Литературна: „Букъра“ пак предизвика буря по наш`те ширини.

[Adi]

Книжлето „Остайница“ на т.н. Рене Карабаш е с номинация сред 13 в големия списък за международния „Букър“ тази година и единствената представителка на Балканите.

Както и за „Времеубежището“ за тази книга сега ще се пише много, въпреки че е излязла преди повече от седем години, което тогава не получи този отзвук, който сега ще получи. Около излизането й беше излъчен документален филм за бурнешите (клетвените девици) в Албания, който получи много награди. Спомних си, че и в дира бях пуснала тема по повод на изложба в София за бурнешите и тогава пророкувах, че този антропологичен факт има голям литературен и кинопотенциал:-)) В "Остайница" думата "бурнеша" не се споменава нито веднъж. За самия обичай обаче, известни "документални бележки" има. Всъщност, стилът на книгата е силно опоетизиран и може да се определи като поетична проза(жанр, който съчетава прозаичната форма с емоционалността, ритъма, музикалността на поезията, най-общо казано). Като жанр бих я определила като фрагментарна (фрагментарният роман е модерна жанрова форма с кратки, относителни фрагменти/части, които не следват линеен сюжет и хронология като спомени, размишления, лирични отклонения) поетична проза. Роман не е, макар че те са я определили като такъв.

Загатнатата хомосексуална подтема отговаря на съвременния мейнстрийм в Западна Европа и САЩ, затова не е чудно, че е направила впечатление и е била номинирана . Първо авторката е била забелязана от фондация "Елизабет Костова"(американка, женена за българин), която подкрепя жени-писателки, пишещи и/или принадлежащи към маргинални онеправдани групи като пострадали от войни, домашно насилие или с хомосексуална принадлежност. Това обяснява и защо пък в България не е била кой знае колко отличена и забелязана. Първо, поетичната при това и фрагментарната проза не е от предпочитаните от широката читателска аудитория проза, а фрагментарното писане също не се възприема лесно от голяма част читатели. И второ, хомосексуалността между жени, независимо от причините, по нашите ширини не е от предпочитаните теми. Но темата за универсалността на любовта и надполовата й същност е интересна, особено в съчетанието й с такъв забележителен антропологичен факт, какъвто са бурнешите и кръвната вражда. Това пък последното със сигурност ще предизвика асоциации на Острова с шекспировата тема за кръвната вражда, макар и в различен контекст от този в "Ромео и Жулиета".

Името и на романа, и на авторката смути, обърка и озлоби вече доста от мигновените читатели, които я изслушаха в Storytel (за 2 часа и половина се изслушва). “Остайница“ означава оцеляла, оживяла, останала последна. Например, когато едно от новородени близначета умре, останалото живо са нарича остайник/ца. Рене Карабаш е псевдоним на Ирена Иванова. Оказва се, че това е албанска дума с тюркски произход. И за тази дума имаме тема в дира:-)) Карабаш (или породата кангал) по турско е било названието на турска порода кучета „черноглав“, много силни, много верни и отлични пазачи. Нашите овчари по Лудогорието и в Добруджа са кръстосвали тези черноглави кучета с местни овчарски породи, за да съчетаят и получат подобрени местни породи. Оттам идва и думата карабащисвам (синоним на каращисвам -смесвам, кръстосвам) и се използва като диалектна дума в Североизточна България Добруджа и Лудогорието. В книгата се споменава албанската фамилия Карабаш, а самата авторка в едно от интервютата си намеква, че за псевдонима си е взела фамилията на майка си (вероятно моминската) и че има детски спомени от Албания.

Изброените особености плюс и други неспоменати увеличават шансовете на книжлето за Букър, още повече, че и преводът на английски бил на високо ниво. Така или иначе книжката и авторката й ще предизвикат две неща най-малко: Силен интерес, който книгата иначе нямаше да получи и силни спорове, стигащи до крайности, което ни е до болка познато:-))

[Green Light]

Интересът в мое лице вече е налице.
:-D
Мерси за споделеното, 99,9% не го знаех.
Вудях радостния статус на Манол Пейков във ФБ, и честно казано и аз се зарадвах. Сякаш действително има интерес към български автори. Това е чудесно дори само заради ефекта на бумеранга (който и аз демонстрирам).
Не знаех за хомосексуалния контекст на книгата, но да ти кажа, аз вече толкова се уморих от това непрекъснато взиране има ли или няма нещо "нетрадиционно" и гейско, че вече престанах да обръщам внимание. Качествените неща са си качествени и политкоректнестта или обратното - бунтът не могат да ги направят нещо различно.
Както винаги в подобни теми, ще чета и после пак ще пиша.

Ти имаш ли собствени впечатления? Прочете ли книжката?

[Adi]

Ти имаш ли собствени впечатления? Прочете ли книжката?

Имам, веднага след новината я изслушах в Storytel. Но, още когато излезе бях почнала да я чета, заради темата с бурнешите, но много бързо се разочаровах и я оставих. Горенаписаното ми е от личните впечатления след изслушването. Не ми хареса, аз поетична проза не обичам. Но така или иначе това не ми попречи сега да запазя неутралитет - не е моето, но можах да разбера защо са я номинирали: Заради универсалността на темата за любовта; заради балканската екзотика и колорит, непознат на западноевропейците и американците; заради художествената стойност, която носи поетичната проза като стил на писане и която аз не харесвам особено, но по конкурси това се цени; заради жанра "фрагментарен роман", който напоследък е много модерен и се смята за интересен художествен и експериментален жанр - това също се цени напоследък във високопрестижните литконкурси,въпреки че широката читателска маса не го възприема; както и заради много интересното преплитане на хомосексуалните мотиви с обичая на бурнешите и кръвната вражда. Иначе, за мен беше задължително да я прочета/изслушам като номинирана творба по принцип, независимо дали я харесвам или не.

[Green Light]

Имам, веднага след новината я изслушах в Storytel. Но, още когато излезе бях почнала да я чета, заради темата с бурнешите, но много бързо се разочаровах и я оставих. Горенаписаното ми е от личните впечатления след изслушването. Не ми хареса, аз поетична проза не обичам. Но така или иначе това не ми попречи сега да запазя неутралитет - не е моето, но можах да разбера защо са я номинирали: Заради универсалността на темата за любовта; заради балканската екзотика и колорит, непознат на западноевропейците и американците; заради художествената стойност, която носи поетичната проза като стил на писане и която аз не харесвам особено, но по конкурси това се цени; заради жанра "фрагментарен роман", който напоследък е много модерен и се смята за интересен художествен и експериментален жанр - това също се цени напоследък във високопрестижните литконкурси,въпреки че широката читателска маса не го възприема; както и заради много интересното преплитане на хомосексуалните мотиви с обичая на бурнешите и кръвната вражда. Иначе, за мен беше задължително да я прочета/изслушам като номинирана творба по принцип, независимо дали я харесвам или не.

Хм. Мерси!
Пак


Не знам дали "Пътуване по посока на сянката" на Яна Букова е поетична проза.
На мен първо стилът ме грабна, второ много ми хареса и чак като трето разбрах, че авторката е поетеса. Оставила е голям отпечатък от поетическото в книгата и така остана в мен тази книга.
Не вярвам да не ти е попаднала, но ако не е, тогава ето ти веднъж препоръка и от мен към теб.

Необичайна посока.

Отивам да си купя "Остайница"


Все още не съм открил Сторител(или братчетата му)
Ще си чета.

[Green Light]

Книжле наистина, за един ден го схрусках.
На мен, обаче, за разлика от теб, ми хареса.
Чудя се какво да напиша отностно този стил. Ти го определи като поетична проза, заради това че е поетеса Рене Карабаш, но аз се чудя. Ще ми е интересно да го разчепкаме, ако искаш?
Остайница, за мен е написана в стил "поток на съзнанието". Мислите текат- ту като интервю с журналистката, ту вътре в главата на Бекия, ту пък като спомен, но без прекъсване и дори понякога без да се слага граматическа граница когато едното прелива в другото...
За разлика от "Пътуване по посока на сянката", която дадох като пример. Там Яна Букова спазва граматиката, но действието се развива едновременно на страниците на книгата и на едно абстрактно ниво в главата на читателя, откриващ точно поетическата закономерност едновременно в преплитането на събитията и напевния език.
Лаик съм, казвал съм го много пъти, но съм книгохолик в такава степен че със сигурност усещам подобни неща без да знам терминологията, така както ловец в тундрата усеща природата по птичия полет, без да е орнитолог.
Сега за Остайница. Дали е написана в поетична проза или поток на съзнанието, аз също като теб, недолюбвам този начин на писане. Направо ме дразни. Талантът, обаче, има своите собствени закони, и когато успях да вляза в ритъма на книгата, потънах и влязох в Кануна и в кубинките на Бекия. Не ми попречи искам да кажа, приех го, съгласих се с Рене Карабаш, че така е трябвало да се изрази.
Съгласен съм и с теб, че причинта за номинацията най-вероятно е именно "заради универсалността на темата за любовта; заради балканската екзотика и колорит, непознат на западноевропейците и американците" и най-вероятно също така "заради художествената стойност, която носи този стил на писане", на който обърнах повече внимание, отколкото вероятно трябваше.
Защото това което действително прави книгата стойностна е повествованието. Тази сестрина саможертва за да спаси брат си- уж обричайки го. Сложният но гениален план, многоходовата комбинация първо в детството, а когато става ясно, че няма да се получи, тогава идва и новата комбинация, да го накара да избяга... Една нерамотна гениална жена стъпила до колене в смърт и любов. Другата любов, разбира се, огрява всичко накрая и сгъстява напрежението, затова пишеш за "много интересното преплитане на хомосексуалните мотиви с обичая на бурнешите и кръвната вражда". Интересно наистина.
И много хубаво!

Стискам палци на Остайница!

П.П. Сравняването с Градинарят и смъртта ще бъде неизбежно, но това не е моето. Един ще хареса едното, друг другото - с теб сме пример за това. Според мен, обаче, е чудесно, че имаме възможност да четем тези автори. Направо е приказка. Български писатели!
И браво, че номинираха Остайница, защото, точно както казваш, без тази номинация щеше да остане незабелязана.

[Алиса]

За книжлето няма да пиша - нито съм го прочела, нито изслушала. Както и други издадени произведения на авторката.
Но, така и така се е прочула вече, ме заинтригува самата тя като личност. И попрочетох едно-друго за нея и от нея - в интервюта, без да се задълбавам особено в гугленето, за да добия поне някаква начална представа що за човек и творец е.
Ами... симпатична личност, любопитна, мислеща, търсеща, експресивна и в добрия смисъл на думата експанзивна.
Но все още незряла. В момента е на 36-37 г. и ако аз бях под и на нейната възраст, сигурно доста щеше да ме впечатли откъм вярвания, светоусещане и мироглед. Но засега ме впечатлява само с полусурова още неканализирана енергия, хъс да я реализира ползотворно и войнишката си дисциплина да изучава прилежно тънкостите на писателския занаят, щом му се е посветила. Вероятно след 10-15 години ще ми стане по-интересна с творчеството си, ако успее да се освободи от удобството на суеверията и предразсъдъците, в които се е вкопчила засега.

За да не съм голословна:
Позовавам се основно на това интервю:
https://impressio.dir.bg/interview/rene ... techenieto

И ще цитирам най-очеизвадното, което ме дистанцира ментално от тази иначе многообещаваща жена:

"- В книгата пишеш, че любовта е равна на смърт, а при теб?
- Ох... И при мен се случва понякога да е равна на смърт, защото аз съм много крайна в любовта си. Все пак съм с лъв във Венера, това е всичко или нищо.

Затова тази година съм включила едни семинари, които ще се движат паралелно с програмата. Ще ги води Ивайло Добрев, който може да се каже, че е астролог, преди всичко поет, мой колега.

Астрологията е една от религиите и ще я използваме, за да ни помогне, в никакъв случай да ни навреди. Идеята на семинарите е хората да се чувстват добре и все по-уверени. Срещите ми с Ивайло са много стимулиращи и той ми помага за какво ли не."

Прехлас по астрологията за мен е равно на суеверни бабини деветини от невежество.
И няма какво да очаквам, нито споделя като ментални ценности с такива хора.

В спорове, захапки и обяснения хич няма да влизам.
Писах, колкото да ти уважа темата и старанието да я пуснеш.

[Remmivs]

Астрологията и за мен е доста силен сигнал за ъ-ъ плоскоземие и съответно дистанция най-малкото.

Даже май писах, че го използвах някога, за бърз въпрос при интервюта за работа - ретроградния Меркурий това.

[Алиса]

Астрологията и за мен е доста силен сигнал за ъ-ъ плоскоземие и съответно дистанция най-малкото.

Даже май писах, че го използвах някога, за бърз въпрос при интервюта за работа - ретроградния Меркурий това.

Не знам с какво се занимаваш, какви хора търсиш и наемаш и на каква длъжност, но съм предварително благодарна, че не ми се е налагало да ме интервюира работодател като теб. И да ми залага "капанчета" с ретроградния Меркурий.
Плоскоземните вярвания и суеверия не са никакъв проблем за купища професии и длъжности - изкопчията зодия Овен си копае каналите, въпреки зодията, продавачката, която дебне дали Меркурий е в ретроград, си продава успешно стоката ТИ, на негъра от компютърната поддръжка хич не му пречи да си върши добре работата, дори да е луд по седмичните хороскопи и да вярва сляпо, че само жена от зодия Дева е подходяща за него.

Наистина не се сещам в коя професия, позиция и длъжност работодател ще разкара кандидат, щото вярвал в астрологията.
Би ли ми подсказал?

Обратната страна на медала: ти бъкел не разбираш от астрология, дори като повсеместно разпространено суеверие и нямаш и грам аргумент логично да обориш сляпо вярващ и въз основа на това да му откажеш работа, защото за това се изискват минимум познания. Обаче, подхождаш със съвсем същите предразсъдъци към кандидатите си, каквито и те изпитват към теб - "този шеф не ме хареса, защото е зодия Овен/Лъв/Телец/Гъзец, а не защото Аз съм неспособен."

[Remmivs]

Не знам с какво се занимаваш, какви хора търсиш и наемаш и на каква длъжност, но съм предварително благодарна, че не ми се е налагало да ме интервюира работодател като теб. И да ми залага "капанчета" с ретроградния Меркурий.
Плоскоземните вярвания и суеверия не са никакъв проблем за купища професии и длъжности - изкопчията зодия Овен си копае каналите, въпреки зодията, продавачката, която дебне дали Меркурий е в ретроград, си продава успешно стоката ТИ, на негъра от компютърната поддръжка хич не му пречи да си върши добре работата, дори да е луд по седмичните хороскопи и да вярва сляпо, че само жена от зодия Дева е подходяща за него.

Наистина не се сещам в коя професия, позиция и длъжност работодател ще разкара кандидат, щото вярвал в астрологията.
Би ли ми подсказал?

Обратната страна на медала: ти бъкел не разбираш от астрология, дори като повсеместно разпространено суеверие и нямаш и грам аргумент логично да обориш сляпо вярващ и въз основа на това да му откажеш работа, защото за това се изискват минимум познания. Обаче, подхождаш със съвсем същите предразсъдъци към кандидатите си, каквито и те изпитват към теб - "този шеф не ме хареса, защото е зодия Овен/Лъв/Телец/Гъзец, а не защото Аз съм неспособен."

Ще е интересен дебат, лейди Алиса. С удоволствие ще участвам в него. Само малко повече време да ми остане.

Иначе, да да играя пешка - прочетете горното внимателно и го съотнесете към себе си. Все едно аз съм го писал за Вас.

Как ви си струва от тази гледна точка?

[Green Light]

Има един симпатичен образ, криминален психолог. Даниел Генков. Попадна ми във ФБ и от тогава ми излиза в полезрението, таргетира ми го Скайнет.

Той пусна една кратка статия за суеверията като характеропатия на българите. Като нация. Аз разбира се, го подкарах за моята си песен за краставицата, "съществува ли национален манталитет и защо па българите, а не сърбите или румънците", но не това исках да кажа.
В онази статия, той цитира неназован бг политик, който казал:
"Аз лично не вярвам в никакви суеверия или бабини деветини, защото съм здраво стъпил на земята. Все пак съм зодия Телец."

[Алиса]

Какъв дебат?
Вие декларирате, че отсявате кандидатите за работа при Вас, като специално ги питате дали се интересуват/вярват в астрологията. Вярващите отпадат. Това не е стандартен въпрос на интервю за работа.

Аз Ви зададох прост въпрос: в коя професия и за каква длъжност се изисква да НЕ вярваш в астрологията, за да бъдеш одобрен за наемане?
И по каква причина?

[ПЪТник две]

Астрологията и за мен е доста силен сигнал за ъ-ъ плоскоземие и съответно дистанция най-малкото.

Даже май писах, че го използвах някога, за бърз въпрос при интервюта за работа - ретроградния Меркурий това.

"Все пак съм с лъв във Венера, това е всичко или нищо."
Ако се дистанцираме от конкретният пример с цитатите, и се опитаме да навлезем дълбоко във смисълът на цитата, то там има много какво да научим.
А именно точното казано в цитата е : "...това е всичко или нищо."
Става дума за Астрологията.

А относно твоето, че си ползвал ПОВЕДЕНИЕ с " ретроградния Меркурий", то няма как да знаем, подходящо или неподходящо за в случаят е било твоето ПОВЕДЕНИЕ.

Удобно ли е да споделиш какво знаеш ти за ретроградния Меркурий...и в смисъл като разгражда какво ново вгражда, като освобождава място от старото към новото?....и това "ретрограден" отговаря ли общоприетият смисъл за разграждане и унищожение ?

След това може да поговорим и за Астрологията, Наука ли или е шарлатания?
При сегашните факти е и двете, но пък в цитата ясно и точно е определено: "...това е всичко или нищо."

Или пък да обсъдим в този форум кой и как прави всичкото и нищото, и от какви зависимости ги прави?

За нас да поговорим?

[Green Light]

Ами... симпатична личност, любопитна, мислеща, търсеща, експресивна и в добрия смисъл на думата експанзивна.

На това не ти отговорих.


Не отговаряне е думата, минали мисли по-скоро. Ти не си чела книгата и споделяш вчепетления от авторката, аз обратно.
(Ако обратното е въобще възможно. :-D Книгата все пак е вид реинкарнация, нали така?)
И в крайна сметка това което ми мина през ума е, че представата съвпада. Хубаво е, че е такава тази Рене.

(Астрологичната и страна я задъвкахме отделно)

П.П. (Имаше едно Чавдарче тук навремето, тя беше преводачка, човек на думите и много ми правеше забележки. "Не пресолявай манджата с тези скоби" беше една от тях)
(Мдам)

[Алиса]

Ами... симпатична личност, любопитна, мислеща, търсеща, експресивна и в добрия смисъл на думата експанзивна.

На това не ти отговорих.


Не отговаряне е думата, минали мисли по-скоро. Ти не си чела книгата и споделяш вчепетления от авторката, аз обратно.
(Ако обратното е въобще възможно. :-D Книгата все пак е вид реинкарнация, нали така?)
И в крайна сметка това което ми мина през ума е, че представата съвпада. Хубаво е, че е такава тази Рене.

(Астрологичната и страна я задъвкахме отделно)

П.П. (Имаше едно Чавдарче тук навремето, тя беше преводачка, човек на думите и много ми правеше забележки. "Не пресолявай манджата с тези скоби" беше една от тях)
(Мдам)

Ъ?
Последно писах до господина Ремиуса, който пожела да дебатира за ретроградния Меркурий..

Аве, голяма обърквация с тези постинги. Като изтрия този, на който отговарям, за да не пльосвам цели чаршафи с цитати, все някой друг ще се сепне, че пиша за него. Май трябва да използвам поникови обръщения.

