Селянка написа:
Как би оцелял психически, ако не се научи в определини моменти да притъпява и дори изключва емпатия, състрадание, емоции?!
Няма такъв лекар! Няма лекар, който да притъпява и изключва емпатия, състрадание, емоция. Лекарят просто е убеден, че прави добро за пациента, а вярата в доброто дава сила и хладнокръвие. От необходимост. Лекарят страда повече и от близките. Знам какво говоря.
Предполагам си лекарка и мога само да кажа евала за твоето отношение и личен опит — но и моят опит като пациент е еднакво реален, и показва друга страна на нещата.
Аз самата съм лежала 8 часа в непоносима болка след операция, докато лекарят на смяна ми крещеше и се подиграваше. Едва когато смяната му приключи и дойде следващият, стана ясно, че съм била оставена напълно без обезболяващи. Включи ми ги и болката изчезна за минути.
Но тези осем часа бяха безкрайни.
Това не го разбирам като емпатия и състрадание. Или поне не в общоприетия, делничен смисъл.
Факт е, че професионално си беше свършил работата - оживях по време на неговата смяна.
Но отношението нямаше нищо общо със „страдание заедно с пациента“.
И изобщо, винаги, когато се е налагало да бъда в болница, независимо дали заради мен, дете, родител или близък, съм срещала грубост и унижения.
Без никави възражения към работата и професионализма им, обаче.
С което не искам по никакъв начин да омаловажа способностите за емпатия и състрадание на лекарите,
просто се опитвам да дам и другата гледна точка.
И всъщност именно лекарите говорят най-често за явления като:
деперсонализация
емоционално дистанциране
професионално прегаряне (burnout)
„thick skin“ синдром
secondary traumatic stress
Това са реални, описани в литературата феномени, не измислици.
Част от професията. Част от цената, която плащат, за да издържат психически.
И пак - казвам всичко това не за да ги обвиня — напротив.
Имам огромно уважение към лекарите. Знам колко много години труд, изпити, лишения, учене и т.н. стоят зад това звание.
За мен човек, който е преминал през този път, е човек с призвание, а не „търгаш“, както Рем се изрази.
Ако някой търси лесни пари, мисля, медицината е последното място, където би ги намерил.
Но точно защото уважавам професията, не мога да се съглася с идеализираната представа, че лекарите винаги са пълни с емпатия и „страдат повече от пациента“. Понякога страдат — да. Понякога се втвърдяват. Понякога грешат.
Това не ги прави по-лоши професионалисти. Просто са хора/ сте хора като всички останали.