Вчера се разходихме до близко до Варна крайбрежие и докато месех пясъка с крака си помислих, край морето е най-харно зимата и есента. Или дори лятото когато времето е лошо. Тогава то / морето/ е чисто и дружелюбно. Вадата е прозрачна и мила. Никъде не плуват люспи от домати и хартийки с нечисто оцветяване. Пенестите лапички на вълните никога не мокрят обувките. Пясъка е гладък и наоколо липсват космати човекообразни, чийто речников запас се изчерпва с "ще ме цака тя с топла бира". Мога да паркирам Дада, където си искам и нарочно да се заровя в пясъка за да изпробвам противобуксуващите пътечки. И никой няма да цъка отстрани с привидна загриженост докато си чеше косматия тумбак и да ръси мозък къв съм прост шофьор... /преживявал съм подобна "загриженост" вече на Пътя/
Мястото беше южно от Шкорпиловци, разходката към 6 км. Накрая скипнахме малко връщането по един кален отвес и не ни погреба лавина от мокра пръст, не си счупихме ръцете от предоверяване на гнили клони и дори кърлежи нямаше макар, че температурата беше идеална за лов на топлокръвни двукраки.
Чудят се как да отнесат целия дънер към къщи...
Тея минзухари сочат към - Кандахар, Антананариво и планетата Венера...
Нагоре.
Камо.
Йоана носеше пръчки за декорация и ги изтърва по урвата. Върна се и ги прибра. Голям героизъм.
Горе е плоско като торта със свещи, хубаво че не валеше щото щяхме да издрапаме дотам някъде привечер...
Триумфалната арка хахахахаха.....
