Мълчанка

[Глас в пустиня]

Айде ей туканка тъй, да поседнем в едно ъгълче и да помълчим.




































































.

[Мнемозина]

Много дълго мълчиш, бе, БоЕв!
Аз толкова не мога.
Мълча с паузи.

[doktorka]

Айде ей туканка тъй, да поседнем в едно ъгълче и да помълчим.

като руснаците на сбогуване?

п.с. от мен оттърване няма!
искам тЪ на купон и себе си наснимана..;)

[Глас в пустиня]

Много дълго мълчиш, бе, БоЕв!
Аз толкова не мога.
Мълча с паузи.

Ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-т, послушай тишината.

[Глас в пустиня]

искам тЪ на купон и себе си наснимана..;)

[Мнемозина]

Много дълго мълчиш, бе, БоЕв!
Аз толкова не мога.
Мълча с паузи.

Ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-т, послушай тишината.

Слушам.

Моята тукашна тишина дали е същата като твоята тамошна?

[doktorka]

искам тЪ на купон и себе си наснимана..;)

....

единственият момент когато мълча...
( виж по горе)

[Глас в пустиня]

Моята тукашна тишина дали е същата като твоята тамошна?

Навсякъде е една и съща...малко страшна...малко тъжна...малко...

[Глас в пустиня]

....

единственият момент когато мълча...
( виж по горе)

Доста често мълча...обичам тишината...

[esti]

Боев, за теб сичко бих направила!
Дори бих млъкнала.

ПП. Споко, не се тревожи за нищо. Точно така, настани се удобно. Протегни крака на диванчето. Искаш ли още една възглавничка? Добре...Как си сега? Затвори очи, мисли си за нещо хубаво, представи си го.... ах ти палавник!:blum:

[doktorka]

Доста често мълча...обичам тишината...

е и аз не говоря на сън......

сега сериозно.
сутрин рано....
когато дори първи петли не са пропяли..( то не че тук има петли ,де)
още е тъмно...
тогава е спокойно...красиво...
невидимото те обгръща..и тишината е невидима...

[Глас в пустиня]

ПП. Споко, не се тревожи за нищо. Точно така, настани се удобно. Протегни крака на диванчето. Искаш ли още една възглавничка? Добре...Как си сега? Затвори очи, мисли си за нещо хубаво, представи си го.... ах ти палавник!:blum:

Обичам да глезя, а не да ме глезят...но ти така си го описала...:?:winkw:

[Мнемозина]

Моята тукашна тишина дали е същата като твоята тамошна?

Навсякъде е една и съща...малко страшна...малко тъжна...малко...

Моята не е такава.
Моята е пълна със зародишите на всички звуци на света.

[Глас в пустиня]

сега сериозно.
сутрин рано....
когато дори първи петли не са пропяли..( то не че тук има петли ,де)
още е тъмно...
тогава е спокойно...красиво...
невидимото те обгръща..и тишината е невидима...

Намятам си якето и с чаша димящо кафе сядам на чуканчето пред къщи, паля цигара и гледам как настъпва зората...

[doktorka]

Намятам си якето и с чаша димящо кафе сядам на чуканчето пред къщи, паля цигара и гледам как настъпва зората...[/quote]

точно така..
на чуканчето...
а наоколо от падащата роса ( която е безшумна) замирисва на двор,на сено,на земя...

само кучето може да ти прави компания..ама мълчаливо

леле Боев!
бой бой за теб!

[Глас в пустиня]

Моята не е такава.
Моята е пълна със зародишите на всички звуци на света.

А преди зародишите да разкъсат тишината с вик, нещо тихо и кротко умира, бавно угасва и се превръща в тишина.

[Мнемозина]

Моята не е такава.
Моята е пълна със зародишите на всички звуци на света.

А преди зародишите да разкъсат тишината с вик, нещо тихо и кротко умира, бавно угасва и се превръща в тишина.

Да. Тишината е преди и след нас, в началото и в края...

[Глас в пустиня]

само кучето може да ти прави компания...

А! Кучето...кучето е спокойно ляга кротко до краката ти, слага глава на предните лапи, отвреме навреме помахва дружелюбно с опашка, колкото да ти покаже, че е там и продължава да гледа расеяно пред себе си...

[Глас в пустиня]

Да. Тишината е преди и след нас, в началото и в края...

Всако начало си има край и всеки край е ново начало...само тишината е безкрайна.

[doktorka]

колкото да ти покаже, че е там и продължава да гледа расеяно пред себе си...[/quote]

Така си мислиш ти..;)
то ти усеща настроението...
влиза в унисон с теб...

ех бе, Боев,що ме размечта ся!

[Глас в пустиня]

Лека вечер мили момичета!

Опасявам се, че ако продължим...хептен ще развалим мълчанката...пък и настроението също.

[doktorka]

Всако начало си има край и всеки край е ново начало...само тишината е безкрайна.[/quote]

Вселената (казват) е безкрайна.
В Космоса е тихо...там има само тишина ( поне за нашите сетива)..
извод: Тишината е безкрайна

[snowprincess]

Моята тукашна тишина дали е същата като твоята тамошна?

Навсякъде е една и съща...малко страшна...малко тъжна...малко...

това е моята тишина:-)

[Глас в пустиня]

колкото да ти покаже, че е там и продължава да гледа расеяно пред себе си...

Така си мислиш ти..;)
то ти усеща настроението...
влиза в унисон с теб...

ех бе, Боев,що ме размечта ся![/quote]

Щото ми е едно такова мечтателноотносено...

[Глас в пустиня]

това е моята тишина:-)

Чувал съм я, и знам че е красива, снимката също.

[snowprincess]

това е моята тишина:-)

Чувал съм я, и знам че е красива, снимката също.

от фото-форум я копнах, за да я покажа, щото ми проговори:-)

[Глас в пустиня]

това е моята тишина:-)

Чувал съм я, и знам че е красива, снимката също.

от фото-форум я копнах, за да я покажа, щото ми проговори:-)

Немирна вълна с плясък върху брега се разлива,
на милиард песъчинки очите умива,
подрънкват кухите миди,
като далечен звън на камбана.

Крясък на гларус.
Ниско прелитаща чайка,
оставаме само аз, морето и тишината.

[Глас в пустиня]

Нощ, тъма, небе,
мъждукат само звездите.
Седиш сам, прегърнал нежно тишината,
а в ушите ти кънти ритъма на сърцето.

[frisky lioness]

сутрин рано....
когато дори първи петли не са пропяли..( то не че тук има петли ,де)
още е тъмно...
тогава е спокойно...красиво...
невидимото те обгръща..и тишината е невидима...

Аз толкуз рано мълча, щот още спА

[Ън]

Намятам си якето и с чаша димящо кафе сядам на чуканчето пред къщи, паля цигара и гледам как настъпва зората...

БоЕВ, спомних си това.
Цитирам те без разрешение, но много ми хареса:

"Цялата къща е потънала в дълбок сън! Само аз съм буден и се кокора срещу монитора, сигурно пак съм прекалил с кафето, ама от утре няма да е така, ще пия само едно, сигурно и няма да пуша...дрън, дрън на кого ги разправям тия...ставам, намятам якето и излизам тихо на пръсти. Тъмно е, и е много тихо, не светвам лампите, обичам да съм скрит в тъмното, така сенките които шумолят в дърветата и се крият зад дувара не ме виждат, аз също не ги виждам, но знам че са там. Паля цигара, дърпам дълбоко и след това още веднъж...вятърът е утихнал, всеки момент ще завали, дори вече прехвърчат едни такива влажни прашинки, звездите ги няма, небето изглежда оловносиво осветено от отблясъците на уличното осветление и заплашва всеки момент да се катурне върху притихналите дворове и къщи. Да-а-а усещам миризмата на зима, във въздуха се носи аромат на изгоряло дърво и въглища, притварям очи и виждам тъмна стая с печка, а по стената играят и се гонят палави светлинки изпълзели от дупките на печката, някъде около мен са баба и дядо, а аз отново съм малък...пустата му цигара, много бърже изгоря, стана ми хладно, време е да се прибирам на топло при моето семейство...дърпам набързо за последно и хвърлям фаса без да го угася, по цимента се посипват рой искрици като от бенгалски огън, хвърлям още веднъж поглед към небето и бързам да вляза, да утре е възможно и да осъмнем в бяла премяна...

Лека вечер на всички, и да знаете, че ако завали сняг аз съм ви го честитил най-напред!"

[Глас в пустиня]

Аз толкуз рано мълча, щот още спА

С момичета на мълчанка не може да се играе...всичките сте ми едни такива бъбриви...

Пиенето на кафе е ритуал - мълчим като пукали и се разхождаме като сомнамбули. В първите дни на съвместното ни съжителство с тъщата възникна проблем, щеше да се поболее женицата - мислела си, че сме скарани и сърдити заради нея щото мълчим, а тя е като фуражомелка, щом си отвори очите и започва да дрънка.

[Глас в пустиня]

БоЕВ, спомних си това.

Понякога се опитвам да опиша какво чувствам...сериозните пропуски в образованието ми обаче си казват тежката дума.

[Green Light]

БоЕВ, спомних си това.

Понякога се опитвам да опиша какво чувствам...сериозните пропуски в образованието ми обаче си казват тежката дума.

Как, тогава, толкова образно си го представяме? Ще рече - не е толкова тежка. Или пък хич я няма думата на твоите образователни пропусли, мълчанката я е хванала. Мълчанието на пропуските

[Глас в пустиня]

БоЕВ, спомних си това.

Понякога се опитвам да опиша какво чувствам...сериозните пропуски в образованието ми обаче си казват тежката дума.

Как, тогава, толкова образно си го представяме? Ще рече - не е толкова тежка. Или пък хич я няма думата на твоите образователни пропусли, мълчанката я е хванала. Мълчанието на пропуските

Радвам се да го чуя точно от теб! Понякога ми се иска да можех, да се изразявам с лекотата с която ти го правиш.

[Ън]

Понякога ми се иска да можех, да се изразявам с лекотата с която ти го правиш.

Ох, и на мен. Ама не мога. То се иска талант за тая работа, а аз явно го нямам.

А ти се подценяваш излишно. Какви пропуски при положение, че написаното от теб преди година и половина все още ме впечатлява. Все едно снимка беше пуснал, толкова добре описано.

[Глас в пустиня]

То се иска талант за тая работа, а аз явно го нямам.

Опитай се да го нарисуваш, с това поне се справяш чудесно.

[frisky lioness]

а тя е като фуражомелка, щом си отвори очите и започва да дрънка.

Познавам много такива лелки:rotfl24::rotfl24::rotfl24: Дори майка ми е някакъв подобен модел, ама от тези с по-скромните възможности

[Niya]

Сутрешна мълчанка приемате ли?:lol:
Поздрав с Тишината, която вали през .......прозореца

[doktorka]

Сутрешна мълчанка приемате ли?:lol:

Ния?...

добро утро и лек ден...

( само да кажа..на мен сега ми е време да получавам "лека нощ"...като поздрав.
И със сигурност ще мълча и ще е тихо...;)

[Niya]

Сутрешна мълчанка приемате ли?:lol:

Ния?...

добро утро и лек ден...

( само да кажа..на мен сега ми е време да получавам "лека нощ"...като поздрав.
И със сигурност ще мълча и ще е тихо...;)

Сладки сънища:lol: