По-краткия начин въпросът звучи така: Да обичаш значи да е безрезервно, нали? Ок, а колко дълго можеш да продължиш да обичаш когато не усещаш нуждата на отсрещния? Не става дума за несподелена любов и бла-бла.. по-скоро за това, че като усещаш колко си необходим за другия, това те привързва към него, кара те да дишаш за него, осмисля /доосмисля/ всяко дихание, всяко докосване ... или са си просто проблеми с Егото? Да не казвам непълноценност, тъй като някъде там е границата с егоцентризма... 
Си задала въпросSemiramis написа:+....
да пия ли още едно кайве, белким намеря нов отговор на въпроса ти? А, всъщност, за кое питаше? 
Звеневия написа:Си задала въпросSemiramis написа:
Си отговорила
Не беше ли школата за нинджи. Или поне това са градските легенди за тях. Рефлекси да неутрализират ударите в стена и отскачане и тям подобни.Semiramis написа:Звеневия написа:Си задала въпросSemiramis написа:
Си отговорила
хахахахаааааааааа
тц, не е проблема в твоя телевизор
така ми тече мисълта
в кое племе беше ... завръзват люлката на бебето в ъгъла на стаята и я блъскат ту в едната, ту в другата стена..хехе...за да му се мести събирателната точка..на бебето...да се научи да стои и от двете страни...
не отричам, че има странични ефекти
и аз ще пия още едно.
Всичко продължава и след насSemiramis написа:да, и това[unknown] написа:Превод:4avdar4e написа:Нищо не разбрах
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...
Би трябвало да си с някой, защото се чустваш добре с него, не защото той има нужда от теб...Semiramis написа:да, и това[unknown] написа:Превод:4avdar4e написа:Нищо не разбрах
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...
и кво, ще тръгнеш да търсиш някой, на който ти ще си му единственото спасение, който ще умира без теб?Semiramis написа:да, и това[unknown] написа:Превод:4avdar4e написа:Нищо не разбрах
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...
Remmivs написа:Не беше ли школата за нинджи. Или поне това са градските легенди за тях. Рефлекси да неутрализират ударите в стена и отскачане и тям подобни.Semiramis написа:Звеневия написа:Си задала въпросSemiramis написа:
Си отговорила
хахахахаааааааааа
тц, не е проблема в твоя телевизор
така ми тече мисълта
в кое племе беше ... завръзват люлката на бебето в ъгъла на стаята и я блъскат ту в едната, ту в другата стена..хехе...за да му се мести събирателната точка..на бебето...да се научи да стои и от двете страни...
не отричам, че има странични ефекти
и аз ще пия още едно.
Иначе добър пас. Обаче това всъщност е едно от възможните обяснения на нещо необяснимо по природа - любовта. Вчера или не помня точно кога самата Вие говорехте за сляпата неделя.
благодаря, сър!
Абселутно и аз да се съглася.4avdar4e написа:pocti_bezobidna написа: Би трябвало да си с някой, защото се чустваш добре с него, не защото той има нужда от теб...
Абсолютно!vyara написа:Абселутно и аз да се съглася.
И изобщо, започне ли човек да си задава подобни въпроси, значи любовта вече е бегала.
Аз например не желая да съм насъщна. Не желая хората, които обичам да ги боли, ако ги напусна. Нашите критерии са малко сбъркани. Задушаващата "любов" е голямо зло.
хм...snowprincess написа:и кво, ще тръгнеш да търсиш някой, на който ти ще си му единственото спасение, който ще умира без теб?Semiramis написа:да, и това[unknown] написа:Превод:4avdar4e написа:Нищо не разбрах
Да си обирам ли партакешите след като не съм желана вече.
но по-скоро Да си ги обирам ли като няма да умре без мен ..хехехе...
я, по-доре фърли няколко дръвца в камината и се опитай да разпалиш огъня отново
това че кръщаваме нещата с различни имена не ги прави различниsnowprincess написа:според мен има разлика между обич и зависимост от някогоПипилота Шантиклер написа:"обичам защото съм нужна"
абсолютно!
много съм важна за този човек, специална съм, без мен живота му ще се срути.
незаменим си само когато те обичат, а кой не обича тези които го обичат?
То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ...
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?ELBI написа:То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ...
Такива ми ти работи.
Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песенGreen Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?
не задавай въпроса на ЕЛБИ, а на себе си, в теб е отговора - ако веднъж е имало ледена епоха и си постъпил правилно, ще можеш и следващия път да разтопиш ледоветеGreen Light написа:И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?ELBI написа:То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ...
Такива ми ти работи.
в коя?vyara написа:Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песенGreen Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?
ДА ТЕ ЖАДУВАМGreen Light написа:в коя?vyara написа:Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песенGreen Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?
Е, да, разбира се, така е. Понеже става дума за сърдечни въпроси искам по моя си сложен начин да кажа че и на мен не са ми ясни. И че не знам отговора на това което е написала Семирамис. Едва ли някой го знае.snowprincess написа:не задавай въпроса на ЕЛБИ, а на себе си, в теб е отговора - ако веднъж е имало ледена епоха и си постъпил правилно, ще можеш и следващия път да разтопиш ледоветеGreen Light написа:И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?ELBI написа:То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ...
Такива ми ти работи.
Ееее. Супер любимо!vyara написа:ДА ТЕ ЖАДУВАМGreen Light написа:в коя?vyara написа:Грийн, както си се вкопчил в Бейби, твърде вероятно е да стане точно така. Не ви познавам, но това е нещо като правило. Колкото единия по се вкопчва, толкова другият по се отдалечава - като в онази песенGreen Light написа:
И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?
Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш
и аз все повече да съм виновен,
това е толкова недопустимо.
Защото ти все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти.
Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия,
не съм готов, не съм готов.
Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви
минавам аз, минава сам.
Какво разбираш под "безрезервие"? Да приемаш някого напълно и изцяло? Е ли възможно? Аз не мога.ELBI написа: То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.
Такива ми ти работи.
Da... това беше един от най-ценните моменти във филма "Неприлично предложение". Сякаш покрай останалата интрига, този момент беше останал на по-заден план, но за мен това си бе основното послание...Remmivs написа:Кой беше казал - ако обичаш един човек, остави го да си тръгне от теб. Ако се върне, значи наистина те обича. А ако ли не - значи никога не те е обичал...
Възможно е.4avdar4e написа:Какво разбираш под "безрезервие"? Да приемаш някого напълно и изцяло? Е ли възможно? Аз не мога.ELBI написа: То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.
Такива ми ти работи.
Ще ми изтисква той пастата за зъби от средата, ама ха
Т'ва било показателно за отношението на тази персона към живота4avdar4e написа:Ще ми изтисква той пастата за зъби от средата, ама ха
Такива хора "грабели" от живота с пълни шепи:-):winkw: И аз така стискам. За живота не знам:-):winkw:Сега се шегувам, ама найш преди години колко се дразнехfrisky lioness написа:Т'ва било показателно за отношението на тази персона към живота4avdar4e написа:Ще ми изтисква той пастата за зъби от средата, ама хаТакива хора "грабели" от живота с пълни шепи:-):winkw: И аз така стискам. За живота не знам:-):winkw:
Направо изтерясвах.. Бях я докарала дотам, че да купувем две. А сега ми е все равно Знам ли?4avdar4e написа:
А мойто отношение кво ли ще да е тогаз? Методично и педантично отхапване на парченца ???
Вероятно по-пестеливо и с повече разум
Ежедневно (хайде да не определям точната периодичност) го разбираш. По поглед, по жест, по дума, по песен, по танц. Понякога лапата ще изглежда загаснала, а то ще е просто, защото в един момент се е разхлабила връзката с фасунгата. Леко завъртане (при изгасена лампа, да не се изгориш) и тя пак свети.Green Light написа:И какво, ако загасне? Понеже и аз искам да го задам въпроса на Семирамис. Ако загасне как да разбереш дали ще светне отново тая лампа. Ако пак настъпи ледената епоха и не съм нужен на Бейби, а имам нужда от нея, тогава какво да правя? Има ли тест или общовалидно решение?ELBI написа:То се усеща... В началото безрезервието е наистина като някакво сияние - то си сияе без значение гледа ли се или не. Ала после става нещо като лампичка - като влезеш в стаята - имаш нужда от светлина и натискаш ключа. Лампата си свети. Ти виждаш. Тя е там. Ала даже и след време, има моменти, когато властва безрезервието.Semiramis написа:За която и да е тема е важно как ще си "поведеш" топката, а не съм си допила кафето и ще помоля за разбиране ...
Такива ми ти работи.
+.... 
