Потеглям аз по Тодор Александров към центъра и наближа ли светофар, аз чинно се престройвам в средната лента за направо, щото нали - така са ме учили, а пък така си и пише на асвалта, по пътните знаци, светофара и т.н.
Дотук добре, ама дотук и с помръдването ми напред. Кисна си в средната лента и слушам радио и гледам как в съседната лента, която на светофара е за наляво си се движи, а ние по средата си висим. Ми как няма, като тези от ляво стигат до светофара и се намърдват най-отпред в средната.
Е, това прилича ли на нещо! Що за уважение към хората? Като че ли само те бързат - мен вятър ме вее на бяла кобила
И се чудя, толкова ли съм тъпа, че и еднин път не понечих да направя същото.
Казват - като си в Рим прави като римляните...обаче не съм сигурна, че искам да съм в този Рим, в който отношенията са такива

