РАВНОВЕСИЕ или за стихосбирката „Еквилибриум“ от Таня Николова
За нуждаещите се...
Даммм.... аз не си го спомням пълно. Когато дойдох, някои вече товареха каруците и заминаваха.
Има едно малко селце
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето, повъртя се, повъртя се и навън
свят широк, форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
Има едно малко селце
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето, повъртя се, повъртя се и навън
свят широк, форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
Кърти, чисти, извозва...
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
е, то това е гвоздеят на програмата :)Green Light написа:Учудих се, че това е направило впечатление на този който е писал рецензията. На нас си ни харесва понеже е нашето село, но виж че въздейства и на другите.itcome написа:Даммм.... аз не си го спомням пълно. Когато дойдох, някои вече товареха каруците и заминаваха.
Има едно малко селце
Брей тази Шът!
някои хора имат нужда да им се натрапи в късогледия поглед, че всъщност много малко до почти никаква любовна лирика няма в книгите ми
мисля си че акцента е умишлен
не че има нещо лошо в това да правиш любовна лирика, напротив, страхотно е, но не това ми е характерното
аз рисувам жени, а мъжете покрай тях (мен)са фон, навярно бих могла да мина за феминистка
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Че то всичко от пъдаря започна!itcome написа:Даммм.... аз не си го спомням пълно. Когато дойдох, някои вече товареха каруците и заминаваха.
Има едно малко селце
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
....
Развъртя сопата, преби двама трима, заключи някоя и друга къща под предлог че така аджеба защитавал свой много добър приятел....
А после, после настана мазало - мнозина предявиха претенции, че щом за един може да се нарушава реда и дисциплината, то това би могло и за други да се направи.
хахаха Боев, верен на себе си докрай, никва прошка за врага, бой, бойГлас в пустиня написа: Че то всичко от пъдаря започна!
Развъртя сопата, преби двама трима, заключи някоя и друга къща под предлог че така аджеба защитавал свой много добър приятел....
А после, после настана мазало - мнозина предявиха претенции, че щом за един може да се нарушава реда и дисциплината, то това би могло и за други да се направи.
Вино и любов
Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома и е студено. Една звезда над дявола изгрява, когато ангела добър не я разбира. Една любов любов при друг намира, когато недолюбена остава. Вдигни очи, вдигни глава - жената вечна кръчма е, човече. Изпий при нея и това, което някой е забравил вече... Това мъжете силни не забравят дори и сред житейските задачи - че вино и жена изневеряват, когато нямат истински пиячи!
Евтим Евтимов
Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома и е студено. Една звезда над дявола изгрява, когато ангела добър не я разбира. Една любов любов при друг намира, когато недолюбена остава. Вдигни очи, вдигни глава - жената вечна кръчма е, човече. Изпий при нея и това, което някой е забравил вече... Това мъжете силни не забравят дори и сред житейските задачи - че вино и жена изневеряват, когато нямат истински пиячи!
Евтим Евтимов
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Проблемите ни като общество и държава идват от това, че ни е къса паметта, а фитила дълъг.shshtt написа:хахаха Боев, верен на себе си докрай, никва прошка за врага, бой, бойГлас в пустиня написа: Че то всичко от пъдаря започна!
Развъртя сопата, преби двама трима, заключи някоя и друга къща под предлог че така аджеба защитавал свой много добър приятел....
А после, после настана мазало - мнозина предявиха претенции, че щом за един може да се нарушава реда и дисциплината, то това би могло и за други да се направи.
екстра!
ама, няма да се сърдиш за асоциацията сhttp://vbox7.com/play:00b7629f5d&start=3799 към 1:03:00
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
-
Nejimaki-dori
- Мнения: 1110
- Регистриран на: 26.09.06, 15:30
- Местоположение: Бургас
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
А така, кажи й го! Щото аз като й рекох същото, тя ми се изсмя и рече, че моето било "детска радост-куклен театър"Green Light написа:Учудих се, че това е направило впечатление на този който е писал рецензията. На нас си ни харесва понеже е нашето село, но виж че въздейства и на другите.itcome написа:Даммм.... аз не си го спомням пълно. Когато дойдох, някои вече товареха каруците и заминаваха.
Има едно малко селце
Брей тази Шът!
