Сутришни размисли и страсти

[4avdar4e]

Току-що гледах "Коритаров лайв". Бяха Карбовски и Сашо Диков. Обсъждаха прословутата вече случка (скандал ми е твърде силно) с "Атака" и "168 часа". Полеееекичка изместиха темата и накрая стана като с орела, рака и щуката... Уважавам и тримата, и на тримата позициите бяха интересни и верни от различни гледни точки. Обаче! Никъде не се пресякоха .

Та се замислих... Защо хората, които се занимават с ителектуален труд (да го наречем така, па било то и условно) са такива върли индивидуалисти. В нашия бранш от години на няколко пъти се правят опити да се създаде съюз (асоциация, сдружение... етикетчето в случай не е важно). С идеята за взаимопомощ, регулация на цени, достойни условия за труд и ... дрън-дрън. И нищо не става. Орел, рак и щука. Никакъв шанс за единна позиция, макар че това ще е от полза за всички. Винаги е една голяма говорилня, в която всеки има право, но никога няма обща гледна точка... Няма чувство за общност, за уважение между колегите, рядкост са добрите взаимоотношения между работодател-работник-клиент (съвсем схематично казано). И други такива. И въпреки цялата абсурдност на ситуацията оцеляват хората с професионализъм и морал. Което пък понякога е още по-странно на общия фон.

Понякога ми се иска да съм баничарка или да карам такси:crying:

Нищо не казах с много думи (а имам и още в запас), ама да си споделя бодежите, де

[Мнемозина]

Ама и ти подхвана една тема... дълга и тъжна като опашката ми.

Някъде по времето на Сътворението на света се крие отговорът.
Първо, хората, занимаващи се с (условно, нали?) интелектуален труд са по природа скептици. Ако не са - стават. Може би защото им липсва вътрешна увереност в абсолютната необходимост (не тяхната лична) от това, с което се занимават, а околните по никакъв начин не им помагат в тази посока.
Може би защото всякакви такива професионални кръгове са ужасяващо мънички у нас и човек неизбежно се въвлича в някакви непреодолими лични отношения с колегите си.
Може би защото лидерството е нещо, от което интелектуалецът изпитва лека неприязън, а всяко обединение има нужда от лидер.
Задавала ли си си въпроса защо в България реално няма нито една школа. Литературна, художествена, научна, музикална, каквато щеш. Няма.
То е същото.

[Пипилота Шантиклер]

Ама и ти подхвана една тема... дълга и тъжна като опашката ми.

Някъде по времето на Сътворението на света се крие отговорът.
Първо, хората, занимаващи се с (условно, нали?) интелектуален труд са по природа скептици. Ако не са - стават. Може би защото им липсва вътрешна увереност в абсолютната необходимост (не тяхната лична) от това, с което се занимават, а околните по никакъв начин не им помагат в тази посока.
Може би защото всякакви такива професионални кръгове са ужасяващо мънички у нас и човек неизбежно се въвлича в някакви непреодолими лични отношения с колегите си.
Може би защото лидерството е нещо, от което интелектуалецът изпитва лека неприязън, а всяко обединение има нужда от лидер.
Задавала ли си си въпроса защо в България реално няма нито една школа. Литературна, художествена, научна, музикална, каквато щеш. Няма.
То е същото.

за школите не бях се замисляла, вярно че май няма

но виж сдружения по гилдии има и все нещо си работят, къде за общото благо на гилдията, къде за благото на членската маса, но все пак съществуват

а че преводачите си нямат никакво дружение си е много странен факт

[4avdar4e]

а че преводачите си нямат никакво дружение си е много странен факт

А що, има, тамън две - едното казионно, другото - още повече Но реално нищо не правят. Нито имат права за лицензиране, нито бранят някакви интереси. Ей така, съществуват си сами по себе си.

Такъв див капитализъм от 19 в. като на пазара на тия услуги, едва ли има друг в България :winkw:

[4avdar4e]

Хиляди пъти съм разсъждавала по темата за приемствеността... Ужасно ми се иска да науча някога на това, което знам. Но засега не съм намерила нито начина, нито пътя.

