Замислих се изведнъж, че ако по някакъв магически начин изневиделица се сдобия да кажем с няколко милиарда бих могъл да си купя една такава яхтичка, да си дигна чукалата и да си живея на нея... Пътувам си, начи, спирам където ми кефне... оставам колкото ми кефне... разхождам се насам-натам... и така цял живот. Предполагам живота няма да ми стигне да отида навсякъде, където искам. А вярвам, че остатъка от милиардите след като си купя яхтата ще ми стигне за един такъв живот. Супер звучи, нали?
И тук се замислих - добре де, ами децата? Айде, за родителите ясно - с част от милиардите да си реализират мечтите. Така или иначе на тях им остава само да се наслаждават на колкото там са им останали годинки...
Обаче децата? На тях живота им предстои. Ако живеят с мен на яхтата ще станат аутсайдери. Няма да мога да им осигуря образование => няма да могат да си намерят работа... то ква ти работа - жени няма да могат да си намерят с тая пуста яхта и с това обикаляне...
А да ги оставя на отглеждане някъде докато аз си развявам четирибуквието по света някак не ми се вижда правилно...
И кво правим тогава? Гледкам си милиардите и се отказвам от мечтата си? Или?
Вие какво мислите?

