През деня, като се струпаме всички, става... всичко става бързо: четене, писане, питане, отговори. Припряно е.
А така имаш време даже да се вслушаш в това, което пишеш. И в това, което не пишеш.
Клепало
Някои в главите си отглеждат
приказни градини
косите им пък са пътечки
към слънчеви и бели градове
не им е трудно да творят
очи затварят
и мигом от челата им потичат
рояци образи
моето въображение
е парче дъска
а целият ми инструмент
дървена тояжка
удрям по дъската
а тя ми отговаря
да - да
не - не
за други е зелената камбана на дървото
синята камбана на водата
на мен е дадено клепало
за разградените градини
удрям по дъската
а тя ми шепне
сухата поема на моралиста
да - да
не - не.
Това е от Збигнев Херберт.