П.П. Чавдарчето я знам. Много обичаше да прави забележки. Мен ако питаш, човек никога не може да прекали със скобите. И със запетайките - ей ти новата притежателка на Букър, цял роман само със запетайки издала жената. Пък един познат даже за заглавие на книгата си ги използвал.

[Adi]

Книжле наистина, за един ден го схрусках.
На мен, обаче, за разлика от теб, ми хареса.
Чудя се какво да напиша отностно този стил. Ти го определи като поетична проза, заради това че е поетеса Рене Карабаш, но аз се чудя. Ще ми е интересно да го разчепкаме, ако искаш?
Остайница, за мен е написана в стил "поток на съзнанието". Мислите текат- ту като интервю с журналистката, ту вътре в главата на Бекия, ту пък като спомен, но без прекъсване и дори понякога без да се слага граматическа граница когато едното прелива в другото...
За разлика от "Пътуване по посока на сянката", която дадох като пример. Там Яна Букова спазва граматиката, но действието се развива едновременно на страниците на книгата и на едно абстрактно ниво в главата на читателя, откриващ точно поетическата закономерност едновременно в преплитането на събитията и напевния език.
Лаик съм, казвал съм го много пъти, но съм книгохолик в такава степен че със сигурност усещам подобни неща без да знам терминологията, така както ловец в тундрата усеща природата по птичия полет, без да е орнитолог.
Сега за Остайница. Дали е написана в поетична проза или поток на съзнанието, аз също като теб, недолюбвам този начин на писане. Направо ме дразни. Талантът, обаче, има своите собствени закони, и когато успях да вляза в ритъма на книгата, потънах и влязох в Кануна и в кубинките на Бекия. Не ми попречи искам да кажа, приех го, съгласих се с Рене Карабаш, че така е трябвало да се изрази.
Съгласен съм и с теб, че причинта за номинацията най-вероятно е именно "заради универсалността на темата за любовта; заради балканската екзотика и колорит, непознат на западноевропейците и американците" и най-вероятно също така "заради художествената стойност, която носи този стил на писане", на който обърнах повече внимание, отколкото вероятно трябваше.
Защото това което действително прави книгата стойностна е повествованието. Тази сестрина саможертва за да спаси брат си- уж обричайки го. Сложният но гениален план, многоходовата комбинация първо в детството, а когато става ясно, че няма да се получи, тогава идва и новата комбинация, да го накара да избяга... Една нерамотна гениална жена стъпила до колене в смърт и любов. Другата любов, разбира се, огрява всичко накрая и сгъстява напрежението, затова пишеш за "много интересното преплитане на хомосексуалните мотиви с обичая на бурнешите и кръвната вражда". Интересно наистина.
И много хубаво!

Стискам палци на Остайница!

П.П. Сравняването с Градинарят и смъртта ще бъде неизбежно, но това не е моето. Един ще хареса едното, друг другото - с теб сме пример за това. Според мен, обаче, е чудесно, че имаме възможност да четем тези автори. Направо е приказка. Български писатели!
И браво, че номинираха Остайница, защото, точно както казваш, без тази номинация щеше да остане незабелязана.

-------

Първо, не съм определила книгата като поетична проза, заради това, че авторката е поетеса, а защото самата книга е написана в този стил, ккойто наистина е повлият от това, че тя се определя и като поетеса. стил и жанр се използват като синоними, но за мен има разлика между двете. За мен поетичната проза е по-скоро стил на писане, а не жанр, макар че понякога стил и жанр се използват като синоними, но за мен има разлика. Джеймс Джойстовия "поток на съзнанието" също е стил на писане, а не жанр, защото различни жанрове, могат да използват един и същ стил на писане. В случая да, стилът на книгата освен поетически, може да се определи и като "поток на съзнанието". А като жанр - както казах "фрагментарен роман", който е много модерен последните години.

Очевидно има едно завръщане към модерността на 20-те години на миналия век, защото излизат стилове и жанрове на писането, характерни за тогава, но сега преоткрити от млади автори и преплетени с нови модерни теми придобиват ново осъвременено звучене. "Поток на съзнанието" е художествен похват, въведен и използван за пръв път от Джейм Джойс в романа му "Одисей", който тогава е написан с чисто експериментална цел, за да види и демонтрира как тече съзнанието при писане, без да му се поставят никакви ограничения, като замисъл, придържане към определени литературни цели и задачи и прочее. Стига се до там, че езикът и мисълта при такова писане се разпада на съставните си части, като отпадане на граматика, пунктуация, до отделни нечленоразделни срички и букви. При Рене К. и други, които използват този стил днес, все пак не се стига до чак такава загуба на смисъл, въпреки писането без точки и запетайки и с малки букви, а се използва, за да предаде това течно или флуидно състояние на мислите, фантазиите, спомените, преплетени със някаква разпокъсана сюжетна линия, която все пак е доловима и може да бъде конструирана от читателя. Това е наистина интересно и е много ценено по такива престижни литературни конкурси, заедно с всичко останало, което изброихме.

Аз неведнъж съм казвала, че за мен това да харесвам нещо или да не го харесвам няма връзка с това, да ми е интересно. Може да са ми интересни неща, които не харесвам, не ми допадат, както в случая с тази книга. Просто не е типът литература, който на мен ми допада, но не мога да не оценя темата и идеите, както и художествените похвати, които използва, за да въведе различни мотиви и да увлече читателя.

Яна Букова също е поетеса и очевидно, когато поетесите почнат да пишат проза, пренасят този си поетичен стил и в прозата си. Напоследък, това също много се цени в професионалните литературни среди. Не съм я чела книгата, която си посочил от нея, но името и е известно. Ще и метна едно ухо, когато ми остане време. Има и една Яна Титова, която също шества по литературните и артистични сцени:-) Въобще, навъди се много пишещ народ и то жени. Сред тях има всякакви, вкл. и доста добри, но гении не се задават:-))

[Adi]

За книжлето няма да пиша - нито съм го прочела, нито изслушала. Както и други издадени произведения на авторката.
Но, така и така се е прочула вече, ме заинтригува самата тя като личност. И попрочетох едно-друго за нея и от нея - в интервюта, без да се задълбавам особено в гугленето, за да добия поне някаква начална представа що за човек и творец е.
Ами... симпатична личност, любопитна, мислеща, търсеща, експресивна и в добрия смисъл на думата експанзивна.
Но все още незряла. В момента е на 36-37 г. и ако аз бях под и на нейната възраст, сигурно доста щеше да ме впечатли откъм вярвания, светоусещане и мироглед. Но засега ме впечатлява само с полусурова още неканализирана енергия, хъс да я реализира ползотворно и войнишката си дисциплина да изучава прилежно тънкостите на писателския занаят, щом му се е посветила. Вероятно след 10-15 години ще ми стане по-интересна с творчеството си, ако успее да се освободи от удобството на суеверията и предразсъдъците, в които се е вкопчила засега.

