Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент? Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество? И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво? Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит? Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание? Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
Ужасно ме ядоса сега.
Точно като трябва да си седна на някои по-умни части от тялото и кротко да си работя, и ти баш тогава да пуснеш такава тема.
Само набързо сега ще ти кажа, че въпросът/въпросите "защо и как вярват/са вярвали хората" има много и най-различни отговори. И, между другото, най-прекрасните са дадени от към нашата страна на земното кълбо.
Точно като трябва да си седна на някои по-умни части от тялото и кротко да си работя, и ти баш тогава да пуснеш такава тема.
Само набързо сега ще ти кажа, че въпросът/въпросите "защо и как вярват/са вярвали хората" има много и най-различни отговори. И, между другото, най-прекрасните са дадени от към нашата страна на земното кълбо.
Panta rhei...
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Въпросът ти е зададен неправилно. Няма да има научно обяснение на вярата, колкото и да се мъчат учЕните.Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент? Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество? И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво? Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит? Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание? Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Мда... Около тези много въпроси има едно 10 пъти по толкова... И 10 пъти по толкова интересни в обратното разсъждение..Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент? Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество? И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво? Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит? Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание? Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Не е мой бе! А бе вие днес всички ли мързелувате и не четете. Баси! Аз превеждам в резюме нещо барем ви заинтересува, а вие от него ПРАС бика у десетката...vyara написа:Въпросът ти е зададен неправилно. Няма да има научно обяснение на вярата, колкото и да се мъчат учЕните.
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Не ми се чете на инглиш. Пък и още първите две изречения не ми харесаха, какво да се задълбочавам. Изобщо всички постановки на въпросите в изложението не ми се виждат правилни.Remmivs написа:Не е мой бе! А бе вие днес всички ли мързелувате и не четете. Баси! Аз превеждам в резюме нещо барем ви заинтересува, а вие от него ПРАС бика у десетката...vyara написа:Въпросът ти е зададен неправилно. Няма да има научно обяснение на вярата, колкото и да се мъчат учЕните.
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
vyara написа:Не ми се чете на инглиш. Пък и още първите две изречения не ми харесаха, какво да се задълбочавам. Изобщо всички постановки на въпросите в изложението не ми се виждат правилни.
Кво да кажа сега на това? М?
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Що бе. Можеш да ме питаш аз как бих задала въпросите за вярата, ако имаше кой да ми отговаря, примерно.Remmivs написа:vyara написа:Не ми се чете на инглиш. Пък и още първите две изречения не ми харесаха, какво да се задълбочавам. Изобщо всички постановки на въпросите в изложението не ми се виждат правилни.:shocked::blink:
Кво да кажа сега на това? М?
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Ми питам те.vyara написа:Що бе. Можеш да ме питаш аз как бих задала въпросите за вярата, ако имаше кой да ми отговаря, примерно.
Ама на мен
Айде по едно кафе да наздравим!
Аз бих питала защо са толкова много съвпаденията в различните религии, божества, божествени закони у различните народи и племена, които са живели напълно изолирано едни от други. Намирам това за смущаващо. За мен е по-интересна за разглеждане религията от вярата. Вярата е сляпа и може да е подчинена и на абсолютна инерция и възпитание, докато религиите са много интересни. Защо толкова си приличат? Стигнали са до нас през толкова хиляди години, но е имало причина за възникването им. Каква е тя? Може би е по-скоро историческа, отколкото биологична.
И какво е това твърдение, че имаме ментален капацитет да познаем бог (и това било факт!), което доказвало че той ни го е дал. Ние нямаме капацитет да го познаем (накой да може да докаже обратното?), какво да коментираме "доказателството".
И какво е това твърдение, че имаме ментален капацитет да познаем бог (и това било факт!), което доказвало че той ни го е дал. Ние нямаме капацитет да го познаем (накой да може да докаже обратното?), какво да коментираме "доказателството".
Може би са започнали еднакво, но са доста различни религиите според мен. Както и законите им.vyara написа:Аз бих питала защо са толкова много съвпаденията в различните религии, божества, божествени закони у различните народи и племена, които са живели напълно изолирано едни от други. Намирам това за смущаващо. За мен е по-интересна за разглеждане религията от вярата. Вярата е сляпа и може да е подчинена и на абсолютна инерция и възпитание, докато религиите са много интересни. Защо толкова си приличат? Стигнали са до нас през толкова хиляди години, но е имало причина за възникването им. Каква е тя? Може би е по-скоро историческа, отколкото биологична.