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
май всички поети са така - самокритични, ама я, се опитай да им мръднеш 1 думичка и са ти скочили на бойwindcolours написа:А така, кажи й го! Щото аз като й рекох същото, тя ми се изсмя и рече, че моето било "детска радост-куклен театър"
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
КУЧКАТА НА ПАВЛОВ
цял ден не ми стига
за да прочета обявите
тъкмо започна и ми се доспива
за да се разсъня чета друго
слушам музика
и пиша стихотворението
за това как една поетеса си търсела работа
много дълго се оказа
утре може би ще успея да го довърша
и да кандидатствам
омръзна ми да храня това куче
цял ден не ми стига
за да прочета обявите
тъкмо започна и ми се доспива
за да се разсъня чета друго
слушам музика
и пиша стихотворението
за това как една поетеса си търсела работа
много дълго се оказа
утре може би ще успея да го довърша
и да кандидатствам
омръзна ми да храня това куче
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
КАВЪР
плешивият китарист някога имаше дълга коса
а фенката с разширените вени –тънки глезени
той пишеше песни за нея, а тя ги сънуваше
докато се любеше с мъжа си
една сутрин не можа да си ги спомни
и започна да пише свои, а той да ги сънува
докато чукаше курвите
от толкова думи косата му започна да пада
а нейните вени да се разширяват
но те не забелязваха и нямаше значение
в този 24 часов сън в лятна нощ
плешивият китарист някога имаше дълга коса
а фенката с разширените вени –тънки глезени
той пишеше песни за нея, а тя ги сънуваше
докато се любеше с мъжа си
една сутрин не можа да си ги спомни
и започна да пише свои, а той да ги сънува
докато чукаше курвите
от толкова думи косата му започна да пада
а нейните вени да се разширяват
но те не забелязваха и нямаше значение
в този 24 часов сън в лятна нощ
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.
Освен това - обичам те и има време, а е и студено.
Хулио Кортасар
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.
Освен това - обичам те и има време, а е и студено.
Хулио Кортасар
"Животът ще покаже на всеки какъв е той" Гьоте
На Васил Левски
Февруари дойде. Пак ще плачем за Левски.
Ще припомним отново смъртта му.
Със венци и с цветя, като в древна гротеска,
ще покрием кървящата рана.
Ще забършем прахта от портрети и снимки,
окачени от нас зад гърба ни.
А пък ние отпред. И помпозно картинно
ще се перчим навред с доблестта му.
Ще откриваме в него всеки път все по-нови
образци на човещина скрита.
Но ще крием от себе си свойте окови -
и наследствени, и придобити.
Да не би да ни види със тях, а пък ние
пак да мъкнем коварната тежест.
Дяконе, Дяконе, вече даже не крием,
че сме станали дваж по-невежи.
Триж по-алчни, страхливи и жадни за още
бели грешни пари и имоти.
Затова си мълчим. И мечтите си пощим.
И се гледаме като животни.
Но те чакаме, Дяконе. Въпреки всичко
ни се ще пак пред нас да застанеш.
На загубено стадо сме заприличали.
Всеки може без труд да го хване.
автор/...?.../
Февруари дойде. Пак ще плачем за Левски.
Ще припомним отново смъртта му.
Със венци и с цветя, като в древна гротеска,
ще покрием кървящата рана.
Ще забършем прахта от портрети и снимки,
окачени от нас зад гърба ни.
А пък ние отпред. И помпозно картинно
ще се перчим навред с доблестта му.
Ще откриваме в него всеки път все по-нови
образци на човещина скрита.
Но ще крием от себе си свойте окови -
и наследствени, и придобити.
Да не би да ни види със тях, а пък ние
пак да мъкнем коварната тежест.
Дяконе, Дяконе, вече даже не крием,
че сме станали дваж по-невежи.
Триж по-алчни, страхливи и жадни за още
бели грешни пари и имоти.
Затова си мълчим. И мечтите си пощим.
И се гледаме като животни.
Но те чакаме, Дяконе. Въпреки всичко
ни се ще пак пред нас да застанеш.
На загубено стадо сме заприличали.
Всеки може без труд да го хване.
автор/...?.../
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
На младини, под пламналия шатър,
аз знанията трупах като злато
и що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
Кълни в небитието моят глас,
в скръбта душата ми бе само с власт.
Днес вятър питам: „Де е по земята
прахът, във който се превърнах аз?“
Джамшидовата чаша* по света
с години търсех сам… Преди смъртта
един мъдрец ми каза, че напразно
съм се трудил — в душата ми е тя.
Дойде и моят разярен порой;
загивам сред вълните, боже мой?
Вълшебна чаша бях, но тя се счупи;
бях факел аз, но в миг угасна той.
Приятели, когато с весел смях
приседнете край масата без страх,
спомнете си за мен и обърнете чаша
на мястото, където аз седях.
Но где сте вий? Къде са ваште дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!
Дочетена е, свърши вече на дните книгата комай!
Смехът на виното угасна, тъй както гасне месец май.
О, птица-младост, за какво ли от нас отлитна толкоз бързо,
навела поглед към цветята, към мойто щастие… И — край.
За сбогом искам само чаша — от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролените от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.