За да не съм голословна:
Позовавам се основно на това интервю:
https://impressio.dir.bg/interview/rene ... techenieto

И ще цитирам най-очеизвадното, което ме дистанцира ментално от тази иначе многообещаваща жена:

"- В книгата пишеш, че любовта е равна на смърт, а при теб?
- Ох... И при мен се случва понякога да е равна на смърт, защото аз съм много крайна в любовта си. Все пак съм с лъв във Венера, това е всичко или нищо.

Затова тази година съм включила едни семинари, които ще се движат паралелно с програмата. Ще ги води Ивайло Добрев, който може да се каже, че е астролог, преди всичко поет, мой колега.

Астрологията е една от религиите и ще я използваме, за да ни помогне, в никакъв случай да ни навреди. Идеята на семинарите е хората да се чувстват добре и все по-уверени. Срещите ми с Ивайло са много стимулиращи и той ми помага за какво ли не."

Прехлас по астрологията за мен е равно на суеверни бабини деветини от невежество.
И няма какво да очаквам, нито споделя като ментални ценности с такива хора.

В спорове, захапки и обяснения хич няма да влизам.
Писах, колкото да ти уважа темата и старанието да я пуснеш.

-------

То в случая май няма много почва за спорове.

Ако е въпросът за авторката, аз съм доста резервирана, но разбирам ги тия на 30-45 г. Дет се вика, в ислата са си, макар и недоузрели. Искат да правят кариера, пънат се, пишат, издават на поразия, със зъби и нокти се борят за място под слънцето и то не какво да е. На мен лично това момиче леко ми накъртва вече, доста агресивно и напористо се заявява, ама не ми е нито в къщата, нито на преден план в литературните интереси. Пак добре, че не става дума за онези разни "господарки на господ", "глини", "пасианси" и прочее, въпреки астрологическите залитания, пише доста по-добре от тях и си има известен талант, момичето, а може и да го развие и повече.

Мен по-скоро ме дразни друго. Куцо и сакато като издаде по някоя книга - а напоследък има бум в издаването на книги от български автори - тръгват да учат и другите несведущи, ама болни за литературна слава как се пише книга. Та, тая Рене има нещо като школа ли, работилница ли за творческо писане и бая пари точи от баламите. Ама и на туй какво да му кажеш - намерила кой да и дава пари, що да не им ги вземе. То само с книжки не може да се изхранва човек у нас. Макар, че сега покрай таз номинация, а пък ако и спечели наградата, бая ще дръпне напред. Дет се вика, нека пък, хубаво/лошо написана книга, ма поне нашенче да вземе наградата...

[Adi]

Има един симпатичен образ, криминален психолог. Даниел Генков. Попадна ми във ФБ и от тогава ми излиза в полезрението, таргетира ми го Скайнет.

Той пусна една кратка статия за суеверията като характеропатия на българите. Като нация. Аз разбира се, го подкарах за моята си песен за краставицата, "съществува ли национален манталитет и защо па българите, а не сърбите или румънците", но не това исках да кажа.
В онази статия, той цитира неназован бг политик, който казал:
"Аз лично не вярвам в никакви суеверия или бабини деветини, защото съм здраво стъпил на земята. Все пак съм зодия Телец."

------------

Бе ти остави... През 90-те, в начлото на интернетската ера, попаднах на една истинска разработка на Института по криминалистика за това, от кои зодии се срещат най-често убийци. Една от целите на това изследване била да се покучат данни дали наистина астрологията може да помогне при съставянето на психопрофила на убийците. Оказало се, че най-много убийци се срещат не сред скорпионите, които имат толкоз лоша слава, а сред хрисимите везни, деви и не помня още кои. Много ми олекна като разбрах, че не съм зодиакална убйца, въпреки скверноя характер:-))))))))))))))И за това съм пускала тема в дира на времето:-)

[ПЪТник две]

Ъ?
Последно писах до господина Ремиуса, който пожела да дебатира за ретроградния Меркурий..

Аве, голяма обърквация с тези постинги. Като изтрия този, на който отговарям, за да не пльосвам цели чаршафи с цитати, все някой друг ще се сепне, че пиша за него. Май трябва да използвам поникови обръщения.

Предлагам да приемам че сме прости, и не съумяваме да ползваме предложеното ни...
Дори и аз умният тази вечер се обърках за това което точно отбелязваш


Колко повече прост да бъда като съм върхът на простото.
Кажи за пониковите обръщения Алиса?
Кажи им!

[Алиса]

Мен по-скоро ме дразни друго. Куцо и сакато като издаде по някоя книга - а напоследък има бум в издаването на книги от български автори - тръгват да учат и другите несведущи, ама болни за литературна слава как се пише книга. Та, тая Рене има нещо като школа ли, работилница ли за творческо писане и бая пари точи от баламите. Ама и на туй какво да му кажеш - намерила кой да и дава пари, що да не им ги вземе. То само с книжки не може да се изхранва човек у нас. Макар, че сега покрай таз номинация, а пък ако и спечели наградата, бая ще дръпне напред. Дет се вика, нека пък, хубаво/лошо написана книга, ма поне нашенче да вземе наградата...

Ох, да. И това ми направи малко неприятно впечатление, четейки интервюто. Претенциозно обявената й за творческа академия "Заешката дупка". Дет се вика, кога стана въглищарка, кога ти почерня гъзот. Щяла да отваря и академия за деца под 16г. От друга страна, само от писане на книжки не може да се издържа жената, нито от театрална режисура май беше завършила. Но щом има мераклии да си плащат за услугите й, защо не? Няма да продава домати на пазара, че да си плаща сметките, я.

[Green Light]

Няма да се правя на божа кравичка, мен също ме дразнят - ципльонок курицу не учит, дето викат французите. Така че вчера публикувала, днес вече е учителка, няма начин да не ме убоде.
НО
Важното е, че забълбука българското писателство, че нещо се прави там, че има амбиция. Освен това, съдейки по мене си, бълбука и сред българското читателство. Аз изядох споменатите вече "Пътуване по посока на сянката" и "Остайница", а ме чака „Златният дъжд: три мистерии от Античността“ на Николай Иванов.
При това мога да кажа, че тези книги прекъснаха много силния ми интерес (той се възпалява периодично) до степен на пристрастяване към древна Япония и Китай започнала с Тайко (Ейджи Йошигава). На нощното ми шкафче стоеше "Хилядите есени на Якоб де Зут" на Дейвид Мичъл, а разбира се "Мусаши" е в списъка за купуване, но започнах с тези ми ти българи и нощното ми шкафче се пренареди.
Искам да кажа, че ето ме мен - гълтача на книги, в тази работа няма национализъм или патриотарство. Подкарал съм интересни даже класически автори в тема, която е голямата ми страст, но се появява още по-голям интерес и по-голяма страст в лицето на нашенски писатели.
Нека се шуми, нека се бутат парвенютата, нека става модерно и нека манекенките да заменят цитатите на Колелю с Господинов
Щом дава резултати, ок!

