Първия почивен ден щяхме без малко да посветим на плажа на Иракли / на връщане, все пак се вяснахме на близкия до пътя... не е очарователно там/. Мъглявите ми спомени как се стига до там малко преди обяд ни изведоха до известното село Емона. Много години съзнателно съм избягвал тази дестинация, заради многото петна от масло по чакъла / масло от картери на страдалци /а, реалността си излезе съвсем друга.
Преди селото съзнателно спряхме до „Вълка” и ударихме мързелив тигел до носа.
Наоколо нямаше много живи души. Стадо коне пазеха миниатюрните си бейби кончета. Последните любопитно надзъртаха зад мощни задници на мами кобили и тичаха из тревите на треперещи тънки крачка. Гривите им се развяваха като кафяви пухчета.
Духаше вятър и от короните на дърветата се чуваха песните на птици. Гласовете им бяха неклиширани. Със завиванията на вятъра се получаваше нелош дует. Неусетно минаха два часа тук.
През Иракли на връщане преминахме бързо. Нищо интересно там.
До вечерта имаше много време и се отбихме на устието на Камчия. Там където реката се влива в морето има планини от сухи клони с най-разнообразна форма. Търкалят се и черупки от речни миди. Красиви на вид са тия миди и проклети на вкус. Освен това са бъкани с паразити приживе.
Неизвестна за мен раковина от охлюв на 11 ч. Виждал съм вкаменени такива...
Etc.
На другия ден мръднахме до Чернево и тамошната екопътека над Барите. Продължаваше да духа. Снимах някакви цветя. Птичите гласове днес не бяха толкова екзотични.
Ухапаното слънце.
Трети ден.
Solar wind.
Празничните дни бяха на свършване, затова за да изпуснем нещо от емоциите на земния ни живот, решихме да посетим две кутийки до Балчик. По точно над. Въпреки оптимистичния клирънс на Дада по сравнение с баба Астра, скътах автомобилчето на удобна полянка по път към „Буквите” /надпис - Балчик от големи, букви, курдисан на плато над града/. Имахме да вървим едни никакви 5 км. в двете посоки. А това беше голям кеф, щото духаше здраво, а от небето, Слънцето изпращаше на вятъра допълнителна УВ потентност.
До първия кеш има посадени дръвчета. Не бях сигурен, че ще стигнем с колата инак щяхме да изръсим едно 30 литра вода там.
Втората кутийка просто ме очарова. Мястото с Бункера разширява панорамата до почти 180 градуса. Вътре беше мокро и страшно, но инак чисто. Липсваха обичайните спринцовки, шишета и фекални маси по пода. Лятоска, вътре под бетона сигурно е чудна хладина. Сигурно има и змии, паяци, стоножки и паткани - готови за снимки. Като нищо ще повторим посещението.
Tenno heika banzai !!!
Добре дошли в КичлаБ
На обратно отприпкахме още по бързо. Долу в маняшки стремеж да шортъкътна, преминах тежкарски през цялата циганска махала. Там са направили ново шосе, което я свързва с останалия град.
Имахме желание и да се разходим по небезизвестната Дамба, ама покрай морето се беше изнесла цяла североизточна и средна България и половината Румъния. Място за паркиране така и не видях.
Пихме по едно горещо кафе на малка бензиностанция и се прибрахме за тържествената следобедна закуска у дома.
