За нуждаещите се...

[holi_day]

сбогуване с морето

ще успея ли да запазя
усещането за вятър в косите,
сол по кожата,
пясък по стъпалата,
свободата в сърцето
и утре?

автор: holi_day



хубав ден от мен!

[Green Light]

сбогуване с морето

ще успея ли да запазя
усещането за вятър в косите,
сол по кожата,
пясък по стъпалата,
свободата в сърцето
и утре?

автор: holi_day



хубав ден от мен!

Еми ще си го препрочиташ и готово.


Супер

[holi_day]

Линията Мажино

ако прегъна
сърцето си на две,
няма да имам две сърца,
няма да имам и едно сърце,
а пощенска картичка
или
врата, след която
се удряш направо в стената

Нели Добринова


Там...
"Там, при тебе, е толкова хубаво,
че замират от страст зверовете..." Цанко Лалев

Тук, при мене, е тихо и диво.
Само вятърът шепне в тревите.
Нощем Луната нехайно разлива
куп светулки. И песни на птици.
Тук, при мене, са всички сезони.
Имам длани от лято. И ухая на сняг.
Имам есен в очите. А в устните - пролет.
Разцъфтявам неистово.
Безутешно валя.
Тук умират звезди и се раждат Вселени.
И не гасне това зарево...
Тук, при мене, е краят на Времето.
Тук, при мене, е просто... Любов.

Caribiana

[holi_day]

ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ ...

Христо Фотев

Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново
да се влюбя във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка... Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,
и жената, с която аз станах
и танцувах туист... Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици. Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни... Колко е смешно.
А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави
гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си... Мила.
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого -
съществувай!

И си спомняй за мене понякога.



ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ ...
Христо Фотев

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.

[shshtt]

[shshtt]

[holi_day]

Слънчева баня

Жак Превер


Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.



Превод: Валери Петров

[holi_day]

пусни и от страниците
чакам
чакам
не дочаквам

[shshtt]

почти всички сте ми приятели в личния фейсбук, но ако има някой хартисал, за него е този пост

ЗАПОВЯДАЙТЕ! айлавю!

[holi_day]

не е стих, но да си го припомним

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче

[Green Light]

Кога изчезват клубовете? Като хората ли са- когато никой не си спомня за тях? Понеже поезия, това е тази тема. Как да кажа поезия без да се сетя за тук?
Повече горичво, но и малко сладко.

П.П. Ебаси какви стихотворения!

[holi_day]

Кога изчезват клубовете? Като хората ли са- когато никой не си спомня за тях? Понеже поезия, това е тази тема. Как да кажа поезия без да се сетя за тук?
Повече горичво, но и малко сладко.

П.П. Ебаси какви стихотворения!

не изчезват, докато ги има хората, които са оставяли следи
като стъпките по пясъка
стъпалата ги помнят, след като вълните ги заличат по пясъка

[holi_day]

"Не е достатъчно да си с някого, за да спреш да се чувстваш самотен. Смисълът е другаде.
Смисълът е в това, че сладоледът е два пъти по-вкусен, когато има кой да ти се засмее на петънцето на върха на носа ти.
Смисълът е в това, че шоколадът е два пъти повече, когато изчезва едва за секунди, начупен на парченца от два чифта ръце.
Смисълът е в това, че падащите звезди са два пъти по красиви, когато има на кого да посветиш своето желание.
Смисълът е в това, че книгите са два пъти по-интригуващи, когато има при кого да изтичаш и да прочетеш на глас любимите си цитати.
Смисълът е в това, че филмите са два пъти по-омагьосващи, когато има кого да стреснеш с избухващото вълнение „о, това е един от любимите ми моменти!”
Смисълът е в това, че музиката е два пъти по-докосваща, когато още някой крещи с теб текстовете на песните и който понякога ги бърка, за да му се усмихнеш по средата на припева.
Смисълът е в това, че си два пъти по-смел, когато има кой да пъхне топка доверие в джоба ти.
Смисълът е в това, че всичко е два пъти по-хубаво, когато е споделено."

Томас Елиът


хареса ми като цяло, но най-вече за доверието в джоба