Няма ми разрешителните! Не знам къде ги затрих. Не че съм ги затрил, де, не съм, тяхната кожа, прибрах ги някъде. Заминавахме, аз реших да ги оставя на скришно място и някъде ги заврях. Въобще не помня!
Подредих библиотеката в къщи. Куфарите, саката в гардероба, старите сака, старите чанти, колекцията от халби, бюфета, барчето, зимните дрехи, рафтовете с фланелки, чорапите, носните кърпи. В офиса прерових касата два пъти и помолих счетоводителката и тя да види. Бюрото ми не е било така разчистено от… ами откакто го имам това бюро.
Влиза колега да търси кабел някакъв. Какъв кабел, бе, викам, махай ми се с тия кабели да ги вземат дяволите и кабели, и датчици, и на датчиците майка им. Кабел. Круши не искаш ли?
Човека си излезе и аз светнах изведнъж, че верно метнах нещо в коша, стреснах се малко, че пу, пу, пу, важно беше, извадих го кабела и му го занесох от мене да мине. Пак аз да спася положението.
Викам трябва да се взема в ръце и в тоя момент гледам списък за документи, дето трябваше да са заминали вчера. А те, риш – в къщи! На масата ги оставих.
Е, не! Няма такъв ден!
Хукнах ей така от стола направо. Седя първо и старт, паля, първа, втора, трета. Чакай викам си, сега ня-ма да бързаш. Караш железно. Внимаваш, даваш път на пешеходните пътеки и всичко, защото тоя ден, тояяяя ма-да-фа-ка- ден само това чака и ще катастрофираш като две и две. На светофара на СУ на червено мисля и планирам. Куул съм. Документите са на масата, подписвам, плик имам, печат имам, пощата е до къщи, но може и спиди да ползвам, ще се справя. Ще се спра-вя. Само споко!
НО КЪДЕ СА МИ РАЗРЕШИТЕЛНИТЕ
Тва последното го крещя с всичка сила. В колата съм си, ще си правя каквото искам. Крещя, друсам се на седалката и пляскам длан в длан. КЪ-ДЕ-СА-МИ-РАЗ… срещам погледа на униформен в съседната кола, до мен. Довършвам „решителните“ пак така височко, това е свободна страна, но без да крещя и без да пляскам и поглеждам право напред. Аз съм нормален и съвсем спокоен обикновен шофьор в трафика. Един от всички. Ето, пускам радиото, пия вода, съвсем обикновени, миролюбиви действия. Тва че истерично се хиля го усещам чак когато сам се чувам, ама бива ли само заради това да пуска светлините и да ме спира. Добре де, спирам. Пред Ялта.
Господине, документите!
Аз съм в моментна пауза и той пак
Искам да видя вашите документи!
И аз, викам, искам точно това.
Точно това искам.