[Green Light]

-------

Първо, не съм определила книгата като поетична проза, заради това, че авторката е поетеса, а защото самата книга е написана в този стил, ккойто наистина е повлият от това, че тя се определя и като поетеса. стил и жанр се използват като синоними, но за мен има разлика между двете. За мен поетичната проза е по-скоро стил на писане, а не жанр, макар че понякога стил и жанр се използват като синоними, но за мен има разлика. Джеймс Джойстовия "поток на съзнанието" също е стил на писане, а не жанр, защото различни жанрове, могат да използват един и същ стил на писане. В случая да, стилът на книгата освен поетически, може да се определи и като "поток на съзнанието". А като жанр - както казах "фрагментарен роман", който е много модерен последните години.

Очевидно има едно завръщане към модерността на 20-те години на миналия век, защото излизат стилове и жанрове на писането, характерни за тогава, но сега преоткрити от млади автори и преплетени с нови модерни теми придобиват ново осъвременено звучене. "Поток на съзнанието" е художествен похват, въведен и използван за пръв път от Джейм Джойс в романа му "Одисей", който тогава е написан с чисто експериментална цел, за да види и демонтрира как тече съзнанието при писане, без да му се поставят никакви ограничения, като замисъл, придържане към определени литературни цели и задачи и прочее. Стига се до там, че езикът и мисълта при такова писане се разпада на съставните си части, като отпадане на граматика, пунктуация, до отделни нечленоразделни срички и букви. При Рене К. и други, които използват този стил днес, все пак не се стига до чак такава загуба на смисъл, въпреки писането без точки и запетайки и с малки букви, а се използва, за да предаде това течно или флуидно състояние на мислите, фантазиите, спомените, преплетени със някаква разпокъсана сюжетна линия, която все пак е доловима и може да бъде конструирана от читателя. Това е наистина интересно и е много ценено по такива престижни литературни конкурси, заедно с всичко останало, което изброихме.

Аз неведнъж съм казвала, че за мен това да харесвам нещо или да не го харесвам няма връзка с това, да ми е интересно. Може да са ми интересни неща, които не харесвам, не ми допадат, както в случая с тази книга. Просто не е типът литература, който на мен ми допада, но не мога да не оценя темата и идеите, както и художествените похвати, които използва, за да въведе различни мотиви и да увлече читателя.

Яна Букова също е поетеса и очевидно, когато поетесите почнат да пишат проза, пренасят този си поетичен стил и в прозата си. Напоследък, това също много се цени в професионалните литературни среди. Не съм я чела книгата, която си посочил от нея, но името и е известно. Ще и метна едно ухо, когато ми остане време. Има и една Яна Титова, която също шества по литературните и артистични сцени:-) Въобще, навъди се много пишещ народ и то жени. Сред тях има всякакви, вкл. и доста добри, но гении не се задават:-))

Аз също правя разлика между стил и жанр. Даже бих казал, че границата е широка и ясна. Не съм си препрочел писанието на което отговаряш, но съм 99% сигурен, че за стил писах и не съм намесвал жанровете.
Според мен Рене Карабаш умело използва и двата стила - поток на съзнанието, който аз разпознавам, и поетическата проза. Както казах, след кратко съпротвление, човек поема из страниците без запъване. Мога да го сравня с пиесите или романите в рима. След първите две страници нещата потръгват по-гладко и лесно отколкото нормалния текст...
Стига, разбира се, авторът да е добър.

Метни го това "ухо" на Яна Букова. Прелюбопитен съм какво ще кажеш?

[Remmivs]

Какъв дебат?
Вие декларирате, че отсявате кандидатите за работа при Вас, като специално ги питате дали се интересуват/вярват в астрологията. Вярващите отпадат. Това не е стандартен въпрос на интервю за работа.

Аз Ви зададох прост въпрос: в коя професия и за каква длъжност се изисква да НЕ вярваш в астрологията, за да бъдеш одобрен за наемане?
И по каква причина?

Лейди Алиса, искам да направя едно малко, но важно уточнение. Това, че отсявам кандидати с капани като един хищен работодател и бизнесмен, прочее не съм нито едно от двете, някак си е възникнало само във Вашата глава. Или поне за там знам, може и в други главици да е поникнал този образ, но мълчанието не може да се брои за факт в случая. Но, отплеснах се, за мен този въпрос на интервю за работа е просто сигнал за екипа че е време да приключваме интервюто с кандидат, който държим в разговор с колегите от учтивост поне известно количество време, защото е ясно от показаното до момента, че не става за позицията, за която кандидатства.

Сигурен съм, че ако поне малко се напънете, самата Вие ще се сетите за поне 5 професии, където вярата в предсказанията на хороскопа, и цялата тази феерия от екзотични връзки, а не в научния подход и базирането на екпериментално доказани теории и факти е, меко казана, опасна и то предимно не за самия вярващ, а за хората около него.

[Алиса]

Какъв дебат?
Вие декларирате, че отсявате кандидатите за работа при Вас, като специално ги питате дали се интересуват/вярват в астрологията. Вярващите отпадат. Това не е стандартен въпрос на интервю за работа.

Аз Ви зададох прост въпрос: в коя професия и за каква длъжност се изисква да НЕ вярваш в астрологията, за да бъдеш одобрен за наемане?
И по каква причина?

Лейди Алиса, искам да направя едно малко, но важно уточнение. Това, че отсявам кандидати с капани като един хищен работодател и бизнесмен, прочее не съм нито едно от двете, някак си е възникнало само във Вашата глава. Или поне за там знам, може и в други главици да е поникнал този образ, но мълчанието не може да се брои за факт в случая. Но, отплеснах се, за мен този въпрос на интервю за работа е просто сигнал за екипа че е време да приключваме интервюто с кандидат, който държим в разговор с колегите от учтивост поне известно количество време, защото е ясно от показаното до момента, че не става за позицията, за която кандидатства.

Сигурен съм, че ако поне малко се напънете, самата Вие ще се сетите за поне 5 професии, където вярата в предсказанията на хороскопа, и цялата тази феерия от екзотични връзки, а не в научния подход и базирането на екпериментално доказани теории и факти е, меко казана, опасна и то предимно не за самия вярващ, а за хората около него.

Много въздухарско оправдание за неспособността си да се изразявате ясно и разбираемо, г-н Ремиус.
Мъ разбира се, че четащите са си виновни, че не проумяват високия Ви метафоричен изискан стил:

"Астрологията и за мен е доста силен сигнал за ъ-ъ плоскоземие и съответно дистанция най-малкото.

