се сетих за нещо, но не можах да го открия в нета, тъй че си донесох книжката
и съвестно го преписах.
Ния няма как да не е първа в случая, макар че асоциацията от незнайния тръгна.
Константин Казански
Плитки със дъха на манатарки,
дяволки със ангелски сърца,
свежестта на коледни шишарки
и лица – великденски яйца,
погледи с контура на бадема,
цариградски лешници – очи
даваше ми Господ и аз вземах
колкото можах, кажи-речи…
Всичко съм си имал
само дето
либе нямал съм
от Филибето.
Полъх див на страсти хвърковати,
ниският, но вкусен идеал,
шемет от създания изляти
с някакъв възвишен материал.
Всичко съм си имал
само дето
либе нямал съм
от Филибето.
Аре, леко!
