С много приятели.
Страшно съжалявам, че не успях да си поговоря с всички. По-точно, че не успяха всички да ми поговорят, като се има предвид колко съм приказлива.
Но нищо, може би следващия път.Нещата, които няма да забравя от тази вечер:
Сърдечното посрещане на Докторка и грижата й да ме запознае с всички вас.
Радостта ми от вашата радост, че се виждаме.
Учудващите съвпадения, открити в един много приятен разговор с Пипилота Шантиклер.
Омайващото бърборене на Чавето.
Крепките братски прегръдки между Мъжжж и Звеневия от една страна, Питката и Елби от друга страна, и Рем и Елби от трета страна. (Ако съм объркала комбинациите, извинявайте.
)Погледа на сервитьорката, докато се представяхме един на друг с никовете си.
Особено впечатляващ беше Сър Айвънхоу. Честите "наздраве"-та на Елби, които щяха страшно много да ми помогнат да се отпусна, ако изненадващо и за самата мен не се бях почувствала абсолютно спокойна още при самото си влизане в пицарията.
Гаспод и Рем, които през цялото време се разхождаха из заведението с деца по главите.
Останалото беше... профучаващи покрай нас деца и звън от счупени съдове (не от децата обаче).
Не, не, лъжа. Останалото беше едно чудно усещане за топлота и сърдечност. И много, много усмивки.
Ужасно много ви благодаря на всички, прекрасни сте. Няма да се опитвам да ви описвам, защото не мога да го правя добре. Но много странно: имах чувството, че вече съм ви виждала някъде.
И още по-странното чувство, че пак ще ви видя някъде.
П.П. За тези, които не бяха на купона: зочовците не ядат хора, проверих. Дори и нагризана не съм. 
Понеже срещата беше (както Рем я нарече) междуконтинентална, констатирахме, че шеше да е хубаво и ти да си на нея. Другият път! 
Нямам нужното дар слово, за да го опиша, затова ще предоставя тази възможност на по- талантливите от мен в писането. 
искам да се изповядам. 
за сподялбата и усмихнатата компания 
Почти намусена сервитьорка, от опитите ни да и вземем номера на ГСМ. За какво ли ни беше?!? 
Няколко Текила сънрайз, Маргарити и незнамсиквоси, плюс невероятното пиано на Христо Ламбрев, какво му трябва на човек.... 
За доторка, специаллллллно - целууфффф, целуффф, 
В четири и половина си легнах, а в осем вече бях във ваната. Петнайсет минути по- късно- напълно свеж.
и на прекрасните им половинки!