И още: моята могила сравнете до земята чак —
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А във грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.
А ако някой пожелае на дните в хаоса голям
да ме прелее с чаша вино, да постои до гроба ням,
сред гробници и пантеони да ме не търси натъжено —
край прага на самата кръчма лежи безпаметен Хайям.
*Джамшидовата чаша е чашата на Персийския цар Джамшид в която се отразявало всичко каквото се случва по света
аз знанията трупах като злато
и що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
Кълни в небитието моят глас,
в скръбта душата ми бе само с власт.
Днес вятър питам: „Де е по земята
прахът, във който се превърнах аз?“
Джамшидовата чаша* по света
с години търсех сам… Преди смъртта
един мъдрец ми каза, че напразно
съм се трудил — в душата ми е тя.
Дойде и моят разярен порой;
загивам сред вълните, боже мой?
Вълшебна чаша бях, но тя се счупи;
бях факел аз, но в миг угасна той.
Приятели, когато с весел смях
приседнете край масата без страх,
спомнете си за мен и обърнете чаша
на мястото, където аз седях.
Но где сте вий? Къде са ваште дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!
Дочетена е, свърши вече на дните книгата комай!
Смехът на виното угасна, тъй както гасне месец май.
О, птица-младост, за какво ли от нас отлитна толкоз бързо,
навела поглед към цветята, към мойто щастие… И — край.
За сбогом искам само чаша — от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролените от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.
И още: моята могила сравнете до земята чак —
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А във грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.
А ако някой пожелае на дните в хаоса голям
да ме прелее с чаша вино, да постои до гроба ням,
сред гробници и пантеони да ме не търси натъжено —
край прага на самата кръчма лежи безпаметен Хайям.
*Джамшидовата чаша е чашата на Персийския цар Джамшид в която се отразявало всичко каквото се случва по света
БАНДА НЕУДАЧНИЦИ НА УОЛСТРИЙТ
І.
ВЪЛКЪТ във „Вълците от Уолстрийт“
(питомни и диви)
не е виновен Уолстрийт за хиперболата
добрата литература го изисква
ІІ.
ДВЕ ТРЕТИ
/от същия филм/
тук ли сте?
разбира се
няма място за притеснение
всичко е под контрол
просто хакер, пират или както ви е удобно
един от нас, но с друг цвят
котка, мишка, знаете я тази игра
играем я всеки ден
смачкайте го
за да не стане котката
както направихме ние
ІІІ.
HAPPY END
/залагания/
свърши филмът
плеснаха с ръце и се прегърнаха
да ама не
жив е той, жив е
ІV.
РАЗВРЪЗКА БЕЗ ФИНАЛ
след редица премеждия и изпитания
добрият пират победи и лошите бяха справедливо наказани
победителят продължи да се вози в трамвая
а шефът на лошите започна да учи хората в градския транспорт
как се купува бентли
и си го купи
І.
ВЪЛКЪТ във „Вълците от Уолстрийт“
(питомни и диви)
не е виновен Уолстрийт за хиперболата
добрата литература го изисква
ІІ.
ДВЕ ТРЕТИ
/от същия филм/
тук ли сте?
разбира се
няма място за притеснение
всичко е под контрол
просто хакер, пират или както ви е удобно
един от нас, но с друг цвят
котка, мишка, знаете я тази игра
играем я всеки ден
смачкайте го
за да не стане котката
както направихме ние
ІІІ.
HAPPY END
/залагания/
свърши филмът
плеснаха с ръце и се прегърнаха
да ама не
жив е той, жив е
ІV.
РАЗВРЪЗКА БЕЗ ФИНАЛ
след редица премеждия и изпитания
добрият пират победи и лошите бяха справедливо наказани
победителят продължи да се вози в трамвая
а шефът на лошите започна да учи хората в градския транспорт
как се купува бентли
и си го купи
ЛАКОМИИ, ПРЕПИКАНИ ДВОРОВЕ, РЪКАВИЦИ И ПР. РЕКВИЗИТИ
той, талантливият
той, пресметливият
литературен воайор
вчерашен
търси, дебне, чете
тук клъвне, там клъвне
вдъхновение
па го подвърже
па го тури у списание
у бре де бре поете
ох баня ох кеф
аве цезаре
голям си
ама твойте преживявания къде са
а и на кой ли за к`ъв са му
като всички сме в киреча
той, талантливият
той, пресметливият
литературен воайор
вчерашен
търси, дебне, чете
тук клъвне, там клъвне
вдъхновение
па го подвърже
па го тури у списание
у бре де бре поете
ох баня ох кеф
аве цезаре
голям си
ама твойте преживявания къде са
а и на кой ли за к`ъв са му
като всички сме в киреча