Даже май писах, че го използвах някога, за бърз въпрос при интервюта за работа - ретроградния Меркурий това."


В съчетание с подчертано официалната форма, в която ми пишете - обръщение на "Ви" и превзето титулуване на ника ми - реакцията Ви е по-красноречива от всичките обяснения, които ще измислите. А напъните ги оставям на Вас - удават Ви се като на професионален астролог.

[Green Light]

Имаше една търговка, която сверяваше всичко с хороскопа, гледаше на кафе и търсеше духовните вибрации около себе си. (Също така ходеше с ръкавици за да не пипне микоби и пръскаше дръжките на вратите с дезинфектант преди да отвори). Изпратих я при IT директорите в една банка. Един от тях после ми се обади за да пита дали им се подигравам.
Това брои ли се?

[Cookie]

[Green Light]

"Детска книжка от Самуел Джаксън"
Тази фраза сама по себе си разказва целия виц за дечицата които съсредотоено чакали някакъв свещенник пак да си удари пръста, докато поправя нещо.

[Алиса]

Имаше една търговка, която сверяваше всичко с хороскопа, гледаше на кафе и търсеше духовните вибрации около себе си. (Също така ходеше с ръкавици за да не пипне микоби и пръскаше дръжките на вратите с дезинфектант преди да отвори). Изпратих я при IT директорите в една банка. Един от тях после ми се обади за да пита дали им се подигравам.
Това брои ли се?

Обсесивно-компулсивните имат нужда от психотерапия, не от подигравки и сочене с пръст.
Странно, че и пет вагона прочетени книги не са ви научили ако не да разпознавате симптоми, поне да допуснете, че когато някой ви се стори твърде шантав, зад това стои нещо по-сериозно от чучелото, което виждате на пръв поглед.

Не, не се брои.

Има един филм, всъщност са две екранизации по пиеса - "Вечеря за глупаци", френски и "Вечеря за идиоти", американската версия - в които групичка надути пуяци канят на вечеря нищо неподозиращи хора чешити, за да им се подиграват. И двата филма са доста добри, препоръчвам ги за гледане.

Така и така темата взе завой в тази посока.

[Remmivs]

Имаше една търговка, която сверяваше всичко с хороскопа, гледаше на кафе и търсеше духовните вибрации около себе си. (Също така ходеше с ръкавици за да не пипне микоби и пръскаше дръжките на вратите с дезинфектант преди да отвори). Изпратих я при IT директорите в една банка. Един от тях после ми се обади за да пита дали им се подигравам.
Това брои ли се?

[Remmivs]

Много въздухарско оправдание за неспособността си да се изразявате ясно и разбираемо, г-н Ремиус.
Мъ разбира се, че четащите са си виновни, че не проумяват високия Ви метафоричен изискан стил:

"Астрологията и за мен е доста силен сигнал за ъ-ъ плоскоземие и съответно дистанция най-малкото.

Даже май писах, че го използвах някога, за бърз въпрос при интервюта за работа - ретроградния Меркурий това."


В съчетание с подчертано официалната форма, в която ми пишете - обръщение на "Ви" и превзето титулуване на ника ми - реакцията Ви е по-красноречива от всичките обяснения, които ще измислите. А напъните ги оставям на Вас - удават Ви се като на професионален астролог.

За едно се оказахте права, Алиса. Няма да има дебат. Свят. Ще чакам друга възможност.

[Remmivs]

Самюъл Някойси

това не го разбрах съвсем, даже хич не го разбрах, но гледам Грийн го разбира, начи няма се излагам и да казвам, че аз не го рабирам

[nakibest]

Самюъл Някойси

това не го разбрах съвсем, даже хич не го разбрах, но гледам Грийн го разбира, начи няма се излагам и да казвам, че аз не го рабирам

Самюел Л. Джаксън - любим на много хора филмов артист, афро-американец.
Не знам писал ли е книги, камо ли детски, ама думичката, която е "изпусната" е явно "motherfucker(s)".

Има много мемета с нея и него!
(стотици, да не кажа хиляди -- пусни едно търсене за Изображения с думите "motherfucker samuel l jackson memes" (без кавичките).

[Remmivs]

...(стотици, да не кажа хиляди -- пусни едно търсене за Изображения с думите "motherfucker samuel l jackson memes" (без кавичките).

много филми имам да наваксвам ама хич не бързам иначе намерих това

https://www.youtube.com/watch?v=uXnG53304Hk

Аз не помня много имена на артисти но този нигъ го знам бре култов филм все пак е пулп фикшън, него дори аз съм го гледал...

[Алиса]

За едно се оказахте права, Алиса. Няма да има дебат. Свят. Ще чакам друга възможност.

The Dark Side of the Moon:
https://www.youtube.com/watch?v=Qr0-7Ds ... rt_radio=1

[Green Light]

Имаше една търговка, която сверяваше всичко с хороскопа, гледаше на кафе и търсеше духовните вибрации около себе си. (Също така ходеше с ръкавици за да не пипне микоби и пръскаше дръжките на вратите с дезинфектант преди да отвори). Изпратих я при IT директорите в една банка. Един от тях после ми се обади за да пита дали им се подигравам.
Това брои ли се?

Обсесивно-компулсивните имат нужда от психотерапия, не от подигравки и сочене с пръст.
Странно, че и пет вагона прочетени книги не са ви научили ако не да разпознавате симптоми, поне да допуснете, че когато някой ви се стори твърде шантав, зад това стои нещо по-сериозно от чучелото, което виждате на пръв поглед.

Не, не се брои.

Има един филм, всъщност са две екранизации по пиеса - "Вечеря за глупаци", френски и "Вечеря за идиоти", американската версия - в които групичка надути пуяци канят на вечеря нищо неподозиращи хора чешити, за да им се подиграват. И двата филма са доста добри, препоръчвам ги за гледане.

Така и така темата взе завой в тази посока.

Напълно погрешна алюзия, но ти, разбира се, го знаеш. Няма начин да уцелиш с изстрел в тъмното характерните неща за реален човек. Хората са океани.
Нищо общо с обсесивно компулсивно разстройство, нито пък с естествения наивитет.
И много - с въпроса, дали вярата в хорпскопа или аурата пречи за дадени професии.

Впрочем, тук се вясват и свидетели на случката. Не, че ще вземат отношение, но поне е някакъв вид гаранция, че пиша реалистични неща.
Жената беше с претенции...
(Трия излишни, макар и пикантни подробности за продукти и сделки. Стремежът ми за оригиналничене дразни самият мен понякога. Не знам как ме търпите?)
За един търговец в инженерна фирма е противопоказно да вярва в хороскопи и да е силно суеверен. Други такива професии може да са самите инженери, полицаи, пожарникари, хора които са на дежурства и подобни. Но особено и най-вече тези, които имат работа с други хора. Работата с хора е уникално трудна сама по себе си. Няма нужда да бъде допълнително усложнена с движението на планетите...