А от друга страна майка ми (която не работи на стан в завода:winkw:) казва: Занаят не се учи, краде се. Било стара българска мъдрост.

Е, добре де, ама ако не минеш чиракуването, как да станеш майстор??? И защо трябва да е като мен - с цената на безсънни нощи, адски много труд и нерви? И кое е занаят?

Аре, и аз изместих темата... Поне за журналист ставам

[Dark_/зелена отвсякъде/]

Хиляди пъти съм разсъждавала по темата за приемствеността... Ужасно ми се иска да науча някога на това, което знам. Но засега не съм намерила нито начина, нито пътя.

А от друга страна майка ми (която не работи на стан в завода:winkw:) казва: Занаят не се учи, краде се. Било стара българска мъдрост.

Е, добре де, ама ако не минеш чиракуването, как да станеш майстор??? И защо трябва да е като мен - с цената на безсънни нощи, адски много труд и нерви? И кое е занаят?

Аре, и аз изместих темата... Поне за журналист ставам

писах, писах.....пък се изтрих......

няма начин без да чиракуваш, не става - каква бях червена шапчица с блясък в очите
като се учиш от най-добрите си е друго, тогава може да станеш майстор, от безсънните нощи, нервите и труда не може да избягаш

[Мнемозина]

Хиляди пъти съм разсъждавала по темата за приемствеността... Ужасно ми се иска да науча някога на това, което знам. Но засега не съм намерила нито начина, нито пътя.

А от друга страна майка ми (която не работи на стан в завода:winkw:) казва: Занаят не се учи, краде се. Било стара българска мъдрост.

Е, добре де, ама ако не минеш чиракуването, как да станеш майстор??? И защо трябва да е като мен - с цената на безсънни нощи, адски много труд и нерви? И кое е занаят?

Аре, и аз изместих темата... Поне за журналист ставам

"Школа" не е само приемственост. То е мислене в една посока, поне за определен период от време.
Това, което "се краде" в един занаят е всъщност онова, което не може да се предаде съзнателно. То е неопределимото в занаята, неговата магия. И си мисля, че ако ти самият си случил на Учител в занаята си, би ти било малко по-ясно как да го предадеш. В това число и - какво да не казваш, за да може ученикът да си го открадне от теб. Чиракуването е точно крадене.

[Ън]

Един стар асистент в института ни казваше:
- Колеги, искам да запомните две неща от мен:
1-во. Никога не казвайте колко пари получавате /тоест, не се хвалете/ .
2-ро. Никога не казвайте лоша дума за колега.

И макар, първото да е изпълнимо, то второто трудно се отдава на болшинството колеги. Такива сме си ние- абсолютни индивидуалисти и всеки е по-велик от другите.
А, защо мислиш, че съюзът ни е задължителен?
Елементарно, Уотсън- иначе кой би членувал в него...

[Remmivs]

короната на Англия, една група умни мъже седнали и написали един документ за държавата, която днес наричаме САЩ. Наред с другите важни неща, които направили те стигнали до следното - най-добрата форма на управление е монархията. Но тъй като се освобождавали от монархия не можело да си сложат крал. Е, нарекли го президент и не бил доживотен лидер. Второто изключително удачно нещо било признаването на факта, че хората по принцип не са съгласни. Независимо с какво. И трябва да има поне две алтернативи, за да се крепи общо взето равновесието в държавата и да не се стига до натрупване на свръхналягане в социума.

Та. Исках само да кажа, че наистина умните хора, могат и да се обединят, нищо, че всеки е силен индивидуалист и роден лидер. Чест и достойнство са думите, които търсиш. И благородство. Без тях не може да има юниън.

[4avdar4e]

Един стар асистент в института ни казваше:
- Колеги, искам да запомните две неща от мен:
1-во. Никога не казвайте колко пари получавате /тоест, не се хвалете/ .
2-ро. Никога не казвайте лоша дума за колега.

