Поздрав с едно любимо

[Remmivs]

мое стихотворение. Не знам защо по една или друга причина пропуснато от чудесните ни поети преводачи през годините.


Оригиналът
ALL THINGS SHALL PASS AWAY
BY THEODORE TILTON



Once in Persia ruled a king
Who upon his signet ring
’Graved a motto true and wise,
Which, when held before his eyes,
Gave him counsel at a glance
Fit for any change or chance.
Solemn words, and these were they:
“Even this shall pass away.”

Trains of camel through the sand
Brought him gems from Samarkand;
Fleets of galleys through the seas
Brought him pearls to rival these.
Yet he counted little gain
Treasures of the mine or main.
“Wealth may come, but not to stay;
Even this shall pass away.”

’Mid the revels of his court,
In the zenith of his sport,
When the palms of all his guests,
Burned with clapping at his jests,
He, amid his figs and wine,
Cried: “Oh, precious friends of mine,
Pleasure comes, but not to stay —
Even this shall pass away.”

Lady, fairest ever seen,
Was the bride he crowned his queen.
Pillowed on his marriage bed
Softly to his soul he said:
“Though no bridegroom ever pressed
Fairer bosom to his breast,
Mortal flesh must come to clay —
Even this shall pass away.”

Fighting in a furious field,
Once a javelin pierced his shield,
Soldiers with a loud lament
Bore him bleeding to his tent.
Groaning, from his wounded side,
“Pain is hard to bear,” he cried.
“But, with patience, day by day,
Even this shall pass away.”

Towering in the public square,
Twenty cubits in the air,
Rose his status grand in stone;
And the king, disguised, unknown,
Gazing on his sculptured name,
Asked himself: “And what is fame?
Fame is but a slow decay —
Even this shall pass away.”

Struck with palsy, sere and old,
Standing at the gates of gold,
Spake him this, in dying breath:
“Life is done, and what is death?”
Then, in answer to the king,
Fell a sunbeam on the ring,
Answering, with its heavenly ray:
“Even death shall pass away.”

[Remmivs]

Превод с ИИ който предава до голяма степен според мен чувството на това стихотворение макар и несъвършен, уви

И ТОВА ЩЕ ПРЕМИНЕ
Теодор Тилтън
(Превод в класически стих)

Над древна Персия владетел бдял,
и пръстен-знак на своята ръка държал.
Върху рубина, с майсторска гравюра,
бил врязан надпис – мъдрост, не украса щура;
съветник верен, щит в съдбовен час,
щом променливият живот надигне глас.
Словата тежки – като древен стжер:
„И това ще премине!“ – в скръб и в мир, без мер.

Кервани дълги през пустинен зной
му носели съкровища без брой;
от Самарканд – елмази с огнен цвят,
от морски бездни – перли, нежен свят.
Но кралят гледал този скъп товар
без алчност, знаейки, че е нетраен дар.
„Дошлото днес, утре ще замине.
И това ще премине!“ – шепнел в тез години.

Когато в пищния, блестящ чертог,
в зенита на веселие и пир висок,
от бурните овации и смях,
възторгът стигал до небесен прах,
той вдигал чаша с вино и смокиня,
и казвал на щастливата дружина:
„Насладата е миг, искряща пяна само –
И това ще премине! – и радост, и измама.“

Жена – венец на земната красота,
била му спътница и в радост, и в тъга.
В нощта, положил глава на меко ложе,
той мислел си, докато я в сън положи:
„Макар че никой смъртен мъж до днес
не е прегръщал стан по-пищен в цяла поднебес
плътта е тленна и в пръстта ще стине –
И това ще премине!“

В разгара на сражение жестоко,
впил вражи меч в гърдите му дълбоко.
Войниците, с наведени чела,
го внесли в шатъра сред кървава мъгла.
И в болката, пронизваща го цял,
той думите на пръстена видял:
„Таз рана люта, щом денят премине...
И това ще премине!“

На градския площад, висок и горд,
издигнали статуя – каменен стожер.
И кралят – скрит, незнаен, в самота –
пред своя образ, вперил взор в нощта,
си казал: „Що е славата? Дим над пепелта.
Тя бавно тлее в хладната уста на вечността.
И камъкът, и името ще се изтрие...
И това ще премине!“

Накрая, немощен, с посребрена глава,
пред златните небесни порти той застана.
И с сетен дъх попита в синева:
„Животът свърши. Смъртта ли е последната промяна?“
Тогаз, върху пръстена на старческата му десница,
последен слънчев лъч проблесна като скица,
отвръщайки с небесна светлина и вяра:
„Дори смъртта премине ще към вечна светлина.“

[Nuke]

Превод с ИИ който предава до голяма степен според мен чувството на това стихотворение макар и несъвършен, уви

И ТОВА ЩЕ ПРЕМИНЕ
Теодор Тилтън
(Превод в класически стих)

...

Ако това е изцяло дело единствено на ИИ, тогава съм дълбоко впечатлен от възможностите на Машината. Не е като да не подлежи на намеса от човешка ръка с цел изглаждане на някои недоразумения, но като цяло, преводът е страхотен и изключително творчески. Кой от всичките ИИ-та си ангажирал, за да получиш този резултат?

[Remmivs]

Близнето. Всичко е в промтинга.

Айде пак на тръстиката...

Но поне
поздрав със едно кафе!

=)



https://www.youtube.com/watch?v=rjYFcElfA_s

[Green Light]

Готино е това.

П.П. Аз често казвам на моите хора "Животът е ужасно дълъг"
Май е същото

[ПЪТник две]

Превод с ИИ който предава до голяма степен според мен чувството на това стихотворение макар и несъвършен, уви

И ТОВА ЩЕ ПРЕМИНЕ
Теодор Тилтън
(Превод в класически стих)

Над древна Персия владетел бдял,
и пръстен-знак на своята ръка държал.
Върху рубина, с майсторска гравюра,
бил врязан надпис – мъдрост, не украса щура;
съветник верен, щит в съдбовен час,
щом променливият живот надигне глас.
Словата тежки – като древен стжер:
„И това ще премине!“ – в скръб и в мир, без мер.

Кервани дълги през пустинен зной
му носели съкровища без брой;
от Самарканд – елмази с огнен цвят,
от морски бездни – перли, нежен свят.
Но кралят гледал този скъп товар
без алчност, знаейки, че е нетраен дар.
„Дошлото днес, утре ще замине.
И това ще премине!“ – шепнел в тез години.

Когато в пищния, блестящ чертог,
в зенита на веселие и пир висок,
от бурните овации и смях,
възторгът стигал до небесен прах,
той вдигал чаша с вино и смокиня,
и казвал на щастливата дружина:
„Насладата е миг, искряща пяна само –
И това ще премине! – и радост, и измама.“

Жена – венец на земната красота,
била му спътница и в радост, и в тъга.
В нощта, положил глава на меко ложе,
той мислел си, докато я в сън положи:
„Макар че никой смъртен мъж до днес
не е прегръщал стан по-пищен в цяла поднебес
плътта е тленна и в пръстта ще стине –
И това ще премине!“

В разгара на сражение жестоко,
впил вражи меч в гърдите му дълбоко.
Войниците, с наведени чела,
го внесли в шатъра сред кървава мъгла.
И в болката, пронизваща го цял,
той думите на пръстена видял:
„Таз рана люта, щом денят премине...
И това ще премине!“

На градския площад, висок и горд,
издигнали статуя – каменен стожер.
И кралят – скрит, незнаен, в самота –
пред своя образ, вперил взор в нощта,
си казал: „Що е славата? Дим над пепелта.
Тя бавно тлее в хладната уста на вечността.
И камъкът, и името ще се изтрие...
И това ще премине!“

Накрая, немощен, с посребрена глава,
пред златните небесни порти той застана.
И с сетен дъх попита в синева:
„Животът свърши. Смъртта ли е последната промяна?“
Тогаз, върху пръстена на старческата му десница,
последен слънчев лъч проблесна като скица,
отвръщайки с небесна светлина и вяра:
„Дори смъртта премине ще към вечна светлина.“

Припомни ни го. Точно, мъдро и полезно.

[Remmivs]

Радвам се, че ви харесва. И картинката е на близнето, ама там не се старах много с промптинга.

[Амаранта]

Много е хубаво стихотворението, картинката няма да коментирам.

Това е нещо, което също често повтарям на себе си и на моите,
без са съм стигала до крайности, де. (имам предвид последния стих):-)

[ПЪТник две]

Много е хубаво стихотворението, картинката няма да коментирам.

Това е нещо, което също често повтарям на себе си и на моите,
без са съм стигала до крайности, де. (имам предвид последния стих):-)

Като достигнеш до последният стих, които за теб е крайност, непременно ни се обади и ни кажи за крайността!
Рестарт или Резет?

[jumbles]

Рестарт или Резет?

което ме подсеща за добрата стара история за онези бебета


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

[ПЪТник две]

Рестарт или Резет?

което ме подсеща за добрата стара история за онези бебета


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Много яко, и ми пасва на разбиранията ми за Сътвореното и мястото на Събитията!
Ще си го запиша в бележки!