[unknown] написа:Mila написа:Пипилота Шантиклер написа:
да, душици жални, сърцето ми се къса като ги гледам
На мен пък не ми се къса сърцето - на тях все пак им е даден някакъв шанс, нали така?!
Или може би щеше да е по-добре да работят някъде за 200лв. и да си "знаят мястото".
Винаги е добре когато човек се опитва, дори и да се сблъска с неприятни неща.
Но спирам, аз сигурно наистина съм увредена, защото не видях нищо нередно в отношението им, без да имам претенции да съм изгледала всичко - дори ми се видяха добронамерени. Всеки с неговите си представи.

Народът ни явно е обръгнал на простотии и сетивата му са притъпени. Аз по друг начин не мога да си обясня как не ви дразни подигравателното отношение на въпросната комисия към децата! И това, че тези деца доброволно са отишли там изобщо не е оправдание да се издевателства по подобен начин в/у тях.
И аз съм бил студент, но такова просташко отношение към нас никога не е имало. Напротив, от първият ден преподавателите се обръщаха към нас с "колега" и с уважение, което не съм очаквал даже.
Виж сега, не съм гледала всичко, не го следя, но попаднах на една сценка, където прегръщаха разплакана кандидатка и на друга, в която съвсем сериозно и отговорно обсъждаха кое ще е най-доброто за някакво момиче, в чийто глас бяха съзряли възможности...
п.п. В института и с нас не са се държали просташки. Всичко друго, но не и това! Също - "вие", "колега" и т.н.
В края на краищата, ако си решил да утрепеш някого, не е необходим каменен чук - златна тухла, завързана с шарена панделка върши същата работа.

И не съзирам в това никаква трагедия - дори напротив - всеки разтърсващ сблъсък помага да ги избистриш приоритетите.