Познаем употребих за да преведа discern - различавам, съзирам, забелязвам, защото според мен пасва най-добре по смисъл. Статията твърди, че имаме генетически заложена вяра в свръхестественото. Това е факта. Може да се разглежда и като доказателство. Само че е двуостра кама.vyara написа: И какво е това твърдение, че имаме ментален капацитет да познаем бог (и това било факт!), което доказвало че той ни го е дал. Ние нямаме капацитет да го познаем (накой да може да докаже обратното?), какво да коментираме "доказателството".
И къде е границата м/у естественото и "свръх"естественото?vyara написа:Защо да е факт това?!:blink:Remmivs написа:Статията твърди, че имаме генетически заложена вяра в свръхестественото. Това е факта. Може да се разглежда и като доказателство. Само че е двуостра кама.
Много неща, които днес имат обяснение, преди време са изглеждали "свръх"...
И много неща, които не можем да си обясним, преди време са били ясни.Mila написа:И къде е границата м/у естественото и "свръх"естественото?vyara написа:Защо да е факт това?!:blink:Remmivs написа:Статията твърди, че имаме генетически заложена вяра в свръхестественото. Това е факта. Може да се разглежда и като доказателство. Само че е двуостра кама.
Много неща, които днес имат обяснение, преди време са изглеждали "свръх"...
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Хехе... може да е нито едното, нито другото!!! За да питаш кое е обяснението в Х, трябва да дефинираш Х. За много малко зърнах (не четох подробно) разговора ти по-долу с верчето и ... повече от ясно е, че говорите (както и в горния въпрос) за Бог, но не дефинирате добре какво разбирате под Бог. Образът/представата от религиозните книги/догми/приказки, усещанията за нематериално в нас или нещо друго?Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент?
Случайно (не казвам, че така мисля, макар че не изключвам възможността там да е генезиса на понятието - не може да си обясниш нещо и ... ) може да е липсата за обяснение на много неща?
Вероятно еволюцията или инцидента са развили мозъка на човека на ново равнище и учените считат, че това е станало преди 50 000 години, когато хората правят сериозен напредък в сапиенсуването си (глей къв глагол врътнах...). Примерно. Ужасно дълга и интересна тема за мисъл/дискусия. Готина!
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
-
bead
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
В статията, доколкото чатнах става дума не за Бог и това дали той съществува, а за вярата в него и защо съществува тя. така че няма нужда да се дефинира Бог в този случай, нали...въпросът е за вяратаELBI написа:Хехе... може да е нито едното, нито другото!!! За да питаш кое е обяснението в Х, трябва да дефинираш Х. За много малко зърнах (не четох подробно) разговора ти по-долу с верчето и ... повече от ясно е, че говорите (както и в горния въпрос) за Бог, но не дефинирате добре какво разбирате под Бог. Образът/представата от религиозните книги/догми/приказки, усещанията за нематериално в нас или нещо друго?Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент?
Случайно (не казвам, че така мисля, макар че не изключвам възможността там да е генезиса на понятието - не може да си обясниш нещо и ... ) може да е липсата за обяснение на много неща?
Вероятно еволюцията или инцидента са развили мозъка на човека на ново равнище и учените считат, че това е станало преди 50 000 години, когато хората правят сериозен напредък в сапиенсуването си (глей къв глагол врътнах...). Примерно. Ужасно дълга и интересна тема за мисъл/дискусия. Готина!
Аз лично невярвайки в Бога вярвам във вярата в него (най-малко защото съм се срещала стотици пъти с нея)
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Хехе... подобно твърдение би могло да се направи единствено от Бог!!!vyara написа:Въпросът ти е зададен неправилно. Няма да има научно обяснение на вярата, колкото и да се мъчат учЕните.Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент? Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество? И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво? Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит? Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание? Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
Само Той (как още не се научиха хората, че Бог се пише с главна буква!!! - всъщност отговорът на този въпрос е доста по-прост - крие се в образователнат система в годините 46-89) би могъл да каже какво ще има и какво няма да има.
До момента учените са обяснили ужасно много неща, а се очертава с настоящето развитие на технологиите (голямо бързодействие на компютрите и много памет) да обяснят в близките десетилетия и столетия още много, много неща (щото вече имат средствата).
Щом излязоха такива прекрасни статии за любовта и химичните реакции в организма (и се потвърждават от практиката, което си е критерий в науката!!!), почнаха да излизат много сериозни факти за мозъка (а от там идва всичко - нищо, че Хенри Мор е считал, че мозъкът има капацитет за мислене колкото варен пудинг с лой..."
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Да прекрасна, но ако един обект не съществува, тогава и всичко свързано с него не съществува. Добре разбрах, че думата бе за вярата, но не може да говорим за вяра, без да говорим за Бог. И това, с което си се сблъсквала (нищо, че ти не вярваш) е именно вярата в Него. Да не говорим, че вярата в Него може да е вяра в себе си, вяра в нещо космическо, изобщо ...bead написа:В статията, доколкото чатнах става дума не за Бог и това дали той съществува, а за вярата в него и защо съществува тя. така че няма нужда да се дефинира Бог в този случай, нали...въпросът е за вяратаELBI написа:Хехе... може да е нито едното, нито другото!!! За да питаш кое е обяснението в Х, трябва да дефинираш Х. За много малко зърнах (не четох подробно) разговора ти по-долу с верчето и ... повече от ясно е, че говорите (както и в горния въпрос) за Бог, но не дефинирате добре какво разбирате под Бог. Образът/представата от религиозните книги/догми/приказки, усещанията за нематериално в нас или нещо друго?Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент?
Случайно (не казвам, че така мисля, макар че не изключвам възможността там да е генезиса на понятието - не може да си обясниш нещо и ... ) може да е липсата за обяснение на много неща?
Вероятно еволюцията или инцидента са развили мозъка на човека на ново равнище и учените считат, че това е станало преди 50 000 години, когато хората правят сериозен напредък в сапиенсуването си (глей къв глагол врътнах...). Примерно. Ужасно дълга и интересна тема за мисъл/дискусия. Готина!
Аз лично невярвайки в Бога вярвам във вярата в него (най-малко защото съм се срещала стотици пъти с нея)
Трудно може да дискутираме човешкото мислене, ако няма човек, а само мислене като абстракция (макар и примерчето ми да съзнавам, че не е най-удачно за подобна асоциация).
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
-
bead
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
ELBI написа:
Да прекрасна, но ако един обект не съществува, тогава и всичко свързано с него не съществува. Добре разбрах, че думата бе за вярата, но не може да говорим за вяра, без да говорим за Бог. И това, с което си се сблъсквала (нищо, че ти не вярваш) е именно вярата в Него. Да не говорим, че вярата в Него може да е вяра в себе си, вяра в нещо космическо, изобщо ...
quote]
позволи ми да не се съглася с теб. това, че нещо не съществува съвсем не ни дава основание да обявим вярата в него за несъществуваща, тъй като тя съществува вън от него. нали?
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Ужасно ме изкуши да отговоря без да прочета статията. Утре може да кажа друго.Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент? Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество? И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво? Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит? Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание? Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
По послдния въпрос:
генетично ..хехехе...не, религията /архетипите в доисторическите общества всъщност има своя корен в страха. Идеята за прераждането - в цикъла на луната. Човекът, обръщайки се /тук имам предвид и създавайки/към каквото и да е божество/герой/каквото там митично въплъщение всъщност просто търси Оправдание. Това не знам дали е генетично. Но Любопитството и търсенето на Причина е. Поне така мисля. Всяко преповтаряне на ритуали е просто унищожаване на времето и връщане в митичното време, когато поне нещо е имало смисъл. Смисъла да се преодолее хаоса. Точно от там идва всичко...
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
bead написа:Позволявам ти, разбира сеELBI написа:
Да прекрасна, но ако един обект не съществува, тогава и всичко свързано с него не съществува. Добре разбрах, че думата бе за вярата, но не може да говорим за вяра, без да говорим за Бог. И това, с което си се сблъсквала (нищо, че ти не вярваш) е именно вярата в Него. Да не говорим, че вярата в Него може да е вяра в себе си, вяра в нещо космическо, изобщо ...
quote]
позволи ми да не се съглася с теб. това, че нещо не съществува съвсем не ни дава основание да обявим вярата в него за несъществуваща, тъй като тя съществува вън от него. нали?И си права. С едно малко уточнение - ако "нещото" не съществува, то когато/ако се разбере, че "то" не съществува, автоматично ще отпадне и вярата в него.
И си права и в още едно отношение - тъй като аз не доизчетох статията до край, не бе ужасно коректно да коментирам. Все пак до където прочетох наистина говореха сякаш основно за вярата, но ако четеш внимателно, почти навсякъде това е преплетено със съществуването или не на Бог. Още от първото изречение, но го има и на страниците по-долу. Да - права си, че се опитва да ги раздели 2-те теми, но според мен ... колкото и да се опитва - пак се връща на темата за Бог.