И макар, първото да е изпълнимо, то второто трудно се отдава на болшинството колеги. Такива сме си ние- абсолютни индивидуалисти и всеки е по-велик от другите.
А, защо мислиш, че съюзът ни е задължителен?
Елементарно, Уотсън- иначе кой би членувал в него...

Хе, хе, без да ми е преподавал тоз твой мъдър асистент, абсолютно спазвам тези две правила.

Не, не мисля, че един съюз е задължителен. Но би могъл да облегчи живота на доста хора. Но пък както се случва у нашенско, винаи се намира някой, който да си облегчи само собственото битие при такива сдружения.
А аз говоря за истинско сдружване - на равнопоставени, с ясни правила, ако щеш с морален кодекс дори. В който трима души (примерно) да защитават правата и интересите на 3000, за което тези 3000 да ги възнаграждават по определен начин. Толкова е просто по презумция...

Ех, моята си Утопия

[4avdar4e]

Мдам, стигаме отново до пирамидата на власта... Ако на върха всичко е наред, и основата ще е стабилна. Или обратното...

Ох, свърши ми времето за мъдруване

[Мнемозина]

Мдам, стигаме отново до пирамидата на власта... Ако на върха всичко е наред, и основата ще е стабилна. Или обратното...

Ох, свърши ми времето за мъдруване

Мандалото лопна.

[Ън]

Ех, моята си Утопия

Точно това щях да ти напиша, но вижам, че сама си се досетила.

[annonymus]

В областтта, в която аз работя, средствата са доста ограничени.
Това значи, че ако има за Х, няма да има за теб.
За приемтвеност и дума не може да става - ако предаваш на някого знанията си, автоматично го превръщаш в конкурент. Печална история. За лекарите ми е правило впечетление, че не говорят срущу колегите си. Дълго още ще изграждаме истински гилдии...

ПС. За Коритаров хич не ми се и говори... но иторията с Атака - близоста на въпросната партия с идеите на немския уличен национал-социализъм от 30те е видима с просот око от самото начало. Но вестникарската гилдия го забеляза чак когато Волен хвърли камъни в тяхната градина. Ами, заслужаваме си и политиците и журналистиката

[ELBI]

Ама и ти подхвана една тема... дълга и тъжна като опашката ми.

Някъде по времето на Сътворението на света се крие отговорът.
Първо, хората, занимаващи се с (условно, нали?) интелектуален труд са по природа скептици. Ако не са - стават. Може би защото им липсва вътрешна увереност в абсолютната необходимост (не тяхната лична) от това, с което се занимават, а околните по никакъв начин не им помагат в тази посока.
Може би защото всякакви такива професионални кръгове са ужасяващо мънички у нас и човек неизбежно се въвлича в някакви непреодолими лични отношения с колегите си.
Може би защото лидерството е нещо, от което интелектуалецът изпитва лека неприязън, а всяко обединение има нужда от лидер.
Задавала ли си си въпроса защо в България реално няма нито една школа. Литературна, художествена, научна, музикална, каквато щеш. Няма.
То е същото.

Хм. Готино мнение и по моему също правилно.

Отговор за школите - може би имаш в предвид в световен мащаб. Иначе не съм съгласен - има си наши школи в повечето направления (има си и под-школи и конкуренция между тях), но и те не малко страдат от факта, че нямаме нещо в световен мащаб. А нямаме, защото сме нямали по-дълъг период на спокойствие и благоденствие, характерни за страните, които са създали школи. Няма школи от бедняшки страни или школи от току-що създадени страни (нали говорим за "българското" ?).

[4avdar4e]

А нямаме, защото сме нямали по-дълъг период на спокойствие и благоденствие, характерни за страните, които са създали школи. Няма школи от бедняшки страни или школи от току-що създадени страни (нали говорим за "българското" ?).

