Ново хубаво стихотворение на Мария Донева

[Green Light]

Някои неща са обратими,
а пък аз се счупих безвъзвратно.
Бях едва ли не неповторима,
а сега, с примижване, приятна.

Сприхава съм. Без да искам груба,
мрачна, иронична, заядлива.
Да го кажем тъй: ако съм гъба,
не разчитай, че ще съм ядлива.

Възраст, стрес и нерви, преумора.
Бях, каквото бях, сега не съм.
Но това е временно, и скоро
ще еволюирам в таласъм.

Мария Донева

Аз не вървя сам в самотата си. С мен крачат много сенки.
В 30 и в 40 са били единици, но днес на 57 вече са стотици. Много смърти. Изчезнали познанства, невъзможни разговори с бъдещето, отлетели приятелства, книги.
"Бях едва ли не неповторим" когато бяха малко, но днес призраците ми заемат огромната част от енергията на неповторимостта. Много по-често трябва да се преборя с тях за да направя нещо.
Бях какъвто бях сега не съм, и не далеч е времето когато ще еволюирам в таласъм.

[Remmivs]

Трябва ти повече пиене. И мачове. И компания.

Екзистенциалните въпроси не са винаги за самотно изживяване. Да, ние всъщност винаги сме сами вътре в нас и не сме сигурни, че навън съществува. Обаче дори и така да е, пак ти трябва повече пиене. И мачове. И може би малко скука.

[nakibest]

Е защо само трябва да "се пребориш с тях"?

Със сигурност някои от тях сега ни гледат отгоре, радват ни се на успехите и дори пращат "послания" за подкрепа, по един или друг, техен си начин.

[Tanya]

Някои неща са обратими,
а пък аз се счупих безвъзвратно.
Бях едва ли не....."

Бях какъвто бях сега не съм, и не далеч е времето когато ще еволюирам в таласъм.

Сетих се за филма на Иван Андонов "Вампири, таласъми"

Ако знаещ само как приятно се впечатлих от тематичия фокус поезия.... мариина.

И няма как, и няма как ... да не напиша нещо лично:
Като ме питат: - Как сi? С усмивка отговарям: - Ами добре съм - старея.


Възраст

Аз имам още много да раста
и още много книги да чета,
да казвам глупости, да съжалявам,
да се науча да се извинявам,

да бъркам имена, да гладя дрехи,
да имам в нещо някакви успехи,
да ме боли и после да минава,
и хоризонтът да се приближава,

да ми е тъжно, чак непоносимо,
да срещна нещо ново и любимо,
да си намирам лъскави стотинки,
по пръстите ми да пълзят калинки,

да се старая да се движа плавно,
да правя същото, но все по-бавно,
да се страхувам, да се впечатлявам,
да се прибирам, пак да заминавам,

да се изплъзвам и да се разплитам,
да се вглъбявам, после да отлитам,
небето ми е вече до колене,
добре съм си. Не ме мислете мене.

МД.

[Remmivs]

Ето за такава енергия говоря!

Наздраве!

[Tanya]

Наздраве!

[Green Light]

Някои неща са обратими,
а пък аз се счупих безвъзвратно.
Бях едва ли не....."

Бях какъвто бях сега не съм, и не далеч е времето когато ще еволюирам в таласъм.

Сетих се за филма на Иван Андонов "Вампири, таласъми"

Ако знаещ само как приятно се впечатлих от тематичия фокус поезия.... мариина.

И няма как, и няма как ... да не напиша нещо лично:
Като ме питат: - Как сi? С усмивка отговарям: - Ами добре съм - старея.


Възраст

Аз имам още много да раста
и още много книги да чета,
да казвам глупости, да съжалявам,
да се науча да се извинявам,

да бъркам имена, да гладя дрехи,
да имам в нещо някакви успехи,
да ме боли и после да минава,
и хоризонтът да се приближава,

да ми е тъжно, чак непоносимо,
да срещна нещо ново и любимо,
да си намирам лъскави стотинки,
по пръстите ми да пълзят калинки,

да се старая да се движа плавно,
да правя същото, но все по-бавно,
да се страхувам, да се впечатлявам,
да се прибирам, пак да заминавам,

да се изплъзвам и да се разплитам,
да се вглъбявам, после да отлитам,
небето ми е вече до колене,
добре съм си. Не ме мислете мене.

МД.

Много силно впечатление ми прави колко на място цитираш поезия. Май не го казвам за първи път.
Трябва да четеш много. Толкова много че тези дълбоки иначе води са теб да са свои. Плуваш в поезията, пиеш я, дишаш я и затова и можеш да я говориш тази поезия така че да бъде на място.
Рядко и за мен поне много ценно нещо.
Поздрави!
И благодарности, предполагам че ми личи, че ми въздейства.

[Tanya]