Green Light написа:Как си е разделил седмицата Портос?
- И така, господине - почна Мускетон, - монсеньорът получи писмо от господин наместника д'Ербле преди осем-девет дни; беше денят на полски удоволствия; да, сряда, следователно.
- Какво, денят на полски удоволствия ли? - попита д'Артанян.
- Да, господине; ние имаме толкова удоволствия в тоя прелестен край, че просто бяхме затрупани с тях; най-после сметнахме за свой дълг да ги разпределим
- Как познавам любовта на Портос към реда! На мене не би ми хрумнала такава идея. Наистина аз съвсем не съм затрупан с удоволствия.
- А ние бяхме затрупани - рече Мускетон.
- Е, как ги разпределихте? - попита д'Артанян.
- То е дълго за разказване, господине.
- Няма значение, имаме време; и после вие говорите тъй добре, драги Мускетон, че е цяло удоволствие да ви слуша човек.
- Наистина - каза Мускетон, очевидно много доволен от тая справедлива похвала; - наистина, аз направих голям напредък в обществото на монсеньора.
- Чакам разпределението на удоволствията, Мускетон, и то с нетърпение; искам да зная дали съм пристигнал в добър ден.
- О, господин д'Артанян - меланхолно отговори Мускетон, - откак монсеньорът замина, всички удоволствия отлетяха!
- Е, мили Мускетон, помъчете се да си спомните.
- От кой ден искате да започнем?
- Е, бога ми, започнете от неделя: той е господният ден.
- От неделя ли, господине?
- Да.
-Неделя, религиозни удоволствия: монсеньорът се черкува, раздава нафора, слуша речи и напътствия от нашия селски свещеник. Това не е много забавно, но ние чакаме един кармелит от Париж, който ще оправя нашата капела и който говори много добре, както уверяват; това ще ни събуди, защото сегашният свещеник ни приспива винаги. И така, неделя - религиозни удоволствия. Понеделник - светски удоволствия.
- Аха! - каза д'Артанян. - Какво разбираш под това, Мускетон? Я Да видим светските удоволствия, я да ги видим!
- Господине, в понеделник се отдаваме на светски живот; приемаме и правим посещения; свири се на лютия, танцува се, съчиняват се римувани думи за стихотворения - с една дума, кади се малко тамян в чест на дамите.
- Пусто опустяло! Това е връх на галантността! - извика мускетарят, като едва потискаше непреодолимото си желание да се изсмее.
- Вторник - научни удоволствия.
- Браво! - рече д'Артанян. - Какви? Разкажи ни по-подробно това, драги Мускетон.
- Монсеньорът купи един глобус, който ще ви покаже; той изпълва цялата голяма кула освен една галерия, построена над глобуса по заповед на монсеньора; слънцето и луната висят на връвчици и телове. Всичко това се върти: много хубава гледка! Монсеньорът ми показва моретата и далечните земи; ние си обещаваме да не ходим никога там. Това е извънредно интересно!
- Да, наистина, извънредно интересно - повтори д'Артанян. - А сряда?
- Полски удоволствия, както вече имах честта да ви го кажа, господин кавалере: ние разглеждаме овците и козите на монсеньора; караме овчарките да танцуват под звуците на свирки и гайди, както пише в една книга, която монсеньорът има в библиотеката си и която се казва "Пастирска поезия". Авторът умря едва преди един месец.
- Сигурно е господин Ракан1? - попита д'Артанян.
- Точно така, господин Ракан. Но това не е всичко. Ние ловим риба с въдици в малкия канал; после обядваме с венци от цветя на главите. Това е за сряда.
- Пусто опустяло! - рече д'Артанян. - Срядата не е онеправдана. А четвъртък? Какво може да остава за тоя беден четвъртък?
- Той не е нещастен, господине - отговори Мускетон с усмивка.
---
1 Ракан - френски поет (1589-1670). - Б. пр.
- Четвъртък, олимпийски удоволствия. Ах, господине, великолепно е! Ние събираме всички млади васали на монсеньора и ги караме да хвърлят диск, да се борят, да се надбягват. Монсеньорът хвърля диск по-добре от всички. А когато удари с юмрук, о, цяло нещастие е!
