Подзиме
Летна дожд.
Падна могла.
Докараха кард`ьо!
За нуждаещите се...
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
-
windcolours
- Мнения: 4447
- Регистриран на: 07.02.10, 12:10
- Местоположение: София
БИБЛИОТЕКАТА НА ЖИВОТА
написах първото си стихотворение на 3
беше нещо глупаво за калинки с още по-глупава мелодия
баща ми беше възхитен
аз също бях възхитена от възхищението му
но се объркахме и двамата
защото той реши че съм музикант, а аз не знаех какво съм
и дори омразата ми към цигулката не проясни нещата
с цялата си шумност и нужда от публика
хиляди унижения и едно укритие
библиотеката на леля ми (а после и други библиотеки)
баба крие ключа за нейните владения
аз го намирам и си открадвам нещо
после тайно го връщам
чета скрито в обложката на учебника
не искам този свят пред очите си
искам друг
никой не ме вижда и на никой не му пука
ако имаш добри оценки в бележника
но докато ги имаш
после си разобличен
а още по-после хормоните ти отварят очите
за книгите на живота
сравняваш ги – нямат общо
ако имаш избор – избираш
ако нямаш - не избираш
обикновено нямаш
и започва живота
и започва живота
какво тук значат някакви си книги?!
Ако не си ги напишеш сам.
второто си стихотворение написах на 33
и оттогава не съм спирала
също както някога не знам какво е това
опитах да го кажа хоризонтално - не ми се получи
нещо се съпротивлява
много силно
и си го написах както ми идва и както мога
стихотворението или разказа или пиесата или книгата
вертикално
като полет в неизвестното
там
някъде
някога
в нещо си
написах първото си стихотворение на 3
беше нещо глупаво за калинки с още по-глупава мелодия
баща ми беше възхитен
аз също бях възхитена от възхищението му
но се объркахме и двамата
защото той реши че съм музикант, а аз не знаех какво съм
и дори омразата ми към цигулката не проясни нещата
с цялата си шумност и нужда от публика
хиляди унижения и едно укритие
библиотеката на леля ми (а после и други библиотеки)
баба крие ключа за нейните владения
аз го намирам и си открадвам нещо
после тайно го връщам
чета скрито в обложката на учебника
не искам този свят пред очите си
искам друг
никой не ме вижда и на никой не му пука
ако имаш добри оценки в бележника
но докато ги имаш
после си разобличен
а още по-после хормоните ти отварят очите
за книгите на живота
сравняваш ги – нямат общо
ако имаш избор – избираш
ако нямаш - не избираш
обикновено нямаш
и започва живота
и започва живота
какво тук значат някакви си книги?!
Ако не си ги напишеш сам.
второто си стихотворение написах на 33
и оттогава не съм спирала
също както някога не знам какво е това
опитах да го кажа хоризонтално - не ми се получи
нещо се съпротивлява
много силно
и си го написах както ми идва и както мога
стихотворението или разказа или пиесата или книгата
вертикално
като полет в неизвестното
там
някъде
някога
в нещо си
ДА ЗАХАПЕШ ВАМПИР
вампири, солена е кръвта ми
блажено примлясквате
хартиените лица се обагрят
зеници поглъщат очите
и живота ми потича
вън от мен
и вътре
навътре в жадните мяхове ваши
кап... кап... сълза... смях ... сълза... смях
не е смъртоносно
само е хладно
и бавно
идва сън
сън съм
вън
а вътре дупки от думи
будуват
зеят
и път към сърцето откриват
то живо е
тупа
силно!
по-силно, по-силно
не заспивай!
Хапи!
...........боли.........
впивам зъби
кръгът се затваря
и солта ви потича
навътре
зеници нямат очите ми
вампири, солена е кръвта ми
блажено примлясквате
хартиените лица се обагрят
зеници поглъщат очите
и живота ми потича
вън от мен
и вътре
навътре в жадните мяхове ваши
кап... кап... сълза... смях ... сълза... смях
не е смъртоносно
само е хладно
и бавно
идва сън
сън съм
вън
а вътре дупки от думи
будуват
зеят
и път към сърцето откриват
то живо е
тупа
силно!
по-силно, по-силно
не заспивай!
Хапи!
...........боли.........
