Починал еди-кой си, на тази и тази дата. Колко бил ерудиран и добър и какъв радетел на социалистическата идея си останал до края.
Подписът: от съкварталците от ж.к. ... и от ... ОПО на БСП.
И най-отдолу се мъдри следното изречение:
Нека бъде светла паметта му скъпи.
Не е хубаво това, ама колкото пъти го прочетох, толкова пъти се разсмях.
Вчера го махнах, не издържах повече...
Починал еди-кой си, на тази и тази дата. Колко бил ерудиран и добър и какъв радетел на социалистическата идея си останал до края.
Подписът: от съкварталците от ж.к. ... и от ... ОПО на БСП.
И най-отдолу се мъдри следното изречение:
Нека бъде светла паметта му скъпи.
Не е хубаво това, ама колкото пъти го прочетох, толкова пъти се разсмях.
Вчера го махнах, не издържах повече...
По некролозите понякога наистина пишат страхотни глупости.
а защо го махна?
Починал еди-кой си, на тази и тази дата. Колко бил ерудиран и добър и какъв радетел на социалистическата идея си останал до края.
Подписът: от съкварталците от ж.к. ... и от ... ОПО на БСП.
И най-отдолу се мъдри следното изречение:
Нека бъде светла паметта му скъпи.
Не е хубаво това, ама колкото пъти го прочетох, толкова пъти се разсмях.
Вчера го махнах, не издържах повече...
По некролозите понякога наистина пишат страхотни глупости.
а защо го махна?
Срам ме беше: четеш некролог и се хилиш. Неприлично е...
Починал еди-кой си, на тази и тази дата. Колко бил ерудиран и добър и какъв радетел на социалистическата идея си останал до края.
Подписът: от съкварталците от ж.к. ... и от ... ОПО на БСП.
И най-отдолу се мъдри следното изречение:
Нека бъде светла паметта му скъпи.
Не е хубаво това, ама колкото пъти го прочетох, толкова пъти се разсмях.
Вчера го махнах, не издържах повече...
По некролозите понякога наистина пишат страхотни глупости.
а защо го махна?
Срам ме беше: четеш некролог и се хилиш. Неприлично е...
Айде, неприлично! Трябвало е да поръчат нов, ако не са забелязали грешката пък...
На човека, дето е на некролога едва ли му пука особено, тъй че...
Преди няколко години гледах някакъв на младо ммиче - 20 и няколко години.
Стихчето от родителите завършваше "къде ГЛАДУВАШ ти сега?!"
Потресаващо направо.
pocti_bezobidna написа:
Айде, неприлично! Трябвало е да поръчат нов, ако не са забелязали грешката пък...
На човека, дето е на некролога едва ли му пука особено, тъй че...
Преди няколко години гледах някакъв на младо ммиче - 20 и няколко години.
Стихчето от родителите завършваше "къде ГЛАДУВАШ ти сега?!"
Потресаващо направо.
Това със стихчетата наистина е убийствено, но поне те са си ги избрали.
Починал еди-кой си, на тази и тази дата. Колко бил ерудиран и добър и какъв радетел на социалистическата идея си останал до края.
Подписът: от съкварталците от ж.к. ... и от ... ОПО на БСП.
И най-отдолу се мъдри следното изречение:
Нека бъде светла паметта му скъпи.
Не е хубаво това, ама колкото пъти го прочетох, толкова пъти се разсмях.
Вчера го махнах, не издържах повече...
По некролозите понякога наистина пишат страхотни глупости.
а защо го махна?
Срам ме беше: четеш некролог и се хилиш. Неприлично е...
Айде, неприлично! Трябвало е да поръчат нов, ако не са забелязали грешката пък...
На човека, дето е на некролога едва ли му пука особено, тъй че...
Преди няколко години гледах някакъв на младо ммиче - 20 и няколко години.
Стихчето от родителите завършваше "къде ГЛАДУВАШ ти сега?!"
Имам пиятели дето си имат агенция за смъртници, нека образно се изразя.Мога да ви кажа от интерс към работата им, на такива странни неща се нагледах, то никролозите са най малкия проблем.Например,крадат се паметници от конкурентни фирми и се налага наново да се монтира, за сметка на починалия.Другите парадокси бяха с ковчезите,уж квалитетни ама без коментар, няма значение дали ще си купиш от 150 или 300, ефекта е еднакъв.Ох тези спомени.
Потресаващо направо.
Последно промяна от dianaxs на 07.03.07, 14:33, променено общо 1 път.
Починал еди-кой си, на тази и тази дата. Колко бил ерудиран и добър и какъв радетел на социалистическата идея си останал до края.
Подписът: от съкварталците от ж.к. ... и от ... ОПО на БСП.
И най-отдолу се мъдри следното изречение:
Нека бъде светла паметта му скъпи.
Не е хубаво това, ама колкото пъти го прочетох, толкова пъти се разсмях.
Вчера го махнах, не издържах повече...
що го махна?
би трябвало тези които са го сложили да го махнат
някак неуважително си постъпила
П.П. Признавам: много обичам да чета текстовете (хеле пък поезията!!) на некролозите :shy:
Аааа, поезията кърти. Кърти!
Точно заради нея престанах да чета некролозите. Че иначе срам ме хваща заради горките, бог да ги прости...
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
Аз лично нямам нищо против да си измисля смешна и хората да се хилят.
Което ми напомни един виц:
Английски лорд седи в читалнята заедно със съпругата си, пуши пура и чете вестника. Жена му също чете. По едно време той прихва.
Жена му го пита:
- На какво се смеете?
- Стигнах до страницата с некролозите и се сетих какво ще напиша на надгробния Ви камък, Милейди.
- И какво ще е то?
- Студена, както винаги...
Тя се усмихнала и продължила да чете, както и той. След известно време тя също се засмяла.
- На какво се смеете? - попитал сър Джон.
- И аз стигнах до некролозите и се сетих какво ще напиша на Вашия надгргобен камък.
- И какво ще е то?
- Твърд, както никога...
Аз лично нямам нищо против да си измисля смешна и хората да се хилят.
Което ми напомни един виц:
Английски лорд седи в читалнята заедно със съпругата си, пуши пура и чете вестника. Жена му също чете. По едно време той прихва.
Жена му го пита:
- На какво се смеете?
- Стигнах до страницата с некролозите и се сетих какво ще напиша на надгробния Ви камък, Милейди.
- И какво ще е то?
- Студена, както винаги...
Тя се усмихнала и продължила да чете, както и той. След известно време тя също се засмяла.
- На какво се смеете? - попитал сър Джон.
- И аз стигнах до некролозите и се сетих какво ще напиша на Вашия надгргобен камък.
- И какво ще е то?
- Твърд, както никога...
Имам тук една книжка (аман от мойте книжки), казва се "Палатинска антология". Цялата е пълна с антични епитафии и епиграми, преведени и коментирани от Стефан Гечев.
Довечера може да си поиграя да ви пусна повече, обаче две са ми се забили много здраво в паметта:
Аз малко пих и малко ядох
и много боледувах
а се забавих да умра.
Умрях все пак!
Проклети да сте всички!
И другата:
Не мога никога да разбера
уригва ли се Диодор
или пърди.
Защото има дух отгоре и отдолу.
Мнемозина написа:Имам тук една книжка (аман от мойте книжки), казва се "Палатинска антология". Цялата е пълна с антични епитафии и епиграми, преведени и коментирани от Стефан Гечев.
Довечера може да си поиграя да ви пусна повече, обаче две са ми се забили много здраво в паметта:
Аз малко пих и малко ядох
и много боледувах
а се забавих да умра.
Умрях все пак!
Проклети да сте всички!
И другата:
Не мога никога да разбера
уригва ли се Диодор
или пърди.
Защото има дух отгоре и отдолу.
Двама четат некролог.
Първият:
- Тоя от кво ли е умрял?
Вторият:
- Е, как от кво?! Най отгоре пише- от скръбна вест.
Първият:
- Не, бе! Чети най-отдолу: От роднини, приятели и познати...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Починал еди-кой си, на тази и тази дата. Колко бил ерудиран и добър и какъв радетел на социалистическата идея си останал до края.
Подписът: от съкварталците от ж.к. ... и от ... ОПО на БСП.
И най-отдолу се мъдри следното изречение:
Нека бъде светла паметта му скъпи.
Не е хубаво това, ама колкото пъти го прочетох, толкова пъти се разсмях.
Вчера го махнах, не издържах повече...
тоя пич яко е работил за идеята социалистическа
денонощно е падало бачкане за идеите
Мнемозина написа: Срам ме беше: четеш некролог и се хилиш. Неприлично е...
Такъв хилеж падна на една панихида!
Ако се сещате, когато отслужват панихиди поповете изреждат и имената на починалите сродници и пеят "Вечна им памяяяят!", "Бог да прости... имената.", "Господи помилуй, Господи помилуй..."
И така веднъж на панихидата на една възрастна наша роднина казали на дъщеря й да напише имената.
Почна опелото, поповете занареждаха монотонно, отдадох се на благочестиви мисли за отвъдното много-много не слушах земните гласове, когато изведнъж вуйчо ми, който седеше пред мен, нададе вик на мишка, сръбнала супа от студентски стол, подскочи и изхвърча от църквата с ръка на устата. Огледах се недоумяващо - някои от присъстващите усилено се закръстиха, други гледаха опулено, една млада жена пребледня и искаше да седне някъде. Тогава от устата на попа чух и собственото си име, след което последва "Господи помиииилуй..."
Дъщерята беше дала списъка на присъстващите, който поповете си го запредаваха и няколко пъти изчетоха за упокоение на душите.
Излязохме от църквата освежени и окрилени. Сега и да умрем, казахме си, спокойни сме че сме опяти.
Последно промяна от Stranniche на 07.03.07, 22:03, променено общо 2 пъти.
Това за Диодор с духа отгоре и отдолу било от Никарх
Избрах разни неща, ако имате време - четете. Имената в началото са на авторите. Има епиграми, епитафии и "обикновени" стихове, жанровете няма да ги уточнявам там, щото не са ми и много ясни.
Кратес Тивански:
Аз притежавам само онова, което съм научил,
а и което съм измислил сам,
или което музите любезно ми откриха.
Останалото - дребни радости различни,
погълна мракът.
Платон
(това със сигурност е епитафия)
Звездите гледаш ти сега, звездичко моя.
Да можех аз небе да стана,
за да те гледам със безброй очи.
Лукилий
Зинона, казват, била наела
учител по граматика за син си Епикрат.
Ала учителят и нея всяка нощ
прилежно на граматика я учел:
падежи, връзки, наклонения, спрежения...
Никарх
Ако имаш някой враг, о, Дионисе,
не го предавай на Изида, или на Артократ,
или на някой друг бог отмъстител.
Повикай просто лекаря Симон -
тогаз ще видиш колко може да наказва бог
и колко - лекарят Симон
Юлий Полианос
И музите са отмъстителни както и Ериниите.
И затова, поете, те те карат
да съчиняваш стихове безброй, един след друг.
Но, умолявам те, пиши, пиши неспирно -
със по-голяма лудост не мога да те прокълна.
Палад Александрийски
Животът е театър и игра. Затуй се научи
да изиграеш ролята си тъй, че
да пренебрегваш сериозните неща,
ако ли не, тогава приготви се
да носиш цял живот товар най-тежък.
Гаврадас
от когото било останало само ей това:
- Приятелче Ехо, едно добро ми направи те моля.
- Моля?
- Една девойка аз обичам, ала тя май не ме обича.
- Обича.
- Но да я приближа до мене времето не ми стига.
- Стига.
- Ще й повториш ли това, което тук сега ти казвам?
- Казвам.
- Това ти давам за предплата да сториш всичко най-добре.
- Добре.
- Какво ли друго ми остава, освен да се надявам, Ехо?
- Ехо.
Филодем
(това е непристойно, не го четете, обаче има и още по-такива)
Един предлага на една пет таланта злато
за веднъж само. А тя не е и хубава, кълна си.
Аз на Лисанаса за десет пъти давам
пет драхми само и се забавлявам
и то със по-красива, и не тайно.
Та или аз съм изкуфял, или на онзи
би трябвало със брадва да отрежат
близнаците отдолу.
Килактор:
Не ме е никога прислушвал Филон,
не ми е мерил пусса. Но болен като бях
си спомних името му - и умрях.
А ето и Руфин, който ще да е бил тогавашния Дон Жуан:
Изпращам ти парфюм. Но не на тебе,
а на парфюма правя дар.
Защото само ти би могла
на аромата аромат да подариш.
Последно промяна от Мнемозина на 07.03.07, 23:05, променено общо 1 път.
не
но препочитам да чета какво мислят живи хора
защото има вероятност да ги попитам какво са искали да кажат
не съм сигурен какво да искали да кажат тези мъртвите с ореол
това че сме живи ние сега мисля че ни дава по изгодни позиции