Инернетско - В.Петров

[поручик Ржевски]

За виртуалното!


Валери Петров

Вчера сънувах удивителен сън:
от нейде долита учелещен звън,
някой влиза и трупва ми куп трудни задачи,
сред които и тази, дали знам какво значи
и къде се намира „виртуалният свят”.
Аз мълча и се чудя, в пот студена облят:
може той да е в драмите
от тв сериалите,
или в програмите
от рода „уж reality”
които разделят ни от съседа през двора
и ни свързват с далечни измислени хора,
преследващи рибите
на яхти в Карибите.
Или виртуален е светът на чадата ни,
които, разлюбили своите шарени книжки,
седят пред пред компютрите като запечатани
и натискайки с пръсчета електронните мишки,
демонстрират с движения
във три измерения
недостъпни за нашите стари пръсти умения.
А те утре, пораснали,
ще избягат от нас, нали,
и в бездушните бизнеси и контакти клавишни,
ще им бъдат излишни
„белоцветните вишни”
на... този... поета, бе... она, смешно въздишащия –
да не говорим за творбите на пишещия...
От последното, ясно
мене хваща ме яд,
то бе свързано, ясно,
с виртуалния свят,
но аз чувствах въпроса по широк и дълбок
и нещата не можеха да се гладат an bloc,
а трябваше някак си да проникна сред тях.
Не бе лесно. В началото съвсем не успях –
опита се пръстът ми да ги опипа,
но хлътна във гъста, плътна, лепкава ципа,
в някаква странно податлива мембрана,
служеща явно за самоотбрана
на „виртуалното”. И какво да направя?
Не знам как, но успях да се справя,
и гледам, учуден и дори изумен –
един със „Макаров” профуча покрай мен,
за да финализира една тяхна си сделка
със, така да се каже, виртуална престрелка.
Аз викам му: - Стой! –
но виждам как той
стреля на три пъти и отсрещният пада...
... И всичко това се развива пред склада
на някакъв трети,
и от него изкарват в момента портерети
на народни будители. Какво правят със тях,
не разбирам...
... Но чувам хомерчески смях –
явно някой се смее, че съм толкоз невежа
да не забележа,
че пред мен една улица се е ширнала в миг,
във фирми на... нечий, не наш си, език,
въпреки старото министерско решение,
и за утешение
министрите виждам в парламента, където
се кълнат, като... някои, със ръка на сърцето,
с което им дават убедителни знаци,
че с тях са не братя, а направо близнаци.
И аз нещо си казвам...
... Но след миг се оказвам
сред отсечени дънери с надпис „Бърнамски лес –
Отворено. Влез!”.
Седя и се чудя: какъв „Бърнам” у нас?,
но нещо ми спомня, че у Шекспир оназ
гора във „Макбет” се придвижва накрая,
а не можех да зная,
че във форма на трупи,
за който я купи,
гората в Родопите била също подвижна
и на път към съседската промишленост книжна,
или строителна...
... И внезапно след туй
се виждам застинал пред АЕЦ „Козлодуй”,
която е спряла
и насочена цяла
да се занимава не вече със тока,
а с производството на по-нужна нам стока,
като клечки за зъби. А суровината
ще внасяме – казват ми – от онази позната
южна съседка на цени по съседски...
... Но в тоз миг от „Радецки”,
акостирал край Дунава – чувам – с викове детски
една чета
момчета
я-вява-а-ат се там,
в очите им плам –
и как не, като пушеха, същински комини,
и се бяха натъпкали със амфетамини! –
Аз им се скарах и четата хукна,
но едно се завърна и ми даде да смукна.
Не било никак лошо-о му казвам все пак:
Дотука добре, но по твоему как,
трева като смучеш,
вместо да учиш,
с нисък бал ще те пуснат в заведение висше! –
А пък то ми отвраща: - Това где го пише?
Ти, дядка, за бала ми
не се тревожи,
само за балами
са тези лъжи.
С доценти, с професори днес важи уговорката:
за толкова – тройката, за толкоз – четворката. –
Така казва, но мисля си: - Туй хлапе ме премята.
Не може да бъде това, дето го чувам!
Доценти, професори? Дали опиата
не ми действа така, че насън да сънувам?...
... Но виждам в небето ято прелетни птици,
и усетил по нещо, че са политици
и че прелитат от ляво към дясно,
ги запитвам: - Защо? – макар да е ясно,
че го правят, защото
им е мило креслото.
Пробил дупка във вестника им, зад него ги дебна...