впивам зъби
кръгът се затваря
и солта ви потича
навътре
зеници нямат очите ми
ЗА ЖИВОТА С ЛЮБОВ
Катерина Кайтазова
Научих, че грешен завой
води във вярна посока,
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.
Няма сразена мечта.
Има възможна реалност.
Всеки капан е врата.
Всяка тъга - болна радост,
а болестта се цери
само с безкористна вяра.
Няма изгубени дни -
всеки един е награда.
Няма нещастна любов.
Има разглезено Его.
Научих, че този живот
си е мой... и съм луда по него.
Катерина Кайтазова
Научих, че грешен завой
води във вярна посока,
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.
Няма сразена мечта.
Има възможна реалност.
Всеки капан е врата.
Всяка тъга - болна радост,
а болестта се цери
само с безкористна вяра.
Няма изгубени дни -
всеки един е награда.
Няма нещастна любов.
Има разглезено Его.
Научих, че този живот
си е мой... и съм луда по него.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
ЛУНА, ЗВЕЗДИ И ОЩЕ НЕЩО
пътните знаци на ъгъла са три
синя зона, стоп и един забравен
таксито чака
някой от пасажерите
да се качи и да слезе по пътя
на задната седалка
преплетени пръсти
правят любов
у дома
https://www.youtube.com/watch?v=dAQcja-vFQ4
пътните знаци на ъгъла са три
синя зона, стоп и един забравен
таксито чака
някой от пасажерите
да се качи и да слезе по пътя
на задната седалка
преплетени пръсти
правят любов
у дома
https://www.youtube.com/watch?v=dAQcja-vFQ4
ЗАПАЗЕНА МАРКА
(или Точка на пресичане)
все ме стягаше рамката на формата и незнанието
и се чудех какво пиша
какво не е наред, защо е различно
бях прочела много неща по хоризонтала
и по-малко по вертикала
обаче усещането да полетиш или пропаднеш е несравнимо
и го пожелах този полет
после някъде по пътя прочетох
че това всъщност не е истинският полет, а тренировка за него
и се натъжих
аз да пиша гладко не умея, опитах
скачам на батут
и така мина много време докато кажа
майната му!
и започнах да си скачам нагоре-надолу
аз се радвам, хората се радват, какъв е проблема?
Проблемът е, че всяко нещо без етикат е непродаваемо
а трябва да се яде
нито си знаех етиката
нито бях съгласна с тези които ми лепяха
обаче създадох с моите неинформираности и неадекватности суматоха
и след първоначалният шок от непознатото
и обичайното отричане и пренебрегване
вече и други ме наблюдаваха
и се чудеха какво съм
и аз като видях това и се успокоих
значи не съм съвсем изкукала
и други не виждат това, което знаещите би трябвало да виждат
ако го имаше
значи е нещо ново и модерно
т.е. много добре забравено старо
(поне по нашите ширини)
и направо се окрилих
цвъках си ги текстовете като и-тата на продълженията
беше ми се изяснило вече
че краят е където си реша
а то се оказа че той е където е
и просто е трябвало да вървя за да го намеря
Случайност, Бог, Провидение
все едно -
когато имаш въпрос, отговорът избираш ти.
Роман с елементи на разсъждение пиша.
това е едно чуждо стихотворение
но смисълът
и етикетът
е мой
п.п. токът беше спрял и го написах на лист хартия
чакам да дойде, за да го пусна по вятъра
в интернет
и понеже никога нищо не се губи в природата
ще дойде при вас
когато и да е
където и да е
които и да сте
(или Точка на пресичане)
все ме стягаше рамката на формата и незнанието
и се чудех какво пиша
какво не е наред, защо е различно
бях прочела много неща по хоризонтала
и по-малко по вертикала
обаче усещането да полетиш или пропаднеш е несравнимо
и го пожелах този полет
после някъде по пътя прочетох
че това всъщност не е истинският полет, а тренировка за него
и се натъжих
аз да пиша гладко не умея, опитах
скачам на батут
и така мина много време докато кажа
майната му!
и започнах да си скачам нагоре-надолу
аз се радвам, хората се радват, какъв е проблема?
Проблемът е, че всяко нещо без етикат е непродаваемо
а трябва да се яде
нито си знаех етиката
нито бях съгласна с тези които ми лепяха
обаче създадох с моите неинформираности и неадекватности суматоха
и след първоначалният шок от непознатото
и обичайното отричане и пренебрегване
вече и други ме наблюдаваха
и се чудеха какво съм
и аз като видях това и се успокоих
значи не съм съвсем изкукала
и други не виждат това, което знаещите би трябвало да виждат
ако го имаше
значи е нещо ново и модерно
т.е. много добре забравено старо
(поне по нашите ширини)
и направо се окрилих
цвъках си ги текстовете като и-тата на продълженията
беше ми се изяснило вече
че краят е където си реша
а то се оказа че той е където е
и просто е трябвало да вървя за да го намеря
Случайност, Бог, Провидение
все едно -
когато имаш въпрос, отговорът избираш ти.
Роман с елементи на разсъждение пиша.
това е едно чуждо стихотворение
но смисълът
и етикетът
е мой
п.п. токът беше спрял и го написах на лист хартия
чакам да дойде, за да го пусна по вятъра
в интернет
и понеже никога нищо не се губи в природата
ще дойде при вас
когато и да е
където и да е
които и да сте
ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
на дървото отсреща
два сиви кълвача търкат гушки
после отлитат
единият почуква
и другият почуква
различни клонки
чук-чук
чук-чук
зеленото на листата ги чува
и се показва
бялото на облакът ги вижда
и се скрива
ти ми се усмихваш
и аз ти се усмихвам
в цъфналалото утро
полудели пчели
и мед
на дървото отсреща
два сиви кълвача търкат гушки
после отлитат
единият почуква
и другият почуква
различни клонки
чук-чук
чук-чук
зеленото на листата ги чува
и се показва
бялото на облакът ги вижда
и се скрива
ти ми се усмихваш
и аз ти се усмихвам
в цъфналалото утро
полудели пчели
и мед
Ангели на надеждата
Тревожен звън! И вие вече тичате.
В движение престилките обличате,
летите като бели птици в мрака,
линейката пред болницата чака.
Тревожни качвате се в нея:
- По-бързо, да не закъснеем!
Лети, че болният отсреща
е в плен на болката зловеща!”
А той и с болка, и с надежда,
към входната врата поглежда,
сърцето му тревожно бие:
“О, доктори, къде сте вие”?
Побързайте, вълшебници във бяло,
преди сърцето болно да е спряло!”
Сирената разкъсва с писък мрака:
“Тука сме! Тя още ще почака!”
Бели ангели над болния се свеждат
и вдъхват във сърцето му надежда.
автор: Генка Богданова
Тревожен звън! И вие вече тичате.
В движение престилките обличате,
летите като бели птици в мрака,
линейката пред болницата чака.
Тревожни качвате се в нея:
- По-бързо, да не закъснеем!
Лети, че болният отсреща
е в плен на болката зловеща!”
А той и с болка, и с надежда,
към входната врата поглежда,
сърцето му тревожно бие:
“О, доктори, къде сте вие”?
Побързайте, вълшебници във бяло,
преди сърцето болно да е спряло!”
Сирената разкъсва с писък мрака:
“Тука сме! Тя още ще почака!”
Бели ангели над болния се свеждат
и вдъхват във сърцето му надежда.
автор: Генка Богданова
ЛЕКИ ФОРМИ НА САМОУБИЙСТВО
цигари, алкохол, глад, преяждане
някаква работа, някаква връзка, някакви приятелства
по-леко се диша без себе си
без хората и света
обаче си жив и участваш
в комедия
в трагедия
в нищо
отказваш да живееш
но отказваш и да умреш
възможно е защото знаеш точния виц
за оптимиста, реалиста и песимиста
и твоята чаша не е наполовина пълна
и не е наполовина празна
в нея може и още, и още, и още
докато смъртта ви раздели
сама
цигари, алкохол, глад, преяждане
някаква работа, някаква връзка, някакви приятелства
по-леко се диша без себе си
без хората и света
обаче си жив и участваш
в комедия
в трагедия
в нищо
отказваш да живееш
но отказваш и да умреш
възможно е защото знаеш точния виц
за оптимиста, реалиста и песимиста
и твоята чаша не е наполовина пълна
и не е наполовина празна
в нея може и още, и още, и още
докато смъртта ви раздели
сама