Когато се появи нова книга тук, единственият начин да я прочета първа, е да предизвикам остър семеен спор с елементи на изнудване. Този път обаче не го направих. Едно, че Кундера не е сред тези, от които ми омекват краката
и второ, имах работа.Вчера обаче останах насаме с книгата и още на първите страници - след всичко, което побистрихме тук напоследък и особено след някои будалканици, подхванати от мойта лична персона - прочетох следното:
Веднъж като дете, докато се разхождаше с баща си, Агнес го бе попитала дали вярва в Бог. Той отвърна: "Вярвам в компютъра на Създателя." Отговорът беше толкова странен, че детето го запомни. "Компютър" не беше единствената странна дума, "Създател" също бе такава. Защото баща й никога не говореше за Бог, а само за Създателя, сякаш искаше да сведе значението на Бог до инженерните му постижения. Компютърът на Създателя. Само че как човек би могъл да общува с машина? И тя попита баща си дали понякога се моли. Той й отвърна: "Все едно да се моля на Едисон, когато изгори някоя крушка."
Сега Агнес си мисли: Създателят е поставил в компютъра дискета с подробна програма и после си е отишъл. Идеята, че след като е създал света, Бог го е оставил в ръцете на хората, които, обръщайки се към него, всъщност се обръщат към безответната пустота, не е нова. Но да те изостави Богът на дедите ни е едно, а да те изостави божественият изобретател на космическия компютър - съвсем друго. Мястото му се заема от програма, която безмилостно се изпълнява в негово отсъствие, без да може да се промени каквото и да било. Да програмираш компютъра не означава, че бъдещето е планирано в подробности, нито че всичко е написано "там горе". Например програмата не е предвиждала, че през 1815 година ще се състои битката при Ватерло, нито че французите ще я загубят, а само че човекът е по природа агресивен, че войната му е вътрешно присъща и че техническият прогрес ще я прави все по-жестока. От гледна точка на Създателя всичко останало е без значение, обикновена игра на вариации и пермутации в генералната програма, която няма нищо общо с пророкуване, с предсказване на бъдещето, а само задава границите на възможното, като вътре в тези граници цялата власт принадлежи на случайността.
Ако ви звучи малко компютърно-архаично, да знаете, че книгата в оригинал е излязла през 1990 г. По-нататък става въпрос за мястото на човека в таз програма, за това какво се случва след смъртта и т.н.
Чудя се сега какво да сложа: това
или това 
) и започна да работи като програмист. И спря да пише.
Бравос! 
Е не мога да си кажа личното мнение. Как да му кажа?! Толкова е загубена тая ситуация - чел си много, формирал си мироглед, имаш някакви идеи и ... Няма как да обясня до къде съм стигнала. Както и да е. Измъкнах от ръкава най-удобното "лично" мнение. 
смънках нещо, че ще се промени и ще изчезне в този и вид без да се обяснявам. Гледаме се и в очите му виждам, че ме разбра. Лъжем се, един вид, и всеки се прави, че вярва. Каза че съм си научила материала чудесно, но вече имало още една теория. Самият Бъргър започва сборника с това, че в ранните си години е писал точно обратното. фактите говорят, че светът днес въобще не е секуларизиран. Че Римо-католическата църква отвръща на модерността. Че религиите са в подем, че не напускат политическата сцена и че ролята им в социалния живот не намалява. Хората, които си задават въпроса за компютъра на Бог са си малцинство. Тези, които слизат в дупката на Заека - също. Утре ще се докаже, че планетите влияят върху частиците. Отплеснах се ... Исках да кажа още за твоя приятел. Интересен паралел правиш. Имам предчувствието, обаче, че всъщност за него думите вече са станали излишни. Като цяло. Ефекти на помъдряване. Това не значи, че Бог е зарязал творението, а просто че ако имаш какво да му кажеш, той ще ти отговори. 