Мъча се да ти дам някакъв по-добър пример за обект и процеси свързани САМО с него и дали е смислено да говорим за тези процеси при липса на обект, ала за момента не раждам добри такива
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
ELBI написа:не бих казалаbead написа:Позволявам ти, разбира сеELBI написа:
Да прекрасна, но ако един обект не съществува, тогава и всичко свързано с него не съществува. Добре разбрах, че думата бе за вярата, но не може да говорим за вяра, без да говорим за Бог. И това, с което си се сблъсквала (нищо, че ти не вярваш) е именно вярата в Него. Да не говорим, че вярата в Него може да е вяра в себе си, вяра в нещо космическо, изобщо ...
quote]
позволи ми да не се съглася с теб. това, че нещо не съществува съвсем не ни дава основание да обявим вярата в него за несъществуваща, тъй като тя съществува вън от него. нали?И си права. С едно малко уточнение - ако "нещото" не съществува, то когато/ако се разбере, че "то" не съществува, автоматично ще отпадне и вярата в него.
просто ще бъде преименувано
ще стане вяра в Онзи който движи частиците / между другото да напиша ли всичките с главна буква/?
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
bead написа:Има още един важен момент - повечето хора свързват Бог с този, за когото се пише в Библията (за други - в Корана) и т.н., та на нас (на повечето хора) понятията "вяра" и "вярвам" са много тясно свързани с този образ. Когато Айнщайн казва своето прословуто "Господ не си играе на зарове" (всъщност точният цитат е "... че Той играе на зарове и използва 'телепатични' методи ... е нещо, което не мога дори за момент да си помисля.") той говори за Господ като за Създателя на вселената и природните закони - т.е. на ВСИЧКО определено не за образа по църквите.ELBI написа:
Да прекрасна, но ако един обект не съществува, тогава и всичко свързано с него не съществува. Добре разбрах, че думата бе за вярата, но не може да говорим за вяра, без да говорим за Бог. И това, с което си се сблъсквала (нищо, че ти не вярваш) е именно вярата в Него. Да не говорим, че вярата в Него може да е вяра в себе си, вяра в нещо космическо, изобщо ...
quote]
позволи ми да не се съглася с теб. това, че нещо не съществува съвсем не ни дава основание да обявим вярата в него за несъществуваща, тъй като тя съществува вън от него. нали?
Както и да е-благодарности на Рем за разкошната статия. Кат я дочета, ще мога да кажа още нещо (ако я има още дискусията).
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Имах го и това в предвид - когато преименуваш "вяра", ще обсъждаме друго нещоSemiramis написа: не бих казала
просто ще бъде преименувано
ще стане вяра в Онзи който движи частиците / между другото да напиша ли всичките с главна буква/?
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- поручик Ржевски
- Мнения: 252
- Регистриран на: 01.10.06, 19:33
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Ммммм... ша са изокам и аз, ама ще почна отзад напред.
Първите ми 2 впечатления (и едно съмнение) от превода който си направил бяха:
1. Авторът е християнин.
2. Западен. Жертва на съвременното средно "образование" или по-скоро на липсата на такова.
3. Май е привърженик на идеята за "разумния креационизъм" или както там се нарича оная боза-кретенизъм измислена във Великата Братска Държава, дето апологет и е самият президент Храстов.
Ей това:
потвърди до голяма степен последното.
Самият оригинал немах нерви много да го чета. Първо щото многабукф, и второ, щото по-голямата част от тях са ми непознати.
По-добро и обосновано логически доказателство от това не съм чел. 

Всъщност сега повечето от тях са наречени суеверия. И както казва един колега, думата "суеверие" идвала от "Всуеверие", демек напразна вяра в нещо. След няколко стотин/хиляди години християнството и мюсюлманството ще са подобни суеверия, а на тяхно място ще има други религии най-вероятно.
Впрочем, ако погледнем логически и малко по-навътре, съвременните религии по монотеистичност не се различават кой знаме колко от предшестващите ги. Имаме едно върховно божество и други, пак надарени създания, божества, полубожества, подчинени на него. Дали ще са ангели и архангели, или разните му ненапреднали в йерархията божества при римско-гръцките европейски религии - все тая. Там има полубожества или деца от смесени връзки на богове и хора, тук имаме светци....
Способността на човека да фантазира, съчетана със желанието някъде във Вселената да има поне един атом Любов, Дълг и прочие е довела до възникването на религиите на база домашните духове и природните стихии.
А, да не забравя да спомена и Страхът. Много силен фактор за възникването на религиите. Ловът може да е лош? Да омилостивим духовете! Зимата може да е студена, дълга и гладна - пак същото.... То може и да ги има, може и да ги няма, ама ей тъй, за застраховка. Ако не помогне, поне няма да навреди. Дет се вика и аз правя по един кръст от време на време бай Иречек.
Еволюционна адаптация - демек, първоначално сме били много зле, обаче постепенно сме еволюирали до нивото да го познаем. Мирише на креативизъм дори зад един океан.
Неврологичен инцидент? Тва пък кво ще рече - че първоначално сме си били наред, ама после сме се побъркали и сме си измислили боговете?
Иначе - да, генетично е заложена, ако Разумът ни е също генетично заложен. Кучетата нямат богове.
Ммммм... несериозно като цяло, поне това, което прочетох.
Първите ми 2 впечатления (и едно съмнение) от превода който си направил бяха:
1. Авторът е християнин.
2. Западен. Жертва на съвременното средно "образование" или по-скоро на липсата на такова.
3. Май е привърженик на идеята за "разумния креационизъм" или както там се нарича оная боза-кретенизъм измислена във Великата Братска Държава, дето апологет и е самият президент Храстов.
Ей това:
Remmivs написа: Darwin's God
потвърди до голяма степен последното.
Самият оригинал немах нерви много да го чета. Първо щото многабукф, и второ, щото по-голямата част от тях са ми непознати.
Жестоко! той съществува защото ние вярваме, а ние вярваме, защото той съществува.Remmivs написа: Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Не, не са прави. А и не съм чул такива приказки от атеисти, с изключение на тоталише промитите мозъци на агитаторите от преди години. Примитивното съзнание няма силата да фантазира или да влага "душа", или промисъл в дадено нещо. Авторът може би (казвам може би, щото не съм изчел статията подробно и до край) не си е дал сметка, че преди да го има неговия год, е имало много други такива. А още преди тях е имало просто "духове", "отговарящи" за различни природни обекти или процеси. Русалки, караконджули, духове на огъня, водата, земята, дърветата, вятъра и какво ли още не. Интересно, именно тези първични духове, са оцелели и до ден днешен във фолклора, а огромна част от предишните богове са забравени. Хората са вярвали в тях (духовете) неизброимо повече лета спрямо вярата в съвременните монотеистични божества на 3-те големи религии. Дали пък вярата в точно тези духове не е заложена на генетично ниво а?Remmivs написа: Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание?
Всъщност сега повечето от тях са наречени суеверия. И както казва един колега, думата "суеверие" идвала от "Всуеверие", демек напразна вяра в нещо. След няколко стотин/хиляди години християнството и мюсюлманството ще са подобни суеверия, а на тяхно място ще има други религии най-вероятно.
Впрочем, ако погледнем логически и малко по-навътре, съвременните религии по монотеистичност не се различават кой знаме колко от предшестващите ги. Имаме едно върховно божество и други, пак надарени създания, божества, полубожества, подчинени на него. Дали ще са ангели и архангели, или разните му ненапреднали в йерархията божества при римско-гръцките европейски религии - все тая. Там има полубожества или деца от смесени връзки на богове и хора, тук имаме светци....
Ми... не е. Религията/вярата не може да бъде научно обяснена/обоснована с точност, просто защото е ирационален процес и съответно няма как да бъде развенчана или оборена с научни методи. За сметка на това може да бъде обоснована и потвърдена с квазинаучни такива. Пример за нещо такова е гореспоменатия креационизъм. И изобщо работата на науката не е да оборва една или друга митология, а да изучава заобикалящия ни свят. Ако някой в наши времена се е заел със задачите да оборва или потвърждава дадена религия, начи не е никакъв учен.Remmivs написа: Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит?
Интересно що авторът толкоз иска да намеси науката в тая работа? На учените не им е това работата - вж. по-горе.Remmivs написа: И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво?
Има със сигурност. Тук уДжасно се изкушавам да цитирам Пратчет и по-специално края на "Дядо Прас", ама вие можете и сами да се сетите за какво ми е думата.Remmivs написа: Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество?
А, да не забравя да спомена и Страхът. Много силен фактор за възникването на религиите. Ловът може да е лош? Да омилостивим духовете! Зимата може да е студена, дълга и гладна - пак същото.... То може и да ги има, може и да ги няма, ама ей тъй, за застраховка. Ако не помогне, поне няма да навреди. Дет се вика и аз правя по един кръст от време на време бай Иречек.
Ми не, не е нито едното нито другото причина за вярата на хората в богове. Още повече, че звучат смешно и едното и другото.Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент?Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Еволюционна адаптация - демек, първоначално сме били много зле, обаче постепенно сме еволюирали до нивото да го познаем. Мирише на креативизъм дори зад един океан.
Неврологичен инцидент? Тва пък кво ще рече - че първоначално сме си били наред, ама после сме се побъркали и сме си измислили боговете?
Иначе - да, генетично е заложена, ако Разумът ни е също генетично заложен. Кучетата нямат богове.
Ммммм... несериозно като цяло, поне това, което прочетох.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
поручик Ржевски написа:Ммммм... ша са изокам и аз, ама ще почна отзад напред.
.
По-добре не мога да се изкажа! Пълен и точен анализ!
Само май трябва да напомним на този автор да вземе да прегледа документалните филми на BBC. Там има един, в койъто много добре опитсват кога, как и от коя религия и философия са крали ранните християни, за да можем сега да празнуваме: Коледа, Цветница, Великден, Голяма Богородица (дори и защо почитаме Дева Мария)... и т.н. и т.н.
И така е с всички религии - всяка прибира по нещо от предишните. И едни и същи неща се предават от религия на религия през вековете, без някой много-много да им обръща внимание. Не вярвате ли??? Ами... В десетте божи заповеди пише: "Не убивай!" А колко хора са убити в името на Христос и Аллах?
Религията е "опиум за народа"... Вярата е друго нещо... Но никога не стигаме до истината, защото постоянно ни наслагват някакви догми или "новооткрития", като това тук в статията...
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Да си кажа и аз думичките.Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент? Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество? И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво? Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит? Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание? Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
В такива теми е малко трудно да реши човек дали да пише за нещата, за които става дума в статията, или да коментира самата статия.
Първо да уточня, че точно този абзац, който си пуснал тук, е "въдичката", която да ни накара да прочетем цялото и всъщност не го представя точно. В статията изобщо не се дискутира какво ще стане с науките за религията, ако те докажат, че Бог не съществува. Всичко това е - доколкото усещам - едно "религиозно-за-пред-обществеността-застраховане", което май доста американски учени правят. Гледам и Хокинг все вмъква някое-друго оправдание, че неговата теория не отричала това вселената да е създадена от Бога. Та след като дори и астрофизиците трябва да се оправдават, какво да правят онези, дето собствено с религии се занимават?
Самата статия е доста нестройна и с много излишества, и в нея има едно много странно равенство между "еволюция на религиите" и "религията в еволюцията". Но, доколкото схванах, основният въпрос е следният: дали е възможно религията (религията изобщо, значи и вярата) да е била фактор в човешката еволюция, т.е. да е играла роля за съхраняването на човешкия род. Тук идват доста смешно сплетени аргументи (например как от гледна точка на психологията се доказва, че религиозните "усещания" си съществуват и днес, дори и при децата, ерго значи те може и да са ни генетично заложени), след което изводът е: да, напълно е възможно и съответните мотивировки.
Най-любопитна сред тях ми се видя идеята, че религията (както авторът пише) е един от основните фактори, които обединяват хората в групи, т.е. спомагат за груповото им (а не индивидуално) оцеляване. Следва пример: и днес групите, основани на религиозна основа, са много по-стабилни, сплотени, издържливи, креативни и самовъзпроизвеждащи се, отколкото групите, създадени по някакъв друг признак. Пример за примера: еврейските кибуци. Най-любопитна не за друго, ами защото... не знам, винаги се появява политика. Религиозните общности днес са си трънлива тема. Актуална.
Общо взето статията ми беше интересна в едно отношение: новото примъкване - и в интерес на истината, по нов начин - на дарвинизма във всичките тези истории, защото той доста време беше отхвърлен.
Абе, аз пак ще кажа: тук наоколо има много по-интересни и вдъхновяващи писания за митове, религии, вярвания и прочие. И на повечето от конкретните въпроси, зададени в тази статия (които, предполагам, са ти били най-интересни), по един или друг начин е отговорено още през първата половина на 20 век.
Само че кой да им каже на американците, кой! (Докторка да не ми се ядосва пак, моля!
Последно промяна от Мнемозина на 06.03.07, 00:14, променено общо 1 път.
Panta rhei...
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Ето го! Ето това е, за което пишех в предния постинг.Semiramis написа: Не, религията /архетипите в доисторическите общества всъщност има своя корен в страха. Идеята за прераждането - в цикъла на луната. Човекът, обръщайки се /тук имам предвид и създавайки/към каквото и да е божество/герой/каквото там митично въплъщение всъщност просто търси Оправдание. Това не знам дали е генетично. Но Любопитството и търсенето на Причина е. Поне така мисля. Всяко преповтаряне на ритуали е просто унищожаване на времето и връщане в митичното време, когато поне нещо е имало смисъл. Смисъла да се преодолее хаоса. Точно от там идва всичко...
Не е ли красота?
Обичам Елиаде...
Panta rhei...
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Харесва ми доказателството на Декарт за съществуването на Бога. Тъй като напоследък нещо не ми се пише и обяснява, ще потърся нещо готово написано в Интернет.
http://www.mastilo.info/content/view/219/66/
http://www.mastilo.info/content/view/219/66/
Съгласен съм,
че статията е разхвърляна и има някои странни неща, освен че е малко досадно дългичка. Аз обаче я харесах, защото ме накара да погледна под нов ъгъл на тази материя (май е по-добре да кажа духовност
). Харесаха ми също така и примерчетата за кутията с бисквити и кутиите с топчетата. Интересно ми беше да прочета как децата развиват идеята за другите съзнания и как това води до отделянето на дух от тяло и още една крачка по-натам. Да страхът е основен мотив. И може би нашите гени ни предпазват от непродължаването на рода след като осъзнаем безсмислието на едно чисто биологично съществуване нашепвайки ни приказки за отвъдното. Интересен е и завоят към дарвинизма - без съмнение. С две думи (или малко повече) - беше ми интересно и приятно да си побълбукам пак в тези води.
С Декарт и неговото доказателство се сблъсках за пръв път като студент в часовете по философия. Беше неописуемо изживяване. Мисля си, че хората прекарали цял живот в лоното на марксисткия ленинизъм, пардон ленинисткия сталинизъм, уф пролетарския материализъм са малко или много осакатени. И не защото е вярно или не тяхното виждане, а защото не са имали възможност да се докоснат до другото. Затова си мисля, че философия трябва да се учи още в прогимназията.Stranniche написа:Харесва ми доказателството на Декарт за съществуването на Бога. Тъй като напоследък нещо не ми се пише и обяснява, ще потърся нещо готово написано в Интернет.
http://www.mastilo.info/content/view/219/66/
Re: Съгласен съм,
Да, бълбукането в такива води винаги е приятно. Отделя духа от тялото. За крачката по-нататък - не знам.Remmivs написа:че статията е разхвърляна и има някои странни неща, освен че е малко досадно дългичка. Аз обаче я харесах, защото ме накара да погледна под нов ъгъл на тази материя (май е по-добре да кажа духовност). Харесаха ми също така и примерчетата за кутията с бисквити и кутиите с топчетата. Интересно ми беше да прочета как децата развиват идеята за другите съзнания и как това води до отделянето на дух от тяло и още една крачка по-натам. Да страхът е основен мотив. И може би нашите гени ни предпазват от непродължаването на рода след като осъзнаем безсмислието на едно чисто биологично съществуване нашепвайки ни приказки за отвъдното. Интересен е и завоят към дарвинизма - без съмнение. С две думи (или малко повече) - беше ми интересно и приятно да си побълбукам пак в тези води.
Panta rhei...
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Абсолютно съгласна с мнението ти. И все пак ми е трудно да повярвам, че именно личност като Айнщайн, на краяELBI написа:
Има още един важен момент - повечето хора свързват Бог с този, за когото се пише в Библията (за други - в Корана) и т.н., та на нас (на повечето хора) понятията "вяра" и "вярвам" са много тясно свързани с този образ. Когато Айнщайн казва своето прословуто "Господ не си играе на зарове" (всъщност точният цитат е "... че Той играе на зарове и използва 'телепатични' методи ... е нещо, което не мога дори за момент да си помисля.") той говори за Господ като за Създателя на вселената и природните закони - т.е. на ВСИЧКО определено не за образа по църквите.
на дните си отговаря на въпроса: "Вярвате ли в Бог?" с "Не, аз не вярвам в Бог! Знам, че има Бог!"
Марксизмът-ленинизмът и дрън-дрън преди да стигнат до крайната си фаза, минават пред Хегел, Кант и - познай кого. Човекът е първият рационалист в историята на философията все пак...Remmivs написа:С Декарт и неговото доказателство се сблъсках за пръв път като студент в часовете по философия. Беше неописуемо изживяване. Мисля си, че хората прекарали цял живот в лоното на марксисткия ленинизъм, пардон ленинисткия сталинизъм, уф пролетарския материализъм са малко или много осакатени. И не защото е вярно или не тяхното виждане, а защото не са имали възможност да се докоснат до другото. Затова си мисля, че философия трябва да се учи още в прогимназията.Stranniche написа:Харесва ми доказателството на Декарт за съществуването на Бога. Тъй като напоследък нещо не ми се пише и обяснява, ще потърся нещо готово написано в Интернет.
http://www.mastilo.info/content/view/219/66/
Re: Богът на Дарвин (Бог по дарвински)
Фърлих едно око на статията, но ми се струва, че зададената посока е смешна.Remmivs написа:Кое е по-добро биологично обяснение за вярата в Бог - еволюционна адаптация или неврологичен инцидент? Има ли нещо свързано с възприятията на хората, което ни прави възприемчиви към вярата в свръхестествено божество? И ако учените са способни да обяснят Бог, тогава какво? Е ли обясняването на религията еднозначно с развенчаването и като мит? Дали са прави невярващите и религията е в същността си едно празно обещание, едно подвеждане, един закърнял артефакт на примитивно съзнание? Или пък са прави вярващите и фактът, че имаме ментален капацитет да познаем Бог подсказва, че именно Той ни го е дал?
Накратко, дали вярата ни в Бог е заложена генетично в нас? И ако е така, защо и как се е случило това?
Останалото - на инглиш:
Darwin's God
Да не говорим, че възприемането на свръхестественото (това условно казано, защото за древния човек гръмотевицата си е свръхестествено явление) за Божествено отдавна си има своето обяснение - и като адаптация на човека в заобикалящата го среда, обяснение за случващото се около него - природни явления и т.н. и т.н. От Просвещението насам - не Ренесанса, а Просвещението точно, въпросът за съществуването на Бог като че ли се превръща повече в морален проблем.
Вяра питаше за приликите между вярванията на различни народи - има една теория за ерхитипа или т. нар. "устойчиви структури" - тя обяснява тези прилики, пък имаше и някакви обяснения с Общия континент (не говоря за Атлантида, разбира се) - ма много дълго стана, а трябва да копам...
Re: Съгласен съм,
Аз ще погърголя още малко в тази посока.Remmivs написа:че статията е разхвърляна и има някои странни неща, освен че е малко досадно дългичка. Аз обаче я харесах, защото ме накара да погледна под нов ъгъл на тази материя (май е по-добре да кажа духовност). Харесаха ми също така и примерчетата за кутията с бисквити и кутиите с топчетата. Интересно ми беше да прочета как децата развиват идеята за другите съзнания и как това води до отделянето на дух от тяло и още една крачка по-натам. Да страхът е основен мотив. И може би нашите гени ни предпазват от непродължаването на рода след като осъзнаем безсмислието на едно чисто биологично съществуване нашепвайки ни приказки за отвъдното. Интересен е и завоят към дарвинизма - без съмнение. С две думи (или малко повече) - беше ми интересно и приятно да си побълбукам пак в тези води.
Това, което се доближава до проникновено разбиране в тази статия се отнася до невъзможността на човека да приеме собственото си не-битие.
А иначе... детските възприятия за света и самите тях са много сходни с вижданията на древните хора, те често се използват като илюстрации за това. Между другото, каузалните връзки се смятат за доста по-късен етап на човешкото мислене. В митотворческите епохи обяснението на света е било на принципа на подобието, а не на причина-следствие. Когато ръсиш вода през сито, наподобяваш дъжд и можеш да го предизвикаш. Когато дупчиш с игли кукла, която прилича на някого, можеш да му причиниш зло. Червеният конец носи здраве, защото кръвта е живот. Точно по същия начин едно дете може да ти каже, че слонът прилича на мишка и да има предвид това, че и двамата са сиви. Когато едно дете си нахлупва шапката до брадата и казва "Аз съм шапка", то прави/мисли/чувства същото като младежа, който навлича кукерските дрехи и вече не е себе си, а някой друг.
И така нананататък.
Panta rhei...
Re: Съгласен съм,
О! да! Това го забравих, а ме изкърти простотата на изложението!Мнемозина написа: Това, което се доближава до проникновено разбиране в тази статия се отнася до невъзможността на човека да приеме собственото си не-битие.
Независимо дали е или не е адаптивна, вярата в задгробния живот набира мощ по два начина: от интензивността, с която хората желаят той да е истина и от потвърждението, което изглежда, че получава от реалния свят. Това ни води обратно до "народопсихологията". Част от начина, по който ние се опитваме да извлечем смисъла (от действията и пр. б.пр.) на другите е като си представяме какво е да си на тяхно място, един адаптивен механизъм, който е позволил на предците ни да надхитрят потенциалните си врагове. Но когато опитаме да размишляваме върху състоянието умрял ние се сблъскваме със стена във възприятията ни. Как можем да размишляваме относно липсата на мисъл? "Опитайте се да запълните съзнанието си с представата за липсата на съзнание и ще разберете невъзможността да сторите това" пише испанския философ Мигел де Унамуно в "Трагичното усещане за Живота". "Усилието да проумеем това ни причинява мъчително замайване. Ние не можем да си представим себе си като несъществуващи".
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
Според мен, вярата в в свръхестественото, или по-точно способността за вярване в каквото и да е, няма почти нищо общо с въпроса за съществуването на Бог (или бог, зависи от дефиницията). Вярването се поражда от необходимостта да се запълни някаква липсваща информация, един вид екстраполиране. Също така човешкият мозък не е способен да обработва безкрайности, а само понятието за безкрайност и поради това възниква необходимост за поставяне на някаква граница, отвъд която вече е безкрайност.
Наздраве 