от Ирак до Афганистан. Интервенциите породиха тероризъм. Тероризмът е злобата на слабия към силния, който заради парите се е самозабравил. Интервенциите на Варшавския договор бяха успешни военно и катастрофални политически; натовските - неуспешни, представяни за успешни чрез медийно облъчване. Бжежински застана откъм пакистанската страна на Хайберския проход (аз бях откъм афганистанската) и по мегафона той се провикна към афганските муджахидини: "Аллах е с вас!" Сега му е дошъл акълът и предупреди Обама да внимава за Сирия (в агенцията за делови новини "Блумбърг"). Разбира какво ще стане, ако САЩ помогнат "въстаниците" да бутнат режима: те ще изколят християните, после ще започнат едни други да се колят. Важно предмостие за интервенции в Сирия и Иран ще е Турция, но не зная, не съм бил скоро в Турция, сегашните турски ръководители не ги познавам.
Я по-добре да разкажа за наследеното хубаво отношение на турците към нас, българите. Във Вашингтон, след мое телевизионно интервю с Бжежински мозъчният тръст за стратегически проучвания даде вечеря. Преди да седнем на масата, отидох на бара за едно уиски. Барманът ме заговори.
- Йес, сър. Стрейт. Чисто. Казват, че в Кентъки го пиели чисто. От Кентъки ли сте, сър?
- От България съм.
- О, знам. Стоичков! Сигурно сте били в Турция.
- Да.
- Аз съм турски американец.
- Като Елия Казан.
- Да. Знам и за писателя Орхан Памук. Сигурно се познавате с него.
- Не.
- Дядо казваше, че България е хубава и Турция е хубава страна.
- Така е.
- Моля ви, кажете ми една турска дума.
Моля ви, читатели драги, не ми се смейте. Аз казах кьопоолу. Барманът млъкна стреснат, обиден. После прихна да се смее, изтръгна ми чашата от ръката и я лисна в мивката. Дядо му, вместо да казва son of a bitch, казвал кьопоолу. На турски кьопоолу означавало и кучи син.
Още смеейки се, той каза:
- За вас нещо над черен етикет, сър - и ми подаде бутилка "Джони шагающий" син етикет и конячена чаша сам да си наливам. Обичате ли кьопоолу?
- Да.
- Моля ви, елате вкъщи. Баба ще направи кьопоолу. Ще й кажете нещо за Турция, все едно какво, тя ще се радва, че говори с българин.
- Не мога. След малко заминавам.
Бжежински не дойде на вечeрята. Пред телевизионните камери не можех да го зяпам в устата като US първокурсник, казах му някои работи. Ама той що се докачи? Бълха го ухапала него.
В самолета си тананиках Бълха... Блоха... Блоха от Мусоргски. Пее Шаляпин. Пее Борис Христов. Аз съм бълха. Бжежински е кьопоолу, щом се обижда. Ще ми рисува той карти с елипси на интереси и влияние. Той кво като е потомствен полски шляхтич и е черен етикет. Аз пък съм валонски виконт и съм син етикет. Пия повече от поляк, без да съм saoul comme un Polonais. Ей такива глупости.
Алкохолът не прощава никому, да знаете.
А от политическите полемики кел файда? Файдата ми бе, че научих другото значение на думата кьопоолу.

[Мнемозина]

Как ти хрумна да пуснеш това?

http://www.youtube.com/watch?v=5XP5RP6OEJI

Слушай - това е една от най-жестоките балади на Шуберт, ужасно я обичам.
Но и гледай. Това е Дитрих Фишер-Дискау. Смразяващо.

Втората половина от поста ти ще я чета утре...

[Green Light]

Как ти хрумна да пуснеш това?

Споменава се в текста.

[Мнемозина]

Аха.

Ами трябваше да предупредиш да четем първо второто, второ първото.