- Какво, нещастие ли?
- Да, господине, ние бяхме принудени да се откажем от борбата. Той чупеше главите, разбиваше челюстите, пробиваше гърдите. Това е чудна игра, но никой не искаше вече да я играе с него.
- Значи юмрукът му...
- О, господине, по-здрав е от всякога. Монсеньорът отслабна малко в краката, както сам си признава; но затова пък цялата сила премина в ръцете, така че...
- Така че той убива воловете като по-преди.
- Господине, нещо повече: той пробива стените. Напоследък, след като вечеря у един от фермерите си - вие знаете колко е известен и добър монсеньорът, - след вечерята той удари на шега с юмрук по стената: стената се събори, покривът падна; бяха убити трима мъже и една стара жена.
- Боже господи! А господарят ти, Мускетон?
- О, само главата на монсеньора се поодраска. Ние я промихме с вода, която ни дават монахините. Но на юмрука му нищо.
- Нищо ли?
- Нищо, господине.
- По дяволите олимпийските удоволствия! Те трябва да струват много скъпо, защото най-сетне вдовиците и сираците...
- Дават им се пенсии, господине: една десета от доходите на монсеньора е предназначена за това.
- Да минем на петък - каза д'Артанян.
- Петък - благородни и войнствени удоволствия. Ходим на лов, фехтуваме, дресираме соколи, обяздваме коне. Най-сетне съботата е денят на духовните удоволствия: обогатяваме се със знания, гледаме картините и статуите на монсеньора, дори пишем и чертаем планове; най-сетне гърмим с топовете на монсеньора.
- Вие чертаете планове, гърмите с топовете...
- Да, господине.
- Приятелю мой - каза д'Артанян, - господин дю
Валон притежава най-острия и прекрасен ум; но има един вид удоволствия, които сте забравили, струва
ми се.
- Кои, господине? - попита Мускетон с безпокойство.
- Материалните удоволствия. Мускетон се изчерви.
- Какво разбирате под това, господине? - попита той, като наведе очи към земята.
- Разбирам трапезата, доброто вино, вечерта, посветена на бутилката.
- Ах, господине, тия удоволствия не влизат в сметката, ние ги практикуваме всеки ден.
- Любезни ми Мускетон - продължи д'Артанян, - извинявай, но увлекателният ти разказ ме тъй погълна, че забравих най-главното на разговора ни, тоест да узная какво е писал господин наместникът д'Ербле на господаря ти.
- Наистина, господине, удоволствията ни отвлякоха от това. Е, добре, господине, ето каква е работата.
- Слушам, мили ми Мускетон.
- В сряда...
- В деня на полските удоволствия, нали?
- Да. Пристигна едно писмо; аз му го подадох, но бях познал почерка.
- И после?
- Монсеньорът го прочете и завика: "Бързо, конете ми, оръжието ми!"
- Ах, боже мой! - извика д'Артанян. - Пак някакъв дуел, а? г - Съвсем не, господине, писмото съдържаше само тия думи:
"Мили Портос, тръгвайте веднага, ако искате да пристигнете преди екинокса'. Чакам ви."
- Ай да му се не види! - прошепна д'Артанян замислен. - Както изглежда, работата е била много бърза.
- Не ще и дума. Така че - продължи Мускетон - монсеньорът замина а същия ден със секретаря си, за да пристигне навреме.
---
1 Equinoxe - равноденствие.
- И навреме ли е пристигнал?
- Надявам се. Монсеньорът, който не се оставя да бъде победен, както знаете, господине, повтаряше непрекъснато: "Гръм и мълния! Кой е тоя екинокс? Няма значение, тоя проклетник няма да пристигне преди мене, ако конят му не е по-добър."
- И ти мислиш, че Портос е пристигнал пръв? - попита д'Артанян.
- Уверен съм в това. Тоя екинокс, колкото и да е богат, сигурно няма такива коне като монсеньора.
Мнемо, нали ти си по тавите 
Някой тукашен няма ли да ходи тия дни натам и да ни осведоми?
