Как си представяте бъдещето?

[Dark Angel]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

[Remmivs]

Близко (100 години), далечно (1000) или на края на времето (1 000 000 000)?

[Dark Angel]

Близко (100 години), далечно (1000) или на края на времето (1 000 000 000)?

близкото, което започва да се случва - 10, 20, 30 години - не зная колко бързо ще се случва

това след 1000 - баси....

[Remmivs]

близкото, което започва да се случва - 10, 20, 30 години - не зная колко бързо ще се случва

това след 1000 - баси....

Близкото е дарк, Дарки. Имаме още много да растем. Това при положение, че не си резнем сам сами тимбериците/клончетата/етц...

[Dark Angel]

Близкото е дарк, Дарки. Имаме още много да растем. Това при положение, че не си резнем сам сами тимбериците/клончетата/етц...

а аз си представям ту дарк, ту лайт - общо взето свързано с парите и тяхната наличност/липса. мрачно да.

[annonymus]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

Лично моето ли? Него избягвам да си го представям,
че се депресирам.
Останалия свят ще си бъде същото местенце както и до сега -
за едни добре (тия с многото кинти), за други - кофти.
Все повече екстремистки прояви, повечко нетърпимост към другите,
поизчерпани ресурси. Такива ми ти работи. О да, и супер нови технологии.

[Gaspode]

Не ми харесва това, което си представям... по-точно не представям, а очаквам да се случи в близкото бъдеще. Нещата според мен са тръгнали на зле и не съм сигурен, че искам да живея в този свят, който ще е тук след 10-20-30г. И нещата се изместват лека-полека от "не съм сигурен, че искам" към "сигурен съм, че не искам"... тва за предното изречение.
За съжаление....

[Dark Angel]

Не ми харесва това, което си представям... по-точно не представям, а очаквам да се случи в близкото бъдеще. Нещата според мен са тръгнали на зле и не съм сигурен, че искам да живея в този свят, който ще е тук след 10-20-30г. И нещата се изместват лека-полека от "не съм сигурен, че искам" към "сигурен съм, че не искам"... тва за предното изречение.
За съжаление....

говорех с едни младежи за това, те нямат отрицателни очаквания, фул са с оптимизъм и вяра

да не би щото сме зочовци така мрачно да го виждаме?

[Dark Angel]

Лично моето ли? Него избягвам да си го представям,
че се депресирам.

лично моето се старая да не го мисля и за седмица напред. щото не се знае какво ще ми донесе утрето

[endrofini]

Не ми харесва това, което си представям... по-точно не представям, а очаквам да се случи в близкото бъдеще. Нещата според мен са тръгнали на зле и не съм сигурен, че искам да живея в този свят, който ще е тук след 10-20-30г. И нещата се изместват лека-полека от "не съм сигурен, че искам" към "сигурен съм, че не искам"... тва за предното изречение.
За съжаление....

говорех с едни младежи за това, те нямат отрицателни очаквания, фул са с оптимизъм и вяра

да не би щото сме зочовци така мрачно да го виждаме?

По скоро е от есента.

[Gaspode]

Не ми харесва това, което си представям... по-точно не представям, а очаквам да се случи в близкото бъдеще. Нещата според мен са тръгнали на зле и не съм сигурен, че искам да живея в този свят, който ще е тук след 10-20-30г. И нещата се изместват лека-полека от "не съм сигурен, че искам" към "сигурен съм, че не искам"... тва за предното изречение.
За съжаление....

говорех с едни младежи за това, те нямат отрицателни очаквания, фул са с оптимизъм и вяра

да не би щото сме зочовци така мрачно да го виждаме?

По скоро е от есента.

Липса на житейски опит. Неоправдани очаквания и надежди. Морето му е до колене, един вид.
А ние вече знаем, че и в морето ни е до колене... упс .. тъй де, че морето не е до колене...
И имаме повече наблюдения върху посоката, в която е поел светът...

[Remmivs]

лично моето се старая да не го мисля и за седмица напред. щото не се знае какво ще ми донесе утрето

Capre diem.

a.k.a.

Credo certe ne cras.
I believe with certainty that there is no tomorrow.
(A famous tomb inscription.)

[annonymus]

Не ми харесва това, което си представям... по-точно не представям, а очаквам да се случи в близкото бъдеще. Нещата според мен са тръгнали на зле и не съм сигурен, че искам да живея в този свят, който ще е тук след 10-20-30г. И нещата се изместват лека-полека от "не съм сигурен, че искам" към "сигурен съм, че не искам"... тва за предното изречение.
За съжаление....

говорех с едни младежи за това, те нямат отрицателни очаквания, фул са с оптимизъм и вяра

да не би щото сме зочовци така мрачно да го виждаме?

Предпологам. Колко годишни младежи?
Би било ужасно, да си го представят мрачно.
Тъй де, нали те ще го правят тепърва това бъдеще.

[Remmivs]

Липса на житейски опит. Неоправдани очаквания и надежди. Морето му е до колене, един вид.
А ние вече знаем, че и в морето ни е до колене... упс .. тъй де, че морето не е до колене...
И имаме повече наблюдения върху посоката, в която е поел светът...

[Dark Angel]

По скоро е от есента.

есента е прелест и тихо щастие. стоях под една акация и върху мен листопад от жълти листенца 8)

пролетта е буйна, превземаща, опияняваща - направо откачам

[Dark Angel]

Предпологам. Колко годишни младежи?
Би било ужасно, да си го представят мрачно.
Тъй де, нали те ще го правят тепърва това бъдеще.

от 12 до 18

[Set]

Ще се оправят нещата

По един или друг начин.

[Gaspode]

Ще се оправят нещата

По един или друг начин.

Ъхъ
Ще се оправят
А за кого?
И кога?
И ДАЛИ?

[Пенчо Заека]

квото дойде - таквоз ще го живеем. Така де, да няма после разочарования

[endrofini]

По скоро е от есента.

есента е прелест и тихо щастие. стоях под една акация и върху мен листопад от жълти листенца 8)

пролетта е буйна, превземаща, опияняваща - направо откачам

Съгласна. Но е малко тъжен и меланхоличен сезон.

[Gaspode]

квото дойде - таквоз ще го живеем. Така де, да няма после разочарования

Туй май е най-верното решение :)

Аз кат` по-млад си имах едно мото: Да се надяваме на най-доброто, но да се готвим за най-лошото...

[annonymus]

Предпологам. Колко годишни младежи?
Би било ужасно, да си го представят мрачно.
Тъй де, нали те ще го правят тепърва това бъдеще.

от 12 до 18

Ми на толкова и на мен всичко ми беше безкраен празник.
Тийнове-депресари - кофти звучи.
Пък и предполагам няма да е съвсем черно бъдещето.
Аз пък оня ден се заприказвах с някаква бабка на спирката,
каза - не ни мислела нас, младите :), как трябвало да блъскаме здраво,
че по тяхно време по-лесно било всичко - дом да градят и деца да гледат
и т.н. и т.н. Предполагам всяко поколение минава през тез неща.
На вуйчо ми щерката гледам (12г.) - страшно нервно дете.
На големи скорости живеят тез хлапета...

[Remmivs]

квото дойде - таквоз ще го живеем. Така де, да няма после разочарования

Туй май е най-верното решение :)

Аз кат` по-млад си имах едно мото: Да се надяваме на най-доброто, но да се готвим за най-лошото...

За малко да кажа и единственото, но се сетих, че можем и трябва да променяме началните условия, ако искаме да не мрънкаме много отпосле. Кой колкото възможнисти и желание има.

[Stranniche]

лично моето се старая да не го мисля и за седмица напред. щото не се знае какво ще ми донесе утрето

Capre diem.

a.k.a.

Credo certe ne cras.
I believe with certainty that there is no tomorrow.
(A famous tomb inscription.)

Един велик чичко пък беше казал, че миналото вече не е, бъдещето още не е, а сегашното е просто едно постоянно преминаване от минало в бъдеще...

[Remmivs]

Ми на толкова и на мен всичко ми беше безкраен празник.
Тийнове-депресари - кофти звучи.
Пък и предполагам няма да е съвсем черно бъдещето.
Аз пък оня ден се заприказвах с някаква бабка на спирката,
каза - не ни мислела нас, младите :), как трябвало да блъскаме здраво,
че по тяхно време по-лесно било всичко - дом да градят и деца да гледат
и т.н. и т.н. Предполагам всяко поколение минава през тез неща.
На вуйчо ми щерката гледам (12г.) - страшно нервно дете.
На големи скорости живеят тез хлапета...

Винаги е било така. И винаги така ще бъде.

Аре пак спам (при това за пореден път):

- Наистина земята прилича на голяма шахматна дъска! - каза най-сетне Алиса. - Тука навярно има фигури, които се движат.... така си е, има! - прибави тя радостно и сърцето й започна да бие бързо и възбудено. Тя продължи: - Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят... ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица.
Като каза това, тя хвърли срамежлив поглед към истинската Царица. Но нейната събеседничка само се усмихна весело и каза:
- Това може лесно да се нареди. Ако искаш, ще станеш Пионка на Бялата Царица, понеже Лили е
още много малка, за да участва в играта. И сега ти си в началото, във Втория квадрат. Като стигнеш до Осмия квадрат, ще станеш Царица.
Точно в този миг, неизвестно по каква причина, те започнаха да тичат.
-Като размисляше по-късно, Алиса все не можеше да разбере как се случи така, че започнаха да тичат. Всичко, което си спомняше, беше, че тичаха уловени за ръце, а Царицата тичаше толкова бързо, че Алиса само се стремеше да не изостава. Въпреки това Царицата все викаше:
- По-бързо! По-бързо!
Но Алиса усещаше, че не може да тича по-бързо, макар че не й достигаше дъх да го каже.
Най-любопитното от всичко беше, че дърветата и другите неща около тях изобщо не променяха местата си - колкото и бързо да се движеха Алиса и Царицата, те сякаш не отминаваха нищо.
"Дали пък всички неща тичат заедно с нас?" -помисли бедната, озадачена Алиса.
Но Царицата сякаш отгатна мислите й, защото извика:
- По-бързо! Не се опитвай да говориш.
На Алиса и през ум не й беше минало такова нещо. Напротив, струваше й се, че никога вече няма да проговори отново - така се беше запъхтяла. А Царицата пак извика:
- По-бързо! По-бързо! - и я повлече напред.
- Близо ли сме вече до там? -, успя да изпъшка най-после Алиса.
- Близо до там! - повтори Царицата. - Ами че ние го отминахме преди десет минути! По-бързо! Те продължиха да тичат известно време мълчаливо.
Вятърът свиреше в ушите на Алиса и почти изтръгваше косите от главата и, както тя си въобразяваше.
- Сега! Сега! - извика Царицата. - По-бързо! По-бързо! - И те затичаха толкова бързо, че полетяха във въздуха, като едва докосваха земята с краката си, докато изведнъж спряха, тъкмо когато Алиса остана съвсем без сили. Тя се намери седнала на земята, задъхана и замаяна.
Царицата я подпря на едно дърво и каза любезно:
- Сега можеш да си починеш малко. Алиса се огледа крайно учудена.
- Какво! Възможно ли е да сме стояли под това дърво през цялото време? Всичко е така, както беше.
- Разбира се, така е - каза Царицата. - Как искаш да бъде иначе?
- В нашата страна - каза Алиса все още запъхтяна - обикновено ще стигнете някъде другаде, ако тичате много бързо, дълго време, както тичахме ние.
- Много е бавна вашата страна! - отвърна Царицата. - У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.
- Моля ви се, нека по-добре да не опитваме! -каза Алиса. - Аз съм много доволна, че седя тука, само че ми е много горещо и съм жадна.
- Знам какво ще ти хареса! - каза добродушно Царицата и извади една кутийка от джоба си. - Вземи си една бисквита.
Алиса помисли, че няма да е възпитано да откаже, макар че съвсем не й се искаше бисквита. Затова
тя взе една и я изяде насила Тя беше много суха и като я дъвчеше, й пресядаше както никога в живота й.

Та така. Както съм казвал и преди всяко следващо поколение тича още по-бързо, за да остане на място (поне).

[Stranniche]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

Доста години живях в Меката на технологиите, но хората там повечето не бяха щастливи - колко са ми ревали на рамото, споделяли са ми неща, които не могат да си кажат със сънародниците - въпреки всичките технически средства за комуникация - а аз се правя на тази, на която всичко й е наред. А пари имаха, пътуваха...

Вече и аз не знам в какво е щастието... Да взема да пусна една тема за това... :puter:

[Kent]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

...хм...бъдещето. Аз щото се припознах в т. 3 на класацията на уважаемата графиня..кво беше..." тесногръд, назадничав, егоцентрик..." май че, си представям бъдещето /следващите два часа , де/.....с няколко студени бири и Пица колкото Воденично Колело на масата
П.П. Бъдещето след този отрязък от времето не си го представям въобще....а, и трябва ли а, и що ли ми е да знам

[Гост]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

С лък и арбалет.... за мамути.
Щото иде ледника!
Ако не вярвате на мен - питайте Сет-а :)

[Гост]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

С лък и арбалет.... за мамути.
Щото иде ледника!
Ако не вярвате на мен - питайте Сет-а :)

Гнях! Ржевския съм. Аман от това логване!

И ако си зема, и макарената, на първо време с него, па после с лък и арбалет!

[Kent]

С лък и арбалет.... за мамути.
Щото иде ледника!
Ако не вярвате на мен - питайте Сет-а :) [/quote]

..да, ама мамути.... НАЙ освен, ако не мутират на глиганите зурлите до хоботчета....ма глиган .... с лък... , тва си е изскуство 8) Не че, не моге сигурно...

[Niya]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

Не си го представям, никога не съм се опитвала да си го представя. Камъче по камъче, пък каквото сабя покаже.

[Niya]

Не ми харесва това, което си представям... по-точно не представям, а очаквам да се случи в близкото бъдеще. Нещата според мен са тръгнали на зле и не съм сигурен, че искам да живея в този свят, който ще е тук след 10-20-30г. И нещата се изместват лека-полека от "не съм сигурен, че искам" към "сигурен съм, че не искам"... тва за предното изречение.
За съжаление....

говорех с едни младежи за това, те нямат отрицателни очаквания, фул са с оптимизъм и вяра

да не би щото сме зочовци така мрачно да го виждаме?

Ами, всичко е пред тях, тепърва ще опитват, пък и вкуснотии много. Ние кво, позаситили сме се, поогледали сме се , та затуй по-зочовски гледаме.

[Dark Angel]

Не си го представям, никога не съм се опитвала да си го представя. Камъче по камъче, пък каквото сабя покаже.

може и прав да е мъж ми, че от премного фантастика съм

[Niya]

Не си го представям, никога не съм се опитвала да си го представя. Камъче по камъче, пък каквото сабя покаже.

може и прав да е мъж ми, че от премного фантастика съм

А пък аз тъкмо щях да напиша, че явно не ми работи ...фантазията.
Ами сега?

[Dark Angel]

А пък аз тъкмо щях да напиша, че явно не ми работи ...фантазията.
Ами сега?

много ме наказваха като малка в училище, каже се нещо в час и аз си го представям нагледно и почвам да се хиля

[Stranniche]

Не си го представям, никога не съм се опитвала да си го представя. Камъче по камъче, пък каквото сабя покаже.

може и прав да е мъж ми, че от премного фантастика съм

А пък аз тъкмо щях да напиша, че явно не ми работи ...фантазията.
Ами сега?

Колкото пъти съм фантазирала бъдещето и планирала, нещо друго се е случвало в действителност - и в повечето случаи нещо по-добро .
Затова престанах да фантазирам и планирам.
Както се пее в песничката: Que será, será, whatever will be, will be - the future's not ours to see - que será, será... :music:

[frisky lioness]

Мрачно.

Всъщност избягвам (да си го представям)

[летяща]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

в момента е петък вечер, не се очертава да мога да си тръгна скоро от работа, а концерт на Гривит Ко гоня, мамка му. уикенда ще работя.
та трябва ли да допоясня, че е ужасно бъдещето?!

иначе, по принцип гледам да не го мисля, щото кой знае какво ще му се случи утре - каквото - такова.

[Green Light]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

Мене ме е страх да не стане земетресение в София. Циганския въпрос си е страшен отвсякъде. На сагата с боклука не и се вижда края ами все повече се закучва и още тая зима като всеме да пламне ядизентерия, я кой знае кво, та наше чудо софийско, та ничие. Щубе ме е тия ненормалитети да не подпалят Косово. Кукувиците в Иран и Южна Кореа си играят с тая атомна бомба на зарове и да не вземат да взривят нещо в Америка, та да подпалят света. От американския президент страшномного ме е страх. Втриса ме. Страх ме е да не гръмнат папата сега в Турция и да се юрнат християните ъгенст мюсюлманите и да ми образуват нерви. Страх ме е от промените в климата и тайфуните. Е такива работи
Иначе бъдещето си го представям много хубаво и светло. Ще бъда много богат, може още едно терминаторче, ако се навие Бейби. Ще имам хубава кола и къща с басейн. Може две къщи

[Stranniche]

нещо като United Colours Of World?

аз си го представям някакво суперско място, само пари да има човек. технологии, пътуване, комуникация, живот

щото без пари представата ми е за нещо мрачно, смазващо, и някой чака на опашка да продаде нещо от себе си

Мене ме е страх да не стане земетресение в София. Циганския въпрос си е страшен отвсякъде. На сагата с боклука не и се вижда края ами все повече се закучва и още тая зима като всеме да пламне ядизентерия, я кой знае кво, та наше чудо софийско, та ничие. Щубе ме е тия ненормалитети да не подпалят Косово. Кукувиците в Иран и Южна Кореа си играят с тая атомна бомба на зарове и да не вземат да взривят нещо в Америка, та да подпалят света. От американския президент страшномного ме е страх. Втриса ме. Страх ме е да не гръмнат папата сега в Турция и да се юрнат християните ъгенст мюсюлманите и да ми образуват нерви. Страх ме е от промените в климата и тайфуните. Е такива работи
Иначе бъдещето си го представям много хубаво и светло. Ще бъда много богат, може още едно терминаторче, ако се навие Бейби. Ще имам хубава кола и къща с басейн. Може две къщи

Преди 2 години ми предложиха пост-док в Нова Зеландия, обаче отказах. И там, и в Австралия навсякъде реклами за клиники по кожен рак. Доста депресиращо . Представих си, ако имам деца, как трябва при всяко излизане да ги наплесквам с кремове и да ги "опаковам"... Тревожи ме, че дупката се движи и разширява, а малцина са тези, които се опитват да вразумят човечеството да помисли за "утре".
За България - притеснява ме демографското положение и циганския въпрос - те са свързани. Иначе за мен си е най-хубавото кътче!
Мечтаех си да се върна и да живея в България - страшно много ми липсва . Но мъжа ми няма как да го засадя там.
Надявам да намерим по-добро "място под слънцето" и да имаме 2-3 дечиня да ни късат нервите :angeljump: :angeljump: