значи ...

[Алиса]

Какво Ти си казала е ясно е разбираемо написано, даже с примери.
Само дето няма нищо общо с казаното от Толстой, което оспорваш.

Толстой говори за взаимоотношения между хора и ги обобщава в две категории - щастливи и нещастни.
Ти говориш за лични, персонални усещания за щастливост и даваш примери извън контекста на взаимоотношенията с други хора, особено на семейните. Антитезата ти би била защитена, ако оспорваше тезата:
Всички щастливи хора си приличат, но всеки е нещастен по свой начин.
Но това НЕ Е тезата на Толстой.

Сега анадънму?

[Green Light]

Какво Ти си казала е ясно е разбираемо написано, даже с примери.
Само дето няма нищо общо с казаното от Толстой, което оспорваш.

Толстой говори за взаимоотношения между хора и ги обобщава в две категории - щастливи и нещастни.
Ти говориш за лични, персонални усещания за щастливост и даваш примери извън контекста на взаимоотношенията с други хора, особено на семейните. Антитезата ти би била защитена, ако оспорваше тезата:
Всички щастливи хора си приличат, но всеки е нещастен по свой начин.
Но това НЕ Е тезата на Толстой.

Сега анадънму?

Теза, антитеза -> синтеза: Толстой започва с едно нещастно семейство, което се сдобрява (спомощта на Анна Каренина), а след това задълбочава с друго което влиза в онази въртележка на възторг и ужас до самата смърт(безсмислена и затова двойно ужасна). Макар цитатът да е крилат и много прихватлив, едва ли можем да го приемем за верен. Животът в семейството, дори в щастливото е много повече от "еднакво щастлив за всички".

За синтезата се шегувам разбира се, вие не спорите за Толстой, нито пък аз някога съм успял да изкарам нещо полезно от чужд спор, за да опитвам това. Вие просто щастливо и жизнерадостно се заяждате. Всички спокойни приятелства си приличат, всички заядливи са заядливи по своему.

Просто ми се дописа за романа. Който, трябва да призная, не харесвам особено- веднъж съм го чел и вероятно няма да повторя никога. Дразня се на тази... приемам я за реална, жива и искам да и фрасна един шамар.

По повод на онзи случай, когато някакъв приятел на Толстой го видял разплакан и той му казал че днес убил Анна Каренина. Та около това си мисля, че в началото на романа той е възнамерявал да задълбочи тази разлика- първото семейство - забравих как се казваха, тези които се сдобряват след изневяра, срещу семейството на самата Анна- уж спокойо, мъжът е достоен, обича жена си, тя му се възхищава, чудесна обстановка. За разлика от първия развейпрах...
Вероятно Толстой си е мислил, че ще има нужда от този пинг-понг, сравнението ту едните- ту другите... Само че перото му е тръгнало толкова накриво, надълбоко и мощно, че и той, и разбира с ние, напълно забравяме за първия мимолетен епизод. И така фразата някак увисва- остава сама по себе си- като философска мъдрост.
Без всъщност да е такава.

[ПЪТник две]

Какво Ти си казала е ясно е разбираемо написано, даже с примери.
Само дето няма нищо общо с казаното от Толстой, което оспорваш.

Толстой говори за взаимоотношения между хора и ги обобщава в две категории - щастливи и нещастни.
Ти говориш за лични, персонални усещания за щастливост и даваш примери извън контекста на взаимоотношенията с други хора, особено на семейните. Антитезата ти би била защитена, ако оспорваше тезата:
Всички щастливи хора си приличат, но всеки е нещастен по свой начин.
Но това НЕ Е тезата на Толстой.

Сега анадънму?

Изтече важна информация, че Толстой е писал книгата с И.И.

[Селянка]

Какво Ти си казала е ясно е разбираемо написано, даже с примери.
Само дето няма нищо общо с казаното от Толстой, което оспорваш.

Толстой говори за взаимоотношения между хора и ги обобщава в две категории - щастливи и нещастни.
Ти говориш за лични, персонални усещания за щастливост и даваш примери извън контекста на взаимоотношенията с други хора, особено на семейните. Антитезата ти би била защитена, ако оспорваше тезата:
Всички щастливи хора си приличат, но всеки е нещастен по свой начин.
Но това НЕ Е тезата на Толстой.

Сега анадънму?

Теза, антитеза -> синтеза: Толстой започва с едно нещастно семейство, което се сдобрява (спомощта на Анна Каренина), а след това задълбочава с друго което влиза в онази въртележка на възторг и ужас до самата смърт(безсмислена и затова двойно ужасна). Макар цитатът да е крилат и много прихватлив, едва ли можем да го приемем за верен. Животът в семейството, дори в щастливото е много повече от "еднакво щастлив за всички".

За синтезата се шегувам разбира се, вие не спорите за Толстой, нито пък аз някога съм успял да изкарам нещо полезно от чужд спор, за да опитвам това. Вие просто щастливо и жизнерадостно се заяждате. Всички спокойни приятелства си приличат, всички заядливи са заядливи по своему.

Просто ми се дописа за романа. Който, трябва да призная, не харесвам особено- веднъж съм го чел и вероятно няма да повторя никога. Дразня се на тази... приемам я за реална, жива и искам да и фрасна един шамар.

По повод на онзи случай, когато някакъв приятел на Толстой го видял разплакан и той му казал че днес убил Анна Каренина. Та около това си мисля, че в началото на романа той е възнамерявал да задълбочи тази разлика- първото семейство - забравих как се казваха, тези които се сдобряват след изневяра, срещу семейството на самата Анна- уж спокойо, мъжът е достоен, обича жена си, тя му се възхищава, чудесна обстановка. За разлика от първия развейпрах...
Вероятно Толстой си е мислил, че ще има нужда от този пинг-понг, сравнението ту едните- ту другите... Само че перото му е тръгнало толкова накриво, надълбоко и мощно, че и той, и разбира с ние, напълно забравяме за първия мимолетен епизод. И така фразата някак увисва- остава сама по себе си- като философска мъдрост.
Без всъщност да е такава.

Кръстницата на децата ми беше човек на словото. Издаде две стихосбирки, отиде си твърде млада, светла й памет. Освен това рисуваше с маслени бои, с пръсти (не съм у дома, яко се сетя, като се приберем, ще снимам и ще ти покажа). направи 2 изложби. Доста разпродаде, аз имам 5 нейни картини.

За какво иде реч : питах я, само веднъж, какво е искала да каже с еди кое си стихотворение. Видя ми се странно, пълно с любовна мъка, но и с надежда. В същото време изживяваше прекрасната си любов. Тогава беше към 29-32 години. Отговори ми : не, руже, нищо, което да го мисля, просто ми извира от сърцето, не е свързано с мен.
С рисунките-същото. Някои са тъмни, не чак мрачни. Но и затова сме говорили. Често спеше у нас да ми помага за децата, докато пътувах. И рисуваше у дома. Говорили сме, просто извираше "в ръцете й".

Та, винаги ми е било смешно като чуя или прочета : какво е искал да каже Лирически герой?:bigsmile:
Литературните критици на салата и на дръб сарма правят поети и писатели, а какво са искали да кажат те...ами така им е дошло, понякога, на някои:-)

Поздрави от Девин

[ПЪТник две]

Какво Ти си казала е ясно е разбираемо написано, даже с примери.
Само дето няма нищо общо с казаното от Толстой, което оспорваш.

Толстой говори за взаимоотношения между хора и ги обобщава в две категории - щастливи и нещастни.
Ти говориш за лични, персонални усещания за щастливост и даваш примери извън контекста на взаимоотношенията с други хора, особено на семейните. Антитезата ти би била защитена, ако оспорваше тезата:
Всички щастливи хора си приличат, но всеки е нещастен по свой начин.
Но това НЕ Е тезата на Толстой.

Сега анадънму?

Теза, антитеза -> синтеза: Толстой започва с едно нещастно семейство, което се сдобрява (спомощта на Анна Каренина), а след това задълбочава с друго което влиза в онази въртележка на възторг и ужас до самата смърт(безсмислена и затова двойно ужасна). Макар цитатът да е крилат и много прихватлив, едва ли можем да го приемем за верен. Животът в семейството, дори в щастливото е много повече от "еднакво щастлив за всички".

За синтезата се шегувам разбира се, вие не спорите за Толстой, нито пък аз някога съм успял да изкарам нещо полезно от чужд спор, за да опитвам това. Вие просто щастливо и жизнерадостно се заяждате. Всички спокойни приятелства си приличат, всички заядливи са заядливи по своему.

Просто ми се дописа за романа. Който, трябва да призная, не харесвам особено- веднъж съм го чел и вероятно няма да повторя никога. Дразня се на тази... приемам я за реална, жива и искам да и фрасна един шамар.

По повод на онзи случай, когато някакъв приятел на Толстой го видял разплакан и той му казал че днес убил Анна Каренина. Та около това си мисля, че в началото на романа той е възнамерявал да задълбочи тази разлика- първото семейство - забравих как се казваха, тези които се сдобряват след изневяра, срещу семейството на самата Анна- уж спокойо, мъжът е достоен, обича жена си, тя му се възхищава, чудесна обстановка. За разлика от първия развейпрах...
Вероятно Толстой си е мислил, че ще има нужда от този пинг-понг, сравнението ту едните- ту другите... Само че перото му е тръгнало толкова накриво, надълбоко и мощно, че и той, и разбира с ние, напълно забравяме за първия мимолетен епизод. И така фразата някак увисва- остава сама по себе си- като философска мъдрост.
Без всъщност да е такава.

Кръстницата на децата ми беше човек на словото. Издаде две стихосбирки, отиде си твърде млада, светла й памет. Освен това рисуваше с маслени бои, с пръсти (не съм у дома, яко се сетя, като се приберем, ще снимам и ще ти покажа). направи 2 изложби. Доста разпродаде, аз имам 5 нейни картини.

За какво иде реч : питах я, само веднъж, какво е искала да каже с еди кое си стихотворение. Видя ми се странно, пълно с любовна мъка, но и с надежда. В същото време изживяваше прекрасната си любов. Тогава беше към 29-32 години. Отговори ми : не, руже, нищо, което да го мисля, просто ми извира от сърцето, не е свързано с мен.
С рисунките-същото. Някои са тъмни, не чак мрачни. Но и затова сме говорили. Често спеше у нас да ми помага за децата, докато пътувах. И рисуваше у дома. Говорили сме, просто извираше "в ръцете й".

Та, винаги ми е било смешно като чуя или прочета : какво е искал да каже Лирически герой?:bigsmile:
Литературните критици на салата и на дръб сарма правят поети и писатели, а какво са искали да кажат те...ами така им е дошло, понякога, на някои:-)

Поздрави от Девин

И ние така-каквото ни дойде!
Разликата е в дошлото!
За механиката ни е е ясно че идва, не е ясно за разликите в дошлото.

[Алиса]

Макар цитатът да е крилат и много прихватлив, едва ли можем да го приемем за верен. Животът в семейството, дори в щастливото е много повече от "еднакво щастлив за всички".

Той не твърди това. Казва, че щастливите семейства си приличат, демек, за него са подобни до еднаквост - "и заживели дълго и щастливо" в мир и любов - няма интрига, няма драма, няма хляб в историите им, ко да се занимава с тях. Виж, нещастните са друга работа - там сюжети да береш, то чЮфства и неволи, то скандали, то неочаквани обрати, то пернишки трагедии на килограм. И уважаемият читател веднага наостря уши - охоооо, в този роман ще става интересно.
Цитатът е смислен, верен и никак нелишен от логика, но в контекста на повествованието, което вече обясних, ама нямаше кой да вдене.

Просто ми се дописа за романа. Който, трябва да призная, не харесвам особено- веднъж съм го чел и вероятно няма да повторя никога. Дразня се на тази... приемам я за реална, жива и искам да и фрасна един шамар.

Значи авторът добре си е свършил работата. То и на мен ми идваше да я фрасна, че да се освести.

[единак]

Така си е, нещастието е така изобретателно, че понякога работи чрез щастие.

Привет :)

[Green Light]

Здрасти, Единак!

[Green Light]

Значи авторът добре си е свършил работата. То и на мен ми идваше да я фрасна, че да се освести.

Толкова добре, че и него ми иде да фрасна!

Защо я самоуби тази патица?! Ти разбра ли? Какъв смисъл имаше, бе?!
Освен да ме тормози, неговата кожа. Руснак!
Само драми с тия

[Алиса]

Значи авторът добре си е свършил работата. То и на мен ми идваше да я фрасна, че да се освести.

Толкова добре, че и него ми иде да фрасна!

Защо я самоуби тази патица?! Ти разбра ли? Какъв смисъл имаше, бе?!
Освен да ме тормози, неговата кожа. Руснак!
Само драми с тия

Те май си примират по такива истеричави кукувици. Ами Настася Филиповна от "Идиот" помниш ли я? През целия роман се чудех какъв й е проблемът на тази, че си проси боя, пък Достоевски вместо да й хвърли наистина един хубав пердах да й дойде умът, взе, че я утрепа.


Здрасти, Единак!

[единак]

Здрасти :)

Настя искаше любов, бе, даже от оня простак Рогожин да е, ама да е любов. Луда, груба, ама истинска. Не възхищение, преклонение или - недайбоже - прошката на безволевия Мишкин. Слабост, прикрита в доброта. Идеал, който винаги разочарова.

[Алиса]

Настя искаше любов, бе, даже от оня простак Рогожин да е, ама да е любов. Луда, груба, ама истинска.

Да, бе! Направи човека на луда калинка, докато я утрепе, че да се отърве.
Така ли се иска любов!

[единак]

Ми не знам как се иска, ама тая най се продава. Що чалга песни са натворени навсе свет, все за тая любов.

После щастието било скучно. Ми то в щастието к'ва любов да има, само скучна. А руснаците май хич не обичат скуката :)