Студенти сме ІV курс. Много тежка лятна сесия - 8 изпита. И последния филтър, последната балтия кой ще се дипломира, а кой не - историческа граматика. При това последен изпит за сесията, а ти вече си парцал от зубрене и изпити.
Хубаво, ние, дето си бяхме умните, си взехме изпита и отиваме да се черпим по случай успешно завършения ІV курс. Първо отиваме във Вършачката ("Варшава" на жълтите павета). Евтино и си ни познават сервитьорите. Пием и се веселим като донски казаци или, по-скоро, като бедни полски шляхтичи. Като затвори Вършачката, слезнахме в клуба на актьорите наблизо в мазето. Ниски цени, хубави хора, купонът тече.
На сутринта се събуждам в абсолютно непозната просторна таванска стая, която явно е на жена. Повдигам чаршафа - гол съм. Съвсем.
Ясно.
Нищо не помня.
Чувам зад вратата някакви кухненски шумове, тракат прибори, посуда... Чувам и стъпки.
Затварям очи.
Влиза някой в стаята, явно сервира донесеното от кухнята. Щракане на запалка, издиша се дима и чувам нисък мек и леко дрезгав женски тембър:
- Добре, де! Отвори очи! Не съм чак толкова грозна.
Хич не беше грозна. Кафето също беше великолепно.
История 3
История 3
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: История 3
Предполагам, че и резултата от васермана след това не е бил разочароващ.ave написа:
Хич не беше грозна. Кафето също беше великолепно.
Re: История 3
Eхо, по времето на реалния социАлизъм, нямаше такива работи!esti написа:Предполагам, че и резултата от васермана след това не е бил разочароващ.ave написа:
Хич не беше грозна. Кафето също беше великолепно.
Обаче тогава и кафето беше кът, та сигурно е паднАл на някоя ВРЪЗКАРКА! (Щом е било великолепно)
Re: История 3
Други бяха времената. Тогава опасността от положителна реакция на пробата на Васерман беше нищожна.esti написа:Предполагам, че и резултата от васермана след това не е бил разочароващ.ave написа:
Хич не беше грозна. Кафето също беше великолепно.
Но опасността от брак "по технически причини" беше висока и трябваше да се отчита.
Наздраве!
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Re: История 3
Да, тя след месец и половина-два замина с баща си - той стана търг. представител в Лат. Америка.ДонЦървуланеJunior написа:Eхо, по времето на реалния социАлизъм, нямаше такива работи!esti написа:Предполагам, че и резултата от васермана след това не е бил разочароващ.ave написа:
Хич не беше грозна. Кафето също беше великолепно.![]()
![]()
![]()
Обаче тогава и кафето беше кът, та сигурно е паднАл на някоя ВРЪЗКАРКА! (Щом е било великолепно)
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
История 4, от днес
влизам в безистен, вървя след една "дамичка" и от една кофа за боклук изскачат две котки, една след друга
дамичката надава писък, фърля си чантата високо наляво, слънчевите очила вдясно и се хваща за сърцето....
а на една улица магазин "Котка и Котка" - и се сетих за Ести
дамичката надава писък, фърля си чантата високо наляво, слънчевите очила вдясно и се хваща за сърцето....
а на една улица магазин "Котка и Котка" - и се сетих за Ести

Re: История 3
Супер!А ти ставаше ли за гледане?ave написа:Студенти сме ІV курс. Много тежка лятна сесия - 8 изпита. И последния филтър, последната балтия кой ще се дипломира, а кой не - историческа граматика. При това последен изпит за сесията, а ти вече си парцал от зубрене и изпити.
Хубаво, ние, дето си бяхме умните, си взехме изпита и отиваме да се черпим по случай успешно завършения ІV курс. Първо отиваме във Вършачката ("Варшава" на жълтите павета). Евтино и си ни познават сервитьорите. Пием и се веселим като донски казаци или, по-скоро, като бедни полски шляхтичи. Като затвори Вършачката, слезнахме в клуба на актьорите наблизо в мазето. Ниски цени, хубави хора, купонът тече.
На сутринта се събуждам в абсолютно непозната просторна таванска стая, която явно е на жена. Повдигам чаршафа - гол съм. Съвсем.
Ясно.
Нищо не помня.
Чувам зад вратата някакви кухненски шумове, тракат прибори, посуда... Чувам и стъпки.
Затварям очи.
Влиза някой в стаята, явно сервира донесеното от кухнята. Щракане на запалка, издиша се дима и чувам нисък мек и леко дрезгав женски тембър:
- Добре, де! Отвори очи! Не съм чак толкова грозна.
Хич не беше грозна. Кафето също беше великолепно.
Нищо лично, само изказах мнение!