Здравейте, ЧНГ, как пих, как ядох, надебелях, боли ме кръста.
Оперативката, обектите, екипите. Клиентите да чуем, замногогодини. Още други незначителни баналности- парите, тази проза.
И идва времето за кафе и зяпане в интернет... За това говорим.
Сик транзит глория, риш мунди или какво беше и идва да си транзит тоя моя жувот дето си го живея.
Отивам прочее до кафенето. Здравей, казвам на момичето, радвам се да те видя, едно кафе. Един и двайсе ли го направихте последно?
И тогава за първи път малко се забавям.
Ъъъ, казвам - 1,20 лева имам предвид.
Момичето ми се усмихва уморено- явно не съм първият, който внезапно се сеща за еврозоната. Имам два лева и 28 стотинки. Давам двата лева, тя ми връща разни оранжави центове и си отивам.
Докато се кача обратно в офиса, три пъти преместих различните монети. Евроцентовете в левия джоб, стотинките в десния. Не, еврата в портмонето, левовете в джоба. Не, обратното е по-добре... Добре, казвам си, навсякъде ще ми връщат в ево и за нула време ще стане смяната, но какво ще купя с тези 28 стотинки? Къде при кой продавач ще направя такава сметка, че да извадя 28 стотинки?
През деня купих подарък за днешния Ивановден, обядвах, пих кафета и пазарувах. Навсякъде продавчките бяха толкова изнервени и шашардисани, и с такава уморена надежда ме гледаха, че плащах с карта.
Но в следващите часове мисълта за наличните стотинки малко по малко ме обзе до степен да не мога да мисля за друго.
Имах и една банкнота от 20 лева, но за нея въобще не ми дремеше, 20 лв всякак мога да изхарча.
Дъвка има ли за 28 стотинки или семки, или друго.., бе много важно, айде ще ти останат, какво толкова...
Една бурмичка в евроболт, лустер клема, бе.. дай ги на някой просяк, бе!
Направи си сметката в супермаркета да е едиколко си лева и 28 стотинки и готово,... глупак, виждаш ли се с калкулатор пред стелажите, зарежи най-после!
Бакшиш за кафето, пфу, сервитьорите ще те помислят за егати скръндзата.
Скръндза със скръндзите...!
Скръндзоуу!
Извади ги и ги хвърли, бе, психопат, аман вече от тебе!
...
Върша си работата, говоря по телефона, чета в интернет, адекватен съм.
Обаче в главата ми няма друго освен стотинките.
Не е голи жени, не е оная яхта, Малдиви, алкохол, спрях да мисля лошо и за конкуренцията даже, мисля единствено как да обменя 28 стотинки. Едно 20, едно 5, едно 2 и една едничка стинка.
Искам ги в икономиката, тва е, което искам. За България, за родината, отговорност е това!
А не заболяване.
Не съм психично болен.
Дали да отида в някоя банка и да викна, спасете една душа човешка...
От това да стана първия човек, който е пребил сам себе си с юмруци ме спари един касиер в Била. Купих плодове за майка ми и той ми напомни да си използвам била-картата за отсътъпка. Използвах я.
Двайсет лева - казва онзи човек и 42 стотинки. Как ще платите.
Аз замръзнах. Имам 20 лв и 28 ст.
Тва душевните терзания на руските класици ряпа да ядат, в мен една супер-нова аха да избухне и спихне, аха да избухне и спихне...
Гледам парите в ръката си и не мога да повярвам. Викам си 14 стотинки е една слива сигурно бе, или две зрънца грозде! Егати! Как бе да му се невиди не се изрониха тия зрънца!? В живота си не съм хванал чепка грозде без да се изрони половината, та после лепне като в захарна фабрика около мен, сега това цялото си седи.
Някъде по това време човекът рече. Виждам че държите двайсет лева- казва - дайте ги и колкото са това стотинки.
"Двайс' осем" - прошепнах
Еее, много важно двайс стинки разлика. Дайте тука. Взе ги. Благодаря вика, хубава година, следващия.
Следващия трябваше да почака да се посъвзема малко. Но се оправих
Нито съм го прегръщал тоя касиер, нито съм го целувал, нито нищо. Мисля, че дори сълза не пророних.
Обаче през целия път от Била до майка ми си мислех за силата на човешката взаимопомощ и как по-прекрасно и здравословно нещо от обществото не съществува. Не знам за Фройд, обаче аз съм готов с нова теория- психическото здраве на човека зависи от това да пазарува сред хората. Такива прекрасни, въшебни същества.
Такъв чудесен човек.
Стигнах до майка ми в най-доброто настрение на света!
Влизай, казва тя, сестра ти точно дойде, а кафето е готово.
Сядай и докато не съм забравила - ето ти всички стотинки от портмонето, че нямам какво да ги правя.
!!!