... Но сега пък оказах се в една зала съдебна,
тъкмо бяха осъдили оногова
с пищова,
да вдигне край плажа резиденция нова,
и той ги запитваше к`во ще стане, ако
я декорира не във стил рококо,
а с „инсталациите” на творците модерни,
разбирани главно от приятели верни.
Чудят се членовете на високия съд,
как по въпроса му да се произнесат:
Все пак нужно е може би
да погледат изложби,
току виж се изложили не творците, а те,
като изостанали... а бе, то въобще...
И съдът се оттегли, за да се консултира...
... Но ето че в залата долетяха два тира
и подобно кобилки, не видели юзди,
от тях се изсипаха едни порнозвезди
с едни тъпи и гадни
мръсотии естрадни,
и някакви врачки,
гадалки, гледачки,
които, щом кажеш им, кога си роден,
живота узнаваш си до последния ден,
а вътре във тировете
бяха почнали пировете
и за мъжките чувства
не стигаше пиенето, а се вихреше плюс това
една оргея сластна пъпно-прашково-бюстова,
и по екраните ревяха цунами
от игри за тийнейджери
и от реклами
за бъркачки и тенджери,
със модерен дизайн и конструкция яка,
само срещу два пенса и...
грешка – две пенсии,
и с подарък към всяка...
... И това върху фона на една разрушена,
разграбена, дрипава и опустошена,
със съдба предрешена,
от достойнство лишена
и за гаври мишена,
наша бедна, нещастна, злочеста страна...
Аз заплаках и казах си: - Какви времена! –
но се сетих, че всъщност всичко туй беше сън,
как инак могло би да е толкоз извън
всякаква логика, тъй абсурдно, ужасно?
Да, сън беше всичко, това беше ясно,
и защо беше нужно да съм толкоз печален?
- Всички лудости в него – си казах – нали са
като във оня отвъдогледален
свят на Алиса!
Ей сега си излизам и...
Но ха да излезна,
и оптимизмът ми
моментално изчезна –
споменатата ципа, леплива нарочно,
се оказа пропускаща еднопосочно
и ето ме в плен!...
... Слава богу, край мен
в съня ми оказа се един политолог,
за моята възраст, бих го казал, младок,
но уверен, разпасан,
с очила и брада.
Аз му казвам в каква съм
се оказал беда,
и той, уж ми кима и вика: - Да, да...-
но накрая студено и без капчица жял,
ми отвръща, че явно съм принадлежал
на тез, дето казвали, погрешно изцяло,
на черното – черно, и на бялото – бяло.
- Но нима може иначе? – Оказва се можело,
щом се наложело,
и той не разбирал какво ни тревожело.
Това, вика, било – и по рамото тупва ме –
първоначално капиталонатрупване.
И ме гледа отсреща
с очевидна ирония,
и с това ме подсеща,
че е същият оня,
дето ме омагьоса
да се мъча с въпроса
за „виртуалното”...
... И това ме събужда,
и ето че уж да
забравя съня си, а през целия ден
той продължи да човърка във мен
и макар че духът ми си оставаше крепък,
от време на време ме запитваше все пак:
какво стана със целия наш духовен багаж,
с културата наша и с разума наш,
где с новите, яките,
страшни хора отива
по дявола някъде
императива,
който – спомням си- бе
за Кант удивителен като звездно небе,
и дали той не беше само кош от измами?
И тайно признавах си, че все пак мисълта ми
сама чувства дъха си на антиквариат,
и дори напоследък прозрение плаши я,
че виртуален е вече не техният свят
а нашия, нашия...
И ето че пиша тази своя поемка,
искрена,
истинна,
но която оказа се, уви, трудоемка,
защото я исках пълна с римни игри,
а отпърво уж смешна,
в обстановката днешна
стана към края безутешна дори.
Но аз съм – известно е – оптимист по рождение,
т.е. глупав наивник според общото мнение,
и не можах да свърша
със съня си така,
и сълзата си бърша
с пергаментна ръка.
И пиша, защото –
зная – в битка нелека
доброто и злото са вътре в човека,
при туй земни,
реални,
съвсем не
виртуални,
и доброто в момента си е чиста идея,
но тя е във мене, и аз съм във нея,
и я чух да ми казва: - Стига хленчи, човече,
виж звездицата, дето трепка в бъдното вече! –
И аз взрях се във мрака, и от нейде далече,
навярно не знаейки где, с тъй плахо трептене,
освен в разни наивници би могла да се дене,
Надеждата – тъй като това беше тя-
приближи се, порасна и във мен запламтя...

[Remmivs]

Много вярно и много горчиво
е описал поета, макар и красиво
туй което модерно и донякъде може би метросексуално
ний наричаме днес
графичен потребителски интерфейс
а понякога даже и виртуално
пространство
у нас и във странство.

Ето, ширнало се е тъй че обема
цялата, тази наша планета зелена
синя беше повече май или не,
но така я видях на едно "www"
виртуалното туй удивление
за целокупното народонаселение
(или поне за тези които
закачени са твърдо с айпито)

Аз обаче ще кажа едничко
мое мнение само, вероятно самичко
но не виждам какво е виновен за всичко
виртуалният свят
на въпросният чичко
Та нали той е просто едно
ново ултра-технологично ниво
на реалният свят, негов дом и бащица
а не просто някаква пръкнала се от нищото жица.

Във реалният свят, има всичко по много
И това може, брат
да е доста сурово,
да откриеш внезапно
на своя екран
Но било е преди
Пък и още е там.

[4avdar4e]

СТРАХОТНО!!!

[vyara]

Ох, не можах да го дочета
На мен не ми звучи поетично..

[snowprincess]

Ох, не можах да го дочета
На мен не ми звучи поетично..

кое не дочете - на В.П. или на Рем
струва ми се, че двете говорите за различни неща
Чавето ръкопляска на втория поет

[vyara]

Ох, не можах да го дочета
На мен не ми звучи поетично..

кое не дочете - на В.П. или на Рем
струва ми се, че двете говорите за различни неща
Чавето ръкопляска на втория поет

Да, да знам. За първото говорех. На Рем го дочетох.

[ELBI]

Много вярно и много горчиво
е описал поета, макар и красиво
туй което модерно и донякъде може би метросексуално
ний наричаме днес
графичен потребителски интерфейс
а понякога даже и виртуално
пространство
у нас и във странство.

Ето, ширнало се е тъй че обема
цялата, тази наша планета зелена
синя беше повече май или не,
но така я видях на едно "www"
виртуалното туй удивление
за целокупното народонаселение
(или поне за тези които
закачени са твърдо с айпито)

Аз обаче ще кажа едничко
мое мнение само, вероятно самичко
но не виждам какво е виновен за всичко
виртуалният свят
на въпросният чичко
Та нали той е просто едно
ново ултра-технологично ниво
на реалният свят, негов дом и бащица
а не просто някаква пръкнала се от нищото жица.

Във реалният свят, има всичко по много
И това може, брат
да е доста сурово,
да откриеш внезапно
на своя екран
Но било е преди
Пък и още е там.

[сър Айвънхоу]

Понеже някои не видяха поезия, е, ето малко по-"поетично" произведение от същия автор...

ТЯ СИ ПОСИПВА ГЛАВАТА С ПЕПЕЛ

Във малка сладкарница ний двама седим
и ти я запълваш със мигли гъсти,
а пък аз, изнервен, сред пепел и дим
махам йодни от пушене пръсти.

Не, само ако знаеше за мене какво си,
би казала “да” завчас,
на теб не са ясни тези въпроси
и за тъй ти говоря аз.

Ти за мен си всичко. Не роза и не блен.
Аз без теб съм нещастник последен.
Ти си абсолютно всичко за мен
и не можеш ме остави тъй беден.

Ти си тука тоз въздух, туй стъкло, тази маса,
ти си вънка слънцето и белите брези,
ти си вкъщи машинката, която ръждяса
от пролетите по теб сълзи.

Ти си бръсначката сутринта
и ти си кръвната фибринна мрежа,
която мигом спира кръвта,
когато с теб се порежа.

Без фибрин човек свършва със празни вени,
а без слънцето е слеп,
а ти… ти си всички неща изброени,
как искаш да живея без теб!

Тъй говоря аз нервен, спиртосан и свит,
мумифицирано кухо човече,
на което таз пепел придава вид,
че само се разпада вече.

А под тъмнокеремидена коса твоят ирис
блести тъй тропично зелен.
Този поглед, този глас, този мирис,
боже мой, те са всичко за мен!

Ти за мен си всичко. Започвам пак.
Цял следобед как тука седиме,
дай ми със кимване мъничък знак,
по слепите очи погали ме…

Но ти се посипа… Не внимаваш никак…
Позволи да те почистя с ръка.
Та ти издуха съвсем пепелника,
кой те кара да прихваш така!

Валери Петров

[поручик Ржевски]

Друже Рем-е,
а не мислиш ли, че не точно нета
проболо е острото перо на Поета?
Също както не посоката на резбата на гайката
ни таковаше някога на всичките майката.

Всъщност говорейки за виртуалния
Той ни показва светът, но реалния
В който лека полека стават излишни
на някого другиго "белоцветните вишни"

И просто използва езоповския език
не от страх, или за да изглежда велик,
а за да покаже реалното на обществото ни духовно падение
със хумор, а не като скучно заяждане или поучение.

[сър Айвънхоу]

Друже Рем-е,
а не мислиш ли, че не точно нета
проболо е острото перо на Поета?
Също както не посоката на резбата на гайката
ни таковаше някога на всичките майката.

Всъщност говорейки за виртуалния
Той ни показва светът, но реалния
В който лека полека стават излишни
на някого другиго "белоцветните вишни"

И просто използва езоповския език
не от страх, или за да изглежда велик,
а за да покаже реалното на обществото ни духовно падение
със хумор, а не като скучно заяждане или поучение.

Браво!
Мисля, че точно това е искал да каже
поета, но леко да го замаже
защото, ако го каже директно
няма да е толкоз ефектно,
а май ще заприлича
на последователите на кича,
които крадат песни комшийски,
за да върят задници мераклийски.

Но май тук трябва да спра,
защото с вас не мога се меря...

[Мнемозина]

Умрях от кеф!
Големи сте шемети...

[thunder]

Големи сладури

[vyara]

Айде почнА се -
анализ критичен
"Какво ли поетът е искал да каже"
Ми може да питаме този
логичен поет –
и по нета го можем ний даже.

Защо поетично не стана ми тука
Ми как да ви кажа –
отблъсква ме прозата -
сложната,
дебелокожата,
грозната...

Но хайде,
засмейте си устни червени
Днес Баба Марта целува ви с мене
по челата кротки, поЕзни, прекрасни.
Здрави да сте и големи да пораснете!

[Remmivs]

Ржевский, поручик и боен другар
стар...
А нима
не е точно това,
цялата наша човешка история?
Всичките векове бутафория
на човекът велик,
на венецът със гордия лик,
но уви само в огледало изцяло
почти изкривено.
А малцина са водили винаги
нашето племе.
И не интернетското днес е нашето бреме
нито камък на шията,
нито пък кочината и нито помията.
Не! Напротив за мен свободата сега
е опияняваща, тътнеща, мега-вълна
в гигабайти и светлинни импулси
тя във нас резонира по-силно дори
от преди векове.
Но... във който я пусне... ;-)

[vyara]

Ржевский, поручик и боен другар
стар...
А нима
не е точно това,
цялата наша човешка история?
Всичките векове бутафория
на човекът велик,
на венецът със гордия лик,
но уви само в огледало изцяло
почти изкривено.
А малцина са водили винаги
нашето племе.
И не интернетското днес е нашето бреме
нито камък на шията,
нито пък кочината и нито помията.
Не! Напротив за мен свободата сега
е опияняваща, тътнеща, мега-вълна
в гигабайти и светлинни импулси
тя във нас резонира по-силно дори
от преди векове.
Но... във който я пусне... ;-)

О, как който я пусне?
Та тя си е там.
резонирала винаги
от памтивека насам.
Всичко е вътре,
дълбоко във нас
с нет и без нет
до сетния час.

[Remmivs]

О, как който я пусне?
Та тя си е там.
резонирала винаги
от памтивека насам.
Всичко е вътре,
дълбоко във нас
с нет и без нет
до сетния час.

Уви, не във всички.
Дори малцина са тези които
свободата прегръщат открито.

[vyara]

О, как който я пусне?
Та тя си е там.
резонирала винаги
от памтивека насам.
Всичко е вътре,
дълбоко във нас
с нет и без нет
до сетния час.

Уви, не във всички.
Дори малцина са тези които
свободата прегръщат открито.

Във всички...във всеки
начало еднакво
е вложено,
а пътят доста по-сложен е.
За него говоря,
за свободата не споря.
И коя свобода
визираш,
драги господа?
(ми ко да направя като не се римува с господин, ни със сър :blum:)

[Remmivs]

Във всички...във всеки
начало еднакво
е вложено,
а пътят доста по-сложен е.
За него говоря,
за свободата не споря.
И коя свобода
визираш,
драги господа?
(ми ко да направя като не се римува с господин, ни със сър :blum:)

За заложбите ясно
И това е прекрасно
Но защо получава се тъй
най-подир
този най-неочакван обрат
че едни сеят рат,
а пък другите мир?

[vyara]

Във всички...във всеки
начало еднакво
е вложено,
а пътят доста по-сложен е.
За него говоря,
за свободата не споря.
И коя свобода
визираш,
драги господа?
(ми ко да направя като не се римува с господин, ни със сър :blum:)

За заложбите ясно
И това е прекрасно
Но защо получава се тъй
най-подир
този най-неочакван обрат
че едни сеят рат,
а пък другите мир?

Ах, Реме, защото
доброто и злото
ръка за ръка са вървели.
Приемеш едното - приемаш и двете,
а изборът - твой е - кое да посееш.
Във туй е теглото...

[Remmivs]

Ах, Реме, защото
доброто и злото
ръка за ръка са вървели.
Приемеш едното - приемаш и двете,
а изборът - твой е - кое да посееш.
Във туй е теглото...

Ами именно, Вяра! Това е, което
отначало опитва да каже детето
във мен.
И не за да бъде поетът сразен,
тъй обичам го аз,
а защото
трябва точно да гледа окото
отвъд басните и отвъд мизансцена
във човешката наша вселена.

[ELBI]

Във всички...във всеки
начало еднакво
е вложено,
а пътят доста по-сложен е.
За него говоря,
за свободата не споря.
И коя свобода
визираш,
драги господа?
(ми ко да направя като не се римува с господин, ни със сър :blum:)

За заложбите ясно
И това е прекрасно
Но защо получава се тъй
най-подир
този най-неочакван обрат
че едни сеят рат,
а пък другите мир?

Хич не ща да ви се меся
ни да конкурирам добрата поетеса
но пък с поздрава си да предам
истина една, дет я гледах там:

Тудно е да си поет
но по-трудно - да си самолет!

[vyara]

Ах, Реме, защото
доброто и злото
ръка за ръка са вървели.
Приемеш едното - приемаш и двете,
а изборът - твой е - кое да посееш.
Във туй е теглото...

Ами именно, Вяра! Това е, което
отначало опитва да каже детето
във мен.
И не за да бъде поетът сразен,
тъй обичам го аз,
а защото
трябва точно да гледа окото
отвъд басните и отвъд мизансцена
във човешката наша вселена.

Ся кво - развали диалога -
на мнение също сме двамата с теб.
За кво да попиша, за кво да подращя
над кво да въздъхна, поете напет!

...
Ах знаеш ли, сложно е даже да мислиш,
пък камо ли с рими да хванеш във плен
длечната, гонена, чакана истина
за теб, и за Бог, и за нас, и за мен.