Холи, гледам ти филма, още съм на трети линк, но осъзнавам че някои хора на земята има защо да го духат. С извинения за френския.
И за роклите. Скъпи са. Защото ......как го рекоха туй...... ню ейдж.
Абе да си ги направят като знаят много:rotfl24:
Много зареждаща компилация...и много трогателно това спиране, да помогнат на някого да пресече
Не съм виждала досега някой да го прави тук...
Но пък не губя надежда
Стихотворението се казва “Здравствуйте братушки” и е от сайта”Резерват Северозапад”.
Мамо,мамо,я ги виж!
Ромите са тука вече!
Тия ли са от Париж,
дето Сарко ни навлече?
Не.Дошли са те от Лом.
Тука ще се интегрират.
Тоест – ще си имат дом.
Ще ни лъжат и обират!
Мамо,мамо,а къде
ще работят тези хора?
Няма да работят те.
Ще тарашат без умора!
Къщи,вили и коли.
Моторетки,колелета.
Магазини,механи.
Ще преслушат и клозета!
Стая и едно мазе.
Ама вътре триесе души.
И дали им е добре?
Някой да се не удуши?
Мамо,мамо,а сега
ние тук какво ще правим?
Нищо чедо.Ето на
къщата си ще оставим
То и тъй,и тъй от тях
всичко ще се отараши!
Хайде,да не влизам в грях!
Тия роми са си наши!
Родни.Български.Уви!
Тях законите ги пазят!
Те прийждат на тълпи,
като буболечки лазят!
Мамо,мамо,а къде
после ще отидем ние!
Мое мъничко дете,
всички нейде ще се скрием!
Щом Европата реши,
тя и нас ще интегрира
в Антарктида може би?
Да ни гледа там сеира
"Не питай от какво има нужда светът. Попитай се кое те кара да се чувстваш жив и го направи. Защото светът се нуждае точно от това - хора, които се чувстват живи."
Хауърд Търман
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните!
Омар Хаям( 1048-1123)
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Tu ne quaesieris - scire nefas - quem mihi, quem tibi finem di dederint, Leuconoe, nec Babylonios temptaris numeros. ut melius, quicquid erit, pati! seu plures hiemes, seu tribuit Iuppiter ultimam, quae nunc oppositis debilitat pumicibus mare Tyrhenum. Sapias, vina liques, et spatio brevi spem longam reseces. dum loquimur, fugerit invida aetas: carpe diem, quam minimum credula postero.
Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете за теб и мен, Левкония, нито изпитвай Вавилонските пресмятания. Колко по-добре е да приемаме каквото идва. Дали е за нас е още зими отредил Юпитер или последната е таз, която се разбива днес в скалите на Тиренското море? Мъдрец бъди и виното налей. Животът кратък е, ти остави встрани далечните надежди. Дори докато тъй говорим с теб отлита времето неумолимо. Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.
Един няма да разбере как ухае розата.
Друг от горчиви билки мед ще направи.
Ако дадеш на някой хляб - завинаги ще те запомни.
За друг живота си да пожертваш - няма да разбере.
Омар Хаям
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Виж тази стълба. Тя води нагоре.
Виж онази врата. Тя трябва да се отвори.
И може би това е всичко? Всичко съществено в един човешки живот.
Или почти всичко!
Да изкачим стълбата,
да отворим вратата, която ни разделя – мен от теб, теб от мен.
И да влезем в душите си.
Ще се разхождаме там боси.
Повярвай ми, само така не ще бъдем сами.
И ще делим радостите си по равно.
Моята радост ще стане и твоя, а твоята – моя.
А болките?
Не искам да ме нараняваш! – казваш ти.
Не искам никой да ме наранява! – казваш ти.
Не искам никого да наранявам! – казваш ти.
Ако сме заедно, не може да не се нараняваме един друг, нали? – казваш ти!
Може ли да сме заедно без да се нараняваме?
Защото да сме заедно, значи да се раняваме един друг, нали?
Аз теб, ти мене, нали така? – казваш ти.
Ако сме сами , може би ще сме вечни!
Нали не ще има кой да ни наранява,
да ни убива бавно всеки ден,
без да иска това, но всеки ден.
Не искам никого да наранявам! – казваш ти.
Не искам никой да ме ранява,
защото цял съм пронизан от болки,
надупчен съм,
вятърът свири в отворите и вика: Ууууу!…….
Искам да съм свободен!
И пеперудите са свободни!…
Но ако не сме заедно,
така цели ненаранени,
свободни ли ще сме? – питам те.
Свободни от какво? – питам те.
Можем ли да живеем, без да раняваме
и да не ни раняват? – питам те.
Ще живеем ли,
ако не раняваме и не ни нараняват?
Ако оставим някъде,
ако забравим някъде,
ако захвърлим някъде своите дългове,
какво ще остане от нас?
Близалките се превърнаха в цигари. Невинните станаха мръсници. Содата се превърна във уиски.Колелото се превърна в кола. Целувките се превърнаха в секс.Помните ли когато да си „на високо”, означаваше да си на люлката.Раменете на бащите ни бяха най-високото място на света, а майка ни беше нашия герой. Най-голямата болка, която изпитвахме беше надраните колена. Довижданията бяха само до утре. .. Толкова много бързахме да пораснем !
От Пилешка супа за душата
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката