Цирк

[Gaspode]

Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка. Започнал съм лежерно с две топки. Хващам ритъма. Асистент(ката) ми подава трета топка, четвърта... Постепенно отново влизам в ритъм. Поотпускам се даже. И изведнъж забелязвам, че някои от топките не са топки, а ножове. За щастие не изпускам ритъма. Публиката остава с вчепетление, че това е част от номера... Тъкмо се поуспокоявам и виждам как още няколко ножа летят към мен. И един моторен трион. Темпото става все по-високо. Не знам колко още ще устискам. А публиката е раздвоена - част от тях искат да успея, друга част искат да видят кръв и отрязани пръсти по манежа. Засега държа, не се предавам. До кога ли?

[Мнемозина]

Пробвай да почнеш да мяташ ножовете обратно към асистентката. Без да губиш ритъма.

Като патило ти го казвам, обаче пък това е от съветите, дето винаги щедро можеш да ги дадеш на някой друг...

[Gaspode]

Пробвай да почнеш да мяташ ножовете обратно към асистентката. Без да губиш ритъма.

Като патило ти го казвам, обаче пък това е от съветите, дето винаги щедро можеш да ги дадеш на някой друг...

Асистентката в случая е въображаема фигура. По-скоро предметите идват от различни посоки, появяват се нови, и така. При мятане обратно съществува риска да ти върнат предмета, че и нови да добавят. Изобще не е лесна работа :)

[Мнемозина]

Асистентката в случая е въображаема фигура. По-скоро предметите идват от различни посоки, появяват се нови, и така. При мятане обратно съществува риска да ти върнат предмета, че и нови да добавят. Изобще не е лесна работа :)

Ааа... тогава имам новина за теб: спешно ти трябва асистентка. :lol::lol:

Иначе те разбирам, де, и аз за това си похленчвам. Нещо се смахна светът. Ама все пак... опитвам да оставям някои от предметите ей така да ме подминат. Когато мога и които мога.

[сър Айвънхоу]

Асистентката в случая е въображаема фигура. По-скоро предметите идват от различни посоки, появяват се нови, и така. При мятане обратно съществува риска да ти върнат предмета, че и нови да добавят. Изобще не е лесна работа :)

Ааа... тогава имам новина за теб: спешно ти трябва асистентка. :lol::lol:

Иначе те разбирам, де, и аз за това си похленчвам. Нещо се смахна светът. Ама все пак... опитвам да оставям някои от предметите ей така да ме подминат. Когато мога и които мога.

Споко, просто така стоят нещата...

[holi_day]

Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка...

като четох ми се струва, че си се качил на въртележката, обаче (което е добре) в голяма степен контролираш движението й
ускорението е близо до граничното, но в рамките на допустимото за съоръжението хех
справяш се! зор, ама още не ти се е завило свят
който много работи, после и здраво разпуска или успява да съчетае нещата
друго си е като си кажеш, че скоро ще има гмуркания и да видиш как бързо ще ошеташ половината задачи
аз за едно цамбуркане на чудеса съм способна, та ти ли за по-екстремни преживявания

[Gaspode]

друго си е като си кажеш, че скоро ще има гмуркания и да видиш как бързо ще ошеташ половината задачи
аз за едно цамбуркане на чудеса съм способна, та ти ли за по-екстремни преживявания

Мда. Най-организирано работя като съм затрупан с работа. Иначе все намирам начин да отложа нещо за другата седмица :)
А гмуркането си е начин - водата куршуми спира, та едни ножове ли няма да спре?

[bead_]

Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка. Започнал съм лежерно с две топки. Хващам ритъма. Асистент(ката) ми подава трета топка, четвърта... Постепенно отново влизам в ритъм. Поотпускам се даже. И изведнъж забелязвам, че някои от топките не са топки, а ножове. За щастие не изпускам ритъма. Публиката остава с вчепетление, че това е част от номера... Тъкмо се поуспокоявам и виждам как още няколко ножа летят към мен. И един моторен трион. Темпото става все по-високо. Не знам колко още ще устискам. А публиката е раздвоена - част от тях искат да успея, друга част искат да видят кръв и отрязани пръсти по манежа. Засега държа, не се предавам. До кога ли?

никой не ти е обещавал, че полигамията е лесна

[Remmivs]

As simple as that.

Иначе - всички сми в цирка. Кои повече, кои по-малко... Но пък е по-добре от как го беше казал Паркинсън

[Gaspode]

никой не ти е обещавал, че полигамията е лесна

А, тва го бях пропуснал. Уф, И това. Е не е лесно... :lol:

[Gaspode]

As simple as that.

Иначе - всички сми в цирка. Кои повече, кои по-малко... Но пък е по-добре от как го беше казал Паркинсън

Тва не беше ли болест неква бе?
Освен това тоя много неща е казал. Цяла книга имам в къщи. Някъде...

[Green Light]

Напоследък се чуствам като жонгльор в цирка. Започнал съм лежерно с две топки. Хващам ритъма. Асистент(ката) ми подава трета топка, четвърта... Постепенно отново влизам в ритъм. Поотпускам се даже. И изведнъж забелязвам, че някои от топките не са топки, а ножове. За щастие не изпускам ритъма. Публиката остава с вчепетление, че това е част от номера... Тъкмо се поуспокоявам и виждам как още няколко ножа летят към мен. И един моторен трион. Темпото става все по-високо. Не знам колко още ще устискам. А публиката е раздвоена - част от тях искат да успея, друга част искат да видят кръв и отрязани пръсти по манежа. Засега държа, не се предавам. До кога ли?

Бе добре звучиш, ОК си! Сега ти е момента и за един освежаващ ремонт.

[Gaspode]

Бе добре звучиш, ОК си! Сега ти е момента и за един освежаващ ремонт.

С такива приятели врагове не ми трябват.

[Green Light]

Бе добре звучиш, ОК си! Сега ти е момента и за един освежаващ ремонт.

С такива приятели врагове не ми трябват.

И с други пак не ти трябват, мене ако питаш.

[Remmivs]

Тва не беше ли болест неква бе?
Освен това тоя много неща е казал. Цяла книга имам в къщи. Някъде...

Мне. Не беше. Е. Ама това е друго. В книгата. Има една глава. За мързела. Май и за гласуването. Имаше.