Това е за темата с вицове, но да си малко момче и да си от Славия изгражда характера.

:lol:
Не се шегувам.
Нали се сещате, че всеки има история в която разказва как обстоятелствата са го принудили да стане голям мъжкар още от дете.
Моята е че практически всеки път когато се споменеше футбол, приятелите ми ме караха да зарежа тоя "смотан отбор" и да стана от Левски или от ЦСКА. А в моментите когато съм бил на стадиона в агитките на тези отбори, усещането (за принадлежност) е наистина мощно. (Тогава агитките бяха просто нормални хора - запалянковци)
Та един ден, когато попитах баща ми дали да сменя Славия с Левски, той ми каза повече на шега отколкото сериозно "Ние не сме бояджии"
Въобще не го разбрах, честно. Какви пък бояджии, откъде накъде... но схванах смисъла и най-вече това "ние". Имах си принадлежност и тя беше там.
Така че ето моята мъжкарска история- от малък разбрах че бояджия няма да стана и "казана дума хвърлен камък" стана мой собствен лаф.
Вчепетлени ли сте?