Аз и друго си мислех днес по тоя въпрос: нали все бързаме да направим от петилетката две , всичко е създавано в много кратки срокове (говоря основно за преди соца). Като че ли е нямало време нещата да улегнат в нормалното си русло, да се сменят няколко поколения в една област... Това също може да е причина, нали?

[Мнемозина]

Ама и ти подхвана една тема... дълга и тъжна като опашката ми.

Някъде по времето на Сътворението на света се крие отговорът.
Първо, хората, занимаващи се с (условно, нали?) интелектуален труд са по природа скептици. Ако не са - стават. Може би защото им липсва вътрешна увереност в абсолютната необходимост (не тяхната лична) от това, с което се занимават, а околните по никакъв начин не им помагат в тази посока.
Може би защото всякакви такива професионални кръгове са ужасяващо мънички у нас и човек неизбежно се въвлича в някакви непреодолими лични отношения с колегите си.
Може би защото лидерството е нещо, от което интелектуалецът изпитва лека неприязън, а всяко обединение има нужда от лидер.
Задавала ли си си въпроса защо в България реално няма нито една школа. Литературна, художествена, научна, музикална, каквато щеш. Няма.
То е същото.

Хм. Готино мнение и по моему също правилно.

Отговор за школите - може би имаш в предвид в световен мащаб. Иначе не съм съгласен - има си наши школи в повечето направления (има си и под-школи и конкуренция между тях), но и те не малко страдат от факта, че нямаме нещо в световен мащаб. А нямаме, защото сме нямали по-дълъг период на спокойствие и благоденствие, характерни за страните, които са създали школи. Няма школи от бедняшки страни или школи от току-що създадени страни (нали говорим за "българското" ?).

В днешната бъркотия съм те пропуснала тук, Елби, извинявай.
Да, имам предвид школи, които - макар и мъничко - изменят картината на своята област в световен мащаб. Или поне я допълват.
Като пример за нещо подобно ще ти дам Пражкия лингвистичен кръжок от 30-те години. Нито е единствената структуралистка школа, нито е най-ранната, обаче ето, имало си я е. (Между другото, мисля, че ще ти е интересно, миналата година излезе една книга с разни писАния на Никола Георгиев - "Тревожното литературознание", той там доста ги нищи тези работи с школите и защо ние си нямаме такива).
Имам предвид обаче също и школа, която би могла да защити и да придаде авторитет на своята си област в България. Нещо подобно успя да направи кръгът около Александър Фол с прословутата тракология например, но това е обяснимо.
И проблемът наистина не е в мащаба или младостта на страната. Поне не само.

[Глас в пустиня]

Нещо подобно успя да направи кръгът около Александър Фол с прословутата тракология например, но това е обяснимо.

Какво имаш предвид?:shy:

Ако правилно съм те разбрал, говориш за изкуство, икономика, политика!?! Лично мое мнение си е, че проблемите в тия области идват от обезкрайните залитания и боричкания между вечните(подражатели) "...фили", "...фони" и "...фоби".

[Мнемозина]

Нещо подобно успя да направи кръгът около Александър Фол с прословутата тракология например, но това е обяснимо.

Какво имаш предвид?:shy:

Ако правилно съм те разбрал, говориш за изкуство, икономика, политика!?! Лично мое мнение си е, че проблемите в тия области идват от обезкрайните залитания и боричкания между вечните(подражатели) "...фили", "...фони" и "...фоби".

Ами тракологията си е наука.
Говоря за това, за което говореше и Чавето в началото на темата - "хората, които се занимават с ителектуален труд (да го наречем така, па било то и условно)". И, да ме прощаваш, политиката много-много не я включвам тук.

Да, и това с подражанието го има, но не е съществено за разединението. От друг характер са боричканията. Макар че боричкането също е вид контакт между хората.

[Глас в пустиня]

Хиляди пъти съм разсъждавала по темата за приемствеността... Ужасно ми се иска да науча някога на това, което знам. Но засега не съм намерила нито начина, нито пътя.

А от друга страна майка ми (която не работи на стан в завода:winkw:) казва: Занаят не се учи, краде се. Било стара българска мъдрост.

Е, добре де, ама ако не минеш чиракуването, как да станеш майстор??? И защо трябва да е като мен - с цената на безсънни нощи, адски много труд и нерви? И кое е занаят?

Аре, и аз изместих темата... Поне за журналист ставам

Точно, кое е занаят, и кое е професия?
Занаят е това което вършиш с ръцете си и не може да бъде направено от машина или на конвеер. Занаят е дърворезбата - а дърводелството е професия, занаятчия е майстора на ковано желязо - а заварчик, стругар и шлосер е професия. Да, занаят се учи/краде с чиракуване, щото, ако ставаше с гледане, кучето пред кебапчийницата щеше да е най-добрия кебапчия.:lol:

Някъде спомена за приемственост, две-три поколения и тнт, това са митове от началото на миналия век. Сега можеш да станеш добър лекар, юрист, инженер...и без да си имал предци работили в тая област. Приемствеността не е задължителна, мотивацията е важна, времето е динамично и процесите се развиват страшно бързо, няма начин това което е било върха на технологията при дядоти да е актуално и днес.

[Мнемозина]

Хиляди пъти съм разсъждавала по темата за приемствеността... Ужасно ми се иска да науча някога на това, което знам. Но засега не съм намерила нито начина, нито пътя.

А от друга страна майка ми (която не работи на стан в завода:winkw:) казва: Занаят не се учи, краде се. Било стара българска мъдрост.

Е, добре де, ама ако не минеш чиракуването, как да станеш майстор??? И защо трябва да е като мен - с цената на безсънни нощи, адски много труд и нерви? И кое е занаят?

Аре, и аз изместих темата... Поне за журналист ставам

Точно, кое е занаят, и кое е професия?
Занаят е това което вършиш с ръцете си и не може да бъде направено от машина или на конвеер. Занаят е дърворезбата - а дърводелството е професия, занаятчия е майстора на ковано желязо - а заварчик, стругар и шлосер е професия. Да, занаят се учи/краде с чиракуване, щото, ако ставаше с гледане, кучето пред кебапчийницата щеше да е най-добрия кебапчия.:lol:

Някъде спомена за приемственост, две-три поколения и тнт, това са митове от началото на миналия век. Сега можеш да станеш добър лекар, юрист, инженер...и без да си имал предци работили в тая област. Приемствеността не е задължителна, мотивацията е важна, времето е динамично и процесите се развиват страшно бързо, няма начин това което е било върха на технологията при дядоти да е актуално и днес.

Става дума не за приемственост в семейството, а за приемственост в професията, в сферата, в която работиш. Това в някои области е много важно.
Има също така професии, в които конвейрът е абсолютно противопоказен и там спокойно се говори за занаят.

[Глас в пустиня]

И, да ме прощаваш, политиката много-много не я включвам тук.

А трябва! Защото точно от политиката(в нея също има много теории, школи и учения) зависи дали ще има хлебец за интелектуалеца или ще го пляскат през ръцете.

Правилно съм те разбрал! В една друга тема твърдеше, че хората(масите-не обичам тая дума) отказвали да последват/припознаят свойте интелектуалци. А, аз твърдя, че интелектуалците трябва да са генератор на идеи и събития. Днес изказваш такова предположение:

Първо, хората, занимаващи се с (условно, нали?) интелектуален труд са по природа скептици. Ако не са - стават. Може би защото им липсва вътрешна увереност в абсолютната необходимост (не тяхната лична) от това, с което се занимават, а околните по никакъв начин не им помагат в тази посока.

Моля да ме извиниш, но това страшно много ми прилича на оправдание! Кой да им помогне на (така наречените условно) интелектуалци, хората-тълпата-масата(както най-често се обръщат)... да отидат при тях и да им кажат - айде молим Ви се, станете наши водачи! А, това за "липсата на вътрешната увереност от смисъла от това което правят" няма смисъл според мен, все едно един инженер да не е уверен в сградата която проектира/гради...или лекар скептик към методите на лечение.

Опс, а, ако визираш тесния кръг, хората в области като, литература, кино, театър, музика...купона е пълен, тотална дезориентация, тонове комплекси, пълна безидейност + въпиюща липса на средства...резултатите са на лице.

[Глас в пустиня]

Става дума не за приемственост в семейството, а за приемственост в професията, в сферата, в която работиш. Това в някои области е много важно.

Съгласен! Специализацийте при лекари и адвокати не са нищо друго освен чиракуване, въпреки че, традицийте и приемствеността ги има заложени в университетското обучение под формата на общи теории и др. подобни.

[Мнемозина]

И, да ме прощаваш, политиката много-много не я включвам тук.

А трябва! Защото точно от политиката(в нея също има много теории, школи и учения) зависи дали ще има хлебец за интелектуалеца или ще го пляскат през ръцете.

Правилно съм те разбрал! В една друга тема твърдеше, че хората(масите-не обичам тая дума) отказвали да последват/припознаят свойте интелектуалци. А, аз твърдя, че интелектуалците трябва да са генератор на идеи и събития. Днес изказваш такова предположение:

Първо, хората, занимаващи се с (условно, нали?) интелектуален труд са по природа скептици. Ако не са - стават. Може би защото им липсва вътрешна увереност в абсолютната необходимост (не тяхната лична) от това, с което се занимават, а околните по никакъв начин не им помагат в тази посока.

Моля да ме извиниш, но това страшно много ми прилича на оправдание! Кой да им помогне на (така наречените условно) интелектуалци, хората-тълпата-масата(както най-често се обръщат)... да отидат при тях и да им кажат - айде молим Ви се, станете наши водачи! А, това за "липсата на вътрешната увереност от смисъла от това което правят" няма смисъл според мен, все едно един инженер да не е уверен в сградата която проектира/гради...или лекар скептик към методите на лечение.

Опс, а, ако визираш тесния кръг, хората в области като, литература, кино, театър, музика...купона е пълен, тотална дезориентация, тонове комплекси, пълна безидейност + въпиюща липса на средства...резултатите са на лице.

Боев, след като сам стигна до моя отговор, всъщност питаш ли ме нещо?

Само да уточня: в Онази тема говорехме за (условно) интелектуалците като възможни обществени лидери, а в тази става дума за лидерство сред самите (условно) тях. От това също произтичат някои разлики.

[Глас в пустиня]

Боев, след като сам стигна до моя отговор, всъщност питаш ли ме нещо?

Само да уточня: в Онази тема говорехме за (условно) интелектуалците като възможни обществени лидери, а в тази става дума за лидерство сред самите (условно) тях. От това също произтичат някои разлики.

Хе-хе-е-е-е, много ме бива да си задавам отговори.

Ти си умела манипулаторка и можеш да доведеш опонента до абсурдни твърдения.

По въпроса с лидерството - Ботев го е казал отдавна.
Може пък "борбата"/надпреварата да е за добро...отсяване на читавите идеи..."сговор" би било по-добре според мене, сговор в името на националния интерес, а не лансиране на лични интереси и предпочитания, продиктувани от политическата конюктура, както беше до скоро.

Тракологията...не е никак лоша наука, може пък да се окаже важна за нас...евала на хората преборили се за тая идея, във време когато беше политически съобразно, траките да отсъстват от живота ни и тяхната липса да бъде запълнена със славяни.

[Мнемозина]

Хе-хе-е-е-е, много ме бива да си задавам отговори.

Ти си умела манипулаторка и можеш да доведеш опонента до абсурдни твърдения.

Чудя се това сега като комплимент ли да го приема или да ходя да се срамувам в ъгъла.

Но понеже днес "аз ме няма, мене не съм тука" тъкмо ще имам време да поразсъждавам по въпроса.

[Глас в пустиня]

Чудя се това сега като комплимент ли да го приема или да ходя да се срамувам в ъгъла.

Но понеже днес "аз ме няма, мене не съм тука" тъкмо ще имам време да поразсъждавам по въпроса.

Комплимент.

Аз ме нема още по.... "мене ме нема у целата схема...", ако ти е интересно да знаеш, какво мислят в низините, масите,...една представителна извадка от простолюдието в мое лице...моля - винаги съм на разположение.
Успех!:-)

[Мнемозина]

Комплимент.

Аз ме нема още по.... "мене ме нема у целата схема...", ако ти е интересно да знаеш, какво мислят в низините, масите,...една представителна извадка от простолюдието в мое лице...моля - винаги съм на разположение.
Успех!:-)

О, благодаря тогава!

Макар че наистина доста поразсъждавах над това.
И все пак смятам, че единственото, което правя умишлено, е да опитвам да показвам различни страни на това, за което говорим. Понякога и противоположни.

БоЕВ, ние сме си простолюдие както и да го гледаш.
Днес обратното на простолюдието е елитът, в който влизат... прочети си сам светските рубрики, че мен малко ме е гнус.

[Ън]

БоЕВ, ние сме си простолюдие както и да го гледаш.
Днес обратното на простолюдието е елитът, в който влизат... прочети си сам светските рубрики, че мен малко ме е гнус.

Щом ходим всеки ден на работа, значи не сме добре. Добре са хората, които могат и да не работят.

[Мнемозина]

БоЕВ, ние сме си простолюдие както и да го гледаш.
Днес обратното на простолюдието е елитът, в който влизат... прочети си сам светските рубрики, че мен малко ме е гнус.

Щом ходим всеки ден на работа, значи не сме добре. Добре са хората, които могат и да не работят.

Пенсионерите, значи.

[Ън]

БоЕВ, ние сме си простолюдие както и да го гледаш.
Днес обратното на простолюдието е елитът, в който влизат... прочети си сам светските рубрики, че мен малко ме е гнус.

Щом ходим всеки ден на работа, значи не сме добре. Добре са хората, които могат и да не работят.

Пенсионерите, значи.

Ааааа, те нямат избор. Не че могат да си го позволят...

[Мнемозина]

БоЕВ, ние сме си простолюдие както и да го гледаш.
Днес обратното на простолюдието е елитът, в който влизат... прочети си сам светските рубрики, че мен малко ме е гнус.

Щом ходим всеки ден на работа, значи не сме добре. Добре са хората, които могат и да не работят.

Пенсионерите, значи.

Ааааа, те нямат избор. Не че могат да си го позволят...

Да бе, така е.
Ама онези горните, дето могат и да не работят, много здраво бачкат, ако ги питаш тях.

[Ън]

БоЕВ, ние сме си простолюдие както и да го гледаш.
Днес обратното на простолюдието е елитът, в който влизат... прочети си сам светските рубрики, че мен малко ме е гнус.

Щом ходим всеки ден на работа, значи не сме добре. Добре са хората, които могат и да не работят.

Пенсионерите, значи.

Ааааа, те нямат избор. Не че могат да си го позволят...

Да бе, така е.
Ама онези горните, дето могат и да не работят, много здраво бачкат, ако ги питаш тях.

Естествено. Кой ще си признае, че мързелува. Отивам да бачкам...ъъъ... пред телевизора.

[Глас в пустиня]

Комплимент.

Аз ме нема още по.... "мене ме нема у целата схема...", ако ти е интересно да знаеш, какво мислят в низините, масите,...една представителна извадка от простолюдието в мое лице...моля - винаги съм на разположение.
Успех!:-)

О, благодаря тогава!

Макар че наистина доста поразсъждавах над това.
И все пак смятам, че единственото, което правя умишлено, е да опитвам да показвам различни страни на това, за което говорим. Понякога и противоположни.

БоЕВ, ние сме си простолюдие както и да го гледаш.
Днес обратното на простолюдието е елитът, в който влизат... прочети си сам светските рубрики, че мен малко ме е гнус.