[Cookie]

[много филми имам да наваксвам ама хич не бързам иначе намерих това

https://www.youtube.com/watch?v=uXnG53304Hk

Аз не помня много имена на артисти но този нигъ го знам бре култов филм все пак е пулп фикшън, него дори аз съм го гледал...

Гледам, Наки ти е обяснил
На ме лично той ми е много любим в “Long kiss goodnight” с Джина Дейвис.
Ако си го гледал. За мен филмът е култов, и Дейвис прави страхотна роля също.
А също и в “Сфера” ми харесва..
удържам се да не кажа “вече не правят такива филми”, щото знаеш за какво е индикация подобно изречение .. обаче е така, донякъде..

Последният хубав филм, който гледах, беше “Ребека” с Арми Хамер.
После и него го набедиха за насилник (което искрено се надявам да не е така!)..
Но, вече има само анимации..
И научно-популярни филми, озвучени от Морган Фрийман.
Много приятни за гледане и слушане.

[Алиса]

Имаше една търговка, която сверяваше всичко с хороскопа, гледаше на кафе и търсеше духовните вибрации около себе си. (Също така ходеше с ръкавици за да не пипне микоби и пръскаше дръжките на вратите с дезинфектант преди да отвори). Изпратих я при IT директорите в една банка. Един от тях после ми се обади за да пита дали им се подигравам.
Това брои ли се?

Напълно погрешна алюзия, но ти, разбира се, го знаеш. Няма начин да уцелиш с изстрел в тъмното характерните неща за реален човек. Хората са океани.
Нищо общо с обсесивно компулсивно разстройство, нито пък с естествения наивитет.
И много - с въпроса, дали вярата в хорпскопа или аурата пречи за дадени професии.

Впрочем, тук се вясват и свидетели на случката. Не, че ще вземат отношение, но поне е някакъв вид гаранция, че пиша реалистични неща.
Жената беше с претенции...
(Трия излишни, макар и пикантни подробности за продукти и сделки. Стремежът ми за оригиналничене дразни самият мен понякога. Не знам как ме търпите?)
За един търговец в инженерна фирма е противопоказно да вярва в хороскопи и да е силно суеверен. Други такива професии може да са самите инженери, полицаи, пожарникари, хора които са на дежурства и подобни. Но особено и най-вече тези, които имат работа с други хора. Работата с хора е уникално трудна сама по себе си. Няма нужда да бъде допълнително усложнена с движението на планетите...

Не е погрешна. Ти ми даваш пример с определена личност като представителна извадка.
"Познавам една Пенка, която тъй силно вярваше в зодиите, че прецакваше служебните си задължения, за да си изпълнява вероизповедалните ритуали на работното място. Следователно, вярата в зодиите/религиите/врачките и гледачките е недопустима и всеки вярващ/повярвал в ретроградния Меркурий, че е зодия Телец или в Светата Троица трябва да бъде възпрян/лишен от правото да упражнява професията, за която е учил. На инженерите, полицаите, пожарникарите, работещите с хора и клиенти е забранено да вярват в суеверия или да имат религиозни убеждения.
*За антитеистите религиите са суеверие, да ви напомня.

Ти и онзи г-н Ремиус не правите разлика между обичайни, макар и ирационални вярвания в рамките на здравия разум и крайни прояви на фанатизъм, зад които се прикрива някое от многобройните психични разстройства - от леки до тежки форми. "Сичко под ножа, защото не отговаря на моите ПРЕДубеждения."

За един търговец в инженерна фирма е противопоказно да вярва в хороскопи и да е силно суеверен.

Тогава защо си го препоръчал като компетентен и надежден служител на приятели?
Отговори ми само на този въпрос относно примера с въпросната Пенка.

[Green Light]

Суеверия всички имаме. Твърдата вяра, обаче, в тях и подчинението на ежедневието в такава зависимост е рядкост. Аз говоря за това. Ти за хората, които се майтапят с дневния хороскоп ли мислиш, че става въпрос.
Не съм препоръчвал тази жена никому. Изпратил съм я да свърши работата си.

Този разговор не сме ли го водили с теб? Някъде околи сто пъти?
Възможен твой отговор: Ама г-н Ремиус написа, че реже всички които споменават хороскоп, защо извърташ че става въпрос за откачалки?
Възможен мой: Ами той не отговори с подробности, а животът е прекалено слижен за описание с две изречения.
Възможен твой: Защо пише, като не може да се изразява
Мой: Може той, това го гарантирам, но предполагам, че не му е интетесна тази тема.
Твой
Мой
Твой
Мой
Твой 55
Мой 55
Твой 100
...

[Алиса]

Не съм препоръчвал тази жена никому. Изпратил съм я да свърши работата си.
...

В качествто си на какъв изпращаш някого, който очеизвадно не е с всичкия си, да върши работа, а после се жалваш от него?

[Green Light]

Даниел Генков, психологът, който споменах сякаш ни чете. Пуснал е статус във фб.
Ще го пусна като нова тема, може пък да е интересно.

[Remmivs]

Гледам, Наки ти е обяснил
На ме лично той ми е много любим в “Long kiss goodnight” с Джина Дейвис.
Ако си го гледал. За мен филмът е култов, и Дейвис прави страхотна роля също.
А също и в “Сфера” ми харесва..
удържам се да не кажа “вече не правят такива филми”, щото знаеш за какво е индикация подобно изречение .. обаче е така, донякъде..

Последният хубав филм, който гледах, беше “Ребека” с Арми Хамер.
После и него го набедиха за насилник (което искрено се надявам да не е така!)..
Но, вече има само анимации..
И научно-популярни филми, озвучени от Морган Фрийман.
Много приятни за гледане и слушане.

уф, добавям си в списъка за гледане и хем ми е готино хем ми е тъжно
имам един приятел, рядко се виждаме, но винаги е все едно не сме се разделяли изобщо
та той чете доста книги, за разлика от мен в последните години, и си говорихме веднъж за четенето на книги и гледането на филми и му споделих, че за мен като дете - сигурно 14-15 годишен хлапак - беше доста ъ-ъ студен душ какво е прилагателното да помогнат литераторите - та доста отрезвяващо и разтърсващо да осъзная, че имам лимит от време и той няма да ми стигне да прочета всички книги и да изгледам всички филми
моят приятел се засмя и понеже той е много рационален ми каза - аз съм го смятал даже - виж онази библиотека отсреща - ако четеш Х книги на месец и средно ти остават У години още - ще стигнеш най-много до N-тата полица
ма не пречи да имаме списъци, благодаря че споделяш - защото като има нужда човек и вади списъка и пуска на рандъм нещо от него и все е добре и е препоръчано
и така