По Кант
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
По Кант
Две неща се скъсват да ме тормозят тия дни и ме интригуват с все ново изумление, колкото по-често и по-продължително си блъскам ума: грандиозната дълбочина на безсмисленото насилие в света извън мен и безбрежието на себеизяждащият яд вътре в мен.
Още по- нервиращо е, че не срещам разбиране да не говорим за съчувствие от околните. Ей сега, например почти измислих как да спрем ислямския тероризъм и вървя към колата. Обаче дистанционното не хваща. Натискам, натискам и се сещам, че не съм си взел раницата с лаптопа. Двама ме гледат. Нашия офис е срещу едни блокове и сме в разпра заради паркирането. Аз войната ще спра, а тия за едно паркиране. Връщам се до офиса, взимам си раницата, отивам пак при колата и пак натискам. Тия са ме изпратили с продължителен поглед, после ме посрещат пак така. Не, направо ще експлоадирам, бе, вече, какво е тва дистанционно, какво е тва чудо, не хваща и не хваща. А, чакай бе, какво е тва дистанционно, наистина?! Взел съм ключовете на Радо. Един от тъпанарите май иска да ме заговори. Не мога да слушам и заяждане сега. Не му давам никаква възможност, обръщам се и пак се качвам в офиса. Добре- това са ми ключовете, ето моите са, телефона е в мен, портмонето, раницата, слънчевите очила, талона на колата. Нещо да съм забравил? Не съм. Изключил ли съм лампите, изключил съм ги. Айде сега, спокойно към колата. Няма за къде да бързаш. Размишлявам за това че дори изкуствената усмивка отпуска нервите. Бе ай бегай с тия усмивки. Отивам към колата. Двамата ме чакат. Въобще не ги виждам, не ме интересуват, не ми говори, не ме гледай теб те няма, не съществуваш. Натискам дистанцията. Не! Пак натискам пак не.
ШЕ отключа с ключа. ШЕ намеря къде са кабелите на тая аларма и ШЕ я изтръгна цялата. То това не се търпи, бе. Терористи убиват, таксиджии блокират, крадци крадат, аларми не работят.
Вкарвам ключа
Извинявай, приятел- вика единия от ония и аз почти си извадих рамото. Бях ги забравил тия простаци.
Да, викам и около мен тихо пука от статичното електричество.
Мисля- вика тоя нехалитет- че вашата кола може би е онази отсреща. Тази тук е моя.
Нищо членоразделно не му казах. Казах, но не се разбираше.
Аз кви неща мисля, тоя- кола, паркинги, битовизми
Кво да му обяснявам.
Още по- нервиращо е, че не срещам разбиране да не говорим за съчувствие от околните. Ей сега, например почти измислих как да спрем ислямския тероризъм и вървя към колата. Обаче дистанционното не хваща. Натискам, натискам и се сещам, че не съм си взел раницата с лаптопа. Двама ме гледат. Нашия офис е срещу едни блокове и сме в разпра заради паркирането. Аз войната ще спра, а тия за едно паркиране. Връщам се до офиса, взимам си раницата, отивам пак при колата и пак натискам. Тия са ме изпратили с продължителен поглед, после ме посрещат пак така. Не, направо ще експлоадирам, бе, вече, какво е тва дистанционно, какво е тва чудо, не хваща и не хваща. А, чакай бе, какво е тва дистанционно, наистина?! Взел съм ключовете на Радо. Един от тъпанарите май иска да ме заговори. Не мога да слушам и заяждане сега. Не му давам никаква възможност, обръщам се и пак се качвам в офиса. Добре- това са ми ключовете, ето моите са, телефона е в мен, портмонето, раницата, слънчевите очила, талона на колата. Нещо да съм забравил? Не съм. Изключил ли съм лампите, изключил съм ги. Айде сега, спокойно към колата. Няма за къде да бързаш. Размишлявам за това че дори изкуствената усмивка отпуска нервите. Бе ай бегай с тия усмивки. Отивам към колата. Двамата ме чакат. Въобще не ги виждам, не ме интересуват, не ми говори, не ме гледай теб те няма, не съществуваш. Натискам дистанцията. Не! Пак натискам пак не.
ШЕ отключа с ключа. ШЕ намеря къде са кабелите на тая аларма и ШЕ я изтръгна цялата. То това не се търпи, бе. Терористи убиват, таксиджии блокират, крадци крадат, аларми не работят.
Вкарвам ключа
Извинявай, приятел- вика единия от ония и аз почти си извадих рамото. Бях ги забравил тия простаци.
Да, викам и около мен тихо пука от статичното електричество.
Мисля- вика тоя нехалитет- че вашата кола може би е онази отсреща. Тази тук е моя.
Нищо членоразделно не му казах. Казах, но не се разбираше.
Аз кви неща мисля, тоя- кола, паркинги, битовизми
Кво да му обяснявам.
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
Re: По Кант
пак си добре
не бой съ
мен такива "събития" ме съпътстват открай време
не 1 път съм се засилвала да се кача в чужда кола
да прибера пуловер в хладилника
за крем карамел със сол вместо захар също съм разказвала тук
да объркам дните на седмицата е нормално,
но скоро "се разминах" с цял месец
и като че ли това е най-актуалното
все правя някакви отчети за предходни месеци
и в същото време други неща, които са за времето напред
и в един момент съвсем сериозно не мога да кажа кой ден сме днес
не бой съ
мен такива "събития" ме съпътстват открай време
не 1 път съм се засилвала да се кача в чужда кола
да прибера пуловер в хладилника
за крем карамел със сол вместо захар също съм разказвала тук
да объркам дните на седмицата е нормално,
но скоро "се разминах" с цял месец
и като че ли това е най-актуалното
все правя някакви отчети за предходни месеци
и в същото време други неща, които са за времето напред
и в един момент съвсем сериозно не мога да кажа кой ден сме днес
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: По Кант
- Не е възможно да съм бил толкова пиян!
- Пич, използваше светлината от телефона си, за да си търсиш телефона...
- Пич, използваше светлината от телефона си, за да си търсиш телефона...
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: По Кант
мухахахахаholi_day написа:- Не е възможно да съм бил толкова пиян!
- Пич, използваше светлината от телефона си, за да си търсиш телефона...
Re: По Кант
снощи си "удавих" телефона
ама така е при модел без функция "плуване"
пратих го на ремонт тази сутрин, в гаранция е,
ама дали ще са толкова будали да не забележат какво е "преживял"
едва ли
като го приемат, да пишат - без драскотини
нали отбелязват вида
в добавка - изкъпан
няма да възкръсне, ама да видим...
кви разсеяни хора има...
ама така е при модел без функция "плуване"
пратих го на ремонт тази сутрин, в гаранция е,
ама дали ще са толкова будали да не забележат какво е "преживял"
едва ли
като го приемат, да пишат - без драскотини
в добавка - изкъпан
няма да възкръсне, ама да видим...
кви разсеяни хора има...
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
ще видя направих му изсушаващи процедуриPiqndurnik написа:Рано си го пратила. Трябвало е да изчакаш няколко дни да изсъхне. Ама много бързо действат тези в България. Жена ми, като изкъпа телефона в дресинг мина повече от месец в кореспонденция с фирмата.
дано са били достатъчно ефикасни
първо ми се обадиха и ми казват - батерията зарежда...
то батерията... - премрънках аз... - ама вижте другите проблеми, от които напълно блокира....
но повече нищо не споменах, все пак не разбирам от телефони аз
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
повторно разваленholi_day написа:поправен телефон, браво на теленор
има още 1г. докато изтече гаранцията, за да се научи да плува
явно наводнението си каза думата
и отказаха този път гаранцията, тъй като не можели да предложат надежден ремонт
пък и стикерът за влага предателски реагирал
и корозия избила
цялата платка за боклука
вчера купих нов, та да не го мисля стария